Р Е Ш Е Н И Е
№1412
гр. Пловдив, 19.07.2022
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти състав, в открито заседание на двадесет и първи юни,
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при
секретаря Петя Добрева и с участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като
разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1361
по описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.182,
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Заместник-директор на
Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите
(НАП), представляван от юрисконсулт М. С. - пълномощник, обжалва Решение №660
от 31.03.2022г. по Н.А.Х дело №20225330200802 (802) по описа на Районен съд-
Пловдив за 2022г., ХVII-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно
постановление (НП) с №604878-F608559 от 08.10.2021г., издадено от
заместник-директор на ТД- Пловдив на НАП, с което на “ЙОАНА 2013“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. *** №16, ЕИК ***, е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност, като постановено в нарушение на закона,
постановяване на решение по същество, с което да се потвърди изцяло процесното
НП, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред
двете съдебни инстанции в размер на общо 200,00 лева или по 100,00 лева за
всяка инстанция.
Ответникът по делото- “ЙОАНА
2013“ ЕООД, чрез адвокат Н.Н.- пълномощник, изразява становище за
неоснователност на жалбата, претендира присъждане на направените съдебни
разноски пред двете съдебни инстанции.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Светлозар Чераджийски, изразява становище за неоснователност
на касационната жалба.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че с Резолюция за извършване на проверка
(РИП) №П-16001621000323-ОРП-001 от 05.01.2021г. на орган по приходите в ТД-
Пловдив на НАП е възложена проверка за установяване на факти и обстоятелства
(ПУФО) относно неотразени, както и отразени със закъснение в дневниците за
покупки кредитни известия от страна на ответника по делото.
За резултатите от
проверката е съставен нарочен Протокол №П-16001621000323-073-001 от
15.04.2021г., според който протокол, “ФРОНЕРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, декларира в дневника за продажбите и в
подадената справка-декларация (СД) с Вх.№22121273583 от 14.09.2020г. (вероятно за
периода месец 08.2020г.) три броя кредитни известия (с предмет продажба на
козметични продукти), получател на които кредитни известия е ответникът по
делото, както следва: с №********** от 11.08.2020г., с данъчна основа (ДО)
минус 833,33 лв. и ДДС минус 166,67 лв.; с №********** от 11.08.2020г., с ДО
минус 500,00 лв. и ДДС минус 100,00 лв.; с №********** от 11.08.2020г., с ДО
минус 833,33 лв. и ДДС минус 166,67 лв. От своя страна, ответникът по делото
включва посочените три броя кредитни известия в дневника за покупките и в СД за
периода месец 10.2020г., подадена в ТД- Пловдив на НАП с Вх.№16004482090 от
12.11.2020г.
Въз основа на
резултатите от извършената ПУФО е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с №F608559 от 09.04.2021г., според който акт, ответникът по
делото, в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател
по фактури за доставка на цигари, издадени от “ФРОНЕРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, по които
е ползвал данъчен кредит по смисъла на чл.72, ал.2 от ЗДДС, не е отразил в
дневника за покупките издадени от доставчика кредитни известия по тези фактури,
като не е сторил това в законоустановения срок – от 1-во до 14-то число на месеца,
следващ месеца, през който е издадено кредитното известие, което е довело до определяне
на декларирания от лицето резултат „ДДС за внасяне“ за съответния данъчен
период в по-малък размер с ДДС по кредитните известия.
Пак според процесния
АУАН, ответникът по делото не е отразил в дневника за покупките и в СД,
подадени в ТД- Пловдив на НАП с Вх.№********** от 12.09.2020г. (всъщност с Вх.№16004423843 от 12.09.2020г.)
за данъчния период месец 08.2020г. кредитно известие с №********** от
11.08.2020г., издадено от “ФРОНЕРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с предмет “такса
позициониране на фризер /купуват сладолед/“, с ДО общо в размер на „минус“
500,00 лв. и ДДС – „минус“ 100,00 лв.
В кредитното известие е
упомената само една от фактурите, по които е ползван данъчен кредит, но
съгласно обясненията, дадени от дружеството, в кредитното известие са включени всички
закупени през сезона цигари и непродадени към датата на затваряне на магазините.
Фактурите, по които “ЙОАНА 2013“ ЕООД е ползвало право на данъчен кредит за
закупуваните от “ФРОНЕРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД такса позициониране на фризер са общо
34 броя, изчерпателно посочени в АУАН.
Кредитно известие с
№********** от 11.08.2020г. (всъщност с №**********
от 11.08.2020г.) е отразено от ответника със закъснение в дневника за
покупките и в СД, подадени в ТД- Пловдив на НАП с Вх.№16004482090 от
12.11.2020г. за данъчен период м.10.2021г.
Несвоевременното включване на издаденото от
“ФРОНЕРИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД кредитно известие в дневника за покупки на получателя е
довело до определяне на резултат в подадената от ответника по делото СД по ЗДДС
за данъчен период м. 09.2020г. (всъщност
за данъчен период м. 08.2020г.) – “ДДС за внасяне“, в по-малък размер със
сумата от 100,00 лв.
Нарушението е извършено на 15.09.2020г. в гр.
Пловдив и е открито във връзка с ПУФО на дружеството, възложена с Резолюция
№П-1600162000323-ОРП-001 от 05.01.2021г.
Посоченото представлява
нарушение на разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС и е осъществен съставът на
чл.182, ал.1 от ЗДДС.
Против процесния АУАН,
както и против още 16 броя АУАН постъпва възражение с Вх.№70-00-4301 от
12.04.2021г., след което е издадено процесното НП, в което буквално е
възпроизведено съдържанието на АУАН.
Районният съд правилно възприема
фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации
прилага закона правилно, като отменя процесното НП, предвид издаването му при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съображенията,
мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда,
поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата
на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите
на първоинстанционния съд.
Нужно е за пълнота на
изложението да се добави, че настоящият състав на съда не констатира в наличното
по делото (по преписката) заверено копие на процесното кредитно известие с
№********** от 11.08.2020г. да се съдържат задължителните номер и дата на
фактурата, към която е издадено, както и основанието за издаването му, противно
на установеното от разпоредбата на чл.115, ал.4 от ЗДДС.
Също така, настоящият
състав на съда намира, че не може да се идентифицира фактурата, към която е
издадено процесното кредитно известие, и от съдържанието на процесните АУАН и
НП, в които са посочени общо 34 броя фактури, тъй като в изброените фактури има
множество такива, чиято ДО и начислен ДДС са с по-малки размери от ДО и начисления
ДДС в процесното кредитно известие, а някои от упоменатите фактури са издадени
след датата на издаване на кредитното известие (11.08.2020г.), като една от тях
е издадена през месец 09.2020г.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на съда не констатира наличието на касационно основание,
поради което касационната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на НАП също е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на
ответника следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски, но само в
настоящето производство, тъй като с Решение №660 от 31.03.2022г. са му присъдени
направените по Н.А.Х дело №20225330200802 (802) разноски в размер на 300,00
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. За разноските следва
да се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал процесното
НП, каквото в случая се явява НАП, съгласно чл.2, ал.2 от Закона за
Националната агенция за приходите (ЗНАП).
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№660 от 31.03.2022г. по Н.А.Х дело №20225330200802 (802) по описа на Районен
съд- Пловдив за 2022г., ХVII-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно
постановление с №604878-F608559 от 08.10.2021г., издадено от заместник-директор
на ТД- Пловдив на НАП, с което на “ЙОАНА 2013“ ЕООД, ЕИК ***, е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000,00 лева.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите, ЕИК *********, да заплати на “ЙОАНА 2013“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. *** №16, ЕИК ***, сумата от
450,00 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща направените по делото
разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………