Решение по дело №1138/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалбата на Б. А. Д. от гр. Велинград, срещу Решение № 1012-12-241#1/06.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1399-6/18.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 30.10.2022 г. до 27.02.2021 г. в размер на 5552,22 лв. главница и 428,43 лв. дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Релевирани са доводи за незаконосъобразност на решението, като издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с маериалноправни норми и несъответствие с целта на закона, по които се претендира отмяната му.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ-Пазарджик, чрез процесуален представител юрисконсулт С., в съдебно заседание и представена писмена защита, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Пазарджик, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Б. Д. е подал заявление вх.№ ЗБОП-602/03.11.2022 г. в Дирекция „Бюро по труда”-Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО като в него е декларирал, че последното му правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 30.10.2022 г. По искане на НОИ Д. е представил: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирал причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период — „изтичане срока на договора”, осигурителен номер и документи от Ирландия, но не е представил документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост.

На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) със структурирани електронни документи (СЕД) U001 от 28.11.2022 г. и U003 от 01.12.2022 г. от НОИ е изискано предоставяне на информация за потвърждаване на периодите и дохода от 15.06.2022 г. до 29.10.2022 г. от Ирландия.

На 07.12.2022 г. в ТП на НОИ-Пазарджик за Д. са получени структурирани електронни документи U017 № 512366 и U004 № 515523 с потвърдени: период на осигурена заетост от 15.06.2022 г. до 29.10.2022 г.; причина за прекратяване на заетостта „дата на изтичане на договора“ и доход за периода от 15.06.2022 г. до 29.10.2022 г. в размер на 8988 евро брутен доход.

С Разпореждане № 122-00-1399-3/04.01.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 КCO на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 30.10.2022 г. до 27.02.2023 г. (четири месеца) в размер на 85,71 лв. дневно.

На 10.07.2023 г. в ТП на НОИ Д. е представил преносим документ U1 от компетентната институция в Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост от 15.06.2022 г. до 29.10.2022 г. Във връзка с последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица, за уточняване причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяван заетостта от „Keeling’s Retail”. С писмо от 01.08.2023 г. работодателят е посочил, че Б. Д. е бил нает като общ работник на срочен договор в периода между 15.06.2022 г. до 29.10.2022 г., когато подал е молба и е напуснал преди края на договора си-14.06.2023 г.

Със структурирани електронни документи (СЕД) U001 № 705628 и Н001 № 705710 е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост.

На 03.08.2023 г. в ТП на НОИ-Пазарджик са получени СЕД U002 № 706254 и Н002 с № 706257 с потвърдени: период на заетост от 15.06.2022 г. до 29.10.2022 г. и причина за прекратяване – „напускане на служителя“.

Предвид получените нови удостоверителни документи ръководителят на осигуряването за безработица с Разпореждане № 122-00-1399-5/14.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО е отменил Разпореждане № 122-00-1399-3/04.01.2022 г. за отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 КСО на Д..

За неоснователно полученото парично обезщетение на основание чл. 54ж, ал. 3 във вр. чл. 114, ал .1 КСО е издадено Разпореждане № 122-00-1399-6/18.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от15.06.2022 г. до 29.10.2022 г. в размер на 5552,22 лв. главница и 428,43 лв. дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

За да потвърди разпореждането директорът на ТП на НОИ-Пазарджик е приел, че е издадено при спазване на материалноправните разпоредби без да са допуснати съществени административнопроизводствени правила. Посочил е, че от анализа на всички събрани доказателства може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е бил наясно, че трудовият му договор с работодателя не е изтекъл към 29.10.2022 г., но въпреки всичко е декларирал пред компетентната институция на Ирландия и впоследствие е представил в ТП на НОИ-Пазарджик преносим документ U1, с посочена причина за прекратяване на трудовото му правоотношение – „изтичане срока на договора“. Органът е приел, че с това му поведение недобросъвестно е получил осигурителни плащания за по-дълъг период и в по-голям размер.

По делото е представено и решение № 1012-12-240#1 от 06.11.2023 г., с което са потвърдени разпореждане № 122-00-1399-5 от 14.09.23 на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отменено разпореждане № 122-00-1399-3 от 04.01.23 за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а ал.1 от КСО и разпореждане № 122-00-1399-7 от 19.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Б. даскалов е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 30.10.2022 г. до 27.02.2023 г. в размера на 18 лв. дневно. Решението не е обжалвано от Д. и на 30.11.2023 г. е влязло в законна сила.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на решението са спазени административнопроизводствените правила, като Разпореждане № 122-00-1399-6/18.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е обжалвано по административен ред, и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО е постановено и оспореното решение.

Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Очевидно, за да възникне задължението за възстановяване на изплатени без основание суми за осигурителни плащания, те трябва да са получени недобросъвестно от съответното лице. В ал. 2, т. 2 на същата разпоредба е посочено, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността е необходимо да бъде безспорно установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт.

Съгласно чл. 54ж, ал. 3 КСО, длъжностното лице издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 114, ал. 5 и подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

С оспореното Разпореждане е разпоредено Б. Д. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 30.10.2022 г. до 27.02.2021 г. в размер на 5552,22 лв. главница и 428,43 лв. дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането. Посочено е, че е отпуснато обезщетение в размер на 85,71 лв. дневно по получени СЕД U017 и U004 от компетентната институция на Ирландия, в които е удостоверена причина за прекратяване на последната осигурена заетост „изтичане срока на договора“. Впоследствие е постъпила информация от работодателя и нов структуриран електронен документ, с който компетентната институция на Ирландия е удостоверила причина за прекратяване на заетостта „напускане на служителя“.

С решение № 1012-12-240#1 от 06.11.2023 г., с което са потвърдени разпореждане № 122-00-1399-5 от 14.09.23 на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отменено разпореждане № 122-00-1399-3 от 04.01.23 за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а ал.1 от КСО и разпореждане № 122-00-1399-7 от 19.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Б. Д. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 30.10.2022 г. до 27.02.2023 г. в размера на 18 лв. дневно. Решението не е обжалвано от Д. и на 30.11.2023 г. е влязло в законна сила- т.е. със стабилен административен акт са определени размерът на дължимото обезщетение за безработица и периода, за който следва да бъде изплатено.

Установеното в чл. 54б, ал. 3 КСО правило представлява изключение от общото такова по ал. 1 на чл. 54б КСО за определяне размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, тъй като Регламентът не съдържа забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение.

Визираното изключение по чл. 54б, ал. 3 КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица – да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по-тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл Решение № 9434/07.07.2014 г. по адм. дело № 1716/2014 г. на ВАС, VI о.).

Установяването на причината за прекратяване на правоотношението е в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. Изрично в Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е регламентиран редът за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а КСО се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилага акт за прекратяване на правоотношението (т. 1). В процесния случай жалбоподателят не е приложил към подаденото от него заявление по образец акт за прекратяване на правоотношението си, нито при попълване на заявлението е декларирал причината за прекратяване на правоотношението. В тази връзка освен, че е изискано от лицето да представи документ, от който е видна причината за прекратяване на трудовото правоотношение, служебно е изискана информация от компетентната институция на Ирландия за осигурителния стаж и доход на жалбоподателя, от която се установява периодът на осигурена заетост, както и основанието за прекратяването й, а именно „изтичане на договора“. Доколкото е установено различие в причината за прекратяване на правоотношението и във връзка с последващ контрол е изискано да се удостовери коректната причина. С представен СЕД U002 е посочено основание за прекратяване на заетостта – „напускане на служителя“.

В случая не е приложима разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, доколкото при подаване на заявлението по образец Б. Д. изрично е посочил, че причината за прекратяване на трудовата му дейност е „изтичане срока на договора“ на 30.10.2022 г. Това обаче се опровергава от представения по делото трудов договор, с който страните са се уговорили Б. Д. да бъде нает на работа основно като общ работник, считано от четвъртък, 15 юни 2022 г. Записано е, че Д. ще работи на срочен трудов договор, чиито срок изтича на 14 юни 2023 г. Уговорени са и клаузи по прекратяване на договора с и без предизвестие. Оттук следва извода, че трудовият договор е срочен и не може напускането на служителя на 29.10.22 г. да е по причина „изтичане срока на договора“, тъй като срокът на договора изтича на 14 юни 2023 г. Това обстоятелство, преценено в съвкупност със сведенията от СЕД U002 № 706254 и Н002 706257 сочи, че трудовото правоотношение между оспорващия и дружеството е прекратено по инициатива на работника, преди изтичане на договора, доколкото не са представени документи, установяващи прекратяване на договора от страна на работодателя. Напротив, обсъдените по- горе доказателства безпротиворечиво сочат, че Д. е напуснал преди изтичане на срока на договора по собствена инициатива.

С оглед на гореизложеното, данните по делото налагат несъмнения извод, че както към момента на подаване на заявлението, така и при получаване на процесното обезщетение за безработица, жалбоподателят е знаел, че трудовото му правоотношение е срочно, като не е представил документ за предсрочното му прекратяване, поради което не може да се приеме, че е действал добросъвестно. Напротив- декларирал е, че причината за прекратяване на трудовата му дейност е поради “изтичането на договора”, като е знаел, че този срок не е бил изтекъл към момента на напускането му.

Поради изложеното, съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица са законосъобразни, издадени при правилно приложение на материалния закон и неговата цел, поради което жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на НОИ сумата от 100 (сто) лв. разноски по делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, VI-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. А. Д. от гр. Велинград, срещу Решение № 1012-12-241#1/06.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1399-6/18.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 30.10.2022 г. до 27.02.2021 г. в размер на 5552,22 лв. главница и 428,43 лв. дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

ОСЪЖДА Б. А. Д. от гр. Велинград, [ЕГН] да заплати на Националния осигурителен институт, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.