№ 107
гр. Ловеч, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20234300500136 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 246/ 16.12.2023 година по гр.д. № 154/ 2022 година по
описа на РС – Троян, с което е осъдено на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявана от Д.Б.Ш. - изпълнителен директор и М.В. - прокурист, да заплати
на М. С. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата 2 371.87 ( две
хиляди триста седемдесет и едно евро и 87 евроцента) евро, представляваща разлика
между заплатената главница по договор за кредит, обезпечен с ипотека №
1769/R/2007г., сключен на 18.05.2007г., и действително дължимата остатъчна главница,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.12.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, като иска до пълния претендиран размер от 2 459.56 евро, като
неоснователен и недоказан е отхвърлен. С решението банката е осъдена да заплати по
сметка на Троянски районен съд сумата 185.56 ( сто осемдесет и пет лв. и 56 ст.) лева,
представляваща дължимата държавна такса за предявения иск, както и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на М. С. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, сумата 578.60 (петстотин седемдесет и осем лв. и 60 ст.) лева,
представляващи разноски в настоящето производство, съразмерно с уважената част от
иска.
1
Постъпила е въззивна жалба вх. № 302/19.01.2023 година (клеймо 17.01.2023
година) от „Юробанк българия“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощника А. Б. Ч., на
длъжност юрисконсулт на „Юробанк българия“ АД, против решение от 16.12.2022 год,
постановено от РС-Троян по гр.д. .№ 154/2022 година по описа на съда в осъдителната
част. Въззивникът посочва, че първоинстанционният съд не е вникнал във
възраженията на ответника по иска, а изводът на съда относно събраните суми за
погасяване на главницата по процесния договор за кредит не кореспондира с
доказателствата по делото. Твърди, че банката няма как да събере по-голяма главница
от сумата, която е отпуснала, независимо какъв погасителен план прилага.
Аргументира, че извършеното от М. Б. плащане в размер на 6,612.03 евро представлява
връщане на усвоена главница, което е при всички случаи дължимо и не лишено от
основание. Счита, че РС-Троян не е обсъдил развитите в отговора на исковата молба
аргументи относно обективните предели на СПН на влязлото в сила решение по
осъдителен иск, воден в предходно дело. Моли атакуваното решение да бъде отменено
в осъдителната част, като в случай, че съдът приема главния иск основателен, то да
компенсира вземането срещу вземането на банката по вноски за главница, падежирали
в периода 29.01.2008 г. – 29.07.2018 г. В случай, че се приеме тлавния иск за
неоснователен и бъде отменено обжалваното решение в тази част, но евентуалният иск
бъде приет за основателен, въпреки възражението за изтекла погасителна давност,
моли съда да компенсира насрещните вземания на страните.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. № 1320/21.03.2023 година
(20.03.2023 година по е-поща) на въззивната жалба о т М. С. Б., ЕГН **********, чрез
адвокат Р. И., с който оспорва подадената от ответника въззивна жалба в
производството, като моли да бъде оставена без уважение и да потвърдено изцяло
първоинстанционното решение, като му бъдат присъдени разноски. Оспорва
твърдението че банката няма как да събере по-голяма главница от отпуснатата по
договора за кредит. Сочи, че сума от 3,676.47 евро е получена от банката без основание
и към момента на отговора се намира в нейно държане. Определя като неверни
твърденията на банката, че по време на действие на процесния договор за кредит се е
натрупала непадежирала главница в размер на 2,383.46 евро, която не е погасена.
Мотивира, че вземането му не е погасено по давност, в която насока посочва практика
на СЕС. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
В съдебно заседание страните не се представляват, представят писмени
становища, в които поддържат съответно въззивната жалба и отговора.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 154/
2022 година по описа на Троянския районен съд, както и от становището на страните,
преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за
2
установено следното:
Между „Банка Пиреос България” АД, като кредитор, и М. С. Б., С.П.П.-Б.а, като
кредитополучатели, и М.М.Ч., като солидарен длъжник, е сключен Договор за кредит
№ 1769/R/18.05.2007 година, обезпечен с ипотека, съгласно който банката
предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 43 460 евро. Съгласно чл. 24
ал. 1 погасяването на кредита ще се извършва на месечни погасителни вноски,
включващи част от главницата и лихва, съгласно погасителен план, представляващ
приложение № 1 към настоящия договор, освен случаите когато Банката определя
кредита като предсрочно изискуем. Уговорен е крайният срок на договора - 369 месеца
от датата на първо поред усвояване.
Между страните е уговорена лихва (възнаградителна) в размер на ГЛП 6.3%,
формирана от базовия лихвен процент за този вид кредит, определен от тримесечния
ЮРИБОР плюс надбавка от 3.8 %, като за изчисление на лихвата по този договор за
тримесечния ЮРИБОР е приета стойност от 2.5%. Постигнато е съгласие за първите
шест месеца от усвояването на кредита кредитополучателят да не дължи лихва.
Предвидена е възможност банката едностранно да промени размера на приложимата
лихва в случай, че стойността на тримесечния ЮРИБОР се увеличи с повече от 0.25
пункта от посочените в договора в рамките на един месец.
В чл. 25 е предвидено, че при погасяване на вземанията на банката във валута,
различна от тази, посочени в настоящия договор, което предполага арбитражни
операции, евентуалните курсови разлика са за сметка на кредитополучателя.
На 12.11.2019 година е вписано преобразуване на“Банка Пиреос България“ АД,
чрез вливане в „Юробанк Бъргария“ АД.
С решение от 27.07.2018 г., постановено по гр. д. № 21149/2017 г. по описа на
СРС, изменено с решение № 263281/ 21.05.2021г. постановено по въззивно гр. д. №
6275/2020 г. по описа на СГС, клаузата в която е уговорен променливия лихвен
процент по кредите е приета за неравноправна и на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
банката е осъден да заплати на кредитополучателя сумата от 5 155.18 евро, платени от
него без основание възнаградителни лихви за периода от 28.03.2012 г. до 28.03.2017 г.
На 07.12.2021 година между „Юробанк Бъргария“ АД и М. С. Б. е сключена
спогодба към договор за кредит 1769/R/2007, съгласно която страните са приели да
установено за безспорно, че е сключен договор за кредит на стойност 43 460 евро, във
връзка с който е образувано гр. д. № 21149/2017 г. по описа на СРС (въззивно гр. д. №
6275/2020 г. по описа на СГС), приключило с влязло в сила решение. Прието е още, че
на 23.08.2019 година кредит 1769/R/ 2007 е изцяло погасен.
При съобразяване изхода от гражданското дело страните се споразумели сумата,
представляваща разлика в размера на частта от вноските за възнаградителна лихва
3
между дължимата сума на лихвата, изчислена като сбор от тримесечния ЮРИБОР
плюс надбавка от 3.8 % и реално заплатената такава за периода от 29.04.2017 година до
датата на цялостното предсрочно погасяване на кредита в банковата счетоводна
система, ще бъде преведена по сметката на кредитополучателя М. Б. в банката в срок
от 5 дни от подписването на споразумението. Към 23.08.2019 година тази сума възлиза
на 2 114.82 лева, равностойността на 1081.29 евро. Приложено е преводно нареждане
за тази сума от 08.12.2021 година по сметката на М. С. Б..
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза от заключението на
която се установява, че длъжникът е заплатил по договора общо 74 416.42 евро, като
след възстановяване от страна на банката на сумата от 7 055.81 евро, сумата е в размер
на 67 360.61 евро. Към датата на предсрочното погасяване – 23.08.2019 година,
размерът на остатъчната главница при ГЛП, изчислен по формулата –стойност на
тримесечния ЮРИБОР плюс надбавка от 3.8 %, за периода 18.05.2007 г. до
погасяването – 23.08.2019 г., е 4 240.16 евро, а реално платената главница от Б. е
6 612.03 евро, разлика 2 371.87 евро.
Размерът на възнаградителната лихва за периода 29.12.2007 г. до 27.03.2012
година при ГЛП, изчислен по формулата –стойност на тримесечния ЮРИБОР плюс
надбавка от 3.8 %, е 10 660.16 евро, а реално платената от Б. е 13 490.47 евро, разлика
2 830.31 евро.
При реално прилагания от банката погасителен план вноските са 12 245.35 евро
главница, към 23.08.2019 г. очаквания остатък от главницата е 6 612.03 евро, лихва
28 749.06 евро. Общ размер на вноските – 40 994.41 евро. При прилагане на ГЛП,
изчислен по формулата –стойност на тримесечния ЮРИБОР плюс надбавка от 3.8 %,
главницата е 12 245.35 евро, към 23.08.2019г., очаквания остатък 4 240.16 евро, лихва
18 836.55 евро. Общ размер на вноските 31 081.90 евро.
Към датата на пълното предсрочно погасяване размерът на падежиралите вноски
по прилагания погасителен план от банката е 5 633.32 евро, а по погасителния план с
ГЛП тримесечния ЮРИБОР плюс надбавка от 3.8 %, е 8 005.19 евро. Разликата е
2 371.87 евро се явява падежирала главница, която е следвало да бъде погасена, ако е
действал погасителния план с ГЛП тримесечния ЮРИБОР плюс надбавка от 3.8 %.
Съгласно допълнителното заключение общата върната сума от банката на
длъжника е 6 236.47 евро, от които 819.34 евро надплатена сума за периода от
29.05.2012 година до 29.04.2017 година; в изпълнение на съдебното решение 4 335.84
евро и съгласно споразумение от 07.12.2021 година 1 081.29 евро.
При прилагане на с ГЛП тримесечния ЮРИБОР плюс надбавка от 3.8 %, за
предсрочното погасяване на кредита е била необходима сумата от 62296.55 евро, а
Б. е внесъл 72 209.40 евро. След възстановяване на сумата от 6 236.47 евро на
разположение на банката е останала 65 972.93 евро. Разликата между необходимата
4
сума и внесена е 3 676.38 евро.
Съдът е сезиран с два обективно съединени иска при условията на евентуалност,
иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2 459.56
евро, като платена без основание, представляваща разликата между платената от М. Б.
главница пред август 2019 година и действително дължимата остатъчна главница по
Договор за кредит № 1769/R/18.05.2007 година. Предявен е и евентуален иск, в случай,
че бъде отхвърлен главният иск, да бъде присъдена сумата от 2 459.56 евро,
представляваща получени без основание възнаградителни лихви за периода 29.12.2007
до 27.03.2012 година. Претендирана е и законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане, както и разноските по делото.
Въззивното производство се развива в частта, с която е присъдена сумата от
2 371.87 евро, ведно със законната лихва въ
От доказателствата по делото – писмени и заключението на съдебно-
икономическата експертиза, безспорно се установява, че между страните е сключен
Договор за кредит № 1769/R/18.05.2007 година за сумата от 43 460 евро за срок от 369
месеца при лихвен процент 6.3%, формирана от базовия лихвен процент за този вид
кредит, определен от тримесечния ЮРИБОР плюс надбавка от 3.8 %, като за
изчисление на лихвата по този договор за тримесечния ЮРИБОР е приета стойност от
2.5%.
Страните не спорят, че с решение от 27.07.2018 г., постановено по гр. д. №
21149/2017 г. по описа на СРС, изменено с решение № 263281/ 21.05.2021г.
постановено по въззивно гр. д. № 6275/2020 г. по описа на СГС, клаузата в която е
уговорен променливия лихвен процент по кредите е приета за неравноправна и на
основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, банката е осъден да заплати на кредитополучателя
сумата от 5 155.18 евро, платени от него без основание възнаградителни лихви за
периода от 28.03.2012 г. до 28.03.2017 г.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че при
прилагане на уговорения в договора ГЛП, изчислен по формулата –стойност на
тримесечния ЮРИБОР плюс надбавка от 3.8 %, към датата на предсрочното
погасяване на кредита 23.08.2019 година размерът на остатъчната главница е 4 240.16
евро, а реално платената главница от Б. е 6 612.03 евро, т.е. налице е разлика в размер
на 2 371.87 евро.
Ищецът основава своята претенция на неравноправност, респ. нищожност на
клаузата по договора за кредит по смисъла на чл. 143, вр. чл. 146, от Закона за защита
на потребителите, касаеща възнаградителната лихва.
Ищците са потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП - всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
5
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което
като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. В конкретния случай безспорно се касае за финансова услуга,
каквато е и процесният договор за ипотечен кредит, предвид легалното определение в
§ 13, т.12 от ДР на ЗЗП - всяка услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране,
застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане, поради което
по отношение на атакуваните клаузи са приложими разпоредбите на глава шеста от
ЗЗП.
Неравноправна по смисъла на чл. 143, вр. 146 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена
индивидуално.
Неравноправните клаузи са прогласени за нищожни при действието на чл. 146,
ал. 1 ЗЗП, освен ако не са уговорени индивидуално. В конкретния случай в чл. 14 от
Договора е посочен лихвения процент по договора - 6.3%, формиран от базовия лихвен
процент за този вид кредит, определен от тримесечния ЮРИБОР плюс надбавка от 3.8
%, като за изчисление на лихвата по този договор за тримесечния ЮРИБОР е приета
стойност от 2.5%. Предвидена е възможност на банката да увеличава размера на
възнаградителната лихва, в случай, че стойността на тримесечния ЮРИБОР се увеличи
с повече от 0.25 пункта от посочените в договора в рамките на един месец. В този
смисъл е налице неравнопоставеност, с тази клауза длъжникът е поел за своя сметка
риска и всички негативни последици при евентуално увеличаване на стойността на
тримесечния ЮРИБОР, без да има възможност длъжникът при намаляване на тази
стойност да заплаща по-ниска възнаградителна лихва, съобразно посочената методика.
Макар и формално да са изпълнени изискванията за информираност, тази клауза не
отговаря на императивната нормата на чл. 147 от ЗЗП, която предвижда клаузите на
договорите да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин и при съмнение относно
смисъла на определеното условие то да се тълкува по благоприятен за потребителя
начин, както и при сключване на предварително изготвения от банката договор,
потребителят да може да повлияе на съдържанието им.
Съгласно разпоредбите на чл. 143, вр. 146 от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП) всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, е прогласена за нищожна, освен ако клаузата
е уговорена индивидуално. В приложените по делото доказателства липсват данни за
предварително предоставена информация на ясен и разбираем език какво се влага в
цитираната клауза, т.е. какви биха били икономическите последици от приложението
6
й, за да може потребителят да прецени дали би сключил договор при тези условия,
както и възможност за промяната им. Освен това тази клауза, създава значителен
дисбаланс в правата и задълженията на страните по смисъла на чл.3, пр.1 от директива
93/13/ ЕИО.
При тези съображения, настоящият въззивен състав намира, че клаузата с която
е уговорена възнаградителната лихва е неравноправна, в частта, с която е уговорен
минимален размер на стойността на тримесечния ЮРИБОР, и в този смисъл е
нищожна.
С оглед на това и съгласно заключенията на съдебно-икономическата експертиза
предявеният иска се явява основателен и доказан в обжалваната част за сумата от 2
371.87 евро, представляваща разлика между заплатената главница по договор за
кредит, обезпечен с ипотека № 1769/R/2007г., сключен на 18.05.2007г., и действително
дължимата остатъчна главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
08.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Претенцията на ищеца-въззиваем се основава на база неоснователно
обогатяване, като получени от Банката без основание суми, предмет на иска. Предвид
изложеното по-горе за нищожност на атакуваните клаузи на Договора, сумата, предмет
на иска е получена при начална липса на основание, поради което подлежат на
връщане предвид разпоредбата на чл. 55, ал.1, пр1 от ЗЗД. Не се спори между страните,
че тези суми са платени от кредитополучателите на Банката-кредитор, това се
установява и от заключението на съдебно-икономическата експертиза. Размерът е
формиран от разликата между дължимата и заплатената на 23.08.2019 година при
предсрочното изплащане на кредита главница, установен от експертизата.
С оглед уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявената
при условията на евентуалност искова претенция.
С отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане на сумата
от 2 371.87 евро, с твърдение, че при прилагане на първоначалния погасителен план е
трябвало да бъдат погасени 8 000 .19 евро от главницата, а в действително са погасени
5 633.32 евро от нея. Разликата от 2 371.81 евро представлява изискуемо банково
вземане за падежирала, но непогасена главница. За да бъде уважено възражението за
прихващане, следва вземането да е изискуемо и ликвидно, да е установено по
основание и размер.
От събраните по делото доказателства не се установява наличието на изискуемо,
ликвидно вземане на Банката на заявеното основание и посочения размер.
С оглед изложените по-горе мотиви решение № 246/ 16.12.2023 година по гр.д.
№ 154/ 2022 година по описа на РС – Троян, в обжалваната осъдителна част, следва да
потвърдено.
7
При този изход от процеса въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия направените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в
размер на 800 лева.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 246/ 16.12.2023 година по гр.д. № 154/ 2022
година по описа на РС – Троян, в обжалваната осъдителна част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД -
СОФИЯ, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в град ***, представлявана
от изпълнителния директор Д.Б.Ш. и прокуриста М.И.В., да заплати на М. С. Б., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата от 800 (осемстотин) лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.3, пр.1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8