Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260024
Гр.Бяла, 05.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година,
Председател: Пламен
Дочев
при
участието на секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 670 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производство по чл.58 от
ЗК.
Ищците молят
съда да отмени като незаконосъобразно изменението на Устава на ЗКПУ „Филип
Тотю“, взето с Решение на ОС по т.5 от Дневния ред на заседанието на ОС,
проведено на 13.09.2020г., както и да отмени като незаконосъобразно Решението
на ОС по т.6 от дневния ред на заседанието на ОС, проведено на 13.09.2020г.
Претендират се и разноските по делото.
Ответникът
в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание.
При установени
фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Относно редовността на свикване на
общото събрание на ЗКПУ „Филип Тотю“ на 13.09.2020 г. и законосъобразността на
решенията, взети с т.5 и т.6 от дневния ред:
Видно от императивната
норма на чл.16, ал.1 от ЗК, регламентираща свикването на общо събрание, са
въведени изисквания (форма, съдържание, момент и начин на разгласяване на покана),
обезпечаващи постигането на няколко цели: да бъде информиран всеки член за свикването
на общото събрание; да се запознае с конкретните въпроси, които ще се обсъждат
на същото; тази информация да достигне до знанието му. С отправянето на писмена
покана, която отговаря на посочените изисквания, се създават условия да е
обективно възможно член- кооператорът да получи нужната информация, за да
подготви участието си в общото събрание и да се ангажира ефективно с правото си
на глас при вземане на конкретни решения. При нормативно закрепено право на
всеки член да бъде уведомен за предстоящото общо събрание, законът в чл.16,
ал.1 от ЗК делегира правомощия в устава на кооперацията да се предвиди ред как
да се осъществи това уведомяване, стига този ред да не дерогира законово
гарантираното право на всеки един от членовете на кооперацията да узнае за
свикването на общото събрание и оттам да участва в него.
В случая в Устава на ЗКПУ „Филип Тотю" в
неговия чл.26, ал.2 е предвиден начина на свикване на Общото събрание а именно:
Чл.26, ал.2. „Поканата се разгласява чрез: Поставяне на видни места в
населеното място. Съобщение по местната радиоуредба. Съобщение в районен
вестник“. В случая посочените три действия, с които се разгласява поканата са
посочени кумулативно, т.е. императивно следва да се изпълнят и трите действия
от страна на УС, на когото съгласно чл.26, ал.1 от Устава е възложено свикването на
Общото събрание с покана.
От страна на УС на ЗКПУ „Филип Тотю“ безспорно
е изпълнено само последното действие - съобщение в районен вестник. В съдебното
заседание по делото процесуалният представител на ответната страна не доказа
изпълнението от страна на УС на останалите две действия поради следното:
Представеното удостоверение от Община
Две могили, че за 2020г. на територията на общината само две лица са заплатили
дължимата такса за местната радиоуредба съвсем не обосновава извода, че
неизлъчването на съобщение по местната радиоуредба за насроченото общо събрание
на ЗКПУ „Филип Тотю“ не се е отразило на броя на член - кооператорите, до които
информацията за свикването на общото събрание би могла да достигне чрез него, тъй
като не такова е условието, посочено в чл.26, ал.2 от Устава. За сравнение и
броят на абонаментите на вестник „Утро" на територията на община Две
могили съгласно приложената справка от издателя на вестника) също е 2 (два)
броя за 2020г., но това не е основание за игнорирането на този начин на
разгласяване на поканата. Удостоверяването на първия начин на разгласяване на
поканата за общото събрание - чрез поставяне на видни места в населеното място,
с помощта на свидетелски показания (какъвто начин за доказване е избрал ответника)
съдът намира, че е недопустим според правилата на гражданското съдопроизводство.
Такива удостоверявания са допустими само с писмени документи, доказващи
извършването на това действие (например протоколи за поставянето и за свалянето
на поканата). Още повече, че в случая този начин на разгласяване е обвързан с
определен период, през който този начин следва да бъде осъществен, а именно - в
продължение на две седмици преди датата на общото събрание, а това може да се
гарантира само с протоколи за поставянето и свалянето на поканата, подписани
между съответните представители (собственици, управители или търговски
работници) на търговските обекти, на които се твърди, че са поставени поканите
за свикване на събранието и представители на УС на ЗКПУ „Филип Тотю" или
нейни служители. Такъв е редът за удостоверяване на подобни действия според ГПК
- например за съобщенията на съда до подателя на исковата молба при неустановен
негов адрес, посочен в чл.129, ал.2, изр. последно от ГПК, за обявленията в
изпълнителното производство, относно извършена продан на вещ, посочен в чл.477,
ал.3, изр. последно от ГПК и др.
Съдът счита в
контекста на гореизложеното твърденията на ответната страна, че неизпълнението
на някои от императивно посочените в Устава три начина на разгласяването на
поканата не се отразява на законността на проведеното на 13.09.2020г. общо
събрание на ЗКПУ "Филип Тотю" за несъстоятелни.
Правно неиздържано е и твърдението им,
че „начинът на разгласяването на поканата не рефлектира на законосъобразността на
събранието - поради факта, че същото е проведено в условията на спадащ кворум
по смисъла на чл.17, ал.2 от ЗК“ (ред 23-30 от стр.2 на отговора на ИМ). Това е
така, тъй като условието на спадащ кворум, посочено в чл.17, ал.2 от 3К има
самостоятелно значение и приложение при правилата за провеждане на общото
събрание, защото е приложимо при всички начини на разгласяване на поканата,
предвидени в който и да е Устав ( включително и при разгласяване с писмени
покани до всеки член-кооператор). Неспазването на чл.18, ал.5 от ЗК при
провеждането на общото събрание на 13.09.2020г. също не следва да се приеме за
несъществено нарушение на материалния закон и което е квалифицирано от
ответната страна като „пропуск за водене на протокола" /ред 10-11 от стр.3
на отговора на ИМ/, на който „тежестта не е толкова голяма, че да обуслови
незаконосъобразност на взетите преди това решения" . Това е така, защото
законовата разпоредба се отнася за изпълнение на действие по време на
заседанието, а не за просто „изрично писмено отбелязване в протокола" .
Още повече, с това действие в края на заседанието се оповестява и решение на
общото събрание, с което се поставя изрично задължение за всеки член-кооператор
да изпълни в едногодишен срок новоприетата ал.5 на чл.9 на Устава на ЗКПУ "Филип
Тотю" неизпълнението на която може да доведе до изключването на съответния
член-кооператор.
Относно
незаконосъобразността на взетото решение по т.5 от дневния ред, с което е приета новата ал.5 от
чл.9 на Устава на ЗКПУ „Филип Тотю“.
Посоченото още в исковата
молба с приетата нова ал.5 от чл.9 на Устава се въвежда изискването към
кооператорите да предоставят свои лични данни в обем, по-голям от минимално
необходимия за целта - вписването му в книгата на кооператорите, а на
администратора на лични данни, какъвто по своята същност е Председателят на
кооперацията се дава възможност да събира и обработва лични данни на всеки
кооператор в обем, по-голям от необходимия. При това тази възможност му се
предоставя без да се гарантира в достатъчна степен защитата на тези лични
данни, което е императивно изискване на ЗЗЛД и на GDPR.
Съдът следва да отбележи, че
от 25.05.2013г. се прилага Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и
на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за
отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ
регламент относно защитата на данните). Регламентът урежда правилата по
отношение защитата на физическите лица въз връзка с обработването на лични
данни, както и правилата по отношение на свободното движение на лични данни. Съгласно
чл.288 от ДФЕС „Регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в
своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки."
С новата правна уредба,
прилагана в ЕС от 28.05.2018г. се изменя статута на администраторите на лични
данни, при което вписването им в съответния Регистър, създаден към Комисията за
защита на личните данни вече става само с подаване на уведомление, заедно с
което се разширява отговорността им при обработката на лични данни на
физическите лица с оглед спазването на изискванията на чл.5 и чл.6 от Регламент
(ЕС) 2016/679 и то в зависимост от целите и обхвата на личните данни на
физическите лица, които се администрират. В този смисъл правата и задълженията
на Председателя на ЗКПУ като администратор на лични данни по отношение на лицата,
работещи по трудово правоотношение в кооперацията и на които той е работодател
са различни спрямо правата и задълженията му на Председател на Управителния
съвет и представляващ кооперацията като юридическо лице в отношенията с други
органи и юридически лица като администратор на налични данни по отношение на
член-кооператорите.
Регламент (ЕС) 2016/679
(GDRP) в своята Глава ІІ „Принципи" определя и регламентира принципите,
свързани с обработването на лични данни в своя чл.5, а в чл.6 определя
законосъобразността на обработването на личните данни
С решението взето на
общото събрание по т.5 от дневния ред е приета нова ал.5 от чл.9 на Устава,
която гласи: „Всеки член на Кооперацията се вписва в книгата на кооператорите.
В нея се вписват трите пълни имена на кооператора, ЕГН, постоянен адрес,
настоящ адрес, дата на възникване и прекратяване на членството му, основания за
прекратяване на членството, встъпителна вноска, размера на първоначалната
дялова вноска, срока и начина на тяхното изплащане."
Видно е, че въведената
нова ал.5 от чл.9 на Устава нарушава поне два от посочените принципи - за
ограничение на целите и за свеждане на данните до минимум, а също и принципа на
цялостност и поверителност - във връзка с правото на всеки кооператор, посочено
в чл.9, ал.1, т.9 от ЗК (респективно чл.10, ал.2, т.10 от Устава на ЗКПУ „Филип
Тотю") ,а именно да има право „на постоянен достъп за справки до книгата за
регистрация на кооператорите".
В основанията за
въвеждането на изискванията на новата ал.5 от чл.9 на Устава на ЗКПУ "Филип
Тотю" в Протокола на ОС на ЗКПУ „Филип Тотю“ е посочено, че това се
налага, тъй като обработването на посочените лични данни на всеки
член-кооператор е необходимо за спазването на законово задължение спрямо
администратора.
Съдът следва да отбележи
следното:
Когато е налице законово изискване за вписване
на лични данни на член-кооператорите при подаване документи в НАП и в
Търговския регистър се отнасят само за конкретно определен и ограничен брой
член-кооператори – тези на които е изплатен годишен дивидент върху дяловата
вноска или които са избрани в ръководните органи на кооперацията, а не за
всички член- кооператори.
И в двата случая обаче за
идентифицирането на тези член-кооператори се изисква само и единствено ЕГН, но
не и останалите лични данни, посочени в новоприетата ал.5 от Устава на
кооперацията - постоянен и настоящ адрес, дата на възникване на членството,
размер на дялова вноска и т. н.
Както ищците са посочили в исковата молба в
подаваната до НАП Декларация по чл.73 от ЗДДФЛ /приложена към Исковата молба/
действително се изисква идентифицирането на член-кооператорите, на които е
изплатен дивидент, с тяхното ЕГН и дата на раждане (която се включва в ЕГН). А
при изплащането на дивидента, независимо от начина, по който се осъществи това,
на администратора на лични данни (Председателя на кооперацията) ще му стане
известен ЕГН на съответния член-кооператор,защото: при изплащане дивидента в
брой се съставя РКО, в който се вписват трите имена и ЕГН на член-кооператора,
при изплащане по банков път член-кооператорът трябва предварително да подаде заявление
до председателя на кооперацията, в което да впише както ЕГН, така и IBAN ***.
В тези смисъл аргументите
на ответника, че знаейки предварително ЕГН на член-кооператора председателят на
кооперацията ще може да научи банковата му сметка за да му изплати дивидента с
банков превод съдът счита, че е изцяло несъстоятелен поради разпоредбите за
опазване банковата тайна. Действително от 2016г. съществува към ЦУ на БНБ
Регистър на всички банкови сметки, открити във всички банки с имената на
титулярите и ЕГН им, но достъп до него имат само определени категории лица и
институции. И определено нито председателят на кооперацията, нито членовете на
УС попадат сред тях.
Останалите аргументи на ответника относно
документите, които се изискват при подаване в Търговския регистър на ГФО на
кооперацията и при регистрацията на членовете на управителните й органи (Управителен
съвет, Контролен съвет и Председател) също са несъстоятелни поради следното:
С измененията в Закона за търговския
регистър на юридическите лица, направени с ДВ, бр. 38 от 24.04 2020г., в сила от
24.04.2020г. всички документи, които се изискват при подаването на ГФО
(протоколи от събранието, списък на присъстващите член-кооператори, извлечение
от книгата на член-кооператорите и др.) се заменят с декларация по чл.1З, ал.4
от Закона за търговския регистър за удостоверяване тези обстоятелства и за
редовността на документите, която се подава от Председателя на кооперацията.
Вписването на членовете на
избраните ръководни органи на кооперацията в партидата на кооперацията в
Търговския регистър действително става със Заявление А7, подавано от
Председателя на кооперацията, в което се изисква посочване на ЕГН на членовете
на тези органи. Но заедно с това заявление се изисква и прилагането на
Декларация по чл.3, ал.1, т.З от ЗК и по чл.20, ал.2 от ЗК, лично подадена от
всеки член на тези органи (в която естествено той е посочил трите си имена и
ЕГН на член-кооператора, избран в тези органи), както и свидетелство за
съдимост на всеки член на тези управителни органи (в което също е посочен ЕГН на
лицето, за което се отнася) и което се издава само по лично заявление от лицето.
От изложеното е видно, че
случаите, с които се аргументира ответника за необходимостта всеки
член-кооператор да предостави почти всичките си лични данни на Председателя на
кооперацията като администратор на лични данни за да осъществява задълженията
си по закон се свеждат само и единствено до знанието на ЕГН на определени член-кооператори
(а не на всички член-кооператори) и тези случаи винаги изискват личното
предоставяне на определени документи от тези член-кооператори (в които се
съдържа техният ЕГН), поради което отпада необходимостта администраторът на
лични данни - председателят на кооперацията предварително да знае необходимите
за изпълняване законовите си задължения лични данни (основно ЕГН) на член -
кооператорите, откъдето произтича и незаконосъобразността на новоприетата ал.5
от чл.9 от Устава на ЗКПУ „Филип Тотю", а оттам и незаконосъобразността на
решенията по т.5 и т.6 от дневния ред на Общото събрание, проведено на
13.09.2020г.
По
отговорността за разноски:
Съобразно
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищците разноските по делото в размер на 405.00
лв.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА като незаконосъобразно изменението на
Устава на ЗКПУ „Филип Тотю", взето с Решение на ОС по т.5 от дневния ред
на заседанието на ОС, проведено на 13.09.2020г.
ОТМЕНЯВА като незаконосъобразно Решението на
ОС по т.6 от дневния ред на заседанието на ОС, проведено на 13.09.2020г.
ОСЪЖДА ЗКПУ „Филип Тотю“ гр.Две могили, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Две могили, обл.Русе, ул.“Черно
море“ № 2, представлявана от Председателя И.С. А., да заплати на П.С.П., ЕГН-**********
*** и В.Ц.К., ЕГН-********** ***8, сумата от 405.00 лв. /четиристотин и пет
лева/, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: /п/