Номер 198209.07.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 09.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20203100501477 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 413, ал. 2, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Подадена е частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу разпореждане № 7825 от 24.02.2020 г., постановено по гр.
д. № 1297/2020 г. на ВРС, с което е отхвърлено заявление № 8939/03.02.2020 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД, гр. София,
срещу Д. Д. Б. , в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 660.55 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до 15.08.2019 г., както и за
сумата 30 лв., представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 30.10.2018 г.,
по договор за потребителски кредит № **********/21.08.2018 г.
В частната жалба се навеждат съображения за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Жалбоподателят поддържа,
че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от
която заявителят черпи права, в т.ч. и след промените в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г.), доколкото в случая
не се касае за преценка на съда дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това, а за излизане извън обхвата на проверката по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, уреждаща
хипотезата, при която самото искане на заявителя е незаконно или неморално. Сочи, че неравноправността на клауза от
договора следва да бъде обявена по предвидения процесуален ред, а за да е налице обоснована вероятност клаузата да е
неравноправна, следва да се направи сигурен извод за това от събраните доказателства съобразно нормата на чл. 143 от ЗЗП.
Излага подробна аргументация за характера на закупените допълнителни услуги и валидността на съответните клаузи.
Подчертава, че услугите са предоставени по искане на клиента, а кредиторът по никакъв начин не го е задължил за тях, както и
че разходите за тези услуги не представляват част от общите разходи по кредита и не следва да се отчитат при изчисляване на
ГПР. Поддържа, че допълнителните услуги не представляват и действия по отпускане и усвояване на кредита, тъй като същите
предоставят на длъжника право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани
с необходимостта на потребителя от скорошно получаване на исканата сума и с неговото конкретно житейско положение –
възникване на непредвидени от него обстоятелства, които го препятстват да изпълнява задълженията съгласно уговорения
погасителен план.
По отношение на таксите по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането сочи, че същите не поставят в неравностойно
положение клиента, а единствено целят да покрият разходите, които кредиторът е сторил, поради недобросъвестното поведение
на своя длъжник. Поддържа, че тези такси не представляват обезщетение за забава, а разходи, които кредиторът е бил принуден
да направи за изпращане на писма, смс-и, ангажиране на служители, които да проведат телефонни разговори с длъжника във
връзка с недобросъвестното поведение на последния.
Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се издаде заповед за изпълнение с присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
Варненският ОС, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по чл. 274 от ГПК, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Пред ВРС е подадено заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу Д. Д. Б. , ЕГН **********, с адрес: с. Въглен, община Аксаково, област Варна, за следните
суми: 600 лв. – главница по договор за потребителски кредит № **********/21.08.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.02.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата 130.40
лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 15.10.2018 г. - 15.08.2019 г.; сумата 660.55 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до 15.08.2019 г.; сумата 30 лв.,
представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 30.10.2018 г., както и сумата
166.58 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 16.10.2018 г. - 15.08.2019 г. Претендират се и сторените в
заповедното производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Първоинстанционният съд е приел, че по отношение на възнаграждението за допълнително закупен пакет от услуги искането
следва да се отхвърли, тъй противоречи на добрите нрави поради значителна липса на еквивалентност в насрещните престации.
ВРС е отхвърлил и искането в частта на претендираната със заявлението такса за извънсъдебно събиране на вземането, като е
приел, че начисляването на допълнителни такси за извънсъдебно събиране на вземането също заобикаля закона, като
разширява отговорността на потребителя при допусната забава.
Въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна по следните съобржения:
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В
тази връзка съдът намира, че със споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги кредиторът цели да си
набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което уговорките се явяват нищожни поради
противоречие с императивни законови разпоредби.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на
кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на
потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато
такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична
услуга, предоставена на потребителя. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по начин
идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на допълнителните услуги по потребителския договор като средство
за заобикаляне на забрани.
Първата получена от длъжника допълнителна услуга от закупения пакет се изразява в приоритетно разглеждане на искането му
за отпускане на потребителски кредит. В случай, че действително се касаеше за реално предоставена подобна услуга, таксата
би следвало да се събира от всеки кредитоискател, пожелал прироитетно разглеждане на искането му, а не само от тези, на
които се дава положително становище и се предоставя кредит. В случая е видно, че таксата се включва в размера на
погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече разгледано искане за отпускане на кредита, а не от приоритетното
разглеждане на искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Не е ясно и каква е разликата между приоритетното и
обичайното разглеждане искането за отпускане на кредит и дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от
кредитора „приоритетно разглеждане на искането“. По отношение на услугата даваща право на длъжника да извърши промяна
в размера и падежа на отделни погасителни вноски, е видно, че предварително са разгледани варианти, при които при
финансови затруднения на длъжника, същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с
кредитора схема за плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за
допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че
размерът на претендираната цена за педоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата
за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
При главница от 600 лева законната лихва за забава на годишна база е в размер на около 60 лева, докато таксата за т.нар. пакет
от допълнителни услуги е в размер на 660,55 лева. Видно е, че така направената уговорка за заплащане на такса за
допълнителни услуги изцяло попада и в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според която неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. По същество, кредиторът
си осигурява допълнително възнаграждение в размер на над 100% от предоставената главница срещу минимални ползи и
облекчения за кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до
нищожност на клаузата поради неравноправност.
Претендираната със заявлението такса за извънсъдебно събиране на вземането противоречи на забраната, въведена с чл. 10а, ал.
2 ЗПК, като разширява отговорността на потребителя при допусната забава. Извънсъдебното събиране на кредита е дейност по
неговото управление и не може да с квалифицира като допълнителна услуга.
Поради съвпадане крайните изводите на двете инстанции, разпореждането на ВРС в частта, в която е отказано издаването на
заповед за изпълнение за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, и такса за извънсъдебно събиране, следва
да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7825 от 24.02.2020 г., постановено по гр. д. № 1297/2020 г. на ВРС, в частта, с която е
отхвърлено заявление № 8939/03.02.2020 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД, гр. София, срещу Д. Д. Б. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 660,55 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, дължимо до 15.08.2019 г., както и за сумата 30,00 лв., представляваща неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 30.10.2018 г., по договор за потребителски кредит №
**********/21.08.2018 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________