Решение по дело №496/2022 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, ал.1, във вр. с чл.219 от ЗУТ.

Предмет на оспорване е Заповед № 8-Z-1267/22.10.2020г. на кмета на Община Созопол, с която, на основание чл.225а, ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, описан като стоманобетонова тераса, находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.8.205, гр.Созопол, както и е посочено след влизане в сила на заповедта да се отправи до М.И.Ц. *** покана за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, а в случай на неизпълнение то да се извърши по възлагане на Община Созопол за сметка на лицето.

Жалбоподателят М.Ц. оспорва издадената заповед, като възразява, че той не е извършител на строежа, нито го е изпълнявал, нито е възлагал неговото изпълнение, както и не е негов собственик. Посочва, че всички строително-монтажни работи по построената сграда в ПИ с идентификатор 67800.8.987 в м.“Буджака“, гр.Созопол и по вертикалната планировка около нея са били извършени от строител, който административният орган можел да установи. Отбелязва също, че каквито и дейности да са били извършени на морския бряг в поземлен имот с идентификатор 67800.8.205 те са били направени преди построяването на сградата в ПИ с идентификатор 67800.8.987 и са били заварени при нейното строителство. Дружеството не е изпълнило така наименования строеж, то не е възложител на строежа, поради което неправилно се сочи като адресат на задължението за неговото премахване. Възразява също така, че заповедта е немотивирана, тъй като липсва конкретизация и индивидуализация на обекта на заповедта, предвид обстоятелството, че имотът, в който се намира е с огромна площ, разположен по протежение на бреговата ивица. Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта.

Ответникът – кмет на Община Созопол, не изпраща представител.

По делото съдът постанови Решение № 1239/03.11.2022г., с което отмени издадената Заповед № 8-Z-1267/22.10.2020г. на кмета на Община Созопол, в частта по т.2 – След влизане в сила на заповедта, да се отправи до М.И.Ц. *** покана за доброволно изпълнение на разпореденото премахване по реда на чл.277 от Административнопроцесуалния кодекс, както и в частта по т.3 – При неспазване на срока за доброволно изпълнение да се извърши принудително премахване на незаконния строеж по възлагане на Община Созопол за сметка на М.И.Ц., адрес: *** и остави без разглеждане жалбата в частта по т.1 – Да бъде премахнат незаконният строеж „стоманобетонова тераса“, находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.8.205 град Созопол, като прекрати производството по делото в тази част. Присъдени са съответните разноски. По отношение на отменената част от заповедта решението е влязло в сила. По отношение на прекратената част, по реда на инстанционния контрол, решението е отменено с Решение № 5065/12.05.2023г. по адм.дело № 629/2023г. на ВАС, като в тази част делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, поради което предмет на настоящото разглеждане е частта по т.1 от издадената заповед.

Разгледана по същество, жалбата против заповедта в тази нейна част, е неоснователна.

Данните от административната преписка сочат, че до кмета на Община Созопол е била подадена жалба от А и Х БИЛД ООД вх. № 26-00-978/08.06.2020г., видно от която, дружеството е посочило, че е изпълнител на строеж – вилна сграда с местонахождение в землището на гр.Созопол, местност „Буджака“, разположена в ПИ с идентификатор 67800.8.987, като при посещение на място е било установено, че са унищожени скални масиви на самия морски бряг, върху които е изградена стоманобетонова площадка, монтирани са метални установки за спиране на джетове върху самите скали, изпълнена е тераса, за която отново са премахнати скали и изградена бетонова колона върху тях с цел укрепване на терасата, превърната в помещение за ползване, изградена метална ограда, чрез която се отнема обществения достъп до морето, както и наличие на други бетонови елементи, при които са унищожени и други скални масиви. Уточнил е, че към момента на въвеждане на сградата в експлоатация през 2017г., тези дейности не са били извършени, а като техен извършител е посочил жалбоподателя М.Ц. – собственик на обекти в сградата и управител на фирмата, строила сградата в периода 2004-2014г.

До кмета на Община Созопол е постъпило и искане от А.Ш.-Р.вх. № 94-00-2585/03.07.2020г., с което уведомява за извършени в нейния имот с идентификатор 67800.8.987 действия по разбиване на скали и строителни дейности относно бетонни тераси без нейно съгласие, извършвани от М.Ц., като е поискала той да бъде предупреден да спре извършването на по-нататъшни действия.

На 05.08.2020г. е извършена проверка от служители на Община Созопол, за която е съставен Констативен акт № 71, видно от който, в поземлен имот с идентификатор 67800.8.205, за който е посочено, че представлява публична държавна собственост – скали, е констатирано наличието на строеж, представляващ стоманобетонова тераса. Вписано е, че строежът е собственост на М.Ц., като за него не се представят строителни книжа. Фактическото изпълнение е описано като изградена стоманобетонова тераса с приблизителни размери 10м дължина и 3м широчина, изпълнена от подпорна стена с височина от 1,50м и стоманобетонова площадка с ажурен парапет. Посочено е, че към този строеж достъп имат само обитателите на сграда в ПИ с идентификатор 67800.8.987, като площадката се ползва за разполагане на шезлонги и чадъри.

Против съставения констативен акт № 71/05.08.2020г. жалбоподателят Ц. подал възражение вх. № 94-00-4062/20.10.2020г., видно от което, посочил е, че той нито е възложител, нито е извършител на строежа, а всички строителни дейности по сградата в ПИ с идентификатор 67800.8.987 и вертикалната планировка са били извършени от строител, който може да се установи от административния орган. Посочил е също така, че описанието на строежа не съответства на действителния такъв, тъй като описаната стоманобетонова тераса всъщност не е тераса и не е със стоманобетонова конструкция, а представлява брегоукрепване на свлачище в тази част на морския бряг и доколкото му е било известно е било направено преди построяване на сградата, като под циментовата замазка имало пръст, която морето извличало и ерозирало брега, което наложило запечатването на тази пръст със замазка, което по своята същност не би следвало да е строеж.

Въз основа на фактическите констатации в съставения констативен акт кметът на Община Созопол издал процесната Заповед № 8-Z-1267/22.10.2020г., с която, на основание чл.225а, ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е наредено в т.1 да бъде премахнат незаконен строеж, описан като стоманобетонова тераса, находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.8.205, гр.Созопол.

Заповедта е законосъобразна в посочената част.

По делото беше назначена съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещи лица – строителен инженер и геодезист, които, след оглед на място, констатират изпълнена бетонова площадка на юг от поземлен имот с идентификатор 67800.8.987, разположена върху ПИ с идентификатор 67800.8.205 – НТП скали, защитена територия, публична държавна собственост. Пред площадката, към морето, е изпълнен каменен зид, с положени каменни плочи, за който зид с планки е захванат метален парапет. На площадката са разположени шезлонги, а до нея се достига по стълби, изградени при терасиране на имота. Терасата е около 30кв.м., а подпорната стена е с дължина 12,50м, широчина 0,7м и височина 1,5-1,8м. Въз основа на документите по делото, приложен снимков материал и дадените свидетелски показания, вещите лица посочват, че подпорната стена е била изградена на по-ранен етап, преди бетониране на площадката. Позовават се на геодезическа снимка и вертикална планировка, одобрена от Община Созопол към 01.07.2010г., на които каменен зид и подпорна стена няма показани, поради което обосновават извод, че той е бил изграден след тази дата. Посочват, че към 2017г., когато е въведена в експлоатация сградата в съседния имот с идентификатор 67800.8.987, каменният зид вече е съществувал, но площадката не е била бетонирана, а е представлявала естествен терен, земна маса и трева. През 2019г. собствениците на сградата взели решение да укрепят този терен и през м.май 2020г. площадката е била бетонирана, като върху терена е поставен найлон, армирана мрежа и е излят бетон.

Така изпълненото строителство на подпорна стена и разположена върху нея бетонова площадка представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ в хипотезата на укрепителни дейности. В тази връзка неоснователни са възраженията на пълномощника на жалбоподателя, че полагането на циментова замазка не представлява строеж. Бетонът е положен именно с цел укрепване на естествената повърхност и безспорно променя трайно нейната субстанция. Изградената преди това подпорна стена в периода 2010-2017г. към момента оформя един строеж ведно с бетонираната през 2020г. над него площадка, като изпълнението е описано в мотивите на заповедта. Различните периоди на изпълнение на отделните части не променя извода за наличие на незаконен строеж в какъвто смисъл са друга част от възраженията на пълномощника, който в тази връзка се позовава на заключението на вещите лица, според които подпорната стена не е част от описаната в заповедта за премахване тераса, предвид обстоятелството, че стената е била изградена на по-ранен етап. Вещите лица изхождат от диспозитива на заповедта, където строежът за премахване е посочен като „стоманобетонова тераса“, но както се отбеляза вече фактическото описание на строежа се съдържа в мотивите на заповедта и там ясно е посочено какво представлява стоманобетоновата тераса – „изпълнена от подпорна стена с приблизителна височина 1,50м и стоманобетонова площадка с ажурен парапет“ . В този смисъл органът не е описал в мотивите наличието на два строежа – единият подпорна стена, другият – бетонирана площадка, а двете общо формират един строеж, видно от съединителния съюз „и“, представляващ стоманобетонова тераса, както е посочен строежа в диспозитива. Видно е, че органът прави разграничение между площадка и тераса. Площадката е бетонираната повърхност, която ведно с подпорната стена формира тераса. При поставения въпрос по т.3 - да се идентифицира процесната тераса, вещите лица я описват точно както в заповедта – „Терасата се състои от бетонова площадка около 30кв.м. и подпорна стена с каменна облицовка с дължина - 12,50м, широчина – 0,7м, височина 1,5-1,8м.“. Не навсякъде обаче в заключението се придържат към това разграничение, което е видно от непрецизното изписване „площадка /тераса/“.

За изпълнения строеж не са налични издадени строителни книжа, респ. жалбоподателят не твърди да разполага с такива. Това квалифицира строежа като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, на което правно основание е издадена заповедта. Изграждането му през периода 2010-2017г. и през м.май 2020г. изключва всички хипотези за възможна негова търпимост – по § 16, ал.1, ал.2 и ал.3 и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Отделно от това, изграждането на строеж върху поземлен имот публична държавна собственост – скали, по дефиниция изключва неговата допустимост по всички разпоредбите - действалите към момента на изграждането и тези към настоящия момент.

На основание изложените мотиви, жалбата против т.1 от издадената заповед следва да се отхвърли като неоснователна. Съобразно този изход на процеса не се налага присъждане на разноски на никоя от страните. Разноските са били присъдени с постановеното Решение № 1239/03.11.2022г. Те са били разпределени в размер от за всяка от страните, като основанието да бъдат присъдени в полза на ответната страна е било прекратяване на делото поради недопустимост на оспорването по т.1 от заповедта. При настоящото разглеждане по същество по т.1 от заповедта жалбата се отхвърля като неоснователна, поради което крайният правен ефект, от гледна точка на присъждане на разноските, е идентичен. В производство по реда на чл.248 от ГПК съдът е постановил Определение № 1406/07.06.2023г. по делото, невлязло в сила към момента, като с влизането му в сила въпросът за разноските ще бъде окончателно решен.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, IX-и състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.Ц. *** против Заповед № 8-Z-1267/22.10.2020г. на кмета на Община Созопол, В ЧАСТТА по т.1 – Да бъде премахнат незаконният строеж „стоманобетонова тераса“, находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.8.205 град Созопол, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: