Р Е Ш Е Н И Е
№_____
гр. Луковит, 08 март 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на трети
декември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М. Д., като разгледа докладваното от съдия
Цариградска гр.д. № 213/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК
Образувано
по повод на искова молба с Вх.№1442/01.04.2019 г. (уточнена с допълнителна
молба с Вх.№2050/13.05.2019 г.), от „Ж. – В. к.“ – с. П., представлявана от председателя Ц.И. срещу
„Д.“ ЕООД - С.,
представлявано от К.С..
Ищецът „Ж.
– В. к.“, наричан по-нататък К., твърди, че е собственик на недвижим имот,
представляващ втори етаж от административна сграда със ЗП 415 кв.м.,
находяща се в с. П., УПИ №II-402 в кв.
4 по плана на селото с площ от 490 кв.м., придобита на основание Договор,
сключен с ТКЗС – с. П. (в ликвидация) на 23.01.1995 г., като въвежда и
твърдения за владение на имота от тогава до момента на предявяване на
иска.
Твърди, че
ответникът „Д.“ ЕООД, наричан по-нататък Д., се легитимира като собственик на
сградата по силата на Нотариален акт №46, том I, рег.№767, издаден по нотариално дело на №42/2018 г. на нотариус В. И.,
като праводателят му – продавач по договора за покупко-продажба ЕТ „П. 9 - . С.“
е прехвърлил на Д. право на собственост върху цялата 2-етажна сграда, без да притежава права върху втория етаж.
Затова иска
да бъде установено спрямо ответника, че К. е собственик на описания обект –
втори етаж от административната сграда.
Представя
писмени доказателства, като моли да бъдат допуснати до разпит трима свидетели,
с чиито показания да установи факта на владение от страна на кооперацията върху
втория етаж за времето от 1995 г. до момента на предявяване на иска.
Първоначално
искът е бил насочен и срещу праводателя на ответника, но в тази част
производството е прекратено от съда поради липсата на правен интерес.
В
1-месечния срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с Вх.№2875/01.07.2019 г., чрез адв.
А.А. и адв. С.Б., двамата от САК, с който заявява становището си за
неоснователност на предявения иск.
Оспорва
следните твърдения: че праводателя на ищеца ТКЗС – с. П. (в ликвидация) е бил
собственик на спорния втори етаж, като въвежда твърдения, че вторият етаж не
отговоря на изискванията за самостоятелен обект, който може да бъде
предмет на прехвърлителни сделки, поради което същият има характер на незаконно
подобрение по смисъла на чл. 74 ЗС; оспорва Договора от 1995 г. да е породил вещно-прехвърлителен
ефект – поради неспазване на чл. 18 ЗЗД и непротивопоставимост по чл. 113 ЗС
поради невписването му в СВ, липса на индивидуализация на имота, като изтъква и
това, че предмет на договора е цялата административна сграда, а според протокола
за проведен търг – само втория етаж на сградата; оспорва твърдението, че ищецът
е владял етажа;
Прави
възражения и искания във връзка с представените от ищеца доказателства – да
бъде задължен ищеца да представи писмените доказателства в оригинал, съдът да
констатира добавяния в текста на договора от 1995 г., да се констатира
неспазване на чл. 156 ГПК при искането за свидетели, оспорва съдържанието на
представените извлечение от инвентарна книга, данъчната оценка, скицата и
договора от 1995 г. по отношение на добавените текстове.
Правят се
насрещни доказателствени искания: за издаване на съдебни удостоверения, чрез
които ответникът да се снабди с други такива от О. Л., Службата по вписвания
при РС Л. и др. Поискана е съдебно-техническа експертиза, която да извърши
оглед на имота, да даде заключение за неговата годност за ползване по
предназначение и други; прави искане за разпит на трима свидетели при режим на
довеждане, с чиито показания да установи състоянието на имота, начина за
ползване, отношенията между представители на К. и праводателя на ответника;
прави искане представителя на ищеца по реда на чл. 176 ГПК да даде обяснения;
по реда на чл. 190 ГПК ищецът да бъде задължен да представи доказателства; представя писмени
такива.
В открито
съдебно заседание ищецът – К., се
представлява от пълномощника си адвокат С.С., която поддържа иска. В подробна
писмена защита излага становище за установените по делото факти: според
заключението на СТЕ спорният втори етаж е “самостостоятелен обект” по смисъла
на § 5, т. 39 ДР ЗУТ, от което следва, че същият може да бъде обект на право на
собственост, макар и незаконно изграден. От писмените и гласни доказателства
счита за доказано, че ТКЗС – с. П. е изградила втория етаж за нуждите на
администрацията съобразно представените строителни книжа, без обаче същите да
са били одобрени. Незаконно изграденият етаж без противопоставяне от ПК “Златна
Панега” е придобит от ТКЗС – с. Петревене по силата на владение, което е продължило
до продажбата в полза на ищцовата кооперация, която е продължила владението и
след това до момента. Изтъква, че праводателят на ответника по силата на
нотариален акт от 2009 г. е придобил единствено едноетажен склад-изба с каменна
зидария, от което прави извод, че кооперацията – праводател на ответника не се
е считала за собственик на втория етаж, поради което нито се е снабдила с
документ за собственост на същия, нито е прехвърлила собствеността върху него в
полза на ответника. Аргументи, че ПК „З. П.“ не се е противопоставяла на
извършеното строителство, черпи по косвен път, че съгласно проектите и тяхната
реализация в първия етаж е извършена реконструкция – едно от помещенията е
преустроено за котелно помещение и стая за огняра, както и че за южния вход на
втория етаж е използван съществуващия вход на избата откъм стръмната улица, в
който допълнително е изградена стоманобетонна стълба. Позовава се на писмо
Изх.№10/29.06.1994 г. 10/29.06.1994 г., с което ликвидационният съвет на ТКЗС –
с. П., в ликвидация, в качеството си на собственик на втория етаж, е дал
съгласие ПК „З. П.“ да извърши преустройство в избата. Позовава се на съдебна
практика на ВКС по следните гр.д.: 926-1984; 743-1995; 244-1995, според която
при завършен груб строеж на сградата, тя може да бъде предмет на прехвърлителна
сделка. Относно понятието „груб строеж“ се позовава на § 1, т. 2 ДР ЗУТ.
Адв. С. се
позовава на протокол №3/23.01.1995 г. на комисията, извършила търга на
имуществото на ТКЗС с. П. – в ликвидация, и
заключението на графическата експертиза, от които прави изводи, за
истинност на документа и съответно годността му да докаже провеждането на
тръжната процедура. Със сключения с обявения за купувач (ищеца) Договор за
продажба от същата дата доказва придобивното основание, като сочи като
приложимо право действащите към 23.01.1995 г. редакции на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
Счита, че
дори добавката „кв. 4-II“ да е
дописана, с това не се опорочава Договора, като и без същата може да се
установи идентичността с описания в договора имот. Описанието в договора
„Административно-битова в с. П.“ счита за достатъчно, след като ТКЗС – с. П. не
е имало друга сграда в селото и Договорът е сключен след провеждане на търга, в
протокола от който описанието е пълно.
По другото
евентуално придобивно основание – давностно владение, се позовава на
показанията на доведените от него свидетели, като обяснява частичните
противоречия в показанията на Н.И. с обстоятелството, че се е оказал приятел на
свързан с праводателя на ответника. От неговите показания намира за установено,
че К. – ищец е владяла в периода след 2000 година и към 2020 г., когато
председателят е разрешил на свидетеля да държи свои бали в спорния втори етаж.
Въз основа на тези свидетелски показания иска да се приложи последицата на чл.
83 ЗС, а именно, че доказвайки владение в различни времена, се предполага, че е
владял и промеждутъка.
Счита, че
горната презумпция не се опровергава от факта, че ответникът е правил ремонт на
покрива, тъй като той може да го направи за своя сметка и да търси съответната
част от разходите от другите собственици.
Чрез показанията
на св. А. Ц., бивш счетоводител на ТКЗС – с. П., се потвърждавали вече
установените факти на владение, придобиване на втория етаж чрез търга, както и
обстоятелството, че етажът е ползван за съхранение на селскостопанска
продукция.
Анализира
показанията на свидетелите Н.С.И. и Н.Н.Н., доведени от ответника, за да обоснове
становището си за недостоверност/неинформативност на същите.
На последно
място в подкрепа на твърдението за владение се позовава на писмените
доказателства за деклариране на спорния втори етаж от ищцовата кооперация още
през 2009 г. за данъчни нужди.
Моли да
бъде уважен иска и да бъдат присъдени сторените разноски.
Ответникът „Д.“ ЕООД, представлявано от управителя К.С.,
в съдебно заседание се представлява от пълномощниците си адв. С.Б. и адв. А.А.,
които оспорват иска и въвеждат насрещни възражения. В писмена защита излага
вижданията си за установените факти по делото. Проследява измененията в
собствеността на парцела, в който се намира и спорния етаж от сграда,
регулационния план, както и преобразуванията на кооперациите, за да приеме, че
К. „З. П.“ – Л. е универсален правоприемник на К. б. – с. П. и собственик на
нейните активи, вкл. На парцел II-402 кв. 4
заедно с построената в него кооперативна изба. През 1988 г. Комплексна бригада
– с. П., звено на АПК „В.“, започнала строеж на етаж – надстройка върху избата,
без съгласие на собственика на парцела. През 1989 г. строителството било
преустановено на етап изградени външни и вътрешни зидове, отлята бетонна плоча,
монтирана дървена дограма, възстановен покрив на избата. През 1991 г. ТКЗС – П.
било обявено в ликвидация и започнала разпродажба на имуществото му. На
23.02.1995 г. бил проведен търга, на който вторият етаж над избата бил възложен
на единствения купувач – ищеца. С договор от същата дата председателя на
кооперацията в ликвидация продал на купувача непосочен в текста имот, а
купувачът се съгласил, че купува „административно-битова сграда“.
На
08.06.2009 г. К. „З. П.“ продала на ЕТ „П. – 9 – П. С.“ двата поземлени имоти и
избата. В следващия период до 2018 г. ЕТ започнал и завършил процедури за
признаване на статут „търпим строеж“ на втория етаж; за попълване на КРП с
отбелязване, че сградата е двуетажна; за водоснабдяване на цялата сграда. През
2009 – 2014 г. ЕТ извършил ремонт на част от покрива.
Счита, че
през периода от 23.01.1995 г. до 2020 г. над спорния етаж не е упражнявана
фактическа власт с намерение за своене, докато през есента на 2020 г.
председателката на Кооперацията поканила св. Н.И. да остави бали сено на втория
етаж.
На
02.03.2018 г. ЕТ продал на ответното дружество двата УПИ и 2-етажна сграда,
включително спорния втори етаж.
По
доказателствата: относно Протокол от 23.01.1995 г. изтъква, че двете
копия – представеното от К. и това в Държавния архив, не са идентични – в
първия документ има 3 подписа на членове на тръжната комисия, а във втория –
само 1. Обсъждайки заключението на СКЕ приема, че автентичният вид на документа
е изпратен в Държавния архив и той има само един подпис. Счита, че разликата в
допълнителните 2 подписа в документа, представен от ищеца, може да бъде
обяснена с интереса му докаже редовно проведена тръжна процедура. Подкрепя
тезата си за последващо след 23.01.1995 г. добавяне на подписи с подробен
анализ на правилата за движение на документите, съгласно Закона за националния
архивен фонд. От това прави извод, че е налице проект за документ, лишен от
доказателствена сила, от което следва, че няма надлежно проведен търг, съответно
валидна сделка. Допълва с аргументи, че съгласно чл. 13 НТ търгът може да се
обжалва в 7-дневен срок, а договорът е сключен преди изтичането му. Относно Договор
от 23.01.1995 г. изтъква двете различни заверени копия – л. 9 и л. 190,
всяко от които приема, че страда от
следните дефекти: предмет на сделката е цялата административно – битова
сграда, а не само втория етаж; липса индивидуализирано описание на сградата,
като се препраща към Решение №1056 от 07.02.2006 г., ТК, на ВКС; за купувач е
посочена „з. к.“, а не „Ж. – в. к.“ и „Г. В. Г.“ без указание за неговата
връзка с кооперацията, а към момента на сделката кооперацията се представлява
от П. В.М., съгласно Удостоверение от 03.12.2008 г на ОС Ловеч; Договорът е
подпечатан с печат на АПК „В.“, а не ВК „Ж.“. Изтъква различия в една и съща
част на двата екземпляра на документа –„год“ - „г“, „ЗК Ж.“ –
„Административно-битова сграда“, „3“ е преправена на „5“ – няма преправка, „кв.
4 – II“ – липсва такава добавка, която
според СКЕ добавеният текст е изписан с различна химикална паста от тази на
основния ръкописен текст. От изтъкнатото прави извод, че това е нов пранеписан
и допълнен екземпляр, а не един от три еднообразни екземпляра Относно Инвентарната
книга (л. 12-13) възразява, че не е номерирана, активите не са вписани от
първа, а от трета страница, че част от колоните не са попълнени, липсват
подписи и печати, и други, от които
извежда заключение, че книгата е водена нередовно, респ. че е изготвена с цел
да се докаже придобиването на спорния етаж. Относно Проекто-сметната
документация (л. 89-93) – представеният като „архитектурен проект“
представлявал проект за отоплителна инсталация и счита, че ТКЗС – с. П. не само
започнал изграждане на незаконен строеж върху чужда сграда, в чужд имот, но
ръководството му е имало намерение да заграби площ и пространство от чуждия
първи етаж, в който според проекта следвало да се монтират различни части от
инсталацията. Счита за недостоверни показанията на св. В. Н.Н., за което
прави цитати от разпита му и изтъква възрастта му – 79 г. От Скиците на
имота – от кадастралната скица на сградата – л. 196, прави извод, че
сградата е неделима и вторият етаж не е самостоятелен обект, с което
опровергава заключението на СТЕ; от скицата от 01.03.2018 г. (л. 7) приема, че
собственик на 2-МС е ЕТ „П. 9-П. С.“, в скица от 29.03.2005 (л. 6) собственик на два ПИ в кв. 4 била вписана К. б. на основание НА от 1935
г., в скицата от 2014 г. (л. 168) като собственик на УПИ II-402 и сграда МС (склад) е посочен ЕТ, в скица
от 17.04.2017 г. (л. 26) като собственик по разписен лист бил вписан
ответникът. Относно Удостоверението за търпимост приема, че същото
доказва, че спорният етаж представлява „надстройка на съществуваща сграда“ и не
подлежи на премахване, с което се опровергава становището на вещите лица, че
цялата сграда е непърпим строеж и подлежи на премахване, като изтъква, че
първият етажа е строен през 1935 г., а вторият преди 1991 г., т.е. преди да
бъде утвърден плана. Изграждането на първия етаж в УПИ IV-185 кв. 4, за който били отредени два парцела, и избата попадала между
тях, не променя горния извод, след като двата парцела принадлежали на един
собственик и били обединени. Относно Съдебно-техническата експертиза –
изразява несъгласие с експертизата и разширяването на въпросите от съда,
включително устните разяснения на вещите лица, които не давали експертни
мнения, а се изявявали като свидетели; към заключението не били приложени
необходимите документи, което пречи на проверката за обоснованост;
заключението, че етажът бил самостоятелен обект се оспорва с аргументи, че е
налице разлика между „обект“ и „самостоятелен обект в сграда“, като наличието
на последния изрично се изключва от удостовереното в скицата на сградата.
Изразява се несъгласие с извода за липсата на идентичност между имота – предмет
на спора по дело №115/2005 г. и настоящия. Относно доказателствата за второто
придобивно основание, ангажирани от ищеца, излага аргументи за недостоверност
на показанията на св. Ц. и св. И., свързани с ТКЗС – с. П. – бивши счетоводител
и член на ръководството, както и липсата на конкретика, последователност и
непротиворечивост на изявленията им. От Писмо от Кмета на гр. Л. прави
извод, че за втория етаж не е издаван акт за въвеждане в експлоатация, както и
че първата декларация по ЗМДТ била подадена едва през 2009 г. От Снимките,
представени от страна на ответника и приложени към заключението, счита, че се
установява запустялото състояние на имота, което опровергава твърдението за
владение в продължение на 25 години. Излага вижданията си за кредитиране на
показанията на свидетелите, доведени от ответника – св. С. – местен човек,
заслужаващ доверието на съда, който се е грижил за имота и свидетелства, че
етажът не е ползван нито от ищеца, нито от стопани от селото, нещо повече – ЕТ
е правил ремонст на покрива. От показанията на св. Н. се установило, че той е
непосредствен съсед и никога не е виждал никой да ползва втория етаж.
Докладната записка (л. 187-188) счита за неотносима. Липсата на упражнено
владение от К. установява и от фактите, че четвърт век ръководството не е
направило опит да продължи и завърши строежа; да го узакони; до 2009 г. – да го
декларира за данъчни нужди и неплащането на местни данъци и такси; бездействие
при актуване на сградата като държавна с Акт от 31.05.2005 г.; да получи
удостоверение за търпимост, каквото е получил ЕТ – П. С.; да получи акт за
временно ползване; да поиска попълване в кадастъра; да реагира на кражбите на
дограмата и разрушаването на зидовете.
В обобщение
се препраща към тезата си от отговора на исковата молба, че спорният втори етаж
по силата на чл. 92 ЗС – приращение, към процесния УПИ, е собственост на
ответника. С построяването на сграда в чужд имот не възниква вещно право върху
нея, а право на вземане за стойността на разходите – Решение №887-61-II г.о. и Решение №2459-55-IV г.о. Единствено при наличие на елементите по
чл. 79, ал. 1 ЗС, доказани при условията на пълно и главно доказване, може да
се приеме твърдението за изтекла придобивна давност. С тези съображения
ответникът, чрез адв. С.Б. и адв. А.А. пледира за решение, с което да бъде
отхвърлен предявения иск.
Съдът, след
като обсъди събраните писмени доказателства, експертно заключения, показанията
на разпитаните свидетели и като съобрази становищата на страните, намира за
установена следата ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
ОТНОСНО МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО НА СПОРНИЯ „ВТОРИ ЕТАЖ“,
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО НЕГОВОТО ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗПОРЕЖДАНЕ
През 1935 година К. б. – с. П. закупила парцел IV-185
и същата година чрез член-кооператорите
си започнала изграждане на едноетажна сграда в парцела, представляваща „изба“,
което е безспорно между страните и за което има доказателства в приложеното
гр.д.№115/2005 г. на РС Луковит – Нотариален акт №17/1935 г. (л. 4) и т. 11 на
Протокол №5/24.03.1935 г. от годишно общо събрание на КБ (л. 13)
През 1988 Бригада – с. П. към АПК „В.“ – гр. Л. започнала дейност по надстрояване на „избата“ с предназначение на новия обект
„Административна сграда“. Съгласно т. 14 от Списък за основни ремонти на Б. –
с. П. за 1988 г. (л. 186) били предвидени 4000 лева за проект на
административна сграда. Строителството било извършено изцяло в съответствие с
съхраняваната в К. – с. П. пълна Проекто-сметна документация за обект
„Административна сграда“ с инвеститор К. б. – с. П.. Проектът е разработен във
фаза „Работен проект“ и съдържа всички необходими части, като предвижда
надстрояване на съществуващата изба с един етаж за административно битови
помещения. Тези обстоятелства се установяват от заключението на комплексната
СТЕ, което съответства напълно на приложените писмени доказателства.
Със Заповед
от 10.11.1992 г. Областният управител на Ловеч на
основание §12 и §13, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ назначил ликвидационен съвет на ТКЗС – с.
П..
На 17.06.1994 г. в О. Л. е постъпила Докладна записка (л. 187) от Л. с. на ТКЗС – с. П.,
с което уведомява кмета, че надстроения втори етаж над стария обект „изба“ е на
ТКЗС. Обектът „Административно-битова сграда“ бил проектиран по искане на К. б.
с. П. през 1988 г., за което е налице цялата проекто-сметна документация и
строителството било извършено по стопански начин. Фактическото изграждане било
завършено през 1989 – 1990 година, като разходите били водени по видове и
елементи. В счетоводния баланс на ТКЗС към 31.12.1991 г.
сградата била отразена като „незавършено строителство“ в групата на ДМА – с/ка
207 на стойност
111 840 лева, и
застроена площ 412 кв.м. В писмото е посочено, че същото е
изпратено по повод процедура в О. Л. по доказване на собствеността на ПК „З. П.“
върху избата, върху която е построена административно-битовата сграда на ТКЗС.
Изразена е допълнителна тревога поради предстояща продажба на сградата на трети
лица. Изразено е становище, че се касае за съсобственост, която според § 40 ПМС
65 за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ се установява по споразумение между
заинтересованите страни според приноса им или по общия исков ред.
На 29.06.1994 г. Л. с. на
ТКЗС – с. П. е отправил изявление до ПК „З. П.“, с което е заявил, че в
качеството си на „собственик на надстроен етаж (втори) над обект „изба“, дава
съгласие за преустройство в първия етаж (изба) от ПК „З. П.“ гр. Л..
На 23.01.1995 г. Ликвидационният съвет на ТКЗС – с. П. (в
ликвидация) провел търг с явно
наддаване на дълготрайни материални активи, сред които и „Обект №3“ -
„административно-битова сграда“ на ТКЗС – с. П., етаж II, квартал IV, пар. II от 412 кв.м., с първоначална тръжна
цена 111 800 лева. За
този обект единствен явил се купувач била К. „Ж.“ – с. П., чрез пълномощника си
Г. В.Г., явяваща за втори път, поради което и на основание чл. 6, ал. 2, вр.
чл. 5 НТ тръжната комисия обявила за
купувач К. „Ж.“ при горната цена.
На същия
ден – 23.01.1995 г., бил
подписан и Договор между К. Д. К. -
председател на ТКЗС – с. П. (в ликвидация) в качеството на продавач, и Г.В. Г.
за ЗК „Ж.“ – с. П., в качеството на купувач, на основание Протокол
на тръжната комисия за проведен търг на 23.01.1995 г. за
продажба на ДМА на ТКЗС (в ликвидация), с предмет „административно-битова
сграда“ – с. П., за сумата 111 800 лева, за която е
отразено, че е платена с купюри. Договорът носи подписи за купувач и продавач,
като за продавач е положен и печат на АПК „В.“ – Л., „Б.
П.“.
Провеждането
на търга съдът прие за установено от Протокол №3/23.01.1995 г., приложен в
заверено копие на л. 9 и в оригинал – към корицата на делото. Съдът не уважи
възражението на ответника срещу документа, основано на различията в броя на
подписите, положени от членовете на тръжната комисия, които действително се
установяват в екземпляра, представен от ищеца и този, предаден на Държавния
архив. Това са различни екземпляри на един и същи документ. Достатъчно е, че
единия от екземплярите има подписи, удостоверяващи волеизявленията на лицата –
членове на ликвидационния съвет.
Липсата на
всички подписи в другия екземпляр, съхраняван в ДА, не може да разколебае формалната доказателствена сила на
оригиналния документ с три подписа представен по делото, която сила не е била
оспорена и от ответника. Освен това чрез разпита на св. В.Н.Н. (л. 342) се
установява, че той е подписал протокола, помни процедурата, собственото си
участие и това на другите лица. Съдът кредитира показанията, които са
информативни относно дейността на ТКЗС, изграждането на втория етаж, както и
относно продажбата му на търг. Освен това показанията на св. В.Н. намират опора
и в показанията на св. А. Т. Ц. – бивш
счетоводител на ликвидараното ТКЗС.
Освен
формалната доказателствена сила, с която се ползва Протокол №3/23.01.1995
г., заключението на инж. С.П. (л. 234-238), изпълнил съдебно-криминалистичната
експертиза с обект на изследване двата документа – този, приложен по делото и
този, съхраняван в ДА, е за категорична липса на признаци за техническа или
химическа подправка, дописване и пренасяне на подписи от друг документ.
Коментираните
доказателства в съвкупност водят на единствения възможен и верен извод, че
липсата на подписи за „секретар“ и „член“ в екземпляра на Протокол №3,
съхраняван в ДА, се дължи на организационен пропуск при провеждане на
процедурата.
Сключването
на Договора от 23.01.1995 г. съдът
прие за валидно, като съобрази, че не е било оспорвано авторството на документа,
т.е. и този документ се ползва от формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК. Ответникът основава оспорването си единствено по съображения за
допълнително изписване в текста на договора на добавката „кв. 4-II“.
От
заключението на криминалистичната експертиза на
документа, възложена на инж. С.П. (л. 228-232), се установява,
че текстът „кв. 4-II“ в
оригиналния екземпляр на договора е изписан с различна химикална паста от тази,
с която е изписан основния ръкописен текст. Това поражда съмнение единствено относно
момента на поправката. Констатирана е и видимата поправка на датата. Едновременно
с това обаче вещото лице също така е установява категорично, че ръкописният
текст в Договора от 23.01.1995 г. и изписването на добавката е направено от
едно и също лице.
Съгласно
чл. 178, ал. 2 ГПК съдът оценява доказателствената сила на документа, в който
има добавки, съобразно всички обстоятелства по делото. От това следва, че
документът не се изключва от доказателствената маса, а единствено, че изисква
допълнителен анализ съобразно всички други данни.
Съвкупният
анализ на горните обстоятелства, установени експертно, липсата на съмнение, че
предмет на договора е спорният „втори етаж“, както и показанията на вече
коментираните свидетели, очевидци на процедурата по продажба, не разколебават
доказателствената сила на оспорения документ.
Освен това
следва да се посочи, че дори и да не се цени добавката „кв. 4 – II“, предметът на договора – втория етаж на
сградата, находяща се в УПИ II, кв. 4,
остава пределно ясен, доколкото в договора изрично е посочено, че същият се
съставя на основание Протокол на тръжната комисия от 23.01.1995 г. В този
протокол описанието на пълно и не буди съмнение, което е установено и от
комплексната СТЕ, възложена на инж. К. и арх. К.. Съдът е длъжен всякога да
тълкува волята на страните, което в случая означава да се съобрази предмета на
проведения търг. В подкрепа на това разбиране може да бъде посочено и Решение
№ 458 от 18.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1275/2008 г., II г. о., ГК,
докладчик съдията С. К., в което е прието, че „Когато в един титул за
собственост съществува неяснота досежно предмета на прехвърляне, тази неяснота
с оглед вида на правното действие, което титулът материализира, следва да бъде
отстранена чрез тълкуване волята на страните ... и това тълкуване следва да се
извърши с оглед на всички изявления, осъществили се в хода на производството по
издаване на титула за собственост…“
В настоящия
случай сключването на договора се предхожда от нормативно установена специална
тръжна процедура по продажба на активи на ТКЗС в ликвидация, уредена в ППЗСПЗЗ
и Наредбата за търговете. Елемент от тази процедура е предшестващият договора
протокол за проведения търг. Всички останали елементи на договора, включително
цена 111 800 лева, площ 412 кв.м., вид – втори етаж от сграда,
предназначение административно-битова, местонахождение и страни са идентични,
което означава, че липсата на указание „кв. 4-II“ не може да разколебае изводът за предмета на договора.
Идентичността
на описания в строителните и счетоводни документи обект, в протокола от търга, със спорния „втори етаж“
е потвърдена и от заключението на СТЕ по поставения допълнителен въпрос (л.
319).
Неоснователни
са и възраженията на ответника, основани на обстоятелството, че печатът, положен за „продавача“ – ТКЗС – с.
П., е на „АПК „В.“ – Л., „Б. П.е“. На първо място, защото за правния спор има значение дали е
налице волеизявление, за което се прави извод на базата на подпис за продавач,
какъвто е налице. Печатите целят да осигурят допълнителна сигурност на
документооборота, скрепена включително чрез предвидената наказателна
отговорност, без обаче да засягат валидността на изявленията. На второ място, привидната
разлика между субекта-продавача – ТКЗС – с. П. и наименованието на субекта в
печата, има своето историческо обяснение, което ще бъде обсъдено в правния
анализ, като на този етап единствено следва да се посочи, че това се дължи на
настъпвалите промени в статута на организациите в този период. Очевидно е, че
ТКЗС – с. П. е използвал този печат за индивидуализация при всички официални
изявления, приложени по делото, например: граждански договор за наемане на
счетоводител от 20.05.1992 г. (л. 182), Докладна записка от 16.06.1994 г. (л.
187), Писмо до ПК „З. П.“ от 29.06.1994 г. В подкрепа на същото е и
обстоятелството, че щемпелът, на който е отразен входящия номер на Докладната
записка, адресирана до кмета на О. Л. и заведена на 17.06.1994 г. (л. 187) е с
реквизити „НРБ Общински народен съвет гр. Л.“, въпреки че от 13.07.1991
г. с влизане в сила на Конституцията на Република България наименованието на държавата
е променено от това по Конституцията на Народна република България от 1971 г.
Променят се и органите на местно самоуправление и вече не съществуват „общински
народен съвет“. Въпреки това очевидно в стандартизираните щемпели и към 1994 г.
все още са били използвани нелегитимните наименования на държавата и на местния
орган, както по аналогичен начин е постъпено и в кооперативното сдружение.
В отговора
на исковата молба ответникът подкрепя твърдението си, че ТКЗС – с. П. (в
ликвидация) не е имало в актива си спорната сграда, за което е представил Препис
на ДМА на ТКЗС – в ликвидация (л. 35) и Скица за обект „Б. с.“ (л.
36). Тези доказателства обаче не могат да потвърдят тезата на ответника –
списъка на активите на ТКЗС е от дата 31.05.1995 г., която е след датата на
прехвърлителната сделка – 23.01.1995 г., от което следва, че счетоводното
отписване на този актив е съобразено с извършената операция.
Напротив, данни
в обратен смисъл, че преди продажбата на 23.01.1995 г. вторият етаж е бил
отразен в счетоводните записвания на ТКЗС – с. П., се съдържат в Докладна
записка на ликвидационния съвет, според която към 31.12.1991 г. сградата била
отразена като „незавършено строителство“ в групата на ДМА – с/ка 207 на
стойност 111 840 лева, и застроена площ 412 кв.м. – стойността и площта,
посочени при продажбата на обекта.
Скицата,
представена с отговора на исковата молба, също е неотносима, тъй като спорният
втори етаж не попада в отразения парцел за обект „Б. с.“, който се намира в
друг квартал на селото – кв. 47, за разлика от имота, в който е процесната
сграда, попадащ в кв. 4.
ОТНОСНО ПРОМЕНИТЕ В КАДАСТРАЛНИТЕ И РЕГУЛАЦИОННИ
ПЛАНОВЕ/КАРТА И СТАТУТА НА „ВТОРИЯ ЕТАЖ“
Първият
регулационен план на с. П. е одобрен през 1923 г. (РП – 1923 г.). Съгласно него „избата“ попада в парцел IV-185 в кв. 4 на
селото, който е ъглов с лице на две улици. Сградата – „изба“ е разположена на
двете улични регулационни линии и на границата със западния парцел VIII-185. В разписния лист към плана последният
запис за собственика на този имот е за К. б. – НА 17/1935 г.
Извършеното
през 1988-1989 г. надстрояване е върху целия първи етаж, представляващ „изба“,
при липса на застроителен план или кварталнозастроителна разработка, изискуема
от действащия към този момент чл. 97 ПП ЗТСУ (отм.).
Съгласно
действащия ПУП-ПРЗ на с. П., одобрен през 1991 г., „избата“ попада в УПИ II-402 в кв. 4 с предназначение „За административна сграда“, който
заедно със съседния УПИ III-402 в кв.
4 са идентични с парцел IV-185 по РП –
1923 г. Планът за застрояване не предвижда запазване на съществуващата сграда,
а на нейно място е предвидена нова сграда „за обществени нужди“ от две
самостоятелни тела, разположена свободно в имота, на разстояние от регулационните
граници.
В
кадастралният план, въз основа на който е изработен горния Застроителния план
от 1991 г., сградата в УПИ II-402 е
нанесена като едноетажна масивна сграда със
сигнатура МС. През 2018 г. е извършена поправка и
попълване на КП по заявление на ЕТ „П. 9 – П. С.“, с което сградата е означена
като двуетажна масивна сграда със сигнатура 2МС, без заповед за одобряване на изменението на КП.
В разписния
лист към КП за имот №402 са записвани последователно: К. б. – НА 17/1935 г.;
Държавно – АДС 1911/2005; Държавно АДС 1910/2005; ПК „З. П.“ – НА 121/2009; ЕТ
„П. 9 – П. С.“ – НА 16/2009 г.; „Д.“ ЕООД – НА 180/2018 г.
Със Заповед
№РД – 18-858 от 11.12.2019 г. (след предявяване на иска) на изп. Директор на
АГКК са одобрени кадастралната карта и регистри на с. П., съгласно която сграда
със застроена площ 468 кв.м., на 2 надземни етажа, е заснета с идентификатор
56099.700.402.1, с предназначение административна, делова
сграда, относно самостоятелни обекти в сградата – няма данни, което се
установява от Скица на сграда №15/30.01.2020 г. (л. 196).
Регулационния
статут и предвиждания по плановете са изследвани от СТЕ, изготвена от инж. К. и
арх. К.. Изводите им са обосновани, компетентни и подкрепени от писмените
доказателства – извадка от ПУП-ПРЗ 1991 г., изискана от Община Луковит (л.
176).
ОТНОСНО СДЕЛКИТЕ С „ИЗБАТА“ И С „ВТОРИЯ ЕТАЖ“, ОТ КОИТО ЧЕРПИ
ПРАВА ОТВЕТНИКА
С Нотариален акт №16 от 08.06.2009 г. (л. 117) П.
к. „З. П.“ е продала на ЕТ „П. 9 – П. С.“ следните свои недвижими имоти: 1.) УПИ
– II-402 в кв. 4 на с. П., отреден за
административна сграда, ведно със застроения върху имота СКЛАД-изба, едноетажен с каменна зидария, със
застроена площ около 500 кв.м. и 2.) УПИ III-402 в кв. 4 на с.с.
С Нотариален акт №46 от 02.03.2018 г. ЕТ „П. 9 –
П.С.“ продал на ответника „Д.“ ЕООД двата УПИ, ведно с построената в УПИ – II-402 в кв. 4 „двуетажна масивна
сграда /СКЛАД/“ със застроена площ от 415 кв.м., а по предходен документ за
собственост представляваща СКЛАД-изба, едноетажен, с каменна
зидария, със ЗП около 500 кв.м., както и съседния УПИ – III-402.
ФАКТИЧЕСКИ И АДМИНИСТРАТИВНИ ДЕЙСТВИЯ СПРЯМО „ИЗБАТА“ И „ВТОРИЯ
ЕТАЖ“
На 25.04.2005 г. П. к. „З. П.“, представлявана от председателя И.И. предявила иск за собственост срещу Държавата, чрез МРРБ с
твърдения, че е собственик на два недвижими имота: УПИ II-402 с площ
около 500 кв.м., ведно със застроения върху имота склад-изба, едноетажен с каменна зидария със ЗП около 500 кв.м., и УПИ III
-402 с площ около 770
кв.м. Производството по делото е
приключило окончателно с решение в полза на ищеца, видно от приложеното гр.д.№115/2005
на РС Луковит. Предметът на този спор за собственост между ПК „З. П.“ и Д. е
бил само относно имот №402 и първия етаж от построената в него сграда,
представляващ склад-изба. Това е видно от ясната индивидуализация на спора в
исковата молба, приложените доказателства, съдебните актове постановени по
делото, както и от изричното заключение на СТЕ, дадено с отговора на поставения
допълнителен въпрос (л. 319).
На 12.05.2009 г. ищецът „Ж. – В.к.“ е подала декларация по чл. 17 ЗМДТ пред О. Л. за спорния „втори етаж“ от сграда, придобита на 23.01.1995 г.,
с дата на облагане 01.02.1995 г., впоследствие с коригирани обстоятелства –
през 2011 г. Към 22.06.2020 г. всички местни данъци и такси за битови отпадъци
са изчислени и събрани, видно от информацията предоставена от О. Л. на
ответника (л.357-358) и от коригираща декларация (л. 242-246).
На 19.03.2014 г. ЕТ „П. 9 – П. С.“ подал заявление до кмета
на О. Л., с което поискал да му се издаде удостоверение за
търпимост за следния строеж: Склад-изба на ул. Освобождение
№1 в УПИ II-402 на с.
П.. В преписката се съдържат Разрешение за присъединяване към „В и К“ – Луковит
за обект „Поземлен имот с едноетажен склад-изба и Декларация от П. Н. С., че „съществуващата
сграда, отразена в плана на селото като едноетажна, е надстроена в периода 1986
г. с още един, явявящ се втори етаж“. По повод заявлението главният
архитект на О. Л. издал Удостоверение за търпимост от
11.04.2014 г. за обект: надстройка на съществуваща сграда, която е отразена
като МС – склад, приемайки, че същата представлява търпим строеж по смисъла на
§ 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ. Тези факти се
установяват от представената от Община Луковит преписка по издаване на удостоверението
(л. 153, л. 166-175).
В периода 2013/2014
г. ЕТ „П. 9 – П. С.“ извършил частичен ремонт на северозападната част от
покрива на сградата, през който период материалите – цигли, капаци и други,
били складирани на спорния втори етаж. Това обстоятелство се установява от
показанията на доведения от ответника свидетел Н.С.И., потвърдени
от свидетеля на ищеца Н. Александров И. (л. 377-378).
В различни
неустановени с точност периоди около 2014/2015 г., както и след предявяване на
иска към есента на 2020 г., „Ж. – В. к.“ е
разрешавала на различни земеделски стопани да складират бали сено на
спорния втори етаж. Тези обстоятелства се установяват от показанията на
ищцовите свидетели – А. Ц. (бивш счетоводител в ликвидираното
ТКЗС и живуща в селото) и Н. А. И. (бивш работник в ТКЗС,
собственик на складираните през есента на 2020 г. бали). Съдът прие показанията
на тези двама свидетели за достоверни, като оцени, че същите са
незаинтересовани и едновременно с това са добре запознати с обстоятелствата по
изграждане на втория етаж. Свидетелите добросъвестно изясняват, че не могат да
конкретизират отговорите на въпроси, зададени от ищеца, който ги води. Това е
индикация, че не дават услужливи показания, а такива, съответстващи на
обичайното избледняване на детайлите с годините и то относно обстоятелства без
особено значение. В подкрепа на тази оценка на добросъвестното изнасяне на
известната му истина е и поведението на св. Н. А. И. при поставянето му в очна
ставка със свидетеля на ответника – Н.С.И. и признаване на фактите, изгодни за
ответника – извършване на ремонт на покрива.
Съдът частично
се довери на показанията на Н.С.И. – само относно обстоятелствата по
извършения ремонт на покрива. Недостоверни са показанията на този свидетел, че
в периода след 2009 г. никой друг освен ЕТ „П. 9 – П. С.“ не е ползвал втория
етаж, което противоречи на вече кредитираните свидетелски показания. При
формиране на този извод съдът отчете и факта, че свидетелят е баща на П. С., а
последният е пряко заинтересован от изхода на делото, доколкото като праводател
на ответника „Д.“ ЕООД би могъл да понесе отговорност при евентуална евикция.
Вторият
свидетел, доведен от ответника – Н.Н.Н., има възприятия само
относно изграждането на втория етаж през 1988-1989 г. от ТКЗС.
На 28.02.2018 г. ЕТ „П. 9 – П. С.“ подал заявление до кмета
на О. Л., с което поискал да бъде нанесено допълнение в кадастралния
план на с. Петревене към УПИ II-402 кв. 4,
за двуетажна масивна стопанска постройка. Към заявлението било приложено
Предложение за попълване на кадастър, изпълнено от инж. Й.Т..
На 01.03.2018 г. в кадастралния план на с. Петревене била отразена промяна в етажността на сградата от
едноетажна, на 2-етажна, видно от писмо на кмета на О. Л. от 01.03.2018 г. до
Преслав С. (л. 154) без за промяната да има издаден административен акт – заповед
на кмета, и от бележка „попълване от 01.03.2018 г“ в долния десен ъгъл
на Скица от същата дата (л. 127). Тези факти се установяват от приложената
преписка на О. Л. по заявлението за попълване на кадастъра (л. 153 – 165), и се
потвърждават от заключението на СТЕ. Правното значение на липсващия
административен акт – заповед на кмета на О. Л. за попълване на кадастъра
произтича от разпоредбите на § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗКИР, предвиждащ, че до
одобряване на КККР измененията в кадастралните планове се одобряват със заповед
на кмета на съответната община.
На 02.03.2018 г., в
деня, следващ снабдяване със скица с отразена промяна в етажността на сградата,
Преслав С. подал молба до нотариус В. И. с
район на действие РС Луковит, за изповядване на сделка с ответника „Д.“ ЕООД с предмет двата имота УПИ III-402 и УПИ II-402, заедно с двуетажната масивна сграда в него,
която съгласно предходен документ за собственост била Склад-изба, едноетажен с
каменна зидария. Към молбата приложил: Нотариалния акт №16/2009 г., с който
закупил имотите и склад-изба от ПК „З. П.“; Декларация за надстрояване на
избата през 1986 г., представена пред главния архитект за снабдяване с
удостоверение за търпимост; Скица за двата УПИ III-403; Скица за УПИ II-402 от
01.03.2018 г. с отразена сграда 2 МС (склад) – 415 кв.м.; Удостоверение за
търпимост от 2014 г; Удостоверения за данъчна оценка; Предложението за
попълване на кадастър от инж. Т. и др. неотносими.
В същия ден нотариус В. И. издала Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот
№45/02.03.2018 г., с който на основание чл. 587, ал. 1 ГПК въз основа на
писмени доказателства признала П.Н. С., в качеството му на собственик и
представляващ ЕТ „П. 9- П. С.“ за собственик на ½ идеална част от
двуетажна масивна стопанска сграда (склад) със ЗП 415 кв.м., построена в УПИ – II-402 кв. 4 на с. Петревене, а като реална част – целият втори етаж.
След издаване на констативния нотариален акт,
нотариус В. И. изповядала сделката между ЕТ „П. 9- П. С.“ и ответника „Д.“
ЕООД.
Горните обстоятелства относно снабдяването с констативния
нотариален акт се установяват от изисканата и приложена по делото информация от
служебния архив на нотариус В. И. по нот.дело №42/2018 г. (л. 115 – 140).
ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕ НА
СГРАДАТА И СТАТУТА НА ВТОРИЯ ЕТАЖ
Сградата е разположена на ъгъла между две улици,
2-етажна, като първият етаж е полувкопан от югозапад поради наклон на терена.
Откъм улицата сградата е видимо 2-етажна, докато откъм югозапад е видим само
вторият й етаж. Сградата е масивна, първият етаж изграден от каменни зидове, а
вторият от тухлени. Вторият етаж е незавършен, изграден в груб строеж по
смисъла на § 5, т. 46 ДР ЗУТ – изградени са външните ограждащи стени, частично
вътрешно разпределение, вътрешна стоманобетонна стълба за подпокривното
пространство и покрива. Покривът е скатен с дървена покривна конструкция и
покритие от керемиди. Към вторият етаж има два самостоятелни отделни входа – от
юг и от запад. За южния вход е използван съществуващият вход на избата, в който
допълнително е изградено стаманобетонна стълба. Другият вход е през средата на
западната фасада и от него се влиза директно във втория етаж (предвид наклона
на имота).
Към момента цялата сграда е необитаема и неподдържана,
заобградена от саморасла зеленина.
Тези
обстоятелства са констатирани от двамата експерти при извършване на огледа и
фиксирани в снимки към заключението им, а така също са видими и безспорни от
представените от ищеца снимки, имащи характер на веществени доказателства.
Идентичността
на снимките със сградата, за която свидетелите дават показания, бе установена
при разпита им в хода на очната ставка.
Вторият
етаж представлява „самостоятелен обект“ по смисъла на § 5, т. 39 ДР на ЗУТ,
според категоричното заключение на експертизата. В съдебно заседание арх. К.
изложи подробни и убедителни аргументи в подкрепа на експертното заключение, които
съдът кредитира.
ОТНОСНО КООПЕРАТИВНИТЕ ПРООБРАЗУВАНИЯ
От
приложените в гр.д.№115/2005 г. писмени доказателства се установява, че на
28.03.1948 г. К. б. – с. П. се е преобразувала във В. к. „Ж.“. На 19.06.1961 г. на В. к. „Ж.“ се
е сляла в К. – с. Р.. На 06.12.1971 г. К. – с. Р. се е обединила с К.
– гр. Л.с ново име П. к. „З. П.“.
От
Протокол №25/05.08.1961 г. на Централния кооперативен съюз (ЦКС) – (л.
14 от вгрд№285/08 г.) относно уедряване
на кооперации, е видно, че кооперациите в с. П. и с. Б., също са се влели в
П. к.на с. Р..
От Протокол №2/6 от 29.01.1972 г. на ЦКС–
(л. 19 от вгрд№285/08 г.) е видно, че П. к. в с. Р. се е обединила с ГПК „Н.“ –
г. Л.
Въз основа на така
установената обстановка, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
За уважаването на
положителния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът „Ж.
– В. к.“ следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
собственик на „втори етаж“ от сградата, находяща се в с. П., с актуален статут
по одобрената в хода на съдебното производство Кадастрална карта с
идентификатор 56099.700.402.1 на едно от двете въведени придобивни основания – договор
за продажба чрез търг или в условията на евентуалност - придобивна давност.
По придобивното
основание продажба чрез търг
От писмените
доказателства, коментирани при установяване от фактическата обстановка, съдът
достигна до извод, че на 23.01.1995 г. е осъществен фактическият състав на
валиден договор за покупко-продажба с предмет спорния „втори етаж“, по силата
на който ищецът – К. е придобила възмездно от ТКЗС – с. П. (в ликвидация) правото
на собственост върху същия.
Ищецът успешно доказа
специлното придобивно основание, уредено в чл. 48, ал. 8 от Правилника за
прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ПП
ЗСПЗЗ), в приложимата редакция от 13.01.1995 г., според която „Дълготрайни активи на ТКЗС и другите
организации, образувани въз основа на тях, може да се продават само на търг по решение
на ликвидационния съвет с изключение на онези, за които е предвиден
специален ред. Търгът се провежда от ликвидационния съвет по реда, предвиден в
чл. 43, ал. 2. Продажба на търг се допуска само ако лицата с право на дял от
имуществото на тези организации не желаят да получат дълготрайните активи срещу
полагащите им се дялове.“
Процедурата е проведена
редовно и възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни, включително
и относно вписването на договора.
Относно правилата на
продажба чрез търг от ТКЗС в ликвидация практиката на ВКС е трайна, като следва
да бъде цитирано и конкретно Решение №
301 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1154/2010 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Бонка Дечева, в което по реда на чл. 290 ГПК е прието, че: „Редът за провеждане на търга е по Наредбата
за търговете /отм./. Съгласно чл. 12, ал. 3 от НТ, след приключване на търга,
със спечелилия го се сключва писмен договор. Нормата на чл. 48а, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ също предвижда Ликвидационния съвет да продаде вещните права.
Следователно законодателят е предвидил
облекчен ред за продажба на имуществото на бившето ТКЗС, ….Няма нормативно изискване за вписване на
този договор в Наредбата за търговете, а такова не е предвидено и в
ППЗСПЗЗ. Едва с изменението на § 29, ал. 1 от ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98/28.10.1997 г./
е въведено изискване договорът за продажба на имущество на правоимащи лица от
имуществото на бившето ТКЗС да се продава с писмен договор с нотариална заверка
на подписите. До този момент обаче формата е обикновена писмена, съобразно
предвиденото в Наредбата за търговете, към която изрично препраща чл. 48, ал. 8
във вр. с чл. 43, ал. 2 от ППЗСПЗЗ“
От горното следва, че
Договорът от 23.01.1995 г. обективира в изискуемата от закона обикновена
писмена форма валидната воля на представителите на ТКЗС – в ликвидация и на
ищцовата коооперация, с ясен предмет по съображенията, изложени при обсъждането
на договора, с които са отхвърлени възраженията на ответника.
Съдът прие, че договорът
е породил вещно-прехвърлително действие, тъй като праводателят ТКЗС – с. П. е
бил собственик на продавания актив.
Неоснователни са
възраженията, поддържани от ответника, че с изграждането на спорния втори етаж
по силата на приращение, предвидено в чл. 92 от Закона за собствеността,
предвиждащ, че „Собственикът на земята е
собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е
установено друго.“
В цитираното по-горе
решение по гр.д.№1154/2010 г. на ВКС е изяснено, че с чл. 48
от ППЗСПЗЗ е изключено
приращението, достатъчно е тези сгради да са включени в имуществото на ТКЗС
при ликвидацията му, щом са сторени с негови средства. В решението е засегнат
още един спорен по делото въпрос – липсата на одобрение на строителните книжа,
които се съхраняват в кметството на с. П.. В тълкуването на закона ВКС е
изяснява, че законът не изисква сградите да са законно построени,
поради което е ирелевантен този факт, както и дали са търпими строежи по
смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ.
Освен тези аргументи за
неприложимост на приращението като придобивен способ в конкретната хипотеза,
съдът намира, че следва да изясни и следните обстоятелства, имащи отношение към
факта, че вторият етаж е изграден без да има данни за съгласие от страна на
собственика на земята и първия етаж – избата.
Първите данни за
собственост върху УПИ и избата датират от 1935 г. – придобиването им от К. б.
на с. П.. Това е период на свободно конкурентно стопанство. Следващите
десетилетия са белязани от промяната на политическия и социален живот в
страната и въвеждане на социалистическото селско стопанство в България
преминава през следните основни организационни няколко етапа: колективизация и изграждане на Трудово
кооперативни земеделски стопанства – от 1945 г. до 1959 г.; уедряване на тези
земеделски стопанства – до 1969 г.; създаване на аграрно промишлени комплекси –
до 1989 г.
С Конституцията от 1947
г., действала до 1971 г., е регламентиране създаването и насърчаването на
ТКЗС-та, чиято дейност е развита от последващите Закони за кооперациите,
Примерен устав за дейността на ТКЗС и други нормативни актове.
До края на 60-те години е
продължил процесът на кооперативно уедряване, след което се преминава към
последния етап на окрупняване на дейността на всички организации чрез създаване
на Аграрно-промишлени комплекси, обединяващи ТКЗС по териториален признак и
съчетаващи земеделските с производствените стопанства.
С нормативната уредба на
Примерния устав на АПК, обн. ДВ 25/1980 г. комплексите са превърнати в основна
производствена единица, обединяваща бившите кооперации, като АПК са поставени в
подчинение на окръжния съюз. При действието на тази уредба колективният принцип
на собственост и управление, характерен идейно за ТКЗС, е
заместен от пълна централизация на управлението, което е осъществявано чрез
Бригади.
Този централизиран
принцип на управление на земята е действал до 1989 г., когато е издаден Указ №
922 за ползуване на земята и осъществяване на селскостопанската дейност и § 12 ПЗР
ЗСПЗЗ.
През тази динамика на нормативната
уредба в горния период на колективните отношения и собствеността следва да бъде
направен решаващия извод за това, каква е правната стойност на липсата на
доказателства за съгласие от страна на ПК „З. П.“ да бъде изграден втория етаж
на сградата.
Към момента на
изграждането й – 1988-1989 г., всички кооперативни обединения са били подчинени
на централното управление на АПК, което е с оглед действащата регулация в този
момент и за което свидетелстват данните в писмените доказателства – полагането
на печат на „АПК В.“ – Б. П. и след преустановяване на дейността му, което бе
изследвано по повод възраженията срещу Договора от 1995 г., възложителят на
строителните работи – Б. в с. П..
Това означава, че към
момента на извършване на строителството ПК „З. П.“ не е имала самостоятелен
статут на субект на правото на собственост върху „избата“, което ще й бъде
възстановено впоследствие по силата на ЗСПЗЗ и статута й на „възстановена“
кооперация, а правото на собственост върху изградения втори етаж е било
включено в активите на ТКЗС.
По възражението на ответника,
че е собственост
Съдът прие, че сделките,
въз основа на които ответникът Д. ЕООД се легитимира, са валидни, но не са
произвели вещно-прехвърлително действие, поради това, че първоначалният
продавач – ПК „З. П.“, не е бил собственик на спорния втори етаж и съответно не
е могъл да прехвърли такава върху праводателя на ответника – ЕТ „П. 9 – П. С.“
Този извод следва, както
от съдържанието на нотариалния акт, с който ПК „З. П.“ е продала свои имоти на
ЕТ, в който сградата прецизно е описана като едноетажна, представляваща
изба/склад. Изричното упоменаване на това, че същата е от „каменна зидария“ е
още една индиция, че продавачът е искал да разграничи пределите на своята
собственост единствено до първия етаж на сградата, доколкото именно зидовете
правят очевидна разликата във времето на построяване между двата етажа.
Субективното измерение на
пределите на собственост на първоначалния продавач ПК „З. П.“ е било изявено и
в исковата молба от 2005 г. до съда, с която е искал и успешно доказал правото
си на собственост срещу държавата, в пределите до УПИ и сградата – само на
първия етаж.
ЕТ „П. 9 – П. С.“ не
въвежда и не доказва различно придобивно основание освен покупко-продажбата и
приращение по чл. 92 ЗС, което бе отхвърлено по изложените вече правни
съображения.
Обстоятелствата, при
които е бил издаден Констативен нотариален акт в полза на ЕТ не налагат
различен извод. Констативният нотариален акт е издаден на основание чл. 587,
ал. 1 ГПК, т.е. в хипотеза, когато собственикът няма документ за правото си.
Писмените доказателства, представени от П. С. пред нотариус В. И. не могат да
обосноват правен извод, че той е бил собственик и на втория етаж. Напротив, въз
основа на административни процедури по изменение на кадастралния план П. С. се
е снабдил със скица, в която е отразена промяната. Тази административна
процедура освен че не може да породи право на собственост, но също така следва
да бъде посочено, че е порочна и това следва да бъде констатирано в рамките на
правомощията на съда, произтичащи от чл. 17, ал. 2 ГПК за осъществяване на
косвен съдебен контрол. Порокът се изразява в това, че е допусната промяна в КП
без за това да има валиден административен акт в писмена форма, издаден от
кмета на Община Луковит, изискуем по силата на параграф 4, ал.1,т.2 от ПЗР на
ЗКИР.
След като ответникът не
доказа, че ЕТ „П. 9 – П. С.“ е станал собственик и на „втория етаж“, той не би
могъл да прехвърли собствеността върху същия в полза на ответника „Д.“ ЕООД.
При горните решаващи
изводи, че ищецът „Ж. – В. к.“ е придобила собственост по силата на Договор с
ТКЗС – в ликвидация, а представеният от ответника Нотариален акт за
покупко-продажба не е породил прехвърлително действие относно спорния „втори
етаж“, не се налага да бъде обсъждано евентуално въведения придобивен способ –
придобивна давност.
Следва да бъде посочено,
че Кооперацията не е длъжна пряко и главно да доказва и факта, че упражнявала
непрестанно владение, след като успешно доказва дериватилния придобивен способ
– продажбата чрез търга, а ответникът не доказва наличието на право върху същия
обект в полза на праводателя си ЕТ.
По разноските:
При този изход на делото
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да получи от ответника
съдебно-деловодните разноски, за които доказва плащане. В списъка по чл. 80 ГПК
се включени следните претенции – адвокатско възнаграждение 1400 лева, депозитите
за вещи лица – 456.00 лева и държавна
такси – 55.00 лева.
Своевременно ответникът е
направил възражение за прекомерност на адвокатството възнаграждение, което е
частично основателно.
Минималното адвокатско
възнаграждение в случая е 600.00 лева, съобразно правилата на чл. 7, ал. 1, вр.
ал. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, тъй като предмет
на делото е иск за собственост. Ищецът е заплатил на адв. С. 1400.00 лева.
Съдът намира, че адвокатското възнаграждение е обосновано до размер от 1200 лева. Този извод се базира от една
страна на фактическата сложност, наложила провеждането на множество заседания,
за които адвокатът е правил разходи за явяване, които не намират друга форма на
възстановяване, а са част от възнаграждението. Освен това съдът отчете и
правната сложност на делото, произтичаща от особените и множество приложими
правни норми от различни области, множеството процесуални възражения относно
валидност на представени доказателства, въведени от ответника и наложили
използване и на специални знания. В подкрепа на сложността на делото е
обстоятелството, че ответникът е представляван едновременно от двама
упълномощени адвокати.
При тези съображения
Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на „Д. ЕООД с ЕИК ********със седалище и адрес
на управление гр. Б., ул. „И.“ №* представлявано от управителя К.А.С., чрез
процесуалните представители адв. С.Б. и адв. А.А., че К. „Ж. – В. к.“ – с. П.
с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление с. П., обл. Л., ул. „Х.Д.“
№** представлявана от председателя Ц.П.И., с процесуален представител адв. С.С.,
е собственик по силата на Договор
за продажба чрез търг от 23.01.1995 г. по реда на чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ, на
следния недвижим имот: втори етаж
от сграда с идентификатор
56099.700.402.1, находяща се в с. П., общ. Л., със застроена площ 468
кв.м., на 2 надземни етажа, с предназначение „административна, делова сграда“, разположена
в поземлен имот с идентификатор *********, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД – 18-858 от 11.12.2019 г.
(след предявяване на иска) на изп. Директор на АГКК, а съгласно ПУП-ПРЗ на с. П.,
одобрен със Заповед №89/1991 г., представляващ втори етаж от „административна
сграда“ със застроена площ от 415 кв.м., попадаща в УПИ № II-402 в кв. 4 по плана на селото с площ от 490
кв.м.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Д.“ ЕООД с ЕИК ********ДА ЗАПЛАТИ на
К. „Ж. – В. к.“ – с. П. с ЕИК ******* сумата от 1 711.00 лева (хиляда
седемстотин и единадесет лева), представляващи платените съдебно-деловодни разноски
в производството (1200 лева адвокатско възнаграждение, 456 лева за експертизи и
55 лева държавни такси), като ОТХВЪРЛЯ претенцията за адвокатско
възнаграждение до пълния платен размер от 1400 лева, поради възражение за
прекомерност.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Ловешки окръжен съд в 2 – седмичен
срок от връчването му – на електронните адреси, посочени от процесуалните
представители с оглед извънредната епидемична обстановка.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
…………………………………….