Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 23.11.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря Светла Атанасова, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 209 по описа за 2023
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на А.В.С.
***, депозирана чрез процесуален представител адв.А.В.от ШАК, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0869-000440/03.08.2023г.
по чл.171, т.1, б. «б» от Закона за движение по пътищата, издадена от
мл.автоконтрольор в Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – гр.Шумен.
Жалбоподателят оспорва наличието на фактическо основание за издаване на
процесната заповед, като сочи, че на 03.08.2023г. управлявал л.а. "***"
с рег.№ ***по автомагистрала "Хемус", когато бил спрян от органите на
Сектор ПП при ОДМВР-гр.Шумен за проверка. При проверката бил тестван с
"Дръг тест 5000" с фабр.№ ARPH-0019,
който отчел употреба на кокаин. Издаден му бил талон за медицинско изследване №
142371 от 03.08.2023г., въз основа на който оспорващият се явил за вземане на
кръвна проба по указания ред, като резултатите от същата не били готови към
датата на подаване на жалбата. Срещу него било инициирано досъдебно
производство за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, по което не бил привлечен
като обвиняем поради липсата на резултат от взетата от него кръвна проба.
Въпреки това срещу оспорващия била издадена ЗППАМ, с която на основание чл.171,
т.1, б. "б" от ЗДвП било постановено отнемане на свидетелството му за
управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността му, но не повече от 18
месеца. Твърди, че според разпоредбата на чл.23, ал.1 от Наредба № 1 от
19.07.2017г., именно резултатът от химико-токсикологичното изследване е
определящ по отношение констатацията за употреба на наркотични вещества, от
което следва, че при липсата на такова изследване противоправното му поведение
не е доказано, а за издаването на ЗЗПАМ по чл.171, ал.1, б. "б" от ЗДвП е необходимо употребата на наркотични вещества да е установена по
безсъмнен начин. Излага и аргументи, че живее в кв.Макак на гр.Шумен и има две
невръстни деца, което налага необходимостта ежедневно да използва МПС с цел
придвижване, а той е лишен от тази възможност, въпреки, че все още не знае дали
е извършил нарушение на ЗДвП и НК. С оглед на това счита издадената заповед за прилагане на
ПАМ за незаконосъобразна - издадена при липса на материално правно основание и
в разрез с целта на закона, поради което моли за отмяната ѝ. В съдебно
заседание оспорващият, редовно призован, не се явява лично. Същият се
представлява от адв.А.В.от ШАК, който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. В пледоарията по същество релевира аргументи за
незаконосъобразност на обжалвания акт, въз основа на които моли същият да бъде
отменен. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответната страна – мл.автоконтрольор
в сектор " Пътна полиция" към ОД на МВР – Шумен, редовно призован, не
се явява лично. Същият се представлява от процесуалния си представител гл.
юрисконсулт И.С., която оспорва жалбата, като изразява становище, че
административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията
му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на производството.
Релевира доводи за материална законосъобразност на ЗППАМ, предвид наличието на
наркотични вещества, отчетени с техническото средство – Дръг тест, съответно
установено управление на МПС след употреба на наркотични вещества от страна на
жалбоподателя. Сочи, че изследването с техническо средство е задължително и ако
лицето не е съгласно с резултата, то има алтернативните възможности – да даде
проби от кръв и урина или доказателствен анализатор. В случая жалбоподателят е
избрал да даде кръвна проба и резултатът от нея ще е решаващ за отговорността
на водача. Решаването на въпроса за отговорността за наркотичните вещества
означава резултат от тези проби, който да бъде съобразен от компетентния орган,
водещ образуваното досъдебно производство. Затова изчакването на резултата от
взетата проба и крайният акт на прокурора по досъдебното производство, е
обстоятелство, което е свързано със срока на действие на приложената
принудителна мярка, а не с основанието за нейното налагане. Въз основа на
изложените съображения моли за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена.
Претендира присъждане на разноски. В условията на алтернативност прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът като съобрази
аргументите изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед за прилагане
на ПАМ № 23-0869-000440/03.08.2023г., издадена от мл.автоконтрольор в Сектор
"Пътна полиция" към ОДМВР – гр.Шумен, на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП, а именно - временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 03.08.2023г. Като
фактическо основание за издаване на заповедта се сочи наличието на издаден АУАН
№ GA 1044159/03.08.2023г., съставен против А.В.С., за това, че на 03.08.2023г., около 18:10
часа по автомагистрала "Хемус" при 342 км в посока към гр.София
управлявал л.а. "***" с рег.№ ***, собственост на М.Х.Н., след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо
средство Дръг тест 5000, с фабричен номер ARРN-0019. В заповедта е посочено
също, че е издаден талон за изследване № 142371. Констатираното деяние е
квалифицирано като административно нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на
ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 03.08.2023г.
Недоволен от нея, А.В.С.
я оспорил пред Административен съд - гр.Шумен с жалба, входирана в
деловодството на Административен съд – гр.Шумен с рег.№ ДА-01-1892/11.08.2023г.
С Мотивирана
резолюция 23-0869-М000184 от
06.10.2023г., издадена от Началник група в ОДМВР-гр.Шумен,
административнонаказателното производство по АУАН № GA 1044159/03.08.2023г., съставен против А.В.С. за нарушение по чл.5,
ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, било прекратено на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН
и предвид обстоятелството, че е образувано досъдебно производство № 111/2023г.
по описа на ОДМВР-гр.Шумен за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Впоследствие със Заповед
за поправка на фактическа грешка № 869з-98/17.08.2023г. на мл.автоконтрольор в
Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – гр.Шумен е допусната поправка на
негова Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0869-000440/03.08.2023г., като текстът
в диспозитива на заповедта, че на оспорващия се налага ПАМ по чл.171, ал.1,
б."б" от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса с
отговорността, но не повече от 18 месеца, считано
от 03.08.2023г., да се чете "СУМПС
не е отнето". Въпросната заповед за поправка на техническа грешка е
влязла в сила на 27.09.2023г., като необжалвана.
Към делото са приобщени
писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по
издаване на обжалваната заповед, доказателства за компетентността на органа и
за сервизна проверка на използваното техническо средство.
По искане на ответната
страна, с писмо рег.№ ДА-01-209/23 от 28.09.2023г. по описа на ШАдмС от Окръжна
прокуратура-гр.Шумен е изискано предоставянето на копие от постановление за
извършване на химикотоксикологична експертиза по ДП № 111/2023г. по описа на
ОДМВР-гр.Шумен.
С постановление от
03.10.2023г. по ДП № 111/2023г. по описа на ОДМВР-гр.Шумен наблюдаващият
прокурор от ОП-гр.Шумен е разрешил предоставянето на въпросното постановление
по делото. Видно от постановлението за назначаване на експертиза от
04.08.2023г. по ДП № 111/2023г. по описа на ОДМВР-гр.Шумен, по посоченото наказателно
производство е назначена съдебно-химическа експертиза, с оглед установяване
наличието на наркотични вещества и/или прекурсори/аналози или медикаменти в
проба кръв, иззета от А.В.С., към 03.08.2023г.
По искане на ответната
страна, с писмо рег.№ ДА-01-209/23 от 10.10.2023г. по описа на ШАдмС от Окръжна
прокуратура-гр.Шумен е изискано предоставянето на копие от заключението по
назначената съдебно-химическа експертиза на кръвна проба на А.В.С. по ДП №
111/2023г. по описа на ОДМВР-гр.Шумен. Видно от писмо рег.№
ДА-01-2259/18.10.2023г. по описа на ШАдмС, издадено от заместник окръжен
прокурор при ШОП, заключението по назначената по посоченото ДП
съдебно-химическа експертиза, не е изготвено.
За изясняване на спорните
факти по делото по искане на ответната страна е изслушан свидетел –
полицейският служител Г.Ю.И., чиито показания съдът кредитира като
безпротиворечиви и основаващи се на преки негови впечатления.
Въз основа на събраните
по делото доказателства се установява по безспорен начин, а и по същество не се
оспорва, че на посочената в ЗППАМ дата и място А.В.С., в качеството му на
водач, управляващ МПС, е бил спрян за извършване на проверка, при която
показанията на техническото средство – Дръг тест 5000 били положителни за
наркотични вещества или техни аналози - кокаин. На жалбоподателя бил връчен талон за изследване с № 142371 от
03.08.2023г., издаден в 19:50 часа на посочената дата, като му било указано да
се яви в Спешно отделение на "МБАЛ Шумен"АД, за даване на материал за
изследване. По делото няма спор, а и се установява от представеното
постановление за назначаване на експертиза по ДП № 111/2023г. по описа на
ОДМВР-гр.Шумен, че оспорващият е дал кръвна проба за изследване, която е
предмет на изследване с посочената експертиза. Установява се също, че
заключението по съдебно-химическата експертиза на кръвната проба не е изготвено
към датата на разглеждане на делото в открито съдебно заседание, проведено на
24.10.2023г.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
дирене годни, относими и допустими доказателства. Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП № 23-0869-000440/03.08.2023г., издадена от мл.автоконтрольор в Сектор
"Пътна полиция" към ОДМВР – Шумен - индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото
същият е породил неблагоприятни правни последици. ЗППАМ е връчена на нейния
адресат на 03.08.2023г., поради което настоящата жалба, подадена на 11.08.2023г.,
се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на
чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146
от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните съображения:
Издадената заповед по
правното си действие е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. За да бъде
една принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на
следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон
или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма
административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана
във вида, по начин и ред, определен в правната норма. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид
и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН целта на
принудителните административни мерки е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
С обжалваната заповед е
наложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата
на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра
на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на основание
чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните
дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед №
372з-4057/31.12.2021г. директорът на ОД на МВР - гр.Шумен е оправомощил
определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по
Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП), в т.ч.
служители на длъжност мл.автоконтрольор II-I степен в Сектор «Пътна полиция» при ОДМВР-гр.Шумен – с
компетентност за територията на цялата Областна дирекция на МВР – Шумен. Доколкото
настоящата заповед е издадена от А.Д.А., който заема длъжността мл.автоконтрольор
II степен в група «ОДПКПД» в Сектор «Пътна полиция» към отдел «Охранителна
полиция» при ОДМВР-гр.Шумен, съдът приема, че същата е постановена от
компетентен орган.
Заповедта е издадена в
изискуемата от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и
притежава визираните в чл.59, ал.2 от с.к. реквизити. В същата са посочени
фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи
се в управление на МПС след употреба на наркотици или техни аналози, установено
с техническо средство Дръг тест 5000. Административният орган е възпроизвел обстоятелствата,
релевантни за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото
правно основание – чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП.
Въз основа на изложеното
заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия
ѝ статут на утежняващ индивидуален административен акт - постановена от
компетентен орган и в предвидената от закона форма.
При направената преценка
за съответствие на Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0869-000440/03.08.2023г.,
издадена от мл.автоконтрольор в Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР –
Шумен, с материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на
процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка «временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство» на водач, който управлява моторно превозно средство
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследване с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 от ЗДвП, установените
стойности са определящи. За законосъобразността на мярката е от значение
обективното наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения,
установено по съответния ред. В конкретния случай, видно от фактическото
описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от
хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от водач,
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест.
Жалбоподателят е изразил
несъгласие с достоверността на отчетените показания, поради което по надлежния
ред е дал материал за изследване в лечебно заведение, видно от отразяването в
приложения към делото Талон за изследване № 142371. Този факт се установява и от
постановлението за назначаване на химическа експертиза на кръвна проба на
оспорващия, назначена по ДП № 111/2023г. по описа на ОДМВР-гр.Шумен. Според
законодателя, при наличие на медицинско изследване на кръвна проба, какъвто е
настоящият случай, установените стойности от тази кръвна проба са определящи -
чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП. В случая по делото са представени доказателства за
надлежно проведено изследване на кръвна проба, като резултатите, установени с
Дръг теста към момента на образуване и приключване на съдебното производство не
са потвърдени от медицинско изследване на кръвна проба, поради забавяне
изготвянето на химико-токсикологичните експертизи. Настоящата ЗППАМ е издадена
въз основа на отчетените с теста стойности, преди да бъде установен какъв е
резултатът от кръвната проба.
Както се посочи по-грое,
предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави
на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП,
установено с предвидените от законодателя
доказателствени средства и по предвидения със специалната Наредба ред. Необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката от вида на процесната е установено по
надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Според чл.23, ал.1, изр.второ и трето от Наредба №1/19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества илил техни аналози, издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието
(Наредбата), употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва
чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина,
изследването се извършва само с пробата кръв. При наличието на данни за
назначено лабораторно изследване, то резултатите от него следва да бъдат
съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо
което се налага ПАМ. Това произтича и от разпоредбата на чл.6, ал.9 от
Наредбата, която също следва да бъде съобразена при определяне
материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ – показанията от
техническото средство са достатъчни за налагане на ПАМ само в случаите на отказ
на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Като не е
съобразил това, административният орган е наложил ПАМ при липса на безспорно
установено фактическо основание.
По своята правна същност
ПАМ са актове на държавно управление (израз на държавна принуда) от категорията
на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на
принципа на законност както по отношение на издаването им, така и по отношение
на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на
акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е
прилагането на ПАМ на основание, което не е безспорно установено. В случая по
делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е получил талона
за изследване, дал е проба за изследване и не е отказал да му бъде направен
тест от полицейските органи. Оспорващият е предприел необходимите действия за
опровергаване резултатите от теста, като е дал материал за изследване. При наличието
на дадена кръв за изследване и липсата на извършено такова изследване по
надлежния ред, недоказано се наличието на фактическото основание за издаване на
заповедта. С оглед на това и като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без
положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване в съответствие с изискванията на чл.3а, т.2 от Наредбата, ответникът
е издал материално незаконосъобразен административен акт.
В случая не е налице
правопораждащ фактически състав, поради което липсва и основание за прилагане
на правомощието на административния орган за налагане на ПАМ. В този смисъл
процесната преустановителна ПАМ е наложена при липса на визираните в нея
материалноправни предпоставки.
Съдът намира, че
наложената ПАМ в случая се явява несъразмерна на целта, преследвана от закона. Касае
се за водач на МПС, който е съдействал на контролните органи, проявил е
добросъвестност, като е дал проба за изследване. В този смисъл съдът приема, че
мярката засяга жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото за целта на
преустановяване на нарушението. Наред с това съдът отчита обстоятелството, че
срокът на ограничаване правата на водача посредством прилагане на процесната
ПАМ, е обусловен от срока, в който лабораторията ще извърши изследването на
биологичния материал. В Наредба №1/19.07.2017г. липсва нормативно регламентиран
срок за извършване на изследването. Липсата на такова ограничение води до
забавянето във времето на извършването на изследването и на оформянето на
протокола с данните за резултатите, поради което и предвид крайният срок от 18
месеца, налага извод за несъразмерност на срока на наложената с обжалваната
заповед ПАМ.
Вярно е, че при издаване на ЗППАМ
длъжностното лице действа в условията на обвързана компетентност – за да
възникне същата обаче нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП следва
да бъде доказано по изискуемия с чл. 171, ал. 2 б. "б" от ЗДвП ред – този на Наредба № 1/19.07.2017 г за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. След като фактическото основание за прилагането на
процесната ПАМ спрямо жалбоподателя не е доказано по предвидения от
законодателя ред, т. е. с положителен резултат за наличието на наркотични
вещества или техните аналози в дадените за изследване биологични проби след
проведено химико-токсикологично лабораторно изследване, оспорената заповед е
издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му –
отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
В обобщение на изложеното
съдът приема, че ЗППАМ е издадена в нарушение на административнопроизводствените
правила поради неизясняване на фактите и обстоятелствата по случая и
неизчакване на резултатите от кръвната проба, които са решаващи, както и в
нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради
което следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора искането
на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски,
обективирано в подадената жалба, се явява основателно и следва да бъде уважено.
ОД на МВР – Шумен, в чиято структура е органът, издал акта, следва да бъде
осъдена да заплати в полза на жалбоподателя разноски в размер на 510 (четиристоти
и десет) лева, от които 10 лв. държавна такса и 500,00 лева адвокатско
възнаграждение, договорено и заплатено съгласно Договор за правна защита и
съдействие № ********** от 15.10.2023г. Възражението за прекомерност на размера
на договорения адвокатски хонорар се приема за неоснователно, доколкото същият
е под минималния размер, предвиден в чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
OТМЕНЯ по жалба на А.В.С. ***, Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0869-000440/03.08.2023г.
по чл.171, т.1, б. «б» от Закона за движение по пътищата, издадена от
мл.автоконтрольор в Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – гр.Шумен.
ОСЪЖДА ОД на МВР - гр. Шумен да заплати на А.В.С., ЕГН **********,*** сумата от 510 (петстотин и десет) лева,
представляваща разноски по делото.
На
основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на препис от същото по реда на чл.138, ал.3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: