Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 8 11.02.2016г. Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаски
окръжен съд Граждански състав
На тринадесети
януари две хиляди и шестнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Иво Добрев
Секретар Ц.А.
като
разгледа докладваното от съдията Добрев
търговско
дело номер 591 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод
искова молба на „БАНКА ДСК“ ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“, № 19, представлявана от Андрей Илиев
Николов– изпълнителен директор и Доротея Николаева Николова- изпълнителен
директор, чрез пълномощника Ж.Р.Р., ЕГН **********,
упълномощен с пълномощно рег.№13270 и 13271/26.11. 2012г., съдебен адрес гр.София, ул.“Цар Калоян“, №1,ет.6, против С.П.Д., ЕГН **********, с адрес *** и Р.Д.Д., ЕГН **********, с
адрес ***, с
която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответниците,
съществуването на вземане на „БАНКА ДСК“ ЕАД за следните суми: главница
420 892.22 лева, договорна лихва в размер на 101 388.43 лева за
периода 20.08.2010г. до 16.05.2013г., санкционираща лихва в размер на
52 491.49 лева за периода 17.02.2012г.-16.05.2013г., заемни такси в размер
на 498.11 лева и законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2013г. до
окончателното погасяване на задължението.
На 03.02.14г. е постъпила молба за
изменение на иска от ищеца като се заявява преминаване от установителен в
осъдителен такъв и се претендира постановяване на решение за осъждане при
условията на солидарна отговорност на ответниците да заплатят на кредитната институция
горепосочени суми.
Съдът е допуснал така направеното
изменение на иска с определение №144 от 04.02.2014г. Последното определение е
отменено с определение от 24.09.2015г., като на страните е обявено, че
производството продължава по
първоначално предявената от ищеца искова претенция по чл.422 ГПК вр.
чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД, изменен е доклада по делото и на страните е указана доказателствената тежест.
Твърди
се в исковата молба, че по силата на сключен на 27.12.2007г. договор за жилищен
и ипотечен кредит банката-ищец е предоставила на ответниците кредит в размер на
430 000 лева, като срокът за издължаване на сумата е 360 месеца, считано
от датата на нейното първо усвояване. Кредитът бил преведен еднократно по
сметка на С.Д. на 31.12.2007г.,
след учредяване на предвиденото в договора обезпечение- ипотека на недвижим
имот, съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №*, том *рег. №
*от 27.12.2007г.
Кредитополучателят трябвало да заплаща лихва по кредита в размер на 7.29%, а за
падежна дата било определено всяко 30-то число на текущия месец. На
22.12.2009г. между същите страни било сключено допълнително споразумение към
горепосочения договор за кредит, съгласно което се уговарял гратисен период от
6 месеца за вноската по главницата, като крайния срок за издължаването на
кредита не се променял. Заявява се също така, че на 23.11.2010г. между банката
и ответниците било подписано допълнително споразумение към договора за кредит,
в което бил уговорен гратисен период чрез капитализиране на част от дължимата
месечна лихва и гратисен период от 6 месеца за вноската по главницата, без да
се променя срока за издължаване на сумите. Съгласно последното допълнително
споразумение дължимата от кредито-получателите лихва
се променила на 8.79%. По данни на ищеца последното редовно плащане чрез вноски
по разплащателната сметка на Д. било направено на 30.07.2011г. Тъй като според
банката е настъпила забава в плащанията на дължимите вноски от
кредитополучателя повече от 90 дни се наложило превръщането на кредита в
предсрочно изискуем, съобразно клаузите на Общите условия към допълнителното
споразумение от 23.11.2010г.
Ответниците по делото, чрез процесуалния
си представител са депозирали писмен отговор на исковата молба в срок, в който
оспорват основателността на претенцията и излагат подробни съображения за това.
На първо място изтъкват доводи, че им е отпусната по-малка сума от предвидената
в погасителния план, изготвен за обслужване на задължението по договор от
27.12.2007г., която е в размер на 456 000 лева. На второ място сочат възражения за извършена едностранно
промяна на лихвения процент от ищцовото дружество,
която не е съгласувана с кредитополучателя, но за сметка на това е включена в
предоставения на Д. актуализиран погасителен план, което представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл.143 т.10 и 12 от Закона за защита на
потребителите. Сочи се също така липсата на представителна власт на лицето,
подписало договора за кредит от страна на банката. Твърди се, че вземането на
банката по договора за кредит и задълженията на ответниците са били предмет на
обсъждане по време на срещи, проведени с представители на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“, като се прави искане за предоставяне на съответната документация
свидетелстваща за наличие на цесионни правоотношения между банката и последното
дружество.
В подадената допълнителна искова молба
ищецът взема отношение по релевираните от ответника
възражения и представя нови писмени доказателства. Според банката
разминаванията в цифрите се дължат на обстоятелството, че ответниците са
кандидатствали за отпускане на по-голям кредит, като първоначалния, одобрен
размер от 456 000 лева впоследствие е бил редуциран до сумата от
430 000 лева, която реално е усвоена от кредитополучателя. Излагат се
подробни аргументи по повод твърдението за неравноправна клауза по договора,
което според ищецът е неоснователно. Твърди се, че вземането не е цедирано на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“, а е възложено за
събиране на последното дружество. Представено е пълномощно на лицето С.Х.С., актуално към датата на подписване на процесния договор за кредит. Изразено е мнение за
отхвърляне възражението на ответната страна за разглеждане на спора по общия
ред, тъй като БАНКА ДСК ЕАД като страна по делото е търговец и между страните
са налице търговски отношения.
В допълнителния отговор на исковата
молба представителят на ответниците поддържа направеното възражение за
ощетяване на доверителите му като потребители на финансова услуга, посочвайки,
че сумата от 456 000 лева е записана в нотариалния акт за учредяване на
договорна ипотека. Отново изтъква посочените вече съображения за наличие на
неравноправна клауза и липсата на представителна власт на лицето, подписало
договора за кредит, както поддържа възражението по чл.369 ГПК.
Бургаският
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното
ч.гр.д. №1156/2013г. по описа на Районен съд-Царево е видно, че производството
по него е образувано по депозирано заявление от ищеца „БАНКА ДСК“ ЕАД за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 ГПК. Районният
съд е уважил искането и е издал заповед №143 от 18.05.2013г., с която е
разпоредил ответниците да заплатят на банката- молител посочените в заявлението
суми. Длъжниците са подали възражение срещу заповедта за изпълнение в законови
срок, което довело до предявяване на настоящата претенция.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните
е възникнало облигационно правоотношение по сключен на 27.12.2007г. договор за
жилищен и ипотечен кредит, съгласно който кредиторът предоставил на длъжниците
сума в размер на 430 000 лева със срок за издължаване - 360 месеца, считано от
датата на неговото усвояване. Вземането на банката било обезпечено ипотека
върху ½ иделна част от поземлен имот ХI в кв. 21 по плана на гр.Китен, обл.Бургаска
с площ 649 кв.м. Кредитополучателят следвало да заплаща лихва, формирана от
базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка към нея в размер общо на
7.29 %.
С
допълнително споразумение от 22.12.2009г. страните уточнили остатъка на дълга и
уговорили гратисен период за плащане на суми по главницата в размер на шест
месеца, без да се променя крайният срок за издължаване на кредита.
Такъв шестмесечен гратисен период за
издължаване на главницата по кредита бил уговорен и на 23.10.2010г., като освен
това страните се съгласили, че непогасената част от начислената лихва се
капитализира към остатъка от главницата по кредита на първия работен ден,
следващ последната падежна дата от гратисния период. Променен бил и размерът на
дължимата лихва на 8.79%.
Поради допусната забава в плащанията на
дължимите месечни вноски повече от 90-дни към 05.12.2011г. банката-кредитор
приела, че е настъпила предсрочна изискуемост на вземането и съгласно т.20.2 от
Общите условия към допълнително споразумение от 23.10.2010г. ответниците следва
да изплатят цялата сума по кредита. Кредиторите преценили, че предсрочната
изискуемост настъпва автоматично по силата на клаузите на посочения по-горе
договор, сключен между страните и тези на общите условия на банката, за които
длъжниците били уведомени. Вземането било възложено за събиране с договор за
събиране на вземания от 03.10.2012г. на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, от което
дружество също провеждали срещи с ответниците по повод задълженията им по
договора за банков кредит. В тази връзка и след като плащане не последвало кредитната
институция подала на 17.05.2013г. заявление по 417 ГПК за издаване заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците. В заявлението банката
посочила, че вземането произтича от представеното извлечение от счетоводните
книги, като предсрочната изискуемост е настъпила автоматично, за което
обстоятелство длъжниците са уведомени с нарочни писма, получени лично от тях.
По делото са изготвени и приети единични
и тройни съдебно-счетоводни експертизи. Вещите лица се установили размера на
отпусната сума и нейното усвояване от ответниците, размера на погасените суми, последното
извършено плащане от длъжниците и момента на настъпване на просрочие. Изчислени
са и размерите на дължимите към кредитната институция суми. Съгласно
допълнително поставена задача вещите лица са посочили размера на задълженията
на ответниците по кредита с настъпил падеж до датата на подаване на заявлението
за издаване заповед за изпълнение в Районен съд гр.Царево, възлизащ общо на
сумата от 60 487.30 лева.
Заключенията по допуснатите и изготвени
съдебно-икономически експертизи съдът кредитира изцяло, тъй като вещите лица са
изпълнили задачите си компетентно и професионално, отговаряйки изчерпателно и
коректно на поставените им, от страните, въпроси.
Няма как да бъде споделено становището
на ответниците, че е налице неравноправна клауза в чл.9.1 от общите условия към
договора за кредит, тъй като банката имала възможност едностранно да увеличава
размера на лихвения процент. Еквивалентността на правомощията на страните да
внесат едностранно промяна в отношенията си, при настъпване на определени,
предвидени в договора условия, произтича от договорната автономия и в този
смисъл възражението за липса на равнопоставеност на посочените по-горе уговорки
е неоснователно. След като страните изрично са се
съгласили с посочените клаузи и приели посочените изменения на договора, включително
и тези за размера на лихвения процент и не се установява недобросъвестност на
някоя от тях, липсва неравнопоставеност
между тях. Трябва да се отбележи освен това, че промяната на лихвения процент
безспорно е обвързана с настъпването на обективни условия и предпоставки, които
се свеждат най-общо до изменение на икономическата обстановка и валутния пазар
в страната, а не произтичат от субективни критерии и преценка на кредитната
институция. Много важно е да се отбележи, че посочената клауза не въвежда
възможност единствено и само за увеличаване на лихвения процент- касае се промяна
в размера му, което означава, че същият би могъл да бъде намален при възникване
на съответните основания за това –следователно на практика съществува
възможност за промяна на лихвата и в двете посоки-повишаване или намаляване.
Ето защо въпросната уговорка не би могла да се квалифицира като неравноправна
клауза, доколкото не създава неблагоприятни условия за длъжниците.
Същото следва да се каже за направените
възражения за наличие на анатоцизъм и извършено
капитализиране на лихвата от страна на кредитната институция. В конкретния
казус е извършено предоговаряне на размера на кредита, посредством включване на
суми за неплатени лихви в размера на главницата и уточняването, че това е
дължимият размер на вземането в анексите към договора и това е направено със
съгласието и желанието на страните.
Относно въведените твърдения за
настъпване предсрочна изискуемост на задължението по кредите трябва да се
отбележи следното: В заявлението, подадено по реда на чл.417 ГПК и исковата
молба е посочено, че изискуемостта на вземането е възникнала на основание
чл.20.2 от Общите условия на банката, неразделна част от договора за кредит.и
анексите към него Съгласно този текст, при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем
и се отнася в просрочие. Такива твърдения за автоматично превръщане на кредита
в предсрочно изискуем са въведени и в исковата молба.
По делото не е проведено съответното
доказване от ищеца и не е ангажиран документ, свидетелстващ за уведомяване на ответниците
за направените констатации и предстоящи намерения, свързани с предприемане на
действия на банката за търсене и събиране на цялата, дължима по кредита, сума. В
исковата молба се твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила автоматично
по силата на посочените по-горе правила, уговорени между страните в договора и
Общите условия на банката. Към материалите по ч.гр.дело №1156/13г. по описа на
Районен съд гр.Царево са приложени покана- уведомление, адресирана до С.Д. и Р.Д. и два броя известия
за доставяне от 24.04.2013г., подписани от ответниците.
Съдът, след внимателно проучване и
анализ на приложените и приети по делото доказателства възприема становище, че представените
от ищеца писмени документи- извлечения от счетоводните книги на банката, договор,
анекси, погасителни планове и справки, отделно и в съвкупност с другите
документи, ангажирани в хода на производството не удостоверяват подлежащи на
изпълнение вземания срещу длъжника в претендирания размер.
По силата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл. 417 ГПК, когато “кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем” поради
неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а ал.2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективния факт на неплащането и упражнено от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост
по смисъла на чл.60 ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, вкл. и
за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са се проявили
фактите, обуславящи настъпването й. Заповед за изпълнение въз основа на
документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на
изпълнение вземания по чл.418 ал.2 ГПК. Когато според представения документ
изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването му
трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ - чл.
418 ал. 3 ГПК. Извлечението от счетоводните книги на банката по чл.417 т.2 ГПК
установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до
длъжника е достигнало волеизявление на банката да направи кредита предсрочно
изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно
изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не
поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника – кредитополучател. От посочените по-горе известия за доставяне на
пощенска пратка по никакъв начин не става ясно какви точно документи са
получени от ответниците. На тези копия от известия са записани единствено
имената и адреса на ответниците и датата на връчването на документите.
Отбелязване какво точно се получава и какво съдържа пощенската пратка/включително
посочване на изходящ номер или дата на връчвания документ/ не е направено,
поради което и няма как да се приеме, че това е именно представената по делото
покана до длъжниците. При липса на такива безспорни доказателства настоящият
състав счита, че ответниците по делото не са уведомени по надлежния ред за
намеренията на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. С подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си
да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението,
че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението не
означава, че е съобщено на длъжника, т.к. препис от заявлението не му се
връчва. При липса на други писмени доказателства, ангажирани от банката- ищец,
настоящият състав счита, че длъжниците са узнали за допуснатото незабавно
изпълнение едва с връчването на заповедта за изпълнение, поради което
задължението за остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо към
момента на подаване на заявлението. Дори с исковата молба този порок не е
отстранен, т.к. т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 4/2013 г., ОСГТК, изрично предвижда, че предсрочната изискуемост в
хипотезата на чл.422 ГПК следва да е настъпила преди подаване на заявлението по
чл.417 т.2 ГПК. Предмет на делото по установителния иск е вземането основано на
представения документ- извлечението от счетоводните книги на банката, което
произтича от договор за кредит, където размерът и изискуемостта на задължението
са определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими
към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост не са се осъществили
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, какъвто
безспорно е настоящия случай, то вземането не е изискуемо в заявения размер и
не е възникнало на предявеното основание.
Както вече беше споменато в конкретния
казус не са положени усилия за ангажиране на достоверни писмени доказателства,
свидетелстващи за уведомяване на ответниците, което е довело като последица до
ненастъпване на изискуемостта на предявената от банката претенция за сумите,
посочени в исковата молба като дължими плащания.
Доколкото предметът на делото по
установителния иск е вземането по представения документ по чл.417 т.2 ГПК -
извлечение от счетоводните книги, в които биха моли да се съдържат и данни за
неплатените от длъжника погасителни вноски по кредита към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед на изпълнение и които са послужили като
основание на кредитора да твърди, че е настъпила предсрочно изискуемост на
кредита, то вземането би следвало да се признае за съществуващо в размер на
тези вноски. /В този смисъл решение №139 на ВКС от 05.11.2014г., търговска
колегия, І отделение по т.д. №57/12г., постановено по реда на чл.290 ГПК/
Размерът и падежите на всяка вноска в настоящия казус са конкретно изчислени от
вещите лица в допълнително представено по делото заключение. В тази хипотеза
искът по чл.422 ал.1 ГПК трябва да се уважи в размер на изискуемите и неплатени
вноски по кредита за месеците юли 2011г.- април 2013г.в общ размер на
60 487.30 лева, а именно: главница в размер на 8 604.54 лева,
договорна лихва за периода 30.01.2012г.- 17.05.2013г. в размер на
51 084.36 лева, санкционираща лихва за периода 18.01.2013г.- 17.05.2013г.
в размер на 300.29 лева и заемни такси в размер на 498.11 лева.
На основание гореизложеното предявените
от „БАНКА ДСК“ЕАД обективно съединени установителни искове срещу ответниците С.Д. и Р.Д. за признаване за
установено, че банката има изискуемо вземане срещу тях в качеството им на
длъжници по договор за жилищен и ипотечен кредит, сключен на 27.12.2007г.
следва да бъдат уважени както следва: 8 604.54 лева главница, 51 084.36
лева договорна лихва за периода 30.01.2012г.- 17.05.2013г., санкционираща лихва
за периода 18.01.2013г.- 17.05.2013г. в размер на 300.29 лева и заемни такси в
размер на 498.11 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2013г.
до окончателното изплащане на вземането, като претенцията в останалата и част
следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на делото, на ищеца трябва
да бъдат присъдени направените разноски съразмерно с
уважената част на иска в размер на 1882.63 лева, както и тези направени в хода
на заповедното производство по № 1156/2013г. по описа
на Районен съд гр.Царево съразмерно с уважената част на иска в размер на
1861.93 лева.
На ответниците по реда на чл.78 ал.3 ГПК
следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в
размер на 8501.11 лева.
Ето защо
на основание чл.422 вр. чл.124 ГПК, Бургаският окръжен съд
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.П.Д., ЕГН **********,
с адрес *** и Р.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, съществуването на вземане в полза на ищеца
„Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Московска“ №19, произтичащо от договор за жилищен и ипотечен
кредит от 27.12.2007г. и анекси към него за сумата от 60 487.30/шестдесет
хиляди четиристотин осемдесет и седем лева и 30ст./ лева, от които: главница в
размер на 8 604.54 /осем хиляди шестстотин и четири лева и 54ст./ лева,
договорна лихва за периода 30.01.2012г.- 17.05.2013г. в размер на
51 084.36/петдесет и една хиляди и осемдесет и четири/ лева, санкционираща
лихва за периода 18.01.2013г.- 17.05.2013г. в размер на 300.29/триста лева и
29ст./ лева и заемни такси в размер на 498.11/четиристотин деветдесет и осем
лева и 11ст./лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2013г.
до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за установяване на
вземането за разликата над 60 487.30 /шестдесет хиляди четиристотин
осемдесет и седем лева и 30ст./ лева до пълния предявен размер, като
неоснователен.
ОСЪЖДА С.П.Д., ЕГН **********,
с адрес *** и Р.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес *** да заплатят на „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Московска“ №19 направените в
настоящото производство разноски съразмерно с уважената част на иска в размер на
1882.63 лева / хиляда осемстотин осемдесет и два лева и 63ст./
ОСЪЖДА С.П.Д., ЕГН **********,
с адрес *** и Р.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес *** да заплатят на „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Московска“ №19 направените по
частно гражданско дело № 1156/2013г. по описа на Районен съд гр.Царево разноски
съразмерно с уважената част от иска в размер на 1861.93 лева / хиляда осемстотин
шестдесет и един лева и 93ст./
ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София,
ул.„Московска“ №19 да заплати на С.П.Д., ЕГН **********,
с адрес *** и Р.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес *** направените в
настоящото производство разноски съразмерно с отхвърлената част на иска в
размер на 8501.11 лева/осем хиляди петстотин един лева и 11 ст./
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския
апелативен съд.
Съдия :