№ 335
гр. С.З., 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С.З., VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Рибчева
при участието на секретаря Владимира Ст. Писюзева Иванова
като разгледа докладваното от Милена Рибчева Административно
наказателно дело № 20215530201843 по описа за 2021 година
Обжалвано е НП (наказателно постановление) № *** от 25.08.2021 год. на Началника на
Отдел “ОД“ – Пловдив в ЦУ на НАП (Централно управление на Национална агенция по
приходите).
Жалбоподателят СККС А. град С.З. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото
да бъде отменено. В съдебно заседание чрез упълномощения си представител поддържа
направеното с жалбата искане.
Въззиваемата страна ЦУ на НАП счита, че обжалваното НП е законосъобразно и моли
същото да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на
административно нарушение) № *** от 25.06.2020 год., жалбоподателят е санкциониран на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС – Закон за данък върху добавената стойност (“Извън
случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118
или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които
не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция – за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1”) за нарушение на чл.7, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин (“Лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.”), във
връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС (“Министърът на финансите издава наредба, с която се
определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност”).
Като описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено, в НП е
посочено, че на 22.06.2020 год. в 12:40 часа била извършена проверка на обект – К.б. “А.“ в
град С.З., К.б. на ТУ срещу летището, стопанисван от СККС “А.“, при която било
1
констатирано, че дружеството в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 год. на МФ извършва продажба на стоки или услуги, без да е монтирано,
въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство към датата
на проверката. При направена контролна покупка на 1 брой любителска езда не е издаден
фискален бон от ФУ поради липса на ФУ, нито друг документ за извършеното плащане. При
извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че няма данни за
регистрирано в НАП ФУ за горепосочения обект, на което да се отчитат оборотите от
извършените продажби, а са установени налични парични средства в касата в размер на
20.00 лева.
В случая фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се
потвърждават от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, кореспондиращи
помежду си и с данните от протокола за извършената проверка (л.12-16 от делото),
попълнения въпросен лист и обясненията на лицето (л.17-18 от делото), от които се
установява, че в обекта са констатирани налични парични средства от 20,00 лв.
Преценявайки обаче събраните по делото материали поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът не споделя изводите, направени от административнонаказващия орган
относно авторството на нарушението. Безспорно установено е, а и не се спори от страните,
че в описания по - горе обект не е имало монтирано фискално устройство, чрез което да се
отчита всяка извършена продажба с визуализация на фискалния бон. Същественият въпрос,
касаещ настоящият спор е дали именно жалбоподателят е субект на това задължение и
респективно дали неговата административна отговорност следва да бъде ангажирана.
Спецификата в случая е, че нито по време на проверката, нито в последващ момент е
установено жалбоподателят стопанисвал ли е процесния търговски обект. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че провереният обект не е имал
никакви индивидуализиращи данни на фирма, работно време, както и каквото и да било
друго обстоятелство, установяващо качеството на лицето, приело плащането на
извършената услуга. Единственото, което е било установено е, че се касае за закрит манеж,
който се ползва от ТУ и наематели, както и от външни лица. Не е установено също лицето,
приело плащането да е имала сключен трудов или друг договор или пълномощно, по силата
на което да извършва услуги и да приема плащане. Безспорно установено е, че е налице
договор на наем от 10.05.2017 год., сключен между ТУ и СККС “А.“ С.З. за отдаване под
наем на Конюшна за кобили майки с площ от 408 кв.м., разположен в К.б., кв.К.Г. С.З.. По
силата на допълнително споразумение от 07.05.2020 год. срокът на действие на договора е
продължен с 3 месеца, считано от датата на сключване на допълнителното споразумение
или до провеждане на нов търг за отдаване под наем на наетия обект и сключване на нов
договор за наем, като към настоящия момент договорът не е прекратил своето действие.
От разпитаните по делото свидетели се установява, че животното, с което е
извършена поисканата от проверяващите тренировъчна езда е на треньора, както и липса на
данни за осъществяване на касова продажба на услуги в стопанисвания от жалбоподателя
обект.
Липсата на тези съществени факти препятстват възможността за правилна преценка и
установяване съставомерността на нарушението. Визираната като нарушена норма на чл.7,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, изисква от лицата по чл. 3 от същата наредба
да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от
датата на започване на дейността на обекта. От събраните по делото доказателства обаче,
жалбоподателят е санкциониран за неиздаване на фискален бон от ФУ за заплатената на
св.Д. сума от 20.00 лева или друг документ за извършеното плащане. От страна на
наказващият орган не само не е изяснен, но и не са събирани каквито и да е доказателства,
относно субекта на нарушението и твърдяната търговска дейност чрез продажбата на
услугата за тренировка на любителска езда. Това води до извод, че обвинението спрямо
жалбоподателя за извършено административно нарушение по смисъла на чл.7, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ се явява недоказано, още повече, че е от съществено
значение за съставомерността на извършеното административно нарушение по този законов
текст началният момент на започване на дейността – именно от започване на дейността се
въвежда и задължението по чл.7, ал.1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ за субекта да
монтира, въведе в експлоатация и да използва регистрирано в НАП фискално устройство.
На следващо място съдът намира, че в АУАН са описани от фактическа страна две
отделни нарушения – едното касаещо реда и начина на регистриране и въвеждане в
2
експлоатация на ЕКАФП и за реда за отчитане на продажбите. В наказателното
постановление също са описани тези две нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.42, т.4 и 5 и чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, както в АУАН,
така и в издаденото въз основа на него наказателното постановление следва да бъдат
описани обстоятелствата, при които е било извършено нарушението и посочени законовите
норми, които са нарушени.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано лице по този
закон е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е
поискан друг данъчен документ.
В чл.7 от Наредбата са предвидени задължения на лицата по чл.3 да монтират,
въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на
започване на дейността на обекта, а в ал.2 и ал.3 са предвидени забраните да се допуска
извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл.3 без функциониращо
ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба и да се допуска работа с
ФУ/ИАСУТД от лицата по чл.3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в
случаите, посочени в тази наредба.
Видно от посочените норми, в тях законодателят е предвидил няколко самостоятелни
и независими едно от друго задължения и забрани на лицата извършващи продажби в
търговски обекти и неизпълнението на което и да е от тях е самостоятелно административно
нарушение, за което е предвидена възможност за ангажиране на административно
наказателната отговорност на лицата. Описаната и приета за установена фактическа
обстановка в АУАН и НП, съдържа описание на две отделни нарушения, едното касаещо
реда и начина за регистриране и за въвеждане в експлоатация на ЕКАФП, а другото – реда за
отчитане на продажбите, като и двете са субсумирани от административнонаказващия орган
под санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Съобразно разпоредбата на чл.18 от ЗАНН
е следвало да бъдат наложени две отделни наказания. В процесния случай, както наказаното
лице, така и съдът е необходимо да предположи за кое от двете описани нарушения е
наложено наказанието. Това обаче е недопустимо в процедурата по ЗАНН, при която се
налага наказание за извършено административно нарушение.
Съдът намира че АНО неправилно е приложил и санкционната норма на чл.185, ал.2
от ЗДДС. Нарушенията по чл.118, ал.1 от ЗДДС са наказуеми с налагане на санкция по
чл.185, ал.1 от ЗДДС, а не по втората алинея на същата разпоредба, т. е. обуславят различен
санкционен резултат.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН (Закон за
административните нарушения и наказания) въззиваемата страна следва бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя направените до момента по делото разноски в размер на сумата
от 360 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение на представлявалия го
упълномощен защитник съобразно представените договор за правна защита и съдействие и
списък на разноските (л.53 от делото).
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП (наказателно постановление) № *** от 25.08.2021 год. на Началника на
Отдел “ОД“ – Пловдив в ЦУ на НАП (Централно управление на Национална агенция по
приходите), като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на СККС “А.“ С.З., с Булстат
***, представлявано от Ив.М.Ен., с ЕГН ********** сумата в размер на 300.00 (триста) лева,
представляваща направени до момента разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд С.З..
3
Съдия при Районен съд – С.З.: _______________________
4