Решение по дело №72/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.

Образувано е по жалба на Т. В. И. от гр. Сливен, подадена чрез адв. Д. О. - АК Сливен против Заповед № РД-15-74/11.01.2024 г. на Кмета на Община Сливен, изменена със заповед № РД 15-167/30.01.2024г., относно размера на определеното парично обезщетение на жалбоподателя. С оспорената заповед на основание чл.25, ал. 2, във връзка с чл.21, ал. 1 от Закона за общинската собственост, за задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, в съответствие с влязъл в сила План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местностите “Гюргюнлюка“, „Каменка“ и „Моллова гора“, СО „Изгрев“ землище гр.Сливен, одобрен с решение № 542/23.04.2009г. на Общински съвет Сливен, предвиждащ реализиране на част от улица от о.т. 3675 до о.т.3676, за осигуряване на достъп до имоти и при спазени изискванията на чл.25, ал.1 от ЗОС - публикувани обявления в два централни ежедневника, в електронно издание на местен вестник, в официалния сайт и на информационното табло на Община Сливен, се отчуждава в полза на Община Сливен 39 кв.м. земя, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.408.139, м.“Моллова гора“ СО „Изгрев“, целият с площ 522 кв.м., със следните характеристики: трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, граници на имота - ПИ 67338.408.140, ПИ 67338.408.137, ПИ 67338.408.138, собственост на Т. В. И.. Определено е дължимото парично обезщетение на Т. В. И. за отчуждените 39 кв.м. земя, собственост на Т. И., съгласно н.а. № 122, том IХ, дело 1517/2005г. на нотариус с район на действие РС Сливен - сума в размер 730 лева.

В жалбата и допълнението към нея от 08.02.2024г. се твърди, че заповедта, изменена с последващата заповед е незаконосъобразна. Твърди, че липсва съгласие за отчуждителното мероприятие. Счита, че оценката на отчуждената част от земята е крайно занижена, а паричното обезщетение не е съобразено с актуалните пазарни цени на недвижими имоти, които са особено завишени за имоти, намиращи се в централната част на града. Изразява се несъгласие с определеното обезщетение, като се счита, че същото е занижено, с оглед изискванията на чл.22, ал. 5 от ЗОС и актуалните пазарни цени на недвижимите имоти към момента на издаване на обжалваната заповед на кмета на Община Сливен. Изтъква, че не било предвидено обезщетение за наличните в имота подобрения - стопанска постройка и ограда. Моли съда да отмени обжалваната заповед, изменена с последваща такава, като измени същите, в частта относно определеното парично обезщетение на отчуждаваната част от имота и наличната сграда.

В съдебно заседание оспорващия редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. Д. О. АК С., който поддържа жалбата. Прави искане заповедта да бъде изменена, в частта относно размера на паричното обезщетение за жалбоподателя, като бъде завишено определено парично обезщетение за отчуждаваната част от имот от 730 лева на 7 625 лева. Претендира присъждане на всички направени по делото разноски, за което представя списък.

Административният орган – Кмета на Община Сливен, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител - гл. юриск. Е. М., който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Заинтересована страна - Община Сливен, представлявана от гл. юриск. Е. М. оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

Оспорващият Т. В. И. е единствен собственик на поземлен имот с идентификатор 67338.408.139, представляващ овощна градина, вилна и стопанска сграда, съгласно н.а. № 122, том IХ, дело 1517/2005г. на нотариус с район на действие РС Сливен /л.17/, н.а. № 10, том VIII, дело 2503/1997г. на нотариус при РС Сливен /л.26/ и удостоверение за наследници от 20.10.2023г. / л.28/.

Отчуждителното производство е предприето за задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, в съответствие с влязъл в сила План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местностите “Гюргюнлюка“, „Каменка“ и „Моллова гора“, СО „Изгрев“ землище гр.Сливен, одобрен с решение № 542/23.04.2009г. на Общински съвет Сливен, предвиждащ реализиране на част от улица от о.т. 3675 до о.т.3676, за осигуряване на достъп до имот, за който липсват данни, а и не се спори, че не е обжалван от оспорващия.

Съгласно плана за реализирането на този обект и за задоволяване на общинска нужда се налага отчуждаване на 39 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 67338.408.139, целият с площ 522 кв.м., със следните характеристики: трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, граници на имота - ПИ 67338.408.140, ПИ 67338.408.137, ПИ 67338.408.138, собственост на Т. В. И../л.22/

С Обявление № ОРД 03-1087/08.11.2023 г. на кмета на Община Сливен /л.39/ до засегнатите собственици на поземлени имоти, публикувано в два централни (в-к „24 часа" и в-к „България днес" ), един местен вестник („Ало Сливен"), в официалния сайт и на информационното табло на община Сливен /л.41-л.44/, Кметът на община Сливен е уведомил собствениците за откриване на процедура по отчуждаване на имоти и сгради, подробно описани в обявлението.

По отношение на подлежащите на отчуждаване от 39 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 67338.408.139 Община Сливен възложила оценка и такава била изготвена на 07.09.2023 г. от „Оценителска компания" ООД гр. Сливен с лицензиран о. и. М. П., съгласно която отчуждаваната част на оспорващия Т. И. от 39 кв.м. земя е оценена на 730 лева. За да определи пазарната цена на отчуждавания имот, лицензираният оценител е ползвал разходен и сравнителен подход.//л.30/

Въз основа на изготвената оценка от лицензирания оценител на недвижими имоти, възприета от административния орган, с оспорената в настоящото производство Заповед № РД-15-74/11.01.2024 г. на Кмета на Община Сливен, изменена в точка първа и трета със заповед № РД15-167/30.01.2024г. на основание чл.25, ал. 2, във връзка с чл.21, ал. 1 от Закона за общинската собственост, е определено дължимото парично обезщетение на Т. И. за съответната отчуждавана част от имота в размер на 730 лв. /л.45 и л.53/.

Процесните заповеди на кмета на община Сливен са съобщени на оспорващия на 30.01.2024г. /л.48/ и са обявени на интернет страницата на общината /л.49/.

Жалбата е подадена до Административен съд Сливен на 01.02.2024г./л.4/, като допълнението е от 08.02.2024г./л.60/.

С оглед изясняване на обстоятелства от значение за делото, е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице И. Х. И. – със сертификат за л. о. на н. и.. Съгласно заключението на техническата експертиза, мотивите за започване на отчуждителното производство са: За задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, в съответствие с влязъл в сила План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местностите “Гюргюнлюка“, „Каменка“ и „Моллова гора“, СО „Изгрев“ землище гр. Сливен, одобрен с решение № 542/23.04.2009г. на Общински съвет Сливен, предвиждащ реализиране на част от улица от о.т. 3675 до о.т.3676, за осигуряване на достъп до имоти. Вещото лице сочи, че процесният имот представлява ПИ с идентификатор № 67338.408.139, който е с площ 522 м2. Отчуждаваната част представлява ивица по цялата дължина на западната имотна граница с променлива ширина в диапазона от 4.00 м до 1.00 м. В частта от поземлен имот с идентификатор № 67338.408.139 с площ от 39 кв.м., предвидена за отчуждаване попада сграда с идентификатор № 67338.408.139.5 със следния статут по КККР предназначение - селскостопанска сграда, брой етажи 1, застроена площ 42 м2. Сградата е елемент от допълващото застрояване, ситуирана в северозападния ъгъл на имота по дължина на западната имотна граница. Година на строителство, въвеждане в експлоатация по гласни данни средата на осемдесетте години на миналия век. Строителна система – конструкция: Монолитна, смесена - западна и северна ивични основи от бетон, носещи стени от паянтова тухлена зидария, носещ дървен скелет но източна фасада, едноскатен дървен покрив с дъсчена обшивка и смесено покривно покритие от вълнообразна ламарина, керемиди тип „марсилски" и частични стоманобетонови елементи - северна поле - плоча. Архитектурното разпределение се състои от северно помещение - представляващо покрит вход за имота с достъп от улицата чрез единична входна врата на западна фасада и с възможност за използване като гаражна клетка за лек автомобил с достъп чрез двукрила гаражна врата на северна фасада, и южно помещение - използвано за селскостопански нужди. Височини средно - 2.00 м. Довършителни работи: Фасади - измазана е само северната част в зоната на двата входа. Останалата част е без мазилка, а източната фасада към дворното място е с вълнообразна и гладка ламарина и оградна мрежа върху дървения скелет. Дограма - стоманени врати; Под - бетонова настилка; Стенно покритие - на зидария без мазилка, частична дъсчена обшивка. Тавани - без таванска конструкция, без мазилка на стоманобетоновата плоча. Инсталации - изпълнена електрическа инсталация. В имота има следните подобрения - огради: Имотна граница север - предназначението на ограда изпълнява сграда с идентификатор № 67338.408.139.5. Имотна граница запад - южната част след сграда с идентификатор № 67338.408.139.5 и масивен дворен клозет е с ограда от стоманена оградна мрежа на стоманобетонови колове и един ред бодлива тел - задоволително състояние. Имотна граница юг - ограда от стоманена оградна мрежа на стоманобетонови колове и един ред бодлива тел - задоволително състояние. Дворен клозет на яма - ивични основи от бетон, носещи стени от паянтова тухлена зидария и плосък покрив от стоманобетонова плоча без покривно покритие. Без външна мазилка, измазана е само източната стена към двора. Дървена врата; Без инсталации. Техникоексплоатационно състояние - задоволително. Има подобрение - кладенец за поливна вода - изграден в застроителното петно на сграда с идентификатор № 67338.408.139.5 Дълбочина по гласни данни 9.00 м. Стоманобетонови „гривни" - тръби с диаметър ф 800. Капак от стоманена ламарина -действащ в много добро състояние; Водопровод от кладенеца до вилната сграда. Вещото лице сочи, че в имота има и трайни насаждения- смокиня 1 бр., лешник 1 бр., слива 1 бр. всички на възраст - съществували при покупката на имота 1997 г.; лози полувисоки 2 бр. на 10 г. , като всички са в добро състояние. Вещото лице дава заключение, че към момента на изготвяне на заключението отчуждаваната част от имота е в добро общо състояние. В открито съдебно заседание експертът уточнява, че сградата е изградена преди 1987г., нанесена е на кадастралния план и несъмнено представлява търпим строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ. Въз основа на установеното вещото лице дава заключение, че пазарната цена на отчуждаваните 39 кв.м. земя, от собствен на Т. И. поземлен имот с идентификатор 67338.408.139, ведно подобренията в него – сграда, част от ограда, кладенец и трайни насаждения, определена при използване на разходен и сравнителен подход и метод на вещния и пазарния аналог към датата на издаване на оспорената заповед – 11.01.2024г. възлиза на 7 625 лева, от които за земята –1 250 лева, за сградата -3 850 лева, за подобренията – 2 422 лева и за насажденията – 103 лева.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата на Т. И., като подадена от активно легитимирано лице, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на основание чл. 25, ал. 2 от ЗОС. Спазена е установената от закона форма. При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Предмет на оспорване в настоящото производство е размерът на определеното в заповедта за отчуждаване парично обезщетение на жалбоподателя. В производството по принудително отчуждаване собственикът на предвидения за отчуждаване имот следва да бъде обезщетен с равностойно парично или имотно обезщетение /чл. 21, ал. 1 от ЗОС/. Размерът на равностойното парично обезщетение се определя съобразно конкретното предназначение на имота преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот /чл. 22, ал. 5 от ЗОС/, като в случай че определеният размер на равностойното парично обезщетение е по-малък от данъчната оценка на имота, обезщетението се изплаща в размер, равен на данъчната му оценка /чл. 22, ал. 11 от ЗОС/.

В разглеждания случай възприетата от административния орган пазарна стойност на предвидената за отчуждаване част от поземлен имот и сграда е по-висока от данъчната му оценка и е по-ниска от пазарната им стойност, определена от назначеното от съда вещо лице към дата 07.09.2023 г. /на която дата е изготвена оценката в административното производство/ и към дата 11.01.2024 г. /на която дата е издадена оспорената заповед, изменена със заповед от 30.01.2024г./. Използвайки едни и същи методи, оценителите са достигнали до различни цени на оценяваната идеална част от земя и сграда към едни и същи периоди от време.

Съдът счита, че следва да кредитира предложената от вещото лице И. Х. И. пазарна стойност на отчуждаваната част от поземлен имот и стопанска сграда, като изготвена въз основа на компетентно и безпристрастно заключение, при което вещото лице е използвало Сравнителен метод при оценката на земята и Метод на „вещната стойност" и Метод на „сравнителните продажби" при оценката на сградата. Вещото лице И. се базира на информация за действително извършени три реални продажби, с характеристики близки до тези на оценявания имот като: големина на парцела, степен на застрояване, местоположение, степен на изграденост на елементите на комплексното обществено обслужване, инженерна инфраструктура, степен на транспортна достъпност, екологични условия, привлекателност на населеното място и района. Съдът намира, че правилно вещото лице е включило стопанската постройка в оценката, доколкото същата несъмнено същата е подобрение и представлява търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ. Правилно в оценката са включени частта от оградата, кладенецът и трайните насаждения. Ето защо съдът намира, че именно оценката на вещото лице И. Х. И. е съобразена в максимална степен с принципа за равностойно парично обезщетение при принудително отчуждаване, определено по реда на чл. 22, ал. 5 и § 1 от ДР на ЗОС.

По изложените съображения, заповедта на Кмета на Община Сливен, изменена с последваща заповед, в оспорената част е неправилна, поради което следва да бъде изменена в тази част, като се увеличи размера на паричното обезщетение за предвидената за отчуждаване част от 39 кв.м. от собствен поземлен имот с идентификатор 67338.408.139, ведно със стопанската постройка и подобренията в него определена при използване на разходен и сравнителен подход и метод на вещния и пазарния аналог към датата на издаване на оспорената заповед – 11.01.2024 г. на 7 625 лева, от които за земя – 1 250 лева, за сграда с идентификатор 67338.408.139.5 – 3 850 лева, подобрения – 2 422 лева и трайни насаждения- 103 лева, като сумата на обезщетението се увеличи и придобие окончателна сума в размер на 7 625 лева

С оглед изхода на спора, Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия Т. И. претендираните и направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските в общ размер на 1 760 лева, от които: 510 лева за експертиза и 1 250 лева – договорено и платено адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно, а е съобразено с чл. 7 ал. 2 вр. с чл.8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 3 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Заповед № РД-15-74/11.01.2024 г. на Кмета на Община Сливен, изменена в разпоредителната част на т. І и в т. ІІІ с последваща заповед № РД-15-167/30.01.2024г., В ЧАСТТА, в която е определен размер на дължимото парично обезщетение на Т. В. И., като собственик на поземлен имот с идентификатор 67338.408.139 за предвидената за отчуждаване 39 кв.м. земя, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.408.139, целият с площ 522 кв.м., заедно с подобренията, насажденията и построената в него сграда с идентификатор 67338.408.139.5, които се засягат от отчуждителните мероприятия, като УВЕЛИЧАВА размера на дължимото парично обезщетение от 730 / седемстотин и тридесет / лева на 7 625 /седем хиляди шестстотин двадесет и пет / лева.

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Т. В. И. с [ЕГН], от гр. Сливен, [жк], сумата от 1 760 (хиляди седемстотин и шестдесет) лева, направени по делото разноски.

Решението да се съобщи на страните чрез връчване на препис от същото.

Решението е постановено при участие на заинтересована страна Община Сливен.

 

Решението на основание чл. 27, ал. 6 от ЗОС не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните.