Решение по дело №375/2019 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 368
Дата: 9 октомври 2019 г. (в сила от 14 април 2020 г.)
Съдия: Милена Стоянова Маркова-Георгиева
Дело: 20197100700375
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е
368

гр.Добрич,09.10.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА


          
Административният съд - Добрич, в открито съдебно заседание на десети септември  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА  МИЛЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  НЕЛИ КАМЕНСКА

                                                                                              МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА   

 

при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ, изслуша докладваното от съдия Георгиева административно дело № 375/ 2019 год.

 Производството е по чл. 185 - 196 от АПК.

 Образувано е по протест вх. № 1702/10.06.2019 г., подаден от прокурор в Окръжна прокуратура гр. Добрич Милена Любенова, срещу разпоредбите на чл. 21,ал.1; чл.21,ал.2;чл.22,ал.6; чл.25;чл.43 и чл.44  от Наредбата за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на община град Добрич, приета с решение № 33-4 от 24.06.2014г.  на ОбС-гр.Добрич.

           С протеста се настоява, че конкретните разпоредби влизат в противоречие с разпоредби, представляващи нормативни разрешения от по – висок ранг.  

           В съдебно заседание, протестът се поддържа от ОП-Добрич,на изложените в него основания.

 Ответникът-Общински съвет гр.Добрич се представлява от адв.Милко Пенчев, който оспорва протеста.

 Съдът, като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 във връзка с чл. 196 от АПК, приема за установено следното:

          На 17.06.2019г., преди първото съдебно заседание от ОбС-гр.Добрич е депозирано писмо в съда, в което се заявява,че са предприети действия по изменение на наредбата в смисъла, в който е подаден протестът,като е представен и протокол №49 от 28.05.2019г. от заседание на ОбС, на което с решение №49-18 са приети изменения на протестираните норми.  Представените от ответника писмени доказателства са изпратени на ДОП, която е изпратила становище,вх.№ 2024 от 10.07.2019г. на АдмС-Добрич. Изразено е съгласие за частично оттегляне на оспорените норми и за присъждане на сторените от ОП – Добрич разноски по делото.

           В съдебно заседание,проведено на 10.09.2019г.,прокурорът заявява, че не поддържа изцяло писменото си становище.Уточнява,че разпоредбите на чл.21,ал.2,чл.22,ал.6 и чл.25 от Наредбата са изменени и приведени в съответствие с протеста,при което са изпълнени условията за съответствието им с нормите от по-висок ранг. Съдът прецени,че е налице оттегляне на акта,по отношение на горецитираните норми.

Според чл.156, ал.1 от АПК при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен, административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт. В случая оттеглянето на акта е направено от компетентния за това административен орган и при спазване на изискванията за форма и ред по ЗМСМА и ЗНА.              

         С валидната отмяна на оспорените части от наредбата, производството по делото остава без предмет в тази му част.Налице е хипотезата на чл.159, т.3 от АПК, във вр. чл.156, ал.1 и ал.2 от АПК. Оттеглянето на оспорения акт по отношение на чл.21,ал.2,чл.22,ал.6 и чл.25 от Наредбата съставлява отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на спора по същество, поради което протестът в тази му част следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото – да бъде прекратено като процесуално недопустимо в частта относно  чл.21, ал.2,чл.22,ал.6 и чл.25 от Наредбата.

           В останалата част протестът е процесуално допустим, като подаден срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Наредбата, предмет на оспорване, по дефиницията на чл. 75, ал. 1 от АПК, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНА, както и чл. 21, ал.2 от ЗМСМА съставлява подзаконов нормативен акт. Съобразно разпоредбите на чл. 185, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от АПК, подзаконовият нормативен акт подлежи на безсрочно оспорване пред съда, като с оглед текста на чл. 186, ал. 2 от АПК това важи и за прокурора, който може да подаде протест срещу акта.

Разгледан по същество, протестът е основателен, като за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Наредбата за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на община град Добрич е приета с решение № 33-4 от 24.06.2014г.  на ОбС-гр.Добрич.По делото са приложени доказателства, от които се установява, че е спазена процедурата по нейното приемане.Видно от същите доказателства е свикано заседание на  общински съвет – гр.Добрич, като в проекто-дневния ред е включена точка за обсъждане на проект за Наредба. Поканата за свикване на заседание с проекто-дневния ред е публикувана в местен вестник. Нлице е писмо на кмета на общината до председателя на ОбС-Добрич с проекто решение за приемане на наредбата, в което се излагат и съображения от необходимостта за приемането й.  Заседанието на Общинския съвет на Община Балчик е законно проведено. Спазени са изискванията на чл.27 ал.2 и ал.3 от Закона за местно самоуправление и местна администрация. Приемането на наредбата е съобразено с процесуалните правила на Закона за нормативните актове.

Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на правилата, по които се приемат подзаконовите нормативни актове от общинските съвети, действали към датата на приемане на наредбата.

При преценката за съответствие на оспорените разпоредби на подзаконовия нормативен акт с материалния закон, съдът намира, че протестът е изцяло основателен.

Оспорените разпоредби гласят:

-чл. 21, ал.1: дейностите по събиране,съхраняване, разкомплектоване, преработване и/или обезвреждане на изоставени и ИУМПС, компоненти и материали от тях имат право да извършват само лица,притежаващи съответното разрешение по чл.35 от ЗУО;   

-чл. 43: за нарушения на тази Наредба на физическите лица се налага административно наказание глоба в размер от 100 до 2000 лева, а на юридическите лица или на едноличните търговци-имуществена санкция в размер на 500 до 5000 лева,на основание чл.22,ал.4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, ако не е предвидена друга такава;

-чл.44,ал.1: на територията на община град Добричсе забранява и се наказва с глоба за физическо лице, а за юридическо лице или едноличен търговец с имуществена санкция в размер,посочен в таблица;

-чл.44,ал.2: при повторно нарушение глобата или имуществената санкция е в двоен размер.

          Посочените разпоредби не намират основание в акт от по – висока степен, с който да е оправомощен общинският съвет като орган на местното самоуправление да приеме подобни разпоредби. Съгласно чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 8 от ЗНА подзаконовите нормативни актове, приемани от общинските съвети, следва да се основават на нормативните актове от по - висока степен при уреждането на обществени отношения от местно значение. Следователно, те трябва да третират същите, само и единствено в рамките на допустимите граници, определени от по - висшия нормативен акт, като детайлизират неговото приложение.В случая с протестираните норми, Общинският съвет е създал в наредбата норми,противоречащи на такива от по - високите по степен нормативни актове а именно:

           Текстът на чл. 21, ал.1 от Наредбата, противоречи на чл.35,ал.2,т.2 от Закона за управление на отпадаците (ЗУО). Съгласно нормата, разрешение не се изисква за събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1,т.41, и т.43  от допълнителните разпоредби. Съгласно същите, "Събиране" е натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци. "Транспортиране" е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност.Правилно протестиращият  е направил извод,че законът е въвел регистрационен, а не разрешителен режим, като в подкрепа следва да се посочат и текстовете на ал.3 и ал.5 от чл.35 на ЗУО съгласно които, за извършване на дейностите по ал. 2, т. 2 - 5 се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II, а  регистрационният документ за дейности по ал. 2, т. 2 се издава самостоятелно от останалите разрешителни и регистрационни документи.В тази връзка е основателно и становището на прокурора,че подзаконовата норма  противоречи и на чл.1,ал.2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който закон е създаден за да улесни и насърчи извършването на стопанската дейност,като ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране и административния контрол, осъществявани от държавните органи и от органите на местноното самоуправлени.

           Текстът на чл.43 от наредбата, противоречи на чл.22,чл.133,чл.134 и сл. от ЗУО. В закона се съдържат конкретни състави на административни нарушения, със свои изпълнителни деяния,субекти и наказания. В общинската наредба е предвидена унифицирана санкция и глоба за нарушение,различни от тези, установени в закона.Ето защо, протестирана норма е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Следващите протестирани текстове са на чл.44,ал.1 и ал.2 от Наредбата. Същата е приета на основание чл.22 от ЗУО,чийто текст изчерпателно делегира правомощия на общинските съвети. Видно е, че  правомощие, относно регулиране на материята на административнонаказателната отговорност, на общинските съвети не е делегирано.Следователно, чл.44,ал.1, определяща такава отговорност и ал.2, определяща повторно нарушение са незаконосъобразни.    

  С оглед изложеното, при приемане на процесните норми от Наредбата са нарушени императивни изисквания на закона, което налага отмяната на същите и уважаване на протеста изцяло.

  В заключение и с оглед пълнота по случая, АдмС – Добрич следва да отбележи,че при неприключил съдебен процес по оспорване на текстове от процесната наредба, общинският съвет няма право да приема нови такива, които също са в противоречие с норми от по-висок ранг.Стореното от ОбС-гр.Добрич в тази насока не се равнява на оттегляне на административния акт, поради сочените в протеста съображения, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав.  

  Предвид изхода на спора и изричното искане на протестиращия, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът по оспорването следва да възстанови на Окръжна прокуратура – Добрич направените съдебни разноски в размер на 20.00  (двадесет) лева, представляващи заплатена такса за обнародване на оспорването в „Държавен вестник“.

Мотивиран така,както и  на основание чл.159, т.3, във вр. чл.156, ал.1 и ал.2 от АПК,и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административният съд – Добрич, троен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протест на прокурор в Окръжна прокуратура – Добрич с искане за отмяна като незаконосъобразни на разпоредбите на чл.21,ал.2,чл.22,ал.6 и чл.25 от на чл.49, ал.3 от Наредбата за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на община град Добрич, приета с решение № 33-4 от 24.06.2014г.  на ОбС-гр.Добрич и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

           ОТМЕНЯ по протест вх. № 1702/10.06.2019 г., подаден от прокурор в Окръжна прокуратура гр. Добрич Милена Любенова, разпоредбите на чл. 21,ал.1; чл.43 и чл.44,ал.1 и ал.2  от Наредбата за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на община град Добрич, приета с решение № 33-4 от 24.06.2014г.  на ОбС-гр.Добрич.

ОСЪЖДА  Общински съвет гр.Добрич да заплати на Окръжна прокуратура - Добрич направените по делото разноски в размер на 20.00 (двадесет) лева.

Решението в прекратителната му част може да се обжалва пред Върховния Административен съд с частна жалба/протест в седмоневен срок, считано от съобщението за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт на страните.

Решението в отменителната му част може да се обжалва пред Върховния Административен съд с касационна жалба/протест в четиринадесетдневен срок, считано от съобщението за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт на страните.

След влизането му в сила решението да се обнародва по реда на чл. 194 от АПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ: