Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 14.01.2014год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 16.12.2013
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА
НИКОЛОВА
при секретаря Д.М., като разгледа
докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 4666 по описа за 2013год. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от В.Е.Д., ЕГН **********,***, чрез адв. С.И.,*** против “ВОДНО
СТРОИТЕЛСТВО
По молба на ищеца ответното
дружество издало Служебна бележка, в която е отразено, че на ищеца не е
изплатено трудово възнаграждение, както следва: за месец ноември 2011г. –
74,03лв.; за месец декември 2011г. – 306,20лв.;
за месец август 2012г. – 39,53лв.; за месец ноември 2012г. – 434,69лв.;
за месец декември 2012г. – 445,75лв.
Твърди се, че лихвата за забава,
натрупана върху всяка от главниците за съответния период от дължимостта до
датата на предявяване на иска е в размер общо на 83,87лв.
Ищецът твърди, че трудовото му
правоотношение е прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, като в
допълнителна молба /л.8 от делото/ заявява, че трудово му правоотношение е
прекратено на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ.
Съдът е сезиран с искане да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца
сумите, както следва: на основание чл.128 вр. чл.242 от КТ сумата 1300,20лв. - претендирано
неизплатено трудово възнаграждение за периода: месец ноември 2011г. – 74,03лв.;
за месец декември 2011г. – 306,20лв.; за месец август 2012г. – 39,53лв.; за
месец ноември 2012г. – 434,69лв.; за месец
декември 2012г. – 445,75лв.; на основание чл.245 ал.2 от КТ сумата
83,87лв. - претендирана лихва за забава върху всяка от главниците мораторна
лихва от датата на дължимостта до предявяване на иска – посочени подробно в
исковата молба и в допълнително изявление на ищеца; на основание чл.224 от КТ
сумата 327,78лв. - претендирано обезщетение за 2012год.
Претендират се направените по делото разноски.
* В частта, с която е направено искане за
присъждане на обезщетение на основание чл.221 от КТ производството по делото е
прекратено.
Претендират се и
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответната страна.
В о.с.з. ищецът,
редовно призован, се представлява от адв.С.И., която поддържа исковата молба и
навежда доводи в о.с.з. Прави изявление за изменение на размера на исковете с
правно основание чл.128 вр. чл.242 от КТ и чл.224 от КТ, допуснато от съда. Прави
искане за постановяване на предварително изпълнение на решението.
Ответната страна, редовно призована,
се представлява от адв.Х., която оспорва исковете и навежда подробни доводи в
писмена защита, представена след приключване на съдебното заседание и в
указания от съда срок.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото,
доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Безспорно по делото е, че за периода, за който ищецът претендира
неизплатено трудово възнаграждение между него и ответното дружество е
съществувало валидно трудово правоотношение; че ищецът е работил на длъжността
„шофьор на автомобил”. Това се установява от представените по делото трудов
договор от 03.04.2012год., справка за
актуално състояние на трудовите договори, акт за прекратяване на трудовото правоотношение
от 12.12.2012год. От съвкупната преценка на доказателствата по делото се налага
извод, че ищецът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения и е престирал труд за периода на исковата си
претенция. По делото липсват доказателства за обратното, а и ответната страна
не е изложила такива твърдения - оспорва се само размера на действително
дължимото трудово възнаграждение. Установява се, че трудовото правоотношение на
ищеца е прекратено с акт на работодателя от
12.12.2012год. и на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ - по взаимно
съгласие. Това потвърждава направения от съда извод за изпълнение на трудовите
задължения от страна на ищеца. Страните не спорят, че считано от 12.12.2012год.
действието на трудовия договор на ищеца, сключен с ответното дружество е
прекратено, а и в подкрепа на това са представените по делото писмени
доказателства.
Спорни по делото
въпроси са дължи ли ответното дружество на ищеца трудово възнаграждение в
установения по делото размер, вкл. установено от приетото по делото заключение
на ВЛ Т.И., както и обезщетение на основание чл.224 от КТ.
По иска с правно основание чл.128 вр. чл.242 от КТ:
Съгласно
разпоредбата на чл.128 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове: 1. да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на
работниците и служителите за положения от тях труд; 2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа; 3. да издава при поискване от работника или служителя извлечение от
ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения
и обезщетения. От приетото заключение на ВЛ Т.И. /приложено на
л.20 и сл. от делото/ се установява, че същото се дава след извършена проверка
не само на представените по делото доказателства, но и след извършена проверка
в счетоводството на ответното дружество. При обстойното изслушване в о.с.з. ВЛ
заявява, че счетоводството на ответника е водено редовно, ведомостите са били
изготвени при спазване изискванията на закона. От заключението се установява, че
неизплатеният размер на трудовото възнаграждение на ищеца за периода на
исковата му претенция възлиза на сумата 982,60лв. и с оглед направеното
изменение на иска тази сума, ведно със законната лихва следва да му бъде
присъдена. Следва да се отбележи, че ответното
дружество едва в писмената защита навежда доводи за това ищецът да не е
престирал труд по трудовото правоотношение - този довод съдът приема, че е
следвало да бъде наведен в по-ранен момент, за да може да бъде взет под
внимание както от страна на ищцовата
страна, така и от страна на съда - при определяне на спорните между страните
въпрос. Дори и обсъден този довод, с оглед изложеното по-горе в мотивите, не е
доказан. Фактът, че ответното дружество дължи на ищеца възнаграждение за
положения от него труд се установява не
само от заключението на вещото лице, но и от приетата като доказателство по
делото Справка - изх.№80 02.04.2013год., подписана от гл.счетоводител на ответното дружество
–приложена на л.4 от делото. В същата е отразено, че дължимото на ищеца
неизплатено трудово възнаграждение за периода : месец ноември 2011г.; месец декември 2011г.;
месец август 2012г.; месец ноември 2012г.; месец
декември 2012г. възлиза на сумата общо от 1300,20лв., като видно от
справката е, че е посочена конкретната дължима сума помесечно. В тази връзка
недоказани остават изложените твърдения от ответната страна, направени в
писмено изявление от 01.11.2013год. /приложено
на л.11 и сл. от делото/, че ищецът е получил трудовото си възнаграждение, но
не се е подписвал във ведомостта за заплати. В случая задължение на
работодателя е било да спазва установения в закона ред за изплащане на
трудовите възнаграждения и удостоверяването на този факт. Съгласно разпоредбата
на чл.270 от КТ трудовото
възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата и се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти,
доколкото не е уговорено друго.
Съгласно ал.3 - трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или
срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови
близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му
възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. В случая по делото липсват доказателства за това
на ищеца да е било изплатено полагащото му се трудово възнаграждение за претендирания
от него период от време, а и ответникът не посочва кога е извършено плащането,
респ. липсват доказателства в тази връзка - а същите следва да са в писмена форма. Остават недоказани и
наведените от ответника доводи в писмено изявление /приложено на л.22 и сл. от
делото/, а именно, че бившият вече касиер-счетоводител на дружество не е
изпълнявал добросъвестно задълженията си, респ. тези твърдения се опровергават и
от представеното заключение на ВЛ и от изслушването му в о.с.з. Що се отнася до
представената Справка - изх.№ 80/02.04.2013год. / приложена на л.4 от делото/,
същата представлява
частен свидетелстващ документ, издаден от работодателя, който удостоверява
неизгодни за същия факти, поради което се ползва с доказателствена сила относно
същите. Справката не е оспорена по реда на чл.193 от ГПК в указания в ГПК срок.
Отразеното в справката се потвърждава по безспорен начин и от заключението на
вещото лице Т.И., като е дадено заключение, че дължимата сума е в по-малък
размер – 982,60лв. Освен това, видно от направеното изявление на ответната
страна е, че се оспорва не истинността на този документ, а съдържанието, което
е ирелевантно за оспорването по реда на чл.193 от ГПК предвид характера на този
документ – дори и да беше направено в срока за отговор.
С оглед изложеното предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан за
претендираната сума 982,60лв. и следва да бъде уважен, като се присъди и
законната лихва.
По иска с правно
основание чл.245 ал.2 от КТ:
При
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се
гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното
му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за
страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава
изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва – чл.245 ал.2 от КТ. По делото ищецът е доказал добросъвестно изпълнение на задълженията си, а
както беше посочено това не се и оспорва от ответната страна - доводи са
наведени едва в представената по делото /след приключване на пренията и на
съдебното заседание/ писмена защита. Доказано е, че за претендирания период от
време по предявения иск с правно основание чл.128 от КТ ответното дружество
дължи на ищеца трудово възнаграждение,
поради което предявеният иск следва да бъде уважен за сумата 83,87лв. и за
периода от 31.12.2011год. до 03.09.2013год. /датата на подаването на исковата
молба в съда/ съгласно приетото по делото заключение на ВЛ. По този иск не е
направено изменение на размера на основание чл.214 от ГПК.
По
иска с правно основание чл.224 от КТ:
В приетия като доказателство по
делото акт за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца /л.28 от
делото/ е вписано, че на същия следва да бъде изплатено обезщетение на
основание чл.224 от КТ - 14 дни за
2012год. По делото се установява, че това обезщетение не е изплатено на ищеца, което се потвърждава и от заключението
на ВЛ. С оглед направеното изменение на размера на иска, същият се явява изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата 317,60лв., като се
присъди законната лихва.
На основание
чл.71 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
ПлРС Държавна такса върху уважения размер на исковете - в размер 150лв., както и сумата 100лв. - разноски за вещо лице.
Ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото – 660лв. Представен е Списък
на разноските - л.56 от делото.
Следва да се
допусне предварително изпълнение на решението, но не и по отношение иска с
правно основание чл.245 ал.2 от КТ.
Воден от горното съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.128 вр. чл.124 от КТ “ВОДНО
СТРОИТЕЛСТВО
ОСЪЖДА на основание чл.245 ал.2
от КТ “ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО
ОСЪЖДА на основание чл.224 от КТ “ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО
ОСЪЖДА на основание чл. 71 ГПК “ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО
ОСЪЖДА на основание чл.78
ал.1 ГПК “ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО
Постановява на основание чл.242 от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му, с която са присъдени суми на основание чл.128 вр. чл.242
от КТ и чл.224 от КТ.
Решението може да бъде обжалвано чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му, с
въззивна жалба.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: