РЕШЕНИЕ
Номер .07.2015 г. гр.Велинград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД- НАКАЗАТЕЛНА
КОЛЕГИЯ
На 13.07.2015 година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Веселин Петричев
Секретар: М.Д.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от председателя
АНХД №-232/2015г.
И за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН.
В.Г.Д. ***,с ЕГН-********** е обжалвал
НП №-14-0367-000408/14.05.2014г. на Началника на РУП на МВР Велинград, с
молба същото да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. В представената
въззивна жалба жалбоподателя В.Д. оспорва извършеното административно
нарушение,сочи,че в производствата по установяване на нарушението и в това по
налагане на административното наказание са допуснати съществени процесуални
нарушения,ограничили правото му на защита,тъй като има нарушение касаещо описанието на
административното нарушение и обстоятелствата при които то е било
осъществено,като се сочи ,че са нарушени разпоредбите на чл.42 т.4 и т.5 и чл.57
ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН,като се твърди още,че нарушение има и относно
фактическото описание на нарушението и цифровото изражение,в което е записано
за нарушена норма тази по чл.174 ал.3 ,а фактическото сочи,норма по чл.174 ал.1.Сочи,че
формулирането на административното нарушение по описания в акта и НП начин,
представлява смесване на два фактически състава на две приложими норми по
чл.174 от ЗДвП-ал.1 и ал.3,които сочат на два режима на търсене и носене на
административно наказателна отговорност включително и налагането на различни
административни санкции.В съдебно заседание жалбоподателя Д. не се явява,като
същия се представлява от пълномощника си адв.А.,,който поддържа
жалбата,доразвива доводите си за незаконосъобразност на атакуваното НП,като по
направените доказателствени искания са допуснати и гласни доказателства.
Ответника по жалбата
РПУ Велинград не изпраща представител и не взема становище по жалбата.Постъпило
е писмено становище от страна на наказващия орган,с което се оспорва подадената
въззивна жалба,като искането е да се остави без уважение като неоснователна и
се потвърди обжалваното НП като обосновано и законосъобразно.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа
обстановка:
С акт за установяване на
административно нарушение от 27.04.2014г. е констатирано,че жалбоподателя Д.,като
водач на МПС-“Мерцедес 180”,с ДК № *****,управлявайки
автомобила в гр.Ракитово на ул.”Иван Клинчаров”, отказва да бъде изпробван с техническо
средство алкотест Дрегер с инв.№0096 ,като му е бил даден и талон за медицинско
изследване,който е отказал да получи,както и че не е представил СУМПС и к.т.-нарушения
по смисъла на чл.174 ал.3 от ЗДП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП .С обжалваното
НП,АНО е наложил на Д. административни санкции глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от правоуправление на МПС за срок от две години на основание чл.174
ал.3 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.В същия акт за нарушение нарушението е описано и като това,че Д. като
водач на МПС,управлява лекия автомобил,след употреба на алкохол,същия мирише на
алкохол,залита и не може да координира движението си,като описанието на
нарушението за отказ да бъде изпробван е изчерпано словесно до това без да е
уточнено какво водача на автомобила отказва да бъде изпробван,дали за наличие
на алкохол или на друго упойващо вещество,каквото е изискването на нормата по
чл.174 ал.3 от ЗДП.От показанията на полицейските служители А.У. и Б.П.,*** се
установява,че на посочената в акта дата и място са спрели за проверка лек
автомобил марка Мерцедес,който е бил управляван от жалбоподателя Д..В хода на
извършената проверка са установили,че водача Д. може да е употребил алкохол за
което е бил поканен в полицейския участък в гр.Ракитово да бъде изпробван с техническо
средство Алкотест Дрегер с инв.№0096.Бил е уведомен и дежурния по линия на Кат
при РПУ Велинград актосъставителя Б.Б..От показанията на свид.Б. жалбоподателя Д. е опитал няколко пъти да
направи проба с апарата,но пробите се оказали неуспешни и според показанията на
свид.У. и те са му съставили акт за административно нарушение за отказ да бъде
изпробван с техническо средство,като са му казали да даде кръвна проба,за което
са му издали и талон за медицинско изследване,който е бил отказан да се получи
от Д. и отказа е бил удостоверен с подписа на третия полицейски служител свид.П..Освен
това актосъставителя Б. сочи,че от установяване на нарушението до отвеждането
на жалбоподателя в участъка в Ракитово и процедурата по проверката от негова
страна е изминал период от около час време,включително и за изготвянето на
актовете и талона .В хода на съдебното дирене е разпитан в качеството си на
свид. Т.Л. сочи,че с Д. са си говорили и секунди след това е пристигнала
патрулката,взели са Д. и го откарали в полицейския участък,а след това Д. му е
казал,че трябва да даде кръв,ама не можел да стигне за такова време до други
град където му е било казано да отиде. В представената въззивна жалба
жалбоподателя В.Д. оспорва извършеното административно нарушение,сочи,че в
производствата по установяване на нарушението и в това по налагане на
административното наказание са допуснати съществени процесуални
нарушения,ограничили правото му на защита,тъй като има нарушение касаещо описанието на
административното нарушение и обстоятелствата при които то е било
осъществено,като се сочи ,че са нарушени разпоредбите на чл.42 т.4 и т.5 и
чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН,като се твърди още,че нарушение има и относно
фактическото описание на нарушението и цифровото изражение,в което е записано
за нарушена норма тази по чл.174 ал.3 ,а фактическото сочи,норма по чл.174
ал.1.Сочи,че формулирането на административното нарушение по описания в акта и
НП начин, представлява смесване на два фактически състава на две приложими
норми по чл.174 от ЗДвП-ал.1 и ал.3,които сочат на два режима на търсене и
носене на административно наказателна отговорност включително и налагането на
различни административни санкции.В съдебно заседание жалбоподателя Д. не се
явява,като същия се представлява от пълномощника си адв.А.,,който поддържа
жалбата,доразвива доводите си за незаконосъобразност на атакуваното НП,като
освен гореизложеното сочи, още че не става ясно с оглед на правото на защита на
доверителя му което от двете предложения и хипотези в чл.174 ал.3 е ангажирана
отговорността на Д. дали по първата за отказ за алкохол или по втората за
упойващи вещества,като не е упомената точната цифрова идентификация на това
нарушение,съгласно предложенията в тази норма,като излага и твърдения за
процесуално нарушение с оглед на извършената
проверка за алкохол, извън мястото на нарушението.
С оглед на
горното,съдът намира жалбата за процесуално допустима,подадена в
законоустановения срок,като разгледана по съществото си е и основателна,но не
на поддържаните с нея и в с.з. доводи и възражения,поради което ще следва да се
постанови съдебно решение,с което се отмени изцяло обжалваното НП по следните
съображения:поддържания довод за допуснато
съществено процесуално нарушение с оглед на смесване на два различни
правни режима по чл.174 ал.1 и по чл.174 ал.3 от ЗДвП е неоснователен и не
следва да се третира като основание за отмяната на атакуваното НП и следва да
се посочи,че и цитираната практика възприета досега от настоящия съдебен
състав,следва да се преоцени и на база на нови решения на касационни инстанции
по сходни правни казуси.Поначало с акта за установяване на административното
нарушение,с който се образува самото административно наказателно производство
се навеждат и установяват обстоятелства и факти, които от обективна страна
очертават първоначалната рамка в която следва да продължи това производство по
отношение на осъществен състав на нарушена административно наказателна
норма,включително и това с което се налага впоследствие самото административно
наказание.С такъв акт за нарушение следва да се очертаят всички фактически и
правни рамки на обвинението,включително и пълната текстова материализация на
това обвинение,съответствуващо и на проявената действителна правна квалификация
т.е. следва да има единство на състава на нарушената норма с този на самата
приложима в случая като правно основание на предвиденото наказание
административно наказателна норма.В конкретния случай в акта за нарушение ,а и
в обстоятелствената част на атакуваното НП наказващия орган в преобладаващата
се част от диспозицията на описаното нарушение е посочил елементи които
съпоставени с нормата на чл.174 ал.3 от ЗДП не се припокриват изцяло,,тъй като
най вече се говори за управление на МПС,след употреба на алкохол,като водача е
лъхал на алкохол ,които елементи обаче сочат на наличие на хипотезата и
приложението на чл.174 ал.1 от ЗДП,каквото обвинение текстово и фактически
съществува,но от друга страна пък няма наложено административно наказание за
това нарушение,макар и описано,поради което съдът счита,че по същество не са
накърнени правата на жалбоподателя Д..По тези аргументи следва да се приеме,че
неоснователен е и довода,за липсата на конкретика за приложението на чл.174
ал.3 от ЗДвП при наличието на двете съдържащи се в нея хипотези пр.1 и пр.2,тъй като наказанието е наложено за
първата хипотеза за отказ за наличие на алкохол,което наказание е същото и за
упойващо вещество,но при положение че изцяло текстово е описано първото
предложение,съдът както каза по горе счита ,че правото на защита не е нарушено.
От друга страна съдът намира,
и след проведеното съдебно следствие и
анализа на събрания по делото доказателствен материал,че е допуснато процесуално
нарушение свързано с нарушаване на изискванията на нормите по чл.42 т.4 и т.5 и
чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН като липсва пълно описание на нарушението от
гледна точка на установена фактология,както и на обстоятелствата при които то е
било осъществено,което е следвало да бъде сторено от контролните органи при
съставянето на акта за нарушение за да може и срещу тези фактически описания на
нарушението да се даде възможност на жалбоподателя Д. да предяви своите
възражения и доводи за незаконосъобразност,като неотменимо право от упражняване
на правото му на защита в тази процесуална фаза от производството по
установяване на нарушението.В тази връзка в съдебно заседание се установи от
показанията на полицейските служители Б. и У.,че водача на автомобила Д. в хода
на проверката е извършил на практика няколко проби с техническото
средство,накрая приети от служителите на полицията за неуспешни и приемайки ги
за отказ от негова страна за изпробване,но тези констатации и тези направени
проби от страна на Д. не са били отразени като фактически данни в акта за
нарушение,а те по същество касаят описателната част на нарушението, срещу която
жалбоподателя Д. има право на възражения и доводи.Липсата на тяхното отразяване
е нарушило правото му на защита и възможността евентуално да се защити срещу тези
описания на нарушението,които са се проявили в хода на извършената му проверка.Не
без значение е и факта,че тези неописани обстоятелства в акта и НП по същество
сочат на друга фактология и евентуално изводи за друга деятелност от страна на Д.,съответно
квалификация и режим на отговорност и
наказание,и е било задължително още на тази фаза да се даде възможност на Д. да
вземе становище по реда на чл.44 от ЗАНН,тъй като противното би довело до прескачане на фазата на това производство и
липса на защита срещу тези факти.По този начин би се дало и възможност преди
издаването на НП,самия наказващ орган да прецени характера на
извършеното,обстоятелствата при които то е било извършено и зачитайки
възраженията на нарушителя да вземе становище относно приложимостта на
съответната правна норма и квалификация на деянието.Тъй като в момента на
изложението става въпрос за допуснати нарушения на правилата на
съдопроизводството,включително и за тези определящи начина на отразяване на
проверката ,респ. мястото и на извършване и процедурата за съставянето на
актовете и другите писмени документи,съдът счита за основателни и доводите на
защитата относно времето при което е извършена проверката от свид.Б.,мястото на
извършване на тази проверка,както и отразяването на тези обстоятелства в
актовата преписка.В тази насока се установи,че след направената проверка Д. е
бил поканен в полицейския участък в гр.Ракитово за да бъде тестван за наличие
на алкохол,като това като времеви период според свид.Б. е било в рамките на
около един час,както се и установи,че всички документи по преписката –акт за
нарушение и талон за медицинско изследване са били съставени в този участък,а
не на мястото на нарушението.Макар и несъществени тези процесуални
нарушения,разгледани в контекста на гореизложеното,водят до извода,че
проведеното административно производство в тази му процесуална фаза е било
опорочено.В по голямата си част редица касационни инстанции,включително и по
цитираното решение на АДМ.съд Благоевград приемат,че актовете за нарушения и
съпътствуващите документи, следва да се съставят на мястото на самата проверка,
а не на друго място,още повече когато естеството на самото нарушение налага
това,а в случая тъй като се касае за водач употребил алкохол според контролните
органи,такава проверка е била наложителна на самото място на нарушение,а не
след час време,както твърдят полицейските служители.Остава и под въпрос
обстоятелството,защо в акта и талона като място на съставяне е посочено мястото
на нарушението,ул.”Иван Клинчаров” в гр.Ракитово,а не мястото, което
полицейските служители сочат в показанията си,а именно полицейския участък в
гр.Ракитово.
След направения
анализ на доказателствата по делото,събрани при проведеното съдебно следствие,съдът
счита,че жалбоподателя Д. не е извършил вмененото му административно
нарушение,а именно-да е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
установяване на употребата на алкохол.Установи се от показанията на
полицейските служители,че в инкриминирания момент жалбоподателя Д. е направил
няколко опита да бъде изпробван с техническо средство,но неуспешни,като апарата
не е отчел какъвто и да е резултат.При това положение не може да се обоснове
категоричния извод за виновно поведение на жалбоподателя в качеството му на
водач на МПС,поради което липсва съставомерност на деянието по чл.174 ал.3 от
ЗДП.Съдът намира,че липсва такава съставомерност при безспорно установения факт
от доказателствата по делото,че жалбоподателя Д. е направил няколко опита за
тестване с техническото средство.Състава на чл.174 ал.3 от ЗДП предл.1 визира
отказ на нарушителя да му бъде извършена проверка с техническо средство.При
положение,че същия не се е противопоставил да бъде изпробван,а напротив дори е
направил няколко опита,то липсват доказателства за бездействие при установено в
закона задължение за действие.Друг би бил въпроса ако Д. виновно и
противоправно би правил пробите с техническото средство по начин да осуети
крайния резултат с дрегера,в който случай следва да се приеме наличието на
отказ да бъде изпробван с техническо средство,но такива данни по делото
липсват,включително и в показанията на полицейските служители и такъв извод не
може да бъде формиран.Нещо повече,полицейския служител свид.У.,спрял за
проверка жалбоподателя Д.,изрично установява в своите показания,че по време на
проверката Д. не е правил проблеми и всичко е минало спокойно.
В допълнение на всичко
гореизложено съдът счита, че следва да изложи още един довод за незаконосъобразост
на атакуваното НП тъй като от събраните доказателства се установи, че при направената проверка на Д. като водач на
управляваното от него МПС не е бил налице отказ за извършване на проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или други упойващи
вещества в смисъла в който залага
законодателя в нормата на чл.174, ал.3, предл.1-во от ЗДвП.
Свидетелските показания на полицейските служители говорят за извършена некачествена/неосъществена/
проба от страна на Д., а в последствие и даден талон за медицинско
изследване,който последния е отказал да получи и който е бил попълнен с
необходимите за това реквизити. Съгласно текста на чл.2, ал.1 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на МПС когато от водача е взета
некачествена проба употребата на алкохол или друго упойващо вещество се
установява с лабораторно изследване. В настоящия казус съдът счита, че е налице
тази хипотеза наличие на некачествена проба, за което има издаден талон за
медицинско изследване. Допуснат е обаче
както от актосъставителя при съставяне на акта, така и в последствие от
наказващия орган при издаване на процесното НП непоправим порок, който води до
категорични основания за отмяна на процесното наказателно постановление.
Порокът се състои в това, че след като е налице некачествена проба от Д.,такава
все пак е имало, а не е бил изричен
отказ за извършване на проверка с техническо средство, деяние, което е визирано
в хипотезата на чл.174, ал.3, предл 1-во от ЗДвП и за което е наказан Д. по настоящето дело. Същественото процесуално
нарушение,е че както длъжностното лице в
акта така и наказващия орган в постановлението са приели, че е налице нарушение
което обаче не е извършено от наказаното лице и последното не е следвало да
носи отговорност за това нарушение. Следвало е да подведат неправомерното
поведение под нормата на чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване
на концентрацията на алкохол в кръвта,
защото установен факт е, че такова неизпълнение от страна на Д. е било налице,за
което говори и свид.Лефтеров..Видно от чл.3 ал.4 от Н-ба №30,крайния срок за
явяване на водача за медицинско изследване се определя от длъжностното лице в
зависимост от отдалечеността на лечебното заведение и възможността за ползване
на обществен или друг превоз за отиване до него.Изпускайки възможността да се
яви и даде кръвна проба,водача е осъществил поведение съпоставимо с действието
на нормата по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДП-неизпълнение на предписание за медицинско
изследване на концентрация на алкохол в кръвта,като съдът не изследва причините
за това,тъй като е ирелевнтно с оглед на настоящите констатации и липсата на
санкционни последици за това деяние. Приемайки и посочвайки, че деянието на
нарушителя попада в хипотезата на норма която не е относима към извършеното от
него деяние-чл.174, ал.3 пред 1-во от ЗДвП и неприлагане на правилната норма-
чл. 174, ал.3 предл.2-ро от ЗДвП съответните длъжностни лица респективно
наказващия орган са допуснати съществени
нарушения на процесуалните права в
административно наказателното производство при издаване на наказателното
постановление. Допуснато е нарушение на чл.42 , т.4 от ЗАНН съответно и на
чл.57, ал.1 т.5 предл 1-во от същия закон тези норми са императивни и с тяхното
спазване е не само абсолютно условие за формална изрядност и законосъобразност
на наказателното постановление но и гаранция за правото на защита на наказаното
лице.
По отношение на
второто нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП допуснатите нарушения рефлектират
върху цялото съдопроизводство и не могат да се санират и по отношение на него и
незаконосъобразността влече цялото НП.
В подкрепа на
гореизложеното виж-Решение №155 от 15.12.2009г. постановено по АНХД №334 по
описа за 2009г. на Районен съд Пещера,Решение №63 от 11.02.2010г. по КАНХД-№22
от 2010г. на Адм.съд гр.Пазарджик,Решение №24 от 23.02.2009г. по КАНХД-№12 по
описа за 2009г. на Адм.съд-гр.Разград,Решение от 18.02.2013г. по АНХД-№26 от
2013г. на РС Асеновград,Решение от 24.07.2014г. по АНХД-№1774 по описа за
2014г. на РС Плевен/.
Водим от горното,ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА НП-№-14-0367-000408/14.05.2014г.
на Началника на РУП на МВР Велинград, с
което на В.Г.Д. ***,с ЕГН-********** е наложено административно наказание глоба
в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца на основание чл.174
ал.3 от ЗДвП ,за осъществено нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП,и с което е
постановено отнемането на 12 к.т. по Н-ба №Із-2539/12г. и глоба в размер на 10 лева на основание чл.183
ал.1 т.1 от ЗДП,за осъществено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд Пазарджик в 14 дн. Срок от съобщението му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: