РЕШЕНИЕ

 

Номер      3570/            02.10.2013   Година                        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                    I брачен състав

На    втори  октомври               две хиляди и тринадесета  Година

В публично заседание на седемнадесети  септември     две хиляди и тринадесета година в следния състав:

 

           Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  18875                                          по описа за   2012  година

 

Производството е образувано по искова молба с правна квалификация чл. 131 ал. 1 т. 2 от Семейния кодекс СК), подадена от С.Х. ЕГН ********** като баща на малолетните деца Е. С.Х., роден на ***г. и А. С.Х., роден на ***г. против Н.Х. ЕГН **********. В молбата се твърди, че ищецът  и ответницата сключили граждански брак на ***г. и от брака им се родили децата Е. и А. Ищецът твърди, че първото дете било с *** ***, нееднократно било подлагано на лечение в Р А., но преди три години ответницата напуснала съвместно обитаваното жилище, без да каже къде отива. Децата останали при ищеца, който понастоящем единствен полагал грижи за отглеждането им с помощта на родителите си. Твърди се, че ответницата не се интересува от децата от повече от една година, не дава издръжка за тях, не ги търси по телефон или Интернет. Поради това иска от съда да постанови решение, с което ответницата да бъде лишена от родителски права над децата Е. и А. 

 

В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил такъв от особения представител на ответницата Н.Х. ЕГН **********, в който се изразява становище за неоснователност на исковете.

Правната квалификация на иска е  по чл.132 ал.1 т.2 от СК. Същият е процесуално допустим, родово и местно подсъден на РС-Пловдив, поради което и ще бъде разгледан от него.

 

Представителят на Районна прокуратура- Пловдив от своя страна счита, че с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства не се е доказало по безспорен начин предпоставките за лишаване на ответницата от родителски права.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

От представеното по делото удостоверение за раждане (лист 13) и препис от регистъра за раждания на *** *** и ***, се установява, че страните са родители на децата Е. С.Х., роден на ***г. и А. С.Х., роден на ***г.

От представения по делото социален доклад се установява, че А. и Е. живеят с баща си, като в грижите за тях ищецът е подпомаган от роднините по бащина линия. В момента детето Е. е ученик в *** *** в гр. П., с *** *** ***, ***. Детето А. посещава детска градина, говори много добре български език и между двете деца има силна емоционална връзка. Въз основана извършената проучване е направен извод, че понастоящем потребностите на децата са подходящо посрещнати.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Е. Н. С., която твърди, че ответницата напуснала България преди около четири години. От тогава не търсела децата, не давала пари за тях, не изпращала пари и подаръци. Свидетелката твърди, че ответницата лично й споделила, преди да замине, че не желае повече да е в България  и искала да си намери адвокат да се разведе.

 

С предявяването на иск за лишаване от родителски права се търси защита на правата на децата от поведението на родител, което представлява опасност за развитието на тяхната личност, възпитание или здраве. Основанието за лишаване от родителски права, съобразно правната квалификация на конкретния иск- по чл. 132 ал. 1 т. 2 от СК, е свързано с установяване на обстоятелства относно трайното неполагане на грижи от страна на родителя към детето без основателна причина, както и с недаването на дължима издръжка. Въпреки че лишаването е крайна мярка, тя следва да се да се прилага при доказана нужда, когато с поведението си родителят създава риск за отглеждането и възпитанието на детето и да се наложи именно за защита интересите на това дете при постоянно пренебрегване на родителския дълг по отношение на него, защото трайното неполагане на грижи, заедно с липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му, сочат на противоправно поведение на родителя и реално представляват цялостно неизпълнение на родителски задължения.

 

При това положение Съдът в настоящия си състав приема, че е налице тежък случай на неизпълнение на родителските задължения от страна на майката. Случаят касае виновно укоримо поведение на родителя, което се свежда до пълно пренебрегване на родителския дълг. Установи се, че ответницата не изпълнява родителските си задължения и то без основателна причина. Случаят касае млад и работоспособен човек, който дори е заминал в друго страна, но въпреки това кумулативно не полага грижи и не дава издръжка на непълнолетните си деца. Установи се от доказателствата по делото, че е налице тежко укоримо виновно бездействие, като неизпълнението на родителския дълг е трайно, в случая повече от три години. Касае се до продължително, твърдо установено пълно дезинтересиране от двете деца. Не плащането на  издръжка в продължителен период също показва пълната дезинтересованост на тази майка от синовете й.  Факта, че същата не контактува с А. и Е. повече от три години, не се е обаждала по телефона, за да разбера как са децата й, едното от които страдащо от *** ***, говори за една жена, за която думата „майка„ е  изпразнена  от съдържание. Майката произволно и укоримо се е ,,самоосвободила,, от родителските си функции, затова и формалното им притежаване е неоправдано, безпредметно и нецелесъобразно с оглед интереса на децата. В случая на лишаване от родителски права по чл. 132 ал. 1 т.2 СК не е необходимо за детето да е възникнала конкретна опасност. Същото може да се развива чудесно чрез грижите на другия родител или близки роднини, какъвто е настоящия случай, това обаче не оневинява родителя, който напълно е пренебрегнал задълженията си към детето.

В заключение следва да се отбележи, че в тежест на ищеца по делото беше да докаже твърденията си, че ответницата, в качеството й на майка на общите им деца, има такова неприемливо поведение, което е несъвместимо със задълженията, които има като родител, упражняващ родителски права, както и да докаже, че се касае за толкова тежък и фрапантен случай на опасно поведение на родител към деца, за да бъде уважена така предявената претенция за лишаване от родителски права. Съдът намира, че ищецът успя да докаже, че ответницата тотално и окончателно е пренебрегнала децата си и само формално се счита за тяхна майка, като съзнателно и без никаква уважителна причина избягва да участва в задоволяване на потребностите им, поради което и предявената претенция като основателна и доказана следва да бъде уважена.

           Претендираните с исковата молба мерки за лишаване от родителски права на майката са в интерес на децата, поради което искът следва да се уважи. Налице е  хипотезата  на т.2 на чл.132, ал.1 и ответникът следва Н.Х. ЕГН ********** да бъде лишена от родителски права по отношение на децата Е. С.Х., роден на ***г. и А. С.Х., роден на ***г.

Съгласно чл.133, ал.2 от СК Съдът е служебно задължен при заведено дело за лишаване на родител от права да изслуша този родител. В настоящия случай Съдът не би могъл да изпълни това си задължение, тъй като видно от всички събрани доказателства по делото ответницата е напълно дезинтересирана от настоящото дело и не се яви в съдебно заседание поради невъзможност и за съда да я открие.

 Не следва обаче да се прекъсва емоционалната връзка дете – родител и съдът служебно следва да определи мерките за лични отношения между майката и децата. Право на всяко дете е да поддържа режим на лични отношения и с двамата си родители, и в настоящото производство този личен контакт не може да се счита за някакво право /както при развода/, а е по–скоро мярка в интерес на детето. С оглед на обстоятелството, че през голяма част от съзнателната част от живота си децата не са поддържали контакт с майка си именно поради виновното поведение на последната, то ще бъде определен стеснен режим на лични отношения с децата, а именно: всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 9.00 часа до 17.00 часа. Така определеният режим на лични контакти е в състояние да способства за съхранение и развитие на отношенията с другия родителя, като занапред, в случай на необходимост, същият винаги подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на детето или пък е продиктувано от изменение на обстоятелствата.

 

С исковата молба не е предявен иск с правна квалификация по чл. 127 ал. 2 от СК, но съдът следва да се произнесе относно предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата А. и Е. В случая родителите на децата живеят разделени, макара и все още формално да са в брак, и не могат да постигнат съгласие по въпросите за местоживеенето на децата, упражняването на родителските права и личните отношения. Водещ критерий за решаване на спорния по делото въпрос са интересите на децата, които следва да се преценят в тяхната съвкупност с възпитателските качества на родителите, полаганите от тях до момента грижи и отношение, съществуващата привързаност на децата към двамата, пола и възрастта им, възможността за помощ от трети лица- близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности на всеки един. Съдът намира, че бащата на децата -  ищецът в настоящето производство, разполага с необходимия родителски капацитет за отглеждане на децата и е в състояние да задоволява потребностите им, което пък е предпоставка за това, че родителят може да осигури правилното им развитие, понеже досега основно родителските задължения в тази насока са били поемани именно от бащата. Безспорни са обстоятелствата, че в дома на бащата съществуват необходимите жилищно- битови условия за отглеждане на децата, което е установено от наблюденията на социалните работници и чрез свидетелските показания. Ищецът има редовна трудова заетост, която му позволява да реализира достатъчно доходи от своя труд.

Към настоящия момент децата се отглеждат в дома на бащата и с помощта на разширеното семейство по бащина линия. В тази връзка евентуална промяна на вече установеното статукво, свързана с това те да живеят другаде, няма да е подходяща за тях, тъй като са се адаптирали към досегашните си условия на живот и заобикаляща ги среда и бъдещото им преместване и ново устройване на различно място, няма да им се отрази благоприятно. Не е в тяхна полза да се откъсне от тази обкръжаваща го атмосфера, към която са свикнали и в която се чувстват спокойни и сигурни и да бъдат тепърва поставени в една абсолютно непозната за тях среда. Проверката на социалните служби е показала, че в този дом се задоволяват базовите им потребности и съществуват нужните условия за развитието им. В този смисъл упражняването на родителките права следва да се предостави на бащата, защото децата А. и Е. живеят с него, имат силната подкрепяща среда на своите роднини по бащина линия, които и досега са поемали отговорностите спрямо тях. От важно значение е запазването на фактическото положение каквото е в момента, защото настоящата заобикаляща среда на децата е благоприятна за тях. Една промяна ще доведе неминуемо и до прекъсване на създадените вече социални контакти. В настоящия етап не са събрани данни поведението на бащата да се отразява негативно на развитието на децата, защото последният живее заедно с тях, работи и им предоставя средства за издръжка, с него са създадени съответно нужната емоционална привързаност и близост. От друга страна  коментираното вече  неполагане на  грижи на майката към децата, пълната дезинтересованост от тяхното физическо оцеляване дори, недаването на  издръжка, липсата на контакт е довело нещата до там, че  те не могат дори да изразят някакво отношение към майка си, А. не говори за нея, тъй като са обгрижвани в достатъчна степен от баща си. С оглед събраните доказателства и съвкупната им преценка, съдът намира, че за запазване на съществуващите благоприятни за децата условия на живот към момента, които съответстват на нуждите им, упражняването на родителските права следва да се възложи на бащата, като се запази местоживеенето им. На ответницата задължително трябва да се предостави съответен режим на лични контакти, в каквато насока са и препоръките в социалния доклад, с оглед запазването на биологичната връзка с нея, с цел развитие, укрепване и разширяване на контактите, посредством предоставяне на възможност за прекарване на време заедно при самостоятелно общуване между тях.

 

Не на последно място съдът макара да не е сезиран, е длъжен да се произнесе с настоящото решение и относно издръжката на децата Е. и А.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.  142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

По делото не са събрани доказателства за конкретните доходи на родителите и възможността им да дават издръжка. Същевременно и двамата родители и по-конкретно ответницата е млада, работоспособна и липсва каквато и да било обективна пречка да полага труд и да реализира доходи в размер на поне средния за страната. Липсват и конкретни доказателства за задължение на майката към друго непълнолетно дете. Поради това и предвид възрастта и нуждите на децата, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че те имат нужда да получава, а двамата родители са задължени да им осигуряват обща месечна издръжка в размер на по 200,00 лева, от които 70лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия, пътни разходи и задоволяване на други текущи нужди. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че децата живеят при бащата и същият полага ежедневни грижи за тях.

Настоящият съдебен състав намира, че майката следва да осигурява 120,00 лева месечна издръжка на двете деца, а останалите 80,00 лева следва да се поемат от бащата, който полага грижи за фактическото им отглеждане. В тази връзка съдът намира, че по същество е ирелевантно обстоятелството дали ответника работи в момента, тъй като безспорно се установи, че той е млад, работоспособен, има пълна възможност да реализира доходи от трудови правоотношения. В тази връзка е налице задължение за майката да издържа своите синове, още повече, че непосредствените грижи по отглеждането им, които са и задължение на всеки родител, се полагат единствено от бащата. В случая съдът намира, че ответникът е в трудоспособна възраст и е изцяло в състояние да реализира доходи от трудова дейност в размер, позволяващ му да задоволи собствените си нужди, както и тези на А. и Е. в горепосочения размер на месечна издръжка от 120лв. Още повече, че горепосочената издръжка, която майката трябва да осигури на синовете си, не надвишава дори два пъти минималния размер, предвид възрастта на децата и специфичните нужди на Е. Този размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът би могъл да осигурява същата без особени затруднения.

 

Предвид изхода на делото- уважаване на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати направените от ищеца по делото разноски, които възлизат на общ размер от 190 (сто и деветдесет) лева, както следва: 30 (тридесет) лева- за държавна такса, 10лв. за удостоверения и 150лв. /сто и осемдесет лева/- възнаграждение за особен представител на ответницата.

 

          С оглед данните по делото Съдът определя окончателна държавна такса за производството по делото в размер на 60 лв. Предвид основателността на иска окончателната държавна такса по делото следва да се заплати изцяло от ответницата.

 

           Мотивиран от изложеното, Съдът

 

                          Р         Е         Ш         И:

 

ЛИШАВА от родителски права Н.Х. ЕГН ********** по отношение на децата Е. С.Х., роден на ***г. и А. С.Х., роден на ***г.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо децата Е. С.Х., роден на ***г. и А. С.Х., роден на ***г. на бащата С.Х. ЕГН **********.

 

ОПРЕДЕЛЯ мерки на лични отношения на майката Н.Х. ЕГН ********** с децата Е. С.Х., роден на ***г. и А. С.Х., роден на ***г., както следва: всяка първа  и трета неделя  от месеца за времето от 9.00 часа до 17.00 часа

 

ОСЪЖДА Н.Х. ЕГН ********** да заплаща на ненавършилите пълнолетие деца Е. С.Х., роден на ***г. и А. С.Х., роден на ***г., чрез техния баща и законен представител С.Х. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на по 120лв. /сто и двадесет лева/ за всяко дете, считано от влизане на настоящото решение в законна сила, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Н.Х. ЕГН ********** да заплати по сметка на ВСС сумата от 60 лв. /шестдесет лева/, представляваща държавна такса за настоящото производство.

 

ОСЪЖДА Н.Х. ЕГН ********** да заплати на С.Х. ЕГН ********** сумата от 190лв. /сто и деветдесет лева/, представляваща направените от последния разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с жалба пред Окръжен съд Пловдив в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните.                                 

 

След влизане в сила на настоящето  решение, съобразно  чл. 136 СК следва да се  изпрати препис от него на Община Пловдив за вписване на  лишаването от родителски права.

 

    

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ Т. Спасова

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.