РЕШЕНИЕ №
гр.
Велинград, 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на единадесети
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 816 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС
от Б.К.Б., с ЕГН **********,***, против В.К.Х., с ЕГН **********,*** , с искане
да бъде допуснат до делба съсобствения им Поземлен имот е идентификатор
10450.503.937 по КККР на гр. Велинград, с адрес: гр. Велинград, 4600, ул. *****,
с площ 533 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: Ниско застрояване, номер по предходен план 5905, квартал 7,
парцел XII, ведно с построената в него Сграда с идентификатор 10450.503.937.1,
със застроена площ 122 кв. м., брой етажи: 4, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при следните квоти: по
½ за всяка една от тях.
Ищцата Б. излага, че с ответницата са съсобственици
при равни права на процесния поземлен имот с идентификатор 10450.503.937 по
КККР на гр. Велинград, ведно с построената в него сграда с идентификатор
10450.503.937.1, със застроена площ 122 кв. м.. Твърди, че процесният поземлен
имот бил собственост на родителите им К.Г.Б., ЕГН **********, починал на
02.12.1993 г. и М.Г.Б., ЕГН **********, починала на 17.05.2018 г., съгласно
нотариален акт за собственост на имот но обстоятелствена проверка № 347/04.1
1.1967 г., том II, дело № 684/1967 г. - Велинградски народен съдия; нотариален
акт за регулация на недвижим имот № 300/10.08.1968 г., том II, дело № 542/1968
г. - Велинградски народен съдия и нотариален акт № 459/26.10.1971 г., том 11,
н. д. № 741/1971 г. - Велинградски народен съдия. Сочи, че с нотариален акт за
дарение на недвижим имот по чл. 7 от ЗСГ № 1001/29.03.1975 г., том IV, дело №
1403/1975 г. - Велинградски народен съдия, родителите им дарили на ответницата
поземления имот. Впоследствие с нотариален акт за дарение на недвижим имот №
39/25.11.1983 г., том II дело № 488/25.11.1983 г. - Велинградски Районен съдия,
ответницата й дарила ½ идеална
част от същия. Твърди, че сграда с идентификатор 10450.503.937.1 са построили
заедно е ответницата в поземлен имот с идентификатор 10450.503.937. Сочи, че
строежът на сградата е извършен съгласно Строително разрешение № 231 от 1988 г.
- КТСУ Велинград и Протокол № 109 за дадена строителна линия и определено ниво
от 14.12.1988 г. - Общински народен съвет и е завършен през месец май 1990 г.. Излага,
че сградата се състои от 4 етажа - избен етаж, партерен етаж- гаражи, складове
и тоалетни; първи и втори жилищни етажи и тавански етаж с тавански помещения и
тоалетни. Поддържа, че още с построяване на сградата с ответницата направили неформална
делба, съгласно която на нея се паднал целия първи етаж и Гараж № 1 и Склад № 1
на партерния етаж, а на ответницата втори етаж, Гараж № 2, Склад № 2 и Склад №
3 на партерния етаж. Твърди, че посочените обекти притежават всички
характеристики на самостоятелни обекти по смисъла на ЗУТ, и макар към момента
да не са обособени документално като такива, претендира, че не съществуват
законови пречки това да се извърши. Излага, че всяка от тях е владяла
използваните от нея самостоятелни обекти постоянно, непрекъсвано, спокойно,
явно, несъмнено и е придобила същите по давност в резултат на упражненото владение
от месец май 1990 г., досега - повече от 30 години. Сочи, че веднага след
построяване на сградата, с ответницата разпределили и останалите
несамостоятелни обекти в сградата. Така на нея се паднала Изба № I, Изба № 4 и
Изба № 5 на избения етаж, Тоалетна 1 на партерния етаж; Таван № 2, Таван № 3 и
Тоалетна 2 на таванския етаж. На ответницата се паднала Изба № 2, Изба № 3 и
Изба № 6 на избения етаж; Тоалетна 2 на партерния етаж; Таван 1, Таван 4 и
Тоалетна 1 на Таванския етаж. Излага ,че тези помещения имат спомагателно
предназначение към самостоятелните обекти, използвани от всяка от тях. Твърди,
че от построяването на имота не са имали пререкания относно начина на ползването
му и всяка от тях извършила подобрения в собствените си помещения - в
апартаментите - ремонт и обзавеждане; в гаражите поставили метални врати,
ответницата изградила канал в гаража си, който достига до използваното от нея
мазе. Ищцата подменила дограмата с PVC профили на общо 6 бр. прозорци и
поставила врати тип „пистолет“ - общо 2 бр. Излага, че така владели помещенията
до миналата година, когато помежду им възникнали спорове относно начина на
ползване и стопанисване на имота. Ответницата пожелала да променят начина, по
който досега са използвали сградата, а тя настоявала да се запази ползването до
момента. Опитали да поделят имота доброволно, като всяка от тях предложила
проект за доброволна делба на сградата, но не успели да постигнат съгласие. Ето
защо излага, че за нея е налице правен интерес от предявяване на иска. Предвид
вложените от всяка от тях средства за подобрения и ремонти в собствените й
обекти и обслужващите ги помещения, претендира, в случай, че съдът допусне
имота до делба, на всяка да бъдат възложени помещенията от сградата -
самостоятелни и обслужващи, които е използвала досега. Счита, че всеки друг
начин на подялба би бил неефективен и необоснован, поради извършените множество
подобрения в имота им и би означавал предявяването на огромни претенции по
сметки за извършеното от всяка от тях.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Х., изразява
становище, че счита искът е допустим и основателен. Признава, че са
съсобственици на процесните имоти, на посоченото основание, както и че е
направена неформалната делба на сградата в имота. Съгласна е с предложения от
ищцата проект за доброволна делба по отношение на апартаментите на първи и
втори етаж от сградата, но по отношение разпределението на избата и тавана
излага ,че същият не отговаря на действителното ползване в продължение на 30
години. Твърди, че избата винаги се е владяла разделена на две части-предна и
задна, обособени като две мазета с отвор за поставяне на врата. Излага, че тя е
ползвала цялото пространство под гаражите, а ищцата - цялото пространство в
задната част на къщата, като никога по-рано ищцата не е заявявала претенциите
си по реално ползване на мазетата по различен начин от досегашния, или е
предлагала вариант да ги разделят на шест отделни и да извършват каквито и да
било преустройства. Твърди, че мазето в предната част на сградата се ползва от
нея, тъй като в него е изградила канал за коли, а ищцата ползва другата част на
избата, тъй като няма кола и не й е необходим такъв канал. Твърди, че такава е
била уговорката между тях, а новият план променя така установеното положение.
Сочи, че таванският етаж към момента не е достроен изцяло и не се ползва по
предназначение от нито една от двете. Предлага схема за доброволна делба на
таванския етаж, която включва обособяване на две реални тавански помещения от
съществуващите съсобствени тавански помещения с цел придаването им към
съответния собствен етаж от сградата, всеки от тях с отделни входни врати, без
каквито и да било общи коридори и др. общи части. Счита направеното предложение
от ищцата относно тавани и мазета за неприемливо и несправедливо, тъй като на
нея ще се паднат тавани - 55.9 кв.м., мазета - 55.7 кв.м., а на ответницата:
тавани - 48.50 кв.м., а мазета - 46.6 кв.м., което не отговаря на техните
действителни квоти в съсобствеността на имота. Ангажира доказателства.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно
чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:
С
оглед твърденията на страните с доклада по делото са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните права и обстоятелства: К.Г.Б.,
ЕГН **********, починал на 02.12.1993 г. и М.Г.Б., ЕГН **********, починала на
17.05.2018 г., са родители на страните по делото, които приживе съгласно
нотариален акт за собственост на имот но обстоятелствена проверка № 347/04.1
1.1967 г., том II, дело № 684/1967 г. - Велинградски народен съдия са придобили
правото на собственост върху Поземлен имот е идентификатор 10450.503.937 по
КККР на гр. Велинград, с адрес: гр. Велинград, 4600, ул. *****, с площ 533 кв.
м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: Ниско застрояване, номер по предходен план 5905, квартал 7, парцел
XII; С нотариален акт за дарение на недвижим имот по чл. 7 от ЗСГ №
1001/29.03.1975 г., том IV, дело № 1403/1975 г. - Велинградски народен съдия, К.Г.Б.
и М.Г.Б. са дарили на ответницата В.К.Х. процесния поземления имот. С
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 39/25.11.1983 г., том II дело №
488/25.11.1983 г. - Велинградски Районен съдия, ответницата Х. е дарила
½ идеална част от същия на ищцата
Б.. През 1990 г. е изградена сграда с идентификатор 10450.503.937.1, със
застроена площ 122 кв. м., брой етажи: 4, брой самостоятелни обекти в сградата:
няма данни, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: няма, в процесния поземлен имот, която страните
са поделили, чрез неформален договор за доброволна делба. Изложеното се
установява и от приетите по делото писмени доказателства- нотариален акт за
собственост на имот но обстоятелствена проверка № 347/04.1 1.1967 г., том II,
дело № 684/1967 г. - Велинградски народен съдия, нотариален акт за регулация на
недвижим № 300/10.08.1968 г., том II, дело № 542/1968 г. - Велинградски народен
съдия, нотариален акт за регулация на недвижим № 459/26.10.1971 г., том II,
дело № 741/1971 г. - Велинградски народен съдия, нотариален акт за дарение на
недвижим имот по чл. 7 от ЗСГ № 1001/29.03.1975 г., том IV, дело № 1403/1975 г.
- Велинградски народен съдия, нотариален акт за дарение на недвижим имот №
39/25.11.1983 г., том II дело № 488/25.11.1983 г. - Велинградски Районен съдия,
строително разрешение № 231 от 21.05.1988 г., за строеж на жлищна сграда върху
110 кв.м., в кв. 7, парцел XII-5905,
протокол № 109 от 14.12.1988 г за дадена строителна линия, удостоверение за
идентичност и описание на имот № 616/13.10.2015 г., удостоверение за наследници
№ 840/10.06.2020 г. на К.Г.Б., удостоверение за наследници № 841/10.06.2020 г.
на М.Г.Б..
От
събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелитеМ.Д.Г., Е.Х.Б., Я.К.С.и
Г.Б.Б.се установява, че още от построяване на процесната сградата страните по
делото са имали устна договорка как да поделят самостоятелните обекти в нея,
намиращи се на приземния, първи и втория етаж и прилежащите части към тях и
съобразно договореното са ги ползвали така до 2020 г., като никоя не е имала
претенции към другата по отношение на такта установената фактическа власт върху
тях. Ищцата е ползвала първия жилищен етаж и гараж и склад на приземния етаж в
жилищната сграда, а ответницата е ползвала втория жилищен етаж, както и Гараж и
два склада на партерния етаж. Съобразно договорките помежду им са ползвали и
мазетата, намиращи се на партерния етаж, както и таванските помещения.
При така установените
факти, съдът намира от правна страна следното:
Искът за
делба по чл. 34 от ЗН има за предмет прекратяването на съществуваща между страните съсобственост,
като производството се развива съобразно разпоредбите на чл. 341 и сл. от ГПК. По този иск ищецът следва да установи по безспорен
начин съществуването на съсобственост между страните на посочените в исковата
молба основания относно процесния недвижим имот, както и всеки един от
елементите, подлежащи на доказване в първата фаза на делбата, а именно по
отношение на кой имот/ вещ, между кои страни и при какви квоти от правото на
собственост, следва да се допусне делбата.
Фактическият състав на придобивната давност изисква
наличие на владение, което да е явно /да не е установено и поддържано чрез
насилие или скрит начин/ и непрекъснато. Съгласно задължителните разяснения,
дадени с Тълкувателно решение № 1/2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на
ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В
случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа
власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението
му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа
власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но
да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците,
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна
давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си.
Между страните не е спорно, че още с построяването на
процесната сградата в съсобственото им място през 1990 г. всяка от тях въз
основа на извършена неформална делба е започнала да упражнява фактическа власт
върху конкретен самостоятелен обект- ищцата върху първия жилищен етаж, а ответницата
върху втория жилищен етаж в сградата.
Доброволната делба представлява
съглашение между две или повече страни, които с цел да ликвидират
съсобствеността си, се разпореждат с общо имущество. Следователно тя е вид
договор, сключен между съсобствениците на обща
вещ, чрез който те доброволно си поделят съсобственото имуществото, като го
разпределят помежду си, т. е. на всеки се отрежда и му се прехвърля
собствеността върху индивидуално определен актив от него.
Между страните не е спорно, а и от събраните гласни
доказателства се установява, че между тях е имало общо устно съгласие по какъв
начин страните да си разпределят помежду си съсобственото имуществото,
възникнало с построяването на процесната сграда. Несъмнено въпросната неформална
делба не е породила целения с нея вещноправен ефект, тъй като не е била
сключена в изискуемата от чл. 35, ал. 1 ЗН форма за действителност – доброволната
делба на движими вещи на стойност над 50 лева, както и на недвижими имоти
трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи, но тя може да създаде начало на владение в полза на
съответния съсобственик върху имота, който му се е паднал при делбата, с
намерение да свои този имот /т. е. установяване на владение върху целия имот/,
което да послужи за основа на придобивната давност.
В разглеждания случай между страните не е спорно и в този
смисъл са налице категорични данни, че неформалната делба на процесната жилищна
сграда между тях е извършена още през 1990 г., като от този момент всяка от тях
е установила владението върху разпределените помежду им самостоятелни обекти-
първи и втори жилищен етаж, както и на партерния етаж. В случая е неприложима
кратката 5-годишна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС, тъй като владението не е добросъвестно, доколкото не е основано на
валидно правно основание и следователно следва да се приложи разпоредбата на
чл. 79, ал. 1 ЗС. Считано от построяването на сградата, когато са възникнали и
посочените в нея самостоятелни обекти на правото на собственост до 2000 г. е
изтекъл необходимия давностен срок, след което всяка от страните е придобила по
давност владеният от нея самостоятелен обект. Следователно, считано от 2000 г.
ищцата е станала индивидуален собственик на първия етаж от жилищната сграда, Гараж
№ 1 и Склад № 1 на партерния етаж, а ответницата е станала индивидуален
собственик на втория жилищен етаж от процесната сграда, заедно с Гараж № 2,
Склад № 2 и Склад № 3 на партерния етаж.
Когато
предмет на делба е отделен обект в етажната собственост, до делба се допуска и
припадащата му се идеална част от земята и от другите общи части на сградата.
По същия начин се постъпва и при прехвърляне на собствеността върху отделен
обект в етажна собственост - заедно с обекта се прехвърлят и съответните
(припадащи се) идеални части от общите части, които го следват. По отношение определяне на точната квота на прилежащите
към поделяемия обект общите части от сградата и дворното място, следва да се
посочи следното:
Правото на собственост върху индивидуален обект в етажна
собственост включва в себе си и припадащите се идеални части от общите части,
невъзможно е отделяне на правото на собственост върху общите части от правото
на собственост върху индивидуалния обект и собствеността върху общите части
следва собствеността върху индивидуалния обект. В случая се касае за сграда в
режим на етажна собственост по смисъла на чл. 37 ЗС, в която първия етаж е изключителна собственост на ищцата, а втория етаж е
изключителна собственост на ответницата, като първата притежава в индивидуална
собственост на основание придобивна давност Гараж № 1 и Склад № 1 на партерния
етаж, а втората Гараж № 2, Склад № 2 и Склад № 3 на партерния етаж. В случая дворното
място е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. Съобразно практиката на ВКС идеалните части на отделните собственици в
общите части от поземления имот са определяеми съобразно императивната
разпоредба на чл. 40 ЗС. Те са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните
помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната
собственост. Това правило съдържа забрана за установяване на други съотношения
между дяловете в общите части, различни от съотношението между стойностите на
отделните обекти, а и изключва възможността да се определи съотношение между
частите в една обща част в размер, различен от съотношението в частите в други
общи части. По принцип няма пречка размерите на припадащите се към съответния
етаж идеални части от общите части на сградата и от дворното място, да бъдат
определени по реда на чл. 40 ЗС. От друга страна е налице пречка за извършване на тяхната делба предвид
правилото на чл. 38, ал. 3 ЗС, което гласи, че общите части
не може да се делят. Общите
части поначало имат несамостоятелно значение, следват главната вещ и не могат
да се делят. При спор относно дяловете на отделните собственици той се решава
по реда на чл. 40 ЗС, но дяловете не могат да се прехвърлят отделно или да
бъдат предмет на самостоятелен ревандикационен иск или иск за делба.
По
делото не се твърди, нито се установи намиращите се на приземния и тавански
етаж помещения да са загубили предназначението си като общи части на сградата
по естеството или предназначението си. Съгласно Тълкувателно решение № 34/1983
от 01.08.1983 г. по тълк. д. № 11/1983 г. е прието следното: 1. Подпокривното
пространство (таванът) на сгради, притежавани в етажна собственост, когато не е
изградено като жилища, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови
помещения или други от делни обекти или сервизни помещения към тавана, е обща
част от сградата. 2. Подпокривното пространство (таванът) - обща част от
сградата, което има нужната височина, пространство, обем, до което има нормален
достъп от стълба и което могат при спазване на съответните законни изисквания
да се изградят отделни обекти или сервизни помещения към обектите в долните
етажи, е обща част по предназначение. Преустройството и изграждането на отделни
обекти или сервизни помещения може да стане по съгласие на всички етажни
собственици при спазване на законните изисквания за извършване на
преустройството. 3. Когато подпокривното пространство (таванът) или част от
него няма нужната височина, площ и обем, нито има достъп до него от нормална стълба
и е неизползваемо, освен за изолация между последната етажна плоча и покрива и
за излаз към него, то представлява обща част по естеството си. Предназначението
му не може да се промени. 4. Подпокривното пространство (таванът), което е обща
част на сградата, не може да бъде обект на прехвърлителни сделки и
съдебна делба, нито да се придобива с давностно владение,
докато не бъде променено предназначението му. Отделните етажни собственици не
могат да извършват разпоредителни действия със своята идеална част от него.
Съдът намира, че посоченото в т. 4 ТР №
34/1983 г. на ОСГК на ВС следва да
намери приложение и по отношение на помещенията намиращи се в приземния етаж на
жилищната сграда. По своята правна същност в приземеният етаж, който
по архитектурен проект съдържа избени помещения (мазета) последните представляват
принадлежност към двата самостоятелни жилищни етажа (чл. 37 ЗС ) и поради това
следват собствеността на главната вещ - жилищата (чл. 98 ЗС ). Нищожността на
доброволната делба от 1990 г. е несъмнена, но независимо от това страните по
договора са придобили собствеността върху отредените им реални обекти на
оригинерно основание чл. 79, ал. 1 ЗС. С придобиването на собствеността върху
жилищните етажи (независимо от основанието) страните са придобили и
собствеността върху принадлежностите им.
Отделно
от това следва да се посочи, че съгласно Решение № 1950 от 20.Х.1966 г. по гр. д. № 1395/66
г., I г. о. на ВС е без значение какви архитектурни промени са станали
след построяването на сградата. Тези архитектурни промени не може да окажат
никакво влияние върху собствеността. Даже и да се измени предназначението на
мазетата и да се превърнат в жилища или ателиета, такова архитектурно изменение
не може да лиши ответниците, респ. ищците от изключителното им право на
собственост върху източната респ. западната част от мазето и да ги превърне в
съсобственици на цялото мазе.
Предвид
горните съображения съдът намира, че искът за делба по отношение на описаните в
исковата молба недвижими имоти, а именно Поземлен имот е идентификатор
10450.503.937 по КККР на гр. Велинград, с адрес: гр. Велинград, 4600, ул. *****,
с площ 533 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: Ниско застрояване, номер по предходен план 5905, квартал 7,
парцел XII, ведно с построената в него Сграда с идентификатор 10450.503.937.1,
със застроена площ 122 кв. м., брой етажи: 4, брой самостоятелни обекти в сградата:
няма данни, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: няма, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, доколкото се установи, че не
е налице съсобственост между страните, тъй като всяка от тях е станала
индивидуален собственик на самостоятелен обект в жилищна сграда в режим на
етажна собственост, а общите части, в това число- поземленият имот, върху който
е построена сградата, тавански и помещенията в приземния й етаж, представляват
общи части и като такива не подлежат на делба, а подлежат на разпределение по
реда на чл. 40 ЗС.
По
разноските
Предвид изхода на спора в тежест на ищцата Б.К.Б. и
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК дължи разноски на ответника В.К.Х. в размер на
1000 лв, съгласно списък и представени доказателства. Предвид отхвърлянетоо
иска за делба ищцата следва да бъде осъдена да заплати и държавна такса по иска
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Велинград, която съдът
определя на сума в размер на 100 лв..
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска за делба с правно основание чл. 34 ЗС на Б.К.Б.,
с ЕГН **********,***, против В.К.Х.,
с ЕГН **********,***, с искане да бъде допуснат до делба съсобствения им
Поземлен имот е идентификатор 10450.503.937 по КККР на гр. Велинград, с адрес:
гр. Велинград, 4600, ул. *****, с площ 533 кв. м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване, номер
по предходен план 5905, квартал 7, парцел XII, ведно с построената в него
Сграда с идентификатор 10450.503.937.1, със застроена площ 122 кв. м., брой
етажи: 4, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение:
Жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: няма, при следните квоти: по ½
за всяка една от тях.
ОСЪЖДА на Б.К.Б., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Велинград, държавна такса
по отхвърления иск в размер на 100 лв..
ОСЪЖДА на Б.К.Б., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на В.К.Х., с ЕГН **********,***, сумата от 1000
лв., представляваща разноски в производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА