Решение по дело №1119/2020 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

Гр. Варна,                     2020 година

 

В името на народа

 

Административен съд – Варна, ІІІ-ти касационен състав, в открито съдебно заседание на втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка Ганчева

ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева

         Даниела Недева

при участието на прокурора Александър А и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Рачева касационно административнонаказателно дело № 1119 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Х.Р.К. ***, ЕГН **********, срещу Решение № 219/07.02.2020 г. на Варненски районен съд, І състав, постановено по н.а.х.д. № 4093 по описа на съда за 2019 г., с което е потвърден Електронен фиш серия К № 2543779, издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По-конкретно касаторът оспорва извода на районния съд за липса на допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. Счита, че нарушението не е безспорно доказано, тъй като е установено и заснето от автоматизирано техническо средство, за което не е съставен протокол и няма снимка за местоположението му, което е в нарушение на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Твърди, че нарушената правна норма не е ясно изписана, тъй като чл. 21, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата са взаимоизключващи се. Моли за отмяна на решението на районния съд и на електронния фиш, както и за присъждане на направените разноски в двете инстанции.

Ответникът в производството, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба поради липса на яснота кое точно е вмененото на касатора нарушение. Пледира решението на районния съд да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон, а електронният фиш – като издаден при съществено процесуално нарушение.

 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Предмет на въззивно обжалване е бил Електронен фиш серия К № 2543779, издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, с който на Х.Р.К., за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от същия закон е наложена глоба в размер на 300 лева.

От доказателствата, събрани в административнонаказателното и в съдебното производство, районният съд приел за установено от фактическа страна, че електронният фиш е издаден на К. за това, че на 14.02.2019 г. около 12,26 ч в гр. Варна, по път Е-70 от летище Варна в посока гр. Варна до бензиностанция „Петрол“ с МПС с рег. № *** преминал със скорост от 118 км/ч при разрешена за този участък скорост 80 км/ч. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство – система за видеоконтрол на нарушенията на правилата на движение АТТС/ARH CAM S1. Техническото средство е преминало метрологична проверка на 26.10.2018 г., със срок на валидност 1 година, в преписката са приложени фотоснимка за установяване и онагледяване на мястото на проверката. След приспадане на процента грешка, с който работи уредът, превишението на разрешената скорост за движение било фиксирано на 34 км/ч. Данните от техническото средство били обработени и бил издаден електронният фиш, с който на К. като собственик на автомобила била наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от същия закон.

При така установените факти, от правна страна районният съд приема, че електронният фиш съдържа необходимите данни по чл. 186, ал. 1 от ЗДвП и е издаден в хипотезата на чл. 186, ал. 4 от същия закон – за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система в отсъствието на контролен орган. Посочва, че в преписката липсват данни и доказателства за различни от посочените във фиша факти относно авторството на нарушението и такива не се твърдят от въззивника. Обсъдил е доводите за нарушение на процесуалните правила, като е посочил, че глобата е законосъобразно определена във фиксирания от ЗДвП размер. По тези съображения е потвърдил електронния фиш.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които не е необходимо да преповтаря и към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК.

Основните доводи в касационната жалба са свързани с липсата на доказателства за местонахождението на техническото средство, регистрирало нарушението, и съответно – за неизпълнение на изискванията на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Тези доводи са несъстоятелни, доколкото снимката с местоположението на техническото средство е представена още с административнонаказателната преписка, на гърба на протокола за използване на АТСС, с което се установява правомерното използване на мобилното АТСС по времето и на мястото, където е регистрирано нарушението, в съответствие с чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. От посочените в протокола уникални номера на първия и последния запис на устройството се установява още, че заснетото нарушение попада в обхвата на регистрираните в рамките на конкретното използване нарушения. Както е констатирал и районният съд, АТСС е преминало метрологична проверка и е в срока на валидността й. Предвид това, електронният фиш се явява редовно издаден в съответствие със специалните норми, предвидени в наредбата, и от него безспорно се установява извършеното нарушение.

Що се отнася до доводите, че дадената на нарушението правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е неправилна, касационният състав отбелязва, че техническото средство е използвано в зоната на действие на пътен знак В-26, ограничаващ скоростта на движение до 80 км/ч, и това обстоятелство е посочено изрично във фиша. От посочените във фиша конкретни стойности на скоростите – разрешена, установена и превишена – несъмнено и безпротиворечиво се установяват фактическите твърдения за извършено нарушение. Доколкото лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, организира защитата си срещу фактите, които са му вменени, а не срещу правната им квалификация, посочването във фиша на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП наред с правилната квалификация на нарушението по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП предвид действието на пътен знак В-26, не може да доведе до объркване или да накърни правото му на защита в степен, която да бъде счетена за съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на производството и предвид направеното искане от страна на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК и чл. 144 от АПК, или 100 лева.

 

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 219/07.02.2020 г. на Варненски районен съд, І състав, постановено по н.а.х.д. № 4093 по описа на съда за 2019 година.

 

ОСЪЖДА Х.Р.К. ***, ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна сумата 100 (Сто) лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

    

       ЧЛЕНОВЕ: 1.        

     

      2.