Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
13.01.2021 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
16.12.2020 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В открито съдебно заседание и
следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при участието
на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха
Халил |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева от Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
163 |
по описа за |
2020 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна
жалба от О.С.Ч., с ЕГН **********, с постоянен адрес – ***,
против Решение №132 от 17.09.2020 год., постановено по АНД №168/2020 год. по описа на Районен съд - Момчилград, с което е потвърдено наказателно постановление №20-0303-000202 от 12.05.2020 год., издадено от ВПД началник на РУ – Момчилград към ОДМВР – Кърджали.
Касаторът заявява в жалбата,
че счита така постановеното решение, с което е
потвърдено наказателното постановление, за необосновано, немотивирано и постановено
в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което го обжалва в законовия срок. Излага съображения за това, като твърди, че в атакуваното решение, решаващият състав на съда изобщо не е обсъдил
залегналите в жалбата му до съда възражения
против обжалваното наказателно постановление, както и че е възприел фактическата обстановка само и единственото въз основа на
показанията на разпитаните по делото полицаи. В жалбата възпроизвежда показанията на св.С. С. и
С. Ч., в частта им, в която същите за заявили, че на посоченото място и в
посоченото време, лекият автомобил не е бил управляван от касатора, а от лице с
името Н. и че е отказал да направи тестове за употреба на алкохол и наркотици,
като е заявил на извършващите проверката полицейски служители, че на пешеходци
такива тестове не се правят. Същите свидетели пояснили,
че след като са били отведени в районното управление, са били принудени да
дадат лъжливи показания, тъй като делото щяло да тръгне против тях. Касаторът сочи, че тези показания изобщо не били обсъждани, като решаващият състав се задоволил да
посочи единствено, че не ги е кредитирал. Касаторът счита, че от изложеното се налага извода че решението е
постановено при неизяснена фактическа обстановка. По изложените съображения, с
жалбата моли настоящата
инстанция да отмени Решение №132 от 17.09.2020 год., постановено по АНД №168/2020 год. по
описа на Районен съд - Момчилград изцяло, като незаконосъобразно и немотивирано и да върне делото за ново разглеждане, от друг състав на първоинстанционния съд или вместо
него да постанови друго, с което да отмени наказателно постановление
№20-0303-000202 от 12.05.2020 год. на
началника на РУ - Момчилград към ОДМВР - Кърджали. Моли, също така, да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Редовно призован за
съдебното заседание, касаторът О.С.Ч. от ***, не се явява, представлява
се от редовно упълномощен процесуален представител – адв.А.С. от АК-***, който
заявява, че поддържа
подадената касационна жалба по изложените в нея съображения. Сочи, че видно от събраните по делото доказателства,
са разпитани две групи свидетели, а именно -
полицейските служители, като само един от тях заявил, че касаторът е управлявал
МПС, а другите полицейски служители, съответно, не са свидетели и не
потвърждават показанията на техния колега и свидетеля, разпитан по делото, като
актосъставител. Същевременно, другата група свидетели - това били лицата, които са били с касатора, а именно - св.С. и
св. Ч., които посочили, че полицейските
служители са дошли на място, както е посочено в АУАН като ден и час и съответно е било извършено претърсване и
обиск на лицата, както и на автомобила и при
положение, че е било, както се твърди в АУАН и НП, управление на МПС от касатора, то би следвало техните
действия да започнат именно с проверка за наличието на свидетелство за
управление на МПС, което в случая не било
сторено. Твърди, че
не се сочи никъде, че са
изискани такива документи, а напротив, твърди се, наред с другите,
установени от полицейските служители нарушения, че касаторът не е дал съгласие да бъде тестван за
наличието на алкохол в кръвта, както и за наркотици, а не се сочи, че в
действителност той е управлявал МПС и не са му били изискани такива документи,
поради което счита за необосновано некредитирането на показанията на
свидетелите, ангажирани от касатора, като отбелязва също,
че съдът не посочил, защо не кредитира тези показания. По тези съображения, моли да бъде
постановено решение, с което да бъде отменено решението на
първоинстанционния съд и да бъде отменено процесното наказателно постановление. Моли за присъждане и на
разноските по делото.
Ответникът
по касация – ВПД началник на РУ – Момчилград към ОДМВР - Кърджали, редовно призован за съденото
заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Кърджали предлага
настоящата съдебна инстанция да остави в сила първоинстанционното Решение от
17.09.2020 год. на Районен съд – Момчилград, с което е
потвърдено процесното наказателно постановление, с което на касатора е била
наложена глоба, в размер на 200 лева, за нарушение на чл.150 от ЗДвП. Намира, че в обжалваното решение, макар и с кратки мотиви,
съдът е изложил такива и противно на твърдяното в касационната жалба и в
настоящото открито съдебно заседание от защитника на касатора, са налице
доводи, защо част от свидетелските показания са били кредитирани като
кореспондиращи с останалите други писмени и гласни доказателства и защо не са
кредитирани свидетелските показания на свидетели, които са в близки отношения и
заинтересовани, респективно, от изхода на делото. Счита, че
обжалваното решение не страда от пороците, които са посочени в касационната
жалба и правилно е било потвърдено наказателното постановление. Намира, че изложените доводи на съда в оспореното
решение са правилни и законосъобразни, поради което предлага настоящата съдебна инстанция да остави в сила обжалваното решение.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за
която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
От изложеното в
жалбата може да се изведе, че релевираните от касатора основания са всъщност нарушение
на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и съществени
нарушения на процесуални правила - касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Разгледана
по същество,
касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №132 от 17.09.2020 год.,
постановено по АНД №168/2020 год. по описа на Момчилградския районен съд, съдът е потвърдил наказателно постановление №20-0303-000202 от 12.05.2020 год., издадено от ВПД началник на РУ – Момчилград към ОДМВР – Кърджали, с което, на касатора О.С.Ч., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, на основание чл.177, ал.1, т.2
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено наказание „глоба”, размер
на 200.00/двеста/ лева, за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП.
За да постанови
решението си, районният съд е посочил в мотивите към решението си, че видно от АУАН и
НП, същите са били съставени
и издадени на жалбодателя О.С.Ч., за това, че на 24.04.2020 год., около 21:10 часа, в ***, на ул.„***”, като неправоспособен водач, при обстоятелства: в ***, на ул.„***”,
до ***, управлява лек автомобил „Мерцедес Е420 ЦДИ”, с Рег.№***,
собственост на С. С. С. от ***, без да притежава свидетелство за управление на
МПС - неправоспособен водач и е извършил: управлява ППС без да е правоспособен
водач, с което виновно нарушил чл.150 от ЗДвП.
Съдът е
посочил също, че от
разпита на свидетелите по делото - И. И. Т., Я. А. Д., Р. Р. М. и С. Б.
Т., чиито показания е кредитирал
напълно като кореспондиращи помежду си,
описващи една и съща фактическа обстановка,
безспорно се установило, че на посочената дата
жалбодателят Ч. е управлявал МПС, след
използване на звукови сигнали и е бил спрян за проверка, при която е установено, че същият управлява МПС, без да е правоспособен водач.
Момчилградският районен
съд не е кредитирал
показанията на св.С. Ч. и св.С. С., като е посочил на първо място, че те са в близки приятелски отношения с жалбодателя; на
второ място – че описват съвсем различна фактическа
обстановка от тази на горните четирима свидетели, като е намерил да отбележи за прецизност, че св.С. С. заявил, че първият път, в писмените си обяснения посочил за водач на МПС-то
жалбодателя О.Ч., а вторият път, което според него било правилното, било
това, което казал
в съда. Така или иначе, съдът е намерил, че и поради тази причина не
следва да се дава вяра на показания на свидетел, който сам заявява, че по различно време и причини, дава различни показания.
При така описаната фактическа
обстановка районният
съд е приел, че жалбодателят безспорно е извършил
административното нарушение, за което му е наложено и наказание, като е посочил, че този жалбодател, на посочената дата е управлявал МПС, без да е
правоспособен водач. Посочил е също, че административно-наказващият орган
правилно е определил размера на наказанието, по вид и размер, за извършено нарушение, поради което е извел и
окончателния си извод, че процесното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
При извършената служебна проверка, в съответствие с
разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред,
че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Момчилградския
районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано
лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки,
изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са
налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Районният съд е приел, че нарушението е
доказано от обективна и субективна страна, при което е изложил, макар и
изключително кратки мотиви, показанията на кои от разпитаните свидетели
кредитира и по какви съображения.
Извършвайки своята проверка в рамките на
приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната
жалба на О.С.Ч. от ***, са
неоснователни и съответно, релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка, като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от
обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при
анализа и оценката на доказателствата. Съответствието
между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между
приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на
постановеното решение.
Въведените в жалбата твърдения, че районният съд не
бил обсъдил възраженията против наказателното постановление, изложени във въззивната жалба и не бил обсъдил показанията на
свидетелите С. С. и С. Ч., са неоснователни. В този
смисъл, в мотивите на обжалвания съдебен акт са изложени конкретни мотиви, защо
са кредитирани показанията на свидетелите И. Т., Я. А., Р. М. и С. Т., както и
е посочено поради какви причини съдът не е дал вяра на показанията на
свидетелите С. С. и С. Ч., а именно: предвид близките им приятелски отношения с
жалбоподателя, респ. липса на безпристрастност; с
оглед констатираните противоречия в показанията им с приетите по делото писмени
доказателства и останалите свидетелски показания.
Касационната
инстанция в надстоящия състав изцяло споделя
изложените от районния съд мотиви в тази връзка, като намира, че следва да бъдат
изложени следните допълнителни съображения:
На първо място, видно от доказателствата, приети в
производството пред първоинстанционния съд, св.С. и св.Ч. очевидно са в
близки отношения с касатора О.С.Ч., което е аргумент в подкрепа на извода, че показанията им следва да
бъдат преценявани с оглед тяхната заинтересованост от изхода на спора, т.е.
отпадане на наказателната отговорност по отношение на жалбоподателя. В този смисъл,
при липсата на други доказателства, които да установяват изложените от
свидетелите фактически обстоятелства и опровергаващи ги такива, какъвто е и
настоящият случай, показанията им следва да се считат за изолирани и
несъответстващи на обективната действителност. По делото в районния съд
са разпитани в качеството им на свидетели И. Т., Я. А.,
Р. М. и С. Т., чиито показания установяват коренно различна фактическа
обстановка от тази, сочена от св.С. и св.Ч.
Показанията на първата група свидетели са еднопосочни, непротиворечиви и
взаимно кореспондиращи и допълващи се, както и изцяло се подкрепят от писмените доказателства по
административната преписка, включително и с предоставените писмени обяснения от
Н. А. Ч. от ***/лицето, за което се
твърди, че бил управлявал МПС преди проверката от полицията/. Предвид това,
правилно и в съответствие с анализа на доказателствата по делото, в тяхната
съвкупност и поотделно, показанията на първата група свидетели са кредитирани
изцяло, а на изложеното от свидетелите С. и Ч. районният съд не е дала вяра и не е кредитирал техните показания. По отношение на последните, освен горното следва да се отбележи и
противоречието им с дадените писмени обяснения от Н. Ч., крайната им нелогичност, както и липсата на каквато
и да е конкретизация относно твърденията, че били заплашвани от полицаите,
поради което писмено заявили, че автомобилът е бил управляван от касатора Ч., тъй като
се страхували да не им наложат наказание.
На следващо място, неоснователен е оплакването, че решението на районния съд е било постановено при неизяснена
фактическа обстановка. Ясно
и недвусмислено в обстоятелствената част на атакуваното наказателно
постановление е изложено словесно описание на извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП, състоящо
се в това, че на 24.04.2020 год., в ***, на ул.„***”, до ***, касаторът О.Ч. е
управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 420 ЦДИ”, с рег.№***, без да
притежава свидетелство за управление на МПС, т.е. като неправоспособен водач.
Настоящият съдебен състав
намира, че вмененото на касатора О.Ч. административно
нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, което се установява както от
показанията на разпитаните в производство пред районния съд свидетели И. Т., Я.
А., Р. М. и С. Т., които са логични, непротиворечиви и кореспондиращи, както
помежду си, така и със съдържанието на съставения
против касатора АУАН №211
от 24.04.2020 год. и на Докладна записка с
рег.№ *** от *** год. на РУ – Момчилград. В тази връзка следва да се отбележи, че в показанията си свидетелите Р. М.,
Я. Д. и С. Т. категорично и последователно сочат, как са възприели лек
автомобил „Мерцедес”, движещ се срещу полицейския автомобил, управляван от Ч., което МПС
последвали с включен светлинен и звуков сигнал. След около 200-300 метра
автомобилът спрял, а непосредствено зад него спрял и патрулният автомобил. И тримата посочени свидетели, които са били в патрулния полицейски
автомобил, с който лекият автомобил „Мерцедес Е 420 ЦДИ”, с рег.№***, първоначално
се е разминал и с който полицейски автомобил веднгага след това са го последвали
и то от близко разстояние, са категорични, че лекият автомобил „Мерцедес Е 420 ЦДИ”, с рег.№***, е бил управляван от О.Ч., като на предната дясна седалка бил св.С.
С., а на задната седалка се возел св.С. Ч..
Касаторът Ч. първоначално
отказал да представи документите си за проверка с твърдението, че не бил
управлявал той, а след пристигането на актосъставителя И. Т. и при зададен му
въпрос от последния, дали има свидетелство за правоуправение, касаторът
отговорил, че няма такова.
По силата на въведената в чл.189, ал.2 от ЗДвП презумция, процесният АУАН, който е редовно
съставен, се ползва с формална доказателствена сила
в административнонаказателното производство до доказване на противното.
АУАН е
редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на
чл.42 от ЗАНН. Констатациите в съставения на 24.04.2020 год. АУАН №211 не са оборени или опровергани от установените факти в хода на съдебното
производство, като събраните в първоинстанционното производство
гласни доказателства, както и писмените такива, кореспондират с констатациите в
съставения АУАН,
т.е. тези констатации са били потвърдени изцяло в
хода на съдебното производство. Следователно, процесният АУАН се ползва с предписаната му от закона
доказателствена сила, а следва да се
отбележи, освен това, че и съдържанието на издаденото процесно наказателно постановление е
съобразено с изискванията на разпоредбата
на чл.57 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.177, ал.1,
т.2 от ЗДвП предвижда налагане на наказание „глоба” от 100 до 300 лева за лице, което управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач, респ., без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Нарушението по цитираната
разпоредба е формално, като основание за ангажиране на
административнонаказателна отговорност е фактът на управлението на МПС от лице, което е
неправоспособен водач, който факт в случая по несъмнен начин се установява от
доказателствата,
приобщени по делото. По делото не се спори между
страните, че касаторът О.Ч. е неправоспособен водач, т.к. същият въобще не притежава
каквото и да е свидетелство за управление на МПС. Спорният въпрос е бил, дали
същият е управлявал посоченото МПС, на описаното място и време, като по
изложените по-горе съображения съдът в настоящия състав намира, че този факт е
бил безспорно доказан и съответно, правилно и законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора О.Ч., на основание
разпоредбата на чл.172, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Не се
споделят възраженията в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения, т.е. за нарушения на съдопроизводствените
правила при постановяването на атакувания съдебен акт, като в съответствие с нормата на чл.13 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, районният съд е изпълнил задължението си за установяване на обективната истина в
процеса, в която връзка именно е допуснал събирането на достатъчно доказателства, както гласни - в проведените три съдебни заседания
са били разпитани и са дали показания шестима свидетели, както са били изискани
и приобщени по делото и допълнителни писмени доказателства.
Следва да се
отбележи, че съставеният АУАН №211 от 24.04.2020 год. и процесното наказателно постановление са издадени от материално и територилано компетентни органи и в кръга на правомощията им. Процесния
АУАН
№211 от 24.04.2020 год. е
съставен в присъствието на касатора О.Ч. и оформен при отказ на нарушителят да го подпише и получи преписн от него, който отказ е надлежно удостоверен с трите имена, точен адрес и подпис на свидетеля при отказа С. Б. Т.
По изложените съображения,
настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от О.С.Ч. за неоснователна и недоказана, а облжалванато решение на Районен съд – Момчилград, намира за законосъобразно и правилно, респ., за постановено
при липса на допуснати нарушения на материалния закон и на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и като такова, същото следва да бъде оставено в сила с решението по настоящото дело.
По делото не
е заявено надлежно искане от ответника по касация за присъждане на разноски, а такива не са и сторени в
производството пред настоящата инстанция, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.І/първо/, във
връзка с чл.217, ал.4, предл.ІV/четвърто/ от АПК и чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/
от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №132 от 17.09.2020 год., постановено
по АНД №168/2020 год.
по описа на Районен съд – Момчилград.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.