Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 22.03.2021г.
град Стара Загора
В
И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА
ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Зорница Делчева
и
с участието на прокурор Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова касационно административно дело № 7
по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с §
19, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК във вр. с § 62, ал.3 от ПЗР към ПМС № 456/
1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Образувано е по касационна жалба на М.П.Д. ***; И.В.Д. ***7; С.В.В. ***; Т.В.Д. ***;
К.Б.К. ***; В.Т.Б. *** и В.И.В. ***, подадена чрез пълномощниците им адв. М. и адв. Ж.
от АК – Стара Загора, против Решение № 260163/ 02.10.2020г., постановено по адм.
дело № 1428/ 2020г. по описа на Старозагорския
районен съд. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна подадената
от М.П.Д., С.В.В., Т.В.Д., К.Б.К., В.Т.Б. и В.И.В. жалба против Заповед № 10-00-402 от 24.02.2020г.,
издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която заповед е признато на
наследниците на А.Б. Б. правото да придобият собственост върху имот № 331.43, с площ от
500кв.м по неодобрен план на новообразуваните имоти, местност „Найденови пръти“, в землището на с.
Малка Верея, област Стара Загора, съгласно Протокол на Комисията по чл.28б,
ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г., при граници и съседи: 331.537; 331.595; 331.44
и 331.590.
В жалбата се съдържат оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение –
касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Жалбоподателите оспорват като
необосновани формираните от съда фактически и правни изводи, че по
отношение на наследниците на А.Б. Б. са изпълнени условията по § 4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ да придобият правото на собственост върху имот № 331.43, местност „Найденови пръти“ в землището на с.
Малка Верея. Поддържат, че неправилно и незаконосъобразно съдът е
приел, че обжалваната заповед е постановена при съблюдаване на нормативно
предвидените изисквания досежно нейното съдържание и при спазване на
административно-производствените правила. Твърдят, че упражненото с издаването
на заповедта административно правомощие, е необосновано от фактическа и правна
страна, тъй като не е конкретизирано при прилагането на коя хипотеза /по § 4а
или по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ/ е признато правото на наследниците на ползвателя
да придобият правото на собственост върху имота. Считат, че разглеждането и произнасянето по заявеното от А. Б. право на
трансформиране правото му на ползване в право на собственост при неспазване на
срока по § 62, ал.1 от ППЗСПЗЗ и над 20 години след подаването на заявлението,
опорочава издадения административен акт. Поддържат наличието и на други
допуснати съществени нарушения на административно-производствените, които не са
взети предвид от съда при преценката за процесуалната законосъобразност на
оспорената заповед. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменена Заповед № 10-00-402 от 24.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, като неправилна
и незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Кмет на
Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото по делото, в съдебно
заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз основа на събраните
по делото доказателства обосновано Старозагорският районен съд е приел, че Заповед № 10-00-402 от 24.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, е
правилна и законосъобразна.
Ответниците по касационната жалба – Б.А.Б.
и С.А.Б., оспорват жалбата като неоснователна и молят да бъде отхвърлена.
Поддържат, че обжалваното съдебно като обосновано, правилно и законосъобразно,
следва да бъде оставено в сила.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество се
явява неоснователна.
Производството по адм. дело № 1428/
2020г. по описа на Старозагорския
районен съд се е развило по жалба на М.П.Д., И.В.Д., С.В.В., Т.В.Д., К.Б.К., В.Т.Б. и В.И.В.,
против Заповед № 10-00-402 от 24.02.2020г., издадена от Кмета на Община Стара
Загора. С оспорената заповед, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62,
ал.3 от ПЗР към Постановление № 456 на МС от 11.12.1997г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ, § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и Протокол от 02.05.2018г. на
Комисията, назначена със Заповеди № 10-00-244/ 15.02.2017г., № 10-00-1985/ 02.10.2017г., №
10-00-20/ 09.01.2018г. и № 10-00-619/ 02.05.2018г., е признато на наследниците на А.Б. Б. правото да придобият собственост върху
имот № 331.43, с площ от 500кв.м по неодобрен план на новообразуваните имоти,
местност „Найденови пръти“, в землището на с. Малка Верея, област Стара Загора,
съгласно Протокол на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г., при
граници и съседи: 331.537; 331.595; 331.44 и 331.590.
С обжалваното съдебно решение е отхвърлена като неоснователна подадената жалба против Заповед № 10-00-402 от 24.02.2020г., издадена от Кмета на Община Стара Загора. Старозагорският районен съд е приел, че по отношение на предоставения на А.Б. Б. за ползване имот е доказано съществуването на изискуемите се предпоставки по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползване в право на собственост. По съображения, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и при съобразяване с целта на закона, съдът е обосновал извод, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен.
Решението
на Старозагорския районен съд е правилно.
Изцяло се споделя извода на съда, че оспорената заповед е
издадена при спазване на императивните законови изисквания по чл.59, ал.2 от АПК досежно съдържанието на административния акт. Абсолютно необосновани и несъответни
на съдържанието Заповед № 10-00-402 от 24.02.2020г. на Кмета на Община Стара
Загора са възраженията на касационните жалбоподатели, че в заповедта „липсват
изложени каквито и да е било правни и фактически основания за издаването“. Посочени
са както правното основание за упражненото от Кмета на Община Стара Загора
административно правомощие /§ 62, ал.3 от ПЗР към Постановление № 456 на МС от
11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и § 4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ/, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване
на възприетото от органа наличие на материалноправните предпоставки за
признаване на наследниците на ползвателя А.Б. Б. правото да придобият собственост върху
имот № 331.43, с площ от 500кв.м по неодобрен план на новообразуваните
имоти, местност „Найденови пръти“, в
землището на с. Малка Верея, при условията на § 4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ – предоставено на А. Б. право на ползване на имота на основание
акт на Министерски съвет, посочен в нормата на §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 26/
23.04.1987г./ и в имота има изградена сезонна постройка със строително
разрешение № 145/ 12.06.1989г. Обстоятелството, че в мотивната част на заповедта
е посочено и че имотът е представлявал овощна градина, само по себе си не може да обоснове
формална незаконосъобразност на заповедта, с оглед формирания от
административния орган и обективиран в оспорения акт еднозначен правен извод по
фактите и по приложението на закона – за признаване правото за придобиване в
собственост на предоставен за ползване имот при условията на §4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Доколкото упражнената нормативна компетентност е обоснована в
необходимата степен и от фактическа, и от правна страна, възраженията на
касаторите за липса на мотиви и за неспазване на установената от закона форма,
се явяват неоснователни.
Обоснован от гл.т на доказателствата и правилен от гл.т
на материалния закон е и направеният от Старозагорския районен съд извод, че по
отношение на наследниците на ползвателя А.Б. Б. са изпълнени кумулативно
изискуемите се материалноправни условия за издаване на заповед по § 62, ал.3 от
ПЗР на ППЗСПЗЗ във вр. с §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, съотв. за признаване правото да
придобият собственост върху имот № 331.43, местност „Найденови пръти“ в
землището на с. Малка Верея. Съгласно приложимата за случая хипотеза на §4а,
ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за да се трансформира правото на ползване в право на
собственост, е необходимо наличието на две материалноправни предпоставки, а
именно: 1. Правото на ползвателя да е учредено /предоставено/ по силата на акт
на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския
съвет, примерно изброени в § 63 от ПЗР към ПМС № 456/
1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и 2. В имота да има сграда,
построена преди 01.03.1991г. От доказателствата по несъмнен начин се
установява, че ползвателят А.Б. Б. е получил процесния имот на основание акт на
Министерски съвет, посочен в нормата на §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, а именно: ПМС № 26/ 23.04.1987г. Обстоятелството, че Удостоверение
№ 212/ 12.04.1989г. за предоставяне право на ползване на земя, издадено от Зам.
председателя на ИК на ОбНС – Стара Загора, не е представено по делото в
оригинал, е без каквото и да е било правно значение за преценката дали правото
на ползвателя е предоставено по силата на акт по § 63 от ПЗР към ПМС № 456/
1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ – по делото е представено и прието
като доказателство Решение № 29б по Протокол № 3 от проведено на 30.03.1989г. заседание
на ИК на ОбНС – Стара Загора за одобряване на списък на преотстъпената земя
съгласно 26 ПМС от 23.04.1987г., от което по несъмнен начин се установява, че
на А.Б. Б. по силата на ПМС № 26/ 23.04.1987г. е предоставено право на ползване
на земя с площ от 0.5 дка в местността „Седми километър“ /сега „Найденови
пръти“/. Налице са и доказателства за установяване съществуването на останалите
регламентирани от закона като материално предпоставки за придобиване на
собственост при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ релевантни факти - в имота, въз
основа на строително разрешение № 145 от 1989г. за изграждане на сезонна
постройка върху 23 кв.м, преди 01.03.1991 е построена сграда, която не попада в
изключенията по §1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. За разлика от други хипотези на
земеделска реституция /напр. по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ/, в §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ не
е въведено нормативно изискване сградата да е построена въз основа на надлежно
издадени строителни книжа – т.е законността на строежа е обстоятелство, което е
ирелевантно за възникване и признаване правото на ползувателя да придобие в
собственост предоставения му имот, в който е изградил постройка. От значение е
единствено дали постройката представлява сграда по см. на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ,
което се определя по аргумент за противното от нормата на §1в, ал.3, т.1 – т.4
от ДР на ППЗСПЗЗ. Доколкото приложимият материален закон не въвежда изискване за
законност на постройката вкл. от гл.т построяването на сградата при спазване на
всички нормативно установени изисквания, дали изградената от А. Б. постройка е
отговаряла на чл.108, ал.7 от ППЗТСУ /отм./ във вр. с чл. 177, ал.3 от Наредба
№ 5 за правила и норми по ЗТСУ /отм./, е без правно значение за признаване правото
на ползвателя да придобие в собственост предоставения му за ползване имот в
хипотезата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. А тъй като наличието на материалноправните
предпоставки по §4а/§4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да се преценява към момента на
заявяване на искането за придобиване в собственост на предоставения за ползване
имот, а не към датата на постановяване на заповедта /правата за ползвателите възникват по силата
на закона, като административният акт който се издава в зависимост от
приложимата през годините правна уредба, единствено констатира вече
възникналите права/, обстоятелството, че към настоящия момент от постройката е
останала само плочата, също е ирелевантно за възникналото за
ползвателя А. Б. право за придобие в собственост предоставения му за ползване
имот, което право е признато на наследниците му с оспорената Заповед №
10-00-402 от 24.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора.
Обстоятелството,
че в административната преписка по издаването на оспорената заповед липсва
приложена декларация по § 61, ал.2 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ, че предоставената за ползване на А. Б. земя е единствена
за него и за членовете на неговото семейство, също е ирелевантно за признаване
правото на ползвателя да придобие в собственост имота. Подписването и
представянето на такава декларация се изисква само в случаите, когато
трансформирането на правото на ползване в право на собственост се извършва при
условията на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в хипотезата на предоставено право на ползване
върху земеделската земя, която е единствена на семейството на ползвателя, който
живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. Следователно
законът не регламентира като материалноправна предпоставка за възникване и
признаване права по §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, земята да е единствена на
семейството на ползвателя или да не притежават жилищен имот, респ. подаване на
декларация в този смисъл не е било необходимо. Съответно дали ползвателят и
членовете на неговото семейство са притежавали жилищен имот в гр. Стара Загора,
е без каквото и да е било правно значение за възникването на правото на
ползвателя А. Б. да придобие при условията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ в собственост
предоставения му за ползване имот и за признаване на това право на неговите
наследници със заповед по § 62, ал.3 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение
и допълнение на ППЗСПЗЗ.
С оглед
на гореизложеното правилно Старозагорският районен съд е приел, че е доказано
кумулативното наличие на юридическите факти –
елементи от правопораждащия фактически състав по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, с които
правната норма свързва възникването и признаването правото на ползвателя да
придобие в собственост предоставения му за ползване имот. Съответно при
наличието на материалноправните
предпоставки за издаване на заповед по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, обоснован
е извода на съда, че оспореният административен акт е постановен при правилно
приложение и в съответствие с материалния закон.
Константна е съдебната практика, че е недопустимо
неизпълнението на задължения от страна на администрацията и забавянето на
процедурата по §61 и сл. от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение
на ППЗСПЗЗ, да има за резултат настъпването на неблагоприятни последици в
правната сфера на иницииралото производството лице и преклудирането на негови
права, щом са изпълнени всички законови изисквания за тяхното заявяване и
упражняване. В този смисъл обстоятелството, че разглеждането и произнасянето по
заявеното от А. Б. право на трансформиране правото му на ползване в право на
собственост, е извършено над 20 години след подаването на заявлението, не може
да обуслови нито преклудирано право на ползвателя по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, нито
процесуална незаконосъобразност на заповедта, с която възникналото по силата на
закона право е признато. А и както правилно е приел Старозагорският районен съд
и съобразно установената съдебна практика, срокът по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ,
е инструктивен. Обоснован е и извода на съда, че не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила при провеждане на
процедурата по § 62 от ППЗСПЗЗ. Заявлението е разгледано от нарочна комисия,
действаща със законово определен състав, назначена със заповед на Кмета на Община
Стара Загора. Противно на твърдяното от касационните жалбоподатели, Комисията е
разгледала подаденото от А. Б. заявление за трансформиране правото на ползване
в право на собственост и приложените към заявлението документи и е извършила
нормативно изискуемата се по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ преценка, въз основа
на която в изготвения Протокол от 02.05.2018г. за разглеждане на постъпилите
заявления по § 61 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, е
обективирано и предложение за издаване на заповед, с която на наследниците на А.
Б. да бъде признато правото по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобият собственост
върху предоставения за ползване имот № 43 с площ от 500 кв.м в землището на с.
Малка Верея. А и доколкото предмет на съдебен контрол за законосъобразност по
см. на чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК е крайният индивидуален
административен акт, недостатъчната мотивираност на преценката на Комисията по §
62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, не
може да обуслови извод за формална, процесуална или материална
незаконосъобразност на Заповед № 10-00-402 от 24.02.2020г. на Кмета на Община
Стара Загора.
С оглед на гореизложеното съдът приема че
не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо, обосновано и постановено в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260163/
02.10.2020г., постановено по адм. дело № 1428/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.