№ 11468
гр. С., 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря С. Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110104870 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: сумата в
размер на 6932,89 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр. ***********************, аб. №
******; сумата в размер на 48,79 лв., представляваща цена за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018 г. до 29.02.2020 г.; сумата в размер на 1259,21 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 18.08.2021 г.; сумата в размер на 10,43 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до
18.08.2021 г.
Ищецът – „************” ЕАД, твърди, че е бил в облигационно отношение с
ответника, по силата на което му е предоставял топлинни услуги в имот, намиращ се в
гр. ***********************, аб. № ******, като същият, в качеството му на
собственик на процесния имот, дължи цената на доставената топлинна услуга. Сочи, че
ответникът не е заплатил в определения в общите условия срок стойността на
задължението. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, както следва: 6932,89 лв.,
представляваща стойността на топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до
м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр. ***********************, аб. № ******; 48,79
1
лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
29.02.2020 г.; 1259,21 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 18.08.2021 г.; 10,43 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.08.2018 г. до 18.08.2021 г. Срещу издадената заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК е подадено възражение в срок, поради което ищецът е предявил
установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Претендира разноските по производството.
Ответникът – С. Д. Ф., оспорва предявените искове като недопустими с
твърдението, че между същите страни, на същото основание има влязло в сила
решение по гр.д. № 68705/2021г. на СРС, 43 с-в за недължимвост на сумите. По
същество оспорва да е налице облигационно отношение между страните, тъй като не е
бил нито собственик, нито ползвател на процесния имот, както и качеството си на
потребител на топлинна енергия. Оспорва до имота да е била доставяна топлинна
енергия за процесния период. Сочи, че ищецът не е материалноправно легитимиран по
иска за заплащане на услугата за дялово разпределение. В условията на евентуалност
релевира възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо, моли за отхвърляне на
исковете, като претендира и разноски по производството.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „**************“ ЕООД, счита
исковете за основателни.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно влязло в сила на 13.04.2022 г. решение № 2208/18.02.2022 г. по гр.д. №
68705/2021 г. по описа на СРС, 43 състав, със сила на пресъдено нещо е установено в
отношенията между страните, че ответникът не дължи на ищеца сумата в размер на
1250 лв. – частичен иск от сумата в размер на 6932,89 лв., представляваща цена за
топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр.
***********************, аб. № ******, поради факта, че за посочения период не е
бил налице договор между страните за предоставяне на топлинна услуга.
Следователно, делото следва да бъде прекратено в частта, с която ищецът претендира
установяване дължимостта на сумата над 5682,89 лв. до пълния предявен размер от
6932,89 лв. - представляваща цена за топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до
м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр. ***********************, аб. № ******, тъй
като е формирана сила на пресъдено нещо за недължимост на посочената сума от
страна на ответника в полза на ищеца.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200
ЗЗД:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
2
доказване е да докаже: съществуване на облигационно отношение между страните за
процесния период по силата на договор за предоставяне на топлинна енергия, в това
число – че ответникът притежава право на собственост по отношение на процесния
имот или притежава вещно право на ползване по отношение на имота, че за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2020 г. е доставил реално на ответника топлинни услуги с цена,
възлизаща на претендираната в исковата молба стойност.
Както беше посочено, съгласно влязло в сила решение № 2208/18.02.2022 г. по
гр.д. № 68705/2021 г. по описа на СРС, 43 състав, е установено в отношенията между
страните, че ответникът не дължи на ищеца сумата в размер на 1250 лв. – частичен иск
от сумата в размер на 6932,89 лв., представляваща цена за топлинна енергия за периода
от м.05.2017 г. до м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр. ***********************, аб.
№ ******, поради факта, че за посочения период не е бил налице договор между
страните за предоставяне на топлинна услуга. Следователно, със сила на пресъдено
нещо е установено между страните, че в процесния период – от м.05.2017 г. до
м.04.2020 г., ответникът не е бил потребител на топлинни услуги, доставяни от ищеца
в имот, намиращ се в гр. ***********************, аб. № ******.
Силата на пресъдено нещо, формирана с решение № 2208/18.02.2022 г. по гр.д.
№ 68705/2021 г. по описа на СРС, 43 състав, следва да бъде зачетена в настоящото
производство, поради което съдът приема, че в периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г.
между страните по делото не са налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди, от което следва, че ответникът няма задължение да
заплаща цената на доставената топлинна енергия в процесния имот.
Следователно, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1, вр. чл. 200 ЗЗД подлежи на отхвърляне, тъй като по делото не е доказан първият
елемент от фактическия състав на предявеното от ищеца право.
По делото не се доказва наличието на главен дълг, представляващ дължимо и
непогасено задължение по договор за предоставяне на топлинни услуги, от което
следва, че и обусловеният иск за лихва с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора ищецът няма право на разноски нито за исковото, нито
за заповедното производство.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на процесуалните представители на ответника, както следва: в полза
на адв. Билева сумата в размер на 450 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за заповедното производство; в полза на адв. Д. сумата в размер на 742,57 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за исковото производство.
3
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ВРЪЩА исковата молба, предявена от „********* С.” ЕАД, ЕИК ********
срещу С. Д. Ф., ЕГН **********, в частта по иска с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата над
5682,89 лв. до пълния предявен размер от 6932,89 лв. - представляваща цена за
топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр.
***********************, аб. № ******, като ПРЕКРАТЯВА гр.д. № 4870/2022 г. по
описа на СРС, III ГО, 140 състав, в посочената част.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „********* С.” ЕАД, ЕИК ********, с адрес: гр. С.,
***************, срещу С. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
*****************, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:
5682,89 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за периода от м.05.2017 г.
до м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр. ***********************, аб. № ******;
сумата в размер на 48,79 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода
от 01.07.2018 г. до 29.02.2020 г.; сумата в размер на 1259,21 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
18.08.2021 г.; сумата в размер на 10,43 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 18.08.2021 г.
ОСЪЖДА „********* С.” ЕАД, ЕИК ********, с адрес: гр. С.,
***************, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА: в полза на адв. К.И.Б.
сумата в размер на 450 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за заповедното
производство, както и в полза на адв. С. Й. Д. сумата в размер на 742,57 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач –
„**************“ ЕООД, на страната на ищеца –„********* С.” ЕАД.
Решението в частта, с която делото се прекратява, има характер на определение,
поради което може да бъде обжалвано от страните пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис, а в останалата част подлежи на обжалване
от страните пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4