№ 378
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Въззивно гражданско
дело № 20211100513737 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20166079/31.07.2021г., постановено по гр.д. №27168/2020г. по
описа на СРС, 166 състав, е отхвърлен предявеният от Б. П. А. срещу Х. Р. Р.
осъдителен иск с правно основание чл.280 от ЗЗД във вр. с чл.87 от ЗЗД във вр. с чл.55,
ал.1, пр.3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2300 евро, получена от ответника на
04.05.2015г. на отпаднало основание – развален договор за доставка на лек автомобил
от чужбина като неоснователен. Осъден е Х. Р. Р. да заплати на Б. П. А. на основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 2300 евро, получена от ответника на 04.05.2015г. без
основание, ведно със законната лихва от 26.06.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 629,94 лева.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Х. Р. Р., чрез пълномощника адв. Х.
В., срещу решението в осъдителната му част, като се излагат оплаквания, че същото е
неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и
събраните по делото доказателства. Излагат се доводи, че неправилно
първоинстанционният съд приел за неоснователно направеното от ответника
възражение за изтека погасителна давност. Ищецът не уточнил кога твърди да е предал
парите на ответника, за да се приеме тази дата за начален момент на давността.
Разпитаният по делото свидетел посочил, че сумата е предадена преди 04.05.2015г., но
не бил установен конкретен начален момент на давността, поради което не можело от
1
тази дата да се изчислява давностният срок. Не било установено също така, че на
ответника надлежно е връчена писмена покана. Не било установено по делото, че
ответникът дължи на ищеца парична сума в размер на 2300 евро. В представената
разписка не било конкретизирано за какво е издадена същата и на какво основание е
дадена паричната сума, нито бил посочен срок за изпълнение. Такова правоотношение
не било възникнало и не било договаряно, поради което не можело да се породи
задължение за предаване на сумата. Ответникът не се занимавал с търговска дейност за
доставка на автомобили и такава уговорка нямало между страните. Не следвало да се
кредитират показанията на свидетеля, тъй като същият е баща на ищеца, а от друга
страна имал висящо дело с ответника, поради което същият бил пряко заинтересован от
изхода на делото. Твърди, че сумата била върнат заем от ищеца към ответника. Поради
изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск
да бъде отхвърлен като неоснователен, и при условията на евентуалност като погасен
по давност. Претендира разноски.
Постъпил е писмен отговор на жалбата от насрещната страна Б. П. А., чрез
пълномощника адв. Р. В.. Излагат се доводи, че жалбата е неоснователна, а решението
– правилно и законосъобразно. Поддържа, че сумата е предадена на ответника на
04.05.2015г., а от свидетелските показания ставало ясно, че ответникът е взел сумата от
ищеца малко преди да получи сумата и от свидетеля, но същия ден. Посочва, че
възраженията на ответника по отношение на връчване на поканата са неотносими към
правното основание, на което е уважен искът. Излага доводи, че от представената
разписка се установява, че ответникът е получил сумата от 2300 евро от ищеца, като не
били представени никакви доказателства, че това е върнат заем. С оглед изложеното
моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК
2
препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Не е спорно между страните по делото и се установява от представената по
делото разписка, че ответникът Х. Р. е получил от ищеца Б. А. сумата от 2300 евро.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че е налице
валидно правно основание за задържане на посочената сума, не е ангажирал никакви
доказателства в подкрепа на твърденията си, че това е върната сума по предоставен
заем, нито наличието на друго основание за задържане на сумата.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност. От показанията на свидетеля П.Я. А., разпитан повторно и пред въззивната
инстанция, се установява, че сумата е предадена от сина му Б. А. на ответника на
04.05.2015г., непосредствено преди свидетелят да се срещне с ответника. Поради това,
съгласно чл.114, ал.2 от ЗЗД, погасителната давност за вземането е започнала да тече
именно на тази дата и предвид разпоредбата на чл.3, т.2 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците, съгласно която
давностният срок е спрял да тече за времето от 13.03.2020г. до 21.05.2020г., към датата
на подаване на исковата молба – 26.06.2020г., същият не е изтекъл.
Поради изложеното предявеният иск за връщане на получената без правно
основание сума е основателен и доказан и решението, с което същият е уважен е
правилно и следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени направените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО – въззивни състави, ІV-Е
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20166079/31.07.2021г., постановено по гр.д.
№27168/2020г. по описа на СРС, 166 състав, в обжалваната част, с която е осъден Х. Р.
Р. да заплати на Б. П. А. на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 2300 евро,
получена от ответника на 04.05.2015г. без основание, ведно със законната лихва от
26.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
разноски по делото в размер на 629,94 лева.
ОСЪЖДА Х. Р. Р. да заплати на Б. П. А. разноски за въззивното производство в
размер на 450 лева.
3
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4