Решение по дело №1294/2018 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. Карлово, 29.10.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

К. районен съд                                    трети граждански състав

на петнадесети октомври                              две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1294 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 150 от СК.

Ищецът Л.И.В. с ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка К.Г.К. ***, П. област, улица „*****“ № **,****,****,*** с ЕГН ********** твърди, че с решение по гр. дело № 702/2014 г. по описа на К. районен съд ответникът се задължил да заплаща на детето Л., месечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причина за изменение или прекратяване.

През изминалите четири години ищецът пораснал, навършил шестнадесет години и от там значително нараснали и нуждите му, с оглед на което издръжката била недостатъчна за задоволяване на потребностите му. От септември месец 2017 година, за по-добрата си бъдеща реализация в живота изявил желание да се обучава, развива и посещава училище във В.. Учебната 2017/2018 година завършил в Колеж Г.п.в Л.. Тази учебна година 2018/2019 г., след като положил матури и постигнал високи резултати, бил учел в Г.и И.к. в Л.. Също така, за да развива физическата си форма и възпитание, и там продължавал да тренира футбол. За седмицата му били необходими поне 3 екипа за тренировка и 2 чифта бутонки. На 12 Февруари 2018 г., явявайки се на проби за футболния отбор У.х., Л. претърпял инцидент и си счупил ключицата. Живеел с майки си под наем в Л.,  майката заплащала ток, вода, газ, телефон на ищеца и такси, разходи значително по-високи от предходните години. Разходите за облекло, обувки и храна също се увеличили значително. През последната една година, краката на ищеца израснали с два номера, пораснал значително на височина, което създало предпоставки за повече разходи, свързани с неговия прилежен външен вид. Всичко това били допълнителни разходи, които многократно нараснали и щели да нарастват.

Ответникът не полагал никаква друга заинтересованост и грижи за сина си. Петнадесет години И.В. не направил и опит за лична среща с него, не се интересувал от детето, не го търсел, не го виждал и не му се обаждал дори по телефона. Предвид това, освен издръжката, която заплащал, И.В. не извършвал никакви други разходи, свързани с отглеждането на сина си и не проявявал никаква заинтересованост за него. Освен дължимата издръжка за тези години, ищецът получил и един бонбон подарък от баща си. От техни общи познати, живеещи в един квартал с ответника, майката получила информация, че И.В. работи, като извършва тенекеджийство и бояджийство на автомобили на клиенти. Към настоящия момент ответникът извършвал тенекеджийски и бояджийски услуги като автосервиз. Само ремонтът на един повреден калник се заплащал в порядъка на 250 (двеста и петдесет) лева. Ответникът бил трудоспособен и предвид нарастващите нужди на ищеца, следвало да заплаща по-висок размер издръжка. Въпреки че многократно бил в К., ответникът нито веднъж не изявил желание да се види със сина си.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да измени издръжката, определена с решение от 382/01.10.2014 г. по гр. дело № 702/2014 г. по описа на КрлРС, която И.Л.В. заплаща на детето Л.И.В., като я УВЕЛИЧИ от 200 (двеста) лева на 450 (четиристотин и петдесет) лева месечно, считано от подаване на исковата молба – 10.09.2018 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане. Претендира за разноските по делото.

Ответникът И.Л.В. *** с ЕГН ********** оспорва иска.

Твърди, че повече от шест години бил безработен и едвам свързвал „двата края“. Многобройните му искания за постъпване на работа били отхвърляни, и поради причини, че майката на детето му постоянно водела дела срещу него, затова различните работодатели, при които искал да постъпи на работа не желаели работник като него.

При всички опити да се види със сина си, срещал неразбиране и лошо отношение от страна на майката на детето, и това била една от причините да не го вижда. Друга основна причина за това била, че материално не можел да си позволи да пътува където и да било.

През всичките тези години майката на детето постоянно водела дела срещу него, като това не помагало по никакъв начин на сина му. Напротив, живеел постоянно под стрес, че е без работа и без доходи, а от горе на това срещу него се завеждали и дела. Не можел да разбере защо се иска увеличаване на издръжка, която той не можел да плаща и това обстоятелство било дълбоко известно на майката на ищеца.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от представеното удостоверение за раждане и приетото гр. дело № 702/2014 г. по описа на КрлРС, че непълнолетният ищец е с родители К.Г.К. и И.Л.В.. С посоченото решение е била изменена издръжката, която ответникът заплаща на сина си, като е била увеличена от 120 лева месечно на 200 лева месечно, считано от 24.06.2014 г. не се спори, че за непълнолетния ищец грижи полага неговата майка. От определяне на предходната издръжка са изминали повече от четири години към датата на предявяване на настоящия иск. Към онзи момент Л. е бил малолетен, дванадесетгодишен, и е бил ученик в пети клас в СОУ „Х.П.“ град К.. Понастоящем ищецът е навършил 17 години, живее в К. В., установено с удостоверения за настоящ адрес на ищеца и неговата майка. Установява се, че доходите на майката, декларирани за 2018-2019 г. възлизат на 8 080 британски лири като самонаето лице. Установява се, че понастоящем майката живее в жилище под наем, с месечен наем в размер на 1050 британски лири. Установява се, че през 2015 г. ответникът е продал осем недвижими имота заедно с друг продавач – В. Л.В., на купувача А.В.В.. С присъда № 34 от 22.08.2016 г. по НОХД 739/2016 г. ответникът е бил признат за виновен в престъпление по чл. 183 от НК за неплащане на издръжка на ищеца Л.В., като му е било наложено наказание – пробация.

Във връзка с оспорванията си, ответникът е представил като доказателство препис от части от трудова книжка, на която липсва заглавната страница, не е ясно на чие име е издадена и от кой работодател. Документът е оспорен от ищцовата страна. Представена е регистрационна карта от Агенция по заетостта на името на ответника, от която се установява, че същият е бил регистриран като безработен на 28.11.2018 г. (след предявяване на иска и получаване на първото съобщение по делото).

От показанията на св. Д., без родство със страните се установява, че през 2018 г. претърпял пътен инцидент и се наложил ремонт на автомобила м. Свидетелят се обадил на майката на ищеца, която уредила ремонта, който бил извършен от ответника. Последният работел в сервиз, на който се изявявал като собственик, свидетелят му платил за ремонта 450 лева, не получил фактура. С ответника работело още едно момче. Ответникът се държал като собственик на сервиза. Свидетелят познавал Л., знаел, чие живее и учи в А., че тренира и има нужда от средства. Майката се грижела за ищеца, тя го издържала. Свидетелят знаел, че И.В. не проявява никакъв интерес към сина си, изцяло за него се грижела майка му.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Основателността на иска по член 150 от СК се предпоставя от наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице. Съгласно нормата на член 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, залегнали в член 142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите. Нуждите на детето се преценяват като се вземе предвид възрастта, здравословно състояние, разходите за облекло и храна, както и разходи по обучението му. В настоящия процес са въведени два довода – увеличена възраст на детето във връзка с което са нараснали и нуждите му през продължителен период от време, промяна в местоживеенето и активно занимание със спорт, изискващ разходи за специална екипировка и пр.  и честите боледувания.

ОТНОСНО нуждите на детето:

Съдът намира, че в процеса се доказа изменение в нуждите на детето във връзка с обичайния растеж през последните четири години. Понастоящем ищецът е на седемнадесет години, ученик в чужда държава. Растежът винаги предопределя и повече средства за издръжка за обичайните нужди. Фактите, че нуждите са се увеличили се установени от показанията на свидетеля Д., като съдът приема, че четири години са достатъчно продължителен период, в който растежът на Л. е довел и до съществено увеличение на разходите с оглед възрастта му, необходимостта от средства за училище, спорт, облекло и различни извънкласни ангажименти, в сравнение с тези на децата в ранна детска възраст, на каквато ищецът е бил при постановяване на предходната издръжка. По отношение на здравословното състояние на детето не се твърди и установява да са налице специални нужди.

ОТНОСНО възможностите на родителите:

В производството са доказани промените, които са настъпили с доходите на майката през изминалите четири години (към датата на предявяване на иска). През 2014 г. майката е била безработна, регистрирана в Бюро по труда. Понастоящем майката живее и работи в чужбина, получава доходи, макар и под минималния облагаем доход. Не са установени промени в доходите на бащата през изминалия период. Съдът не ползва като доказателство представените части от трудова книжка. Регистрационната карта от Бюрото по труда не установява липсата на доходи. От показанията на свидетеля Д. се установи, че бащата работи в автосервиз, държи се като негов собственик и реализира доходи от ремонт на автомобили. Само майката полага грижи за ищеца, като се установи, че бащата е бил осъждан за неизпълнение на задължението си да плаща издръжка. И за двамата родители няма данни да имат задължение за издръжка към други ненавършили пълнолетие деца. Установено е за ответника, че през 2015 г. е продал редица недвижими имоти (вероятно идеални части, доколкото в справката от Агенция по вписванията е посочен и друг продавач). При това положение съдът приема, че нарасналите нужди на Л. за установени и доказани, основно с продължителния период от време и с промяната в местоживеенето му, както и с оглед възрастта му – *** годишен младеж. Искът е основателен и следва да се уважи, но не в претендирания размер. За да определи размера на увеличението, съдът отчита, че ответникът е в трудоспособна възраст и следва да полага грижи за детето си, респективно – да полага усилия да реализира по-високи доходи над минималните. Отделно от това, установено е, че реализира доходи от труд като автомонтьор. Понастоящем безработицата е в най-ниските си нива в сравнение с предходни периоди и този факт е ноторно известен и публично оповестяван. Напълно недоказани останаха твърденията, че търсейки средства и водейки дела, самият ищец е попречил на баща си да започне работа. Ищецът е син на ответника и като ненавършил пълнолетие, има право на издръжка и от двамата си родители, независимо дали са трудоспособни, а изявленията на ответника, че е безработен поради водените дела, дори да са верни, не могат да се възприемат като такива, освобождаващи бащата от отговорност да издържа сина си. Следва да се отбележи, че последният е бил осъден за неплащане на издръжка през период, който е последващ спрямо извършените продажби на недвижими имоти, т.е. ответникът е отказал издръжка на детето си, дори след като е реализирал доходи от покупко-продажба на осем недвижими имота. При определяне размера на издръжката съдът отчита и това, че ищецът сам и със съгласието на майка си е избрал да живее и учи в чужда държава, с висок стандарт на живот в сравнение с този в Б., и това не може да бъде в тежест на ответника. При установените факти, съдът намира, че справедливият и възможен размер издръжка, който ответникът следва да заплаща на сина си е 330 лева, а за разликата искът следва да се отхвърли като неоснователен.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

Разноски от страните не са претендирани и доказани и съдът не присъжда такива.

На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да заплати държавна такса по сметка на КрлРС върху увеличената издръжка в размер на 124.80 лева, изчислена върху 24-месечните платежи.

На основание член 242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И:

 

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от СК, размера на издръжката, определена решение от 382/01.10.2014 г. по гр. дело № 702/2014 г. по описа на КрлРС, влязло в сила на 16.10.2014 г., която И.Л.В. *** с ЕГН ********** заплаща на непълнолетното си дете Л.И.В. с ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка К.Г.К. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, П. област, улица „*****“ № **,****,****,***, като я УВЕЛИЧАВА от 200 (двеста) лева на 330 (триста и тридесет) лева месечно, считано от подаване на исковата молба – 10.09.2018 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане, като за разликата над 330 лева до пълния претендиран размер от 450 лева отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА И.Л.В. *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на КрлРС държавна такса върху увеличението в размер на 124.80 лева (сто двадесет и четири лева и осемдесет стотинки)

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд П., на основание чл.315, ал.2 от ГПК в двуседмичен срок, считано от 29.10.2019 г.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МТ