№ 10172
гр. София, 01.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110150148 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 13626/15.01.2025 г., подадена от ответника А. Р. Г.,
чрез адв. С. С., с която от съда се иска да допълни определение № 69/03.01.2025 г. ,
постановено по делото, в частта за разноските с искане в полза на ответника да бъдат
присъдени сторените от него разноски на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, тъй като
делото е било прекратено, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева
съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата – ищецът С. Й. И.,
чрез адв. Т. Т. оспорва искането. Изтъква, че делото е било прекратено без по него да
са били извършени каквито и да било процесуални действия. Молбата за оттегляне на
иска е била депозирана на 27.12.2024 г., когато в съда е постъпил и отговорът на
исковата молба, но с предходен входящ номер от него. Счита, че ответникът не би
следвало да има претенции за разноски с оглед конкретното развитие на
производството. Ако съдът намери, че такива му се дължат, моли същите да бъдат в
минимален размер, доколкото претендираните такива в размер на 1500 лева касаели
представителство на ответника в цялото производство.
Като взе предвид изложените в молбата доводи и данните по делото, съдът
намира следното:
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, (срокът за
обжалване на определението, доколкото същото е връчено на ответника на 13.01.2025
г., поради което се явява процесуално допустима. Разгледани по същество същата е
частично основателна, като съображенията за това са следните:
Производството по делото е образувано по подадена от ищеца искова молба с
предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 10 000 лева.
С разпореждане от 03.10.2024 г. съдът като е констатирал редовност на исковата
молба, е разпоредил препис от същата и от уточняващата я молба да се връчат за
отговор на ответника.
Книжата са връчени на ответника на 27.11.2024 г.
По делото на 27.12.2024 г. е постъпила молба, приета с вх. № 418977/27.12.2024
г., изпратена на 23.12.2024 г.
Отговорът на исковата молба е постъпил в съда и е приет с вх. №
1
421843/30.12.2024 г., изпратен на 27.12.2024 г. Към същия е приложен договор за
правна защита и съдействие, сключен между страната и адв. С. с предмет
„процесуално представителство по гр.д. № 50148/24 г. по описа на СРС, ГО, до
приключване на делото на всички инстанции“. Договорено е и е заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Искане за присъждане на разноски с
отговора на исковата молба.
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото, доколкото с връчването на препис от исковата молба същият
вече става страна в производството. Ето защо и релевантен в случая е моментът на
връчване на книжата на ответника, който съгласно дадените му указания разполага с
едномесечен срок да организира и реализира защитата си в производството. В
настоящия случай ответникът е проявил и активност като в срока по чл. 131 ГПК е
подаден отговор на исковата молба, за което страната е ангажирала процесуален
представител. В допълнение следва да се посочи, че наличието или липсата на
проведен открито съдебно заседание не е предвидено от законодателя като
предпоставка за присъждане на разноски по аргумент от чл. 78, ал. 4 ГПК.
Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че за разлика от хипотезата,
когато разглеждането на делото приключва в открито съдебно заседание, когато
производството по делото приключва в закрито съдебно заседание, страната може да
поиска разноски и да представи доказателства за извършването им в срока по чл. 248
ГПК (определение № 736 от 23.12.2010 г. по ч. гр. д. № 689/2010 г. на ВКС, ІV г. о.,
определение № 688 от 27.10.2015 г. по ч. гр. д. № 5154/2015 г. на ВКС, ІV г. о.,
определение № 166 от 24.03.2017 г. по ч. т. д. № 504/2017 г. на ВКС, ІІ т. о.,
определение № 401/17.09.2019т. по ч.т.д.№1708/2019г., ВКС, І т.о.).
При съобразяване на гореизложеното настоящият състав приема, че ответникът
има право на разноски по прекратеното производство. Основателно от страна на ищеца
се отбелязва, че в полза на страната не следва да бъдат присъждани всички сторени
разноски. Настоящият състав на съда намира, че в случая следва да бъде съобразена
постановената и задължителна за всеки национален съд практика на СЕС, както и
актуалната съдебна практика на ВКС. Предвид изложеното и като съобрази
процесуалното развитие на производството, а именно – прекратяването му поради
оттегляне на от страна на ищеца, съдът следва да се произнесе по въпроса какъв е
справедливият размер на разноските, които ищецът на основание чл. 78, ал. 4 ГПК
следва да понесе.
Случаят не се отличава с фактическа и правна сложност – в сезиращата СРС
искова молба и в уточняващата я такава фактическите обстоятелства са изложени ясно,
представени са писмени доказателства, в подкрепа на направените твърдения,
направени са доказателствени искания за допускане разпит на свидетели и изискане на
документи по реда на чл. 192 ГПК.
Процесуалната защита на ответника в производството се изразява в депозиране
на отговор по реда на чл. 131 ГПК, с който ответникът е оспорил иска и е взел
становище по твърденията на ответника, заявени са доказателствени искания.
Същевременно, както се посочи и по-горе, договорът за правна защита и
съдействие е с предмет процесуално представителство за цялото производство, а не е
само за изготвяне и подаване на отговор на исковата молба. От друга страна
претенцията за присъждане на цялото възнаграждение в посочения размер съдът
намира, че не би съответствало на принципа на справедливост с оглед фактическата и
правна сложност на делото и обема на процесуалния усилия по защита интересите на
ответника, който реално е осъществен по делото. Ето защо при съобразяване на
посочените обстоятелства, както и практиката на СЕС по въпросите за разноските,
2
съдът приема, че легитимната цел на присъждането на разноски в случая е в тежест на
страната, станала причина за образуване на производство, което е прекратено
впоследствие по нейна воля, да се възложат такива разноски, които да бъдат
съобразени от една страна с конкретиката на производството, а от друга – да не бъдат
прекомерно обременителни за нея и да съставляват основание, което да действа
възспиращо по отношение на достъпа до съд и защита на правата на гражданите от
необосновано прекомерно засягане на същите.
В тази връзка съдът намира, че следва да съобрази и параграфи 37 и 38 от
Решение от 24.12.2009 г. по делото „Агромодел“ ООД срещу България на ЕСПЧ.
С оглед изложеното съдът намира, че в тежест на ищеца по делото и на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК следва да се възложи сума в размер на 500 лв. за
изготвяне и депозиране на отговор на исковата молба, като искането за присъждане на
разноски в по-висок размер е неоснователно по изложените по-горе съображения.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 69/03.01.2025 г. по гр.д.№ 50148/2024 г. по описа на
СРС, 41 състав, в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА С. Й. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Осогово“ № 50, ет. 2, ап. 4, да заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на А. Р. Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Д. сумата 500 лева, представляваща
разноски за производството по гр.д. № 50148/2024 г. по описа на СРС, 41 състав.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3