МОТИВИ към ПРИСЪДА № 66 от 07.10.2019г. по НЧХД № 54/2019г.
по описа на Районен съд Несебър, VI състав,
Валери Събев.
Г.Н.Ф.
е подала тъжба срещу И.А.Б. за това, че на 30.07.2018г., около 11:00 часа, в
гр. Несебър, местност „Акротирия”, комплекс „Рич *”, пред рецепцията на сграда
„Рич *”, бл. *, в присъствието на А.М.М. и И.Р., й нанесъл обида с репликите
„Защо разговаряш с тази кучка?” и „Излизай навън, твар такава”.
Повереникът
на тъжителката счита, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин е
установена и доказана фактическата обстановка. Намира, че анализът на
доказателствата безспорно потвърждава фактите, описани в подадената тъжба, като
се доказва от обективна и субективна страна извършването на процесното
престъпление от подсъдимия. Извършва подробен анализ на показанията на
разпитаните свидетели. В тази връзка сочи, че следва да се кредитират в пълнота
показанията на свидетелката Р. и да не се кредитират показанията на останалите
свидетели поради съществени противоречия в тях. Намира, че с показанията на
свидетелката Р. се потвърждават изцяло твърденията в частната тъжба. Отправя
искане за постановяване на осъдителна присъда. Претендира разноски.
Тъжителката
поддържа казаното от повереника й.
Защитникът
на подсъдимия намира, че събраните в хода на разследването писмени и гласни
доказателства не водят до безспорен и категоричен извод за авторството на
деянието в лицето на подсъдимия. Счита за безспорно, че на посочената в тъжбата
дата между тъжителката и подсъдимия е имало коментари на висок тон. Сочи, че от
страна на подсъдимия към тъжителката не са били отправяни обидни думи и не са
били правени квалификации за нейното поведение и характеристични данни. Развива
съображения в насока, че показанията на свидетелката Р. не следва да се
кредитират. Намира за относими най-вече показанията на независимите свидетели К.и
А.. Излага аргументите си в тази насока. Моли съдът да признае за невиновен И.Б.
и да възложи всички разходи по делото на Г.Ф.. Алтернативно отправя искане за
постановяване на присъда при превес на смекчаващите вината обстоятелства – ако
съдът счете подсъдимия за виновен.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното:
По делото се установя следното от фактическа страна:
Подсъдимият
И.А.Б. е роден на ***г., с БУЛСТАТ ****, с адрес в Република България гр. Несебър,
местност Акротирия, комплекс Рич *, бл. *, вх. *, ап. **, руснак, руски
гражданин, неосъждан. Същият е регистриран в Регистър БУЛСТАТ като
собственик на недвижим имот, като е посочил цитирания адрес за свой постоянен.
Регистрацията била извършена въз основа на заявление за вписване от 29.04......
във връзка със закупен апартамент в гр. Несебър, местност „Акротирия”, Рич,
етаж 3, апартамент ..с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ...,
том IV, рег. № ...., дело № ...от ..... Няма данни след вписване на този адрес Б.
да е преминавал през границите на Република България. Същият бил вписан в книга
на собствениците в етажната собственост към 01.05.2017г., с отбелязване, че
настоящият му адрес е в гр. Москва. Видно от колективно обръщение от
собствениците на ж-к „Рич *”, бл. *, гр. Несебър, изпратено до Районен съд
Несебър, пред тях Б. показвал положителни качества и се проявявал като честен,
порядъчен човек, добър съпруг, който се ползва с уважението на своите колеги.
Определен е като винаги приятелски настроен към съседите си, приветлив, учтив,
любезен, общителен и отзивчив, съдържан и тактичен.
Тъжителката Глина Ф. също е собственик на
самостоятелен обект в обитаваната от Б. сграда в режим на етажната собственост.
От своя страна Б. е съпруг на управителя на етажната собственост към лятото на
2018г. – Оксана Б.. Г.Ф. не заплащала част от задълженията си към етажната
собственост и предприела инициативи за провеждане на свикани от нея общи
събрания. По нейна инициатива било проведено общо събрание на етажната
собственост от 27.03.2018г. Във връзка с тези действия на Ф. отношенията между
ръководството (представлявано от управителката Б.) и тъжителката се влошили. От
собствениците в етажната собственост се формирали две групи – една около
управителката Б. и друга на собствениците, които не заплащали задълженията си –
около Ф..
Към юли месец 2018г. св. Р. била на гости в
комплекса при тъжителката. Р. била съпруга на брата на тъжителката, който починал.
На 30.07.2018г. двете отишли на плаж и около 11:00 се върнали в комплекс „Рич *”.
Влезли във фоайето на комплекса, поздравили охраната и администратора – св. М..
Между Р., тъжителката и М. започнал разговор, като последната изказвала своето
възхищение, че двете плували в морето при не много добро време. По време на
разговора във фоайето бързо влязъл подсъдимият И.Б. и се обърнал към М. с
думите „Защо разговаряш с тази стари кучка. Изгони я навън и изобщо не я пускай
тук!”. Докато произнасял тези думи Б. гледал към тъжителката Ф. и визирал нея.
Думите били отправени към М. със заповеден тон. След това Б. се обърнал към Г.Ф.
с думите „Махай се от тук, твар!” Заявил й, че има задължения в размер на
повече от 2000 лева и няма право да разсейва г-жа М.. Ф. стояла учудена и
потресена като отговорила, че няма да разговоря с него, щом се държи така и му
заявила, че няма право да се разпорежда, тъй като е собственик също като нея. В
този момент във фоайето влязла Оксана Б., която отвела подсъдимия, а
тъжителката и свидетелката Р. се прибирали в апартамента на Ф.. Пред св. Р.
тъжителката споделила, че се чувства обидена и изпитва страх, че може да се
повтори отново този инцидент. Не я напускало чувството на страх, унижение и
оскърбление. След като конфликтът между Ф. и Б. започнал свидетелката М. се
дистанцирала от него и се присъединила към охранителя на комплекса в страни от
събитията.
След инцидента от Г.Ф. била подадена жалба срещу И.Б.
до Р.п.Н. (с вх. № 3086 от 07.09.2018г.). Под същия входящ номер била
образувана преписка, по която било снето сведение от св. М.. В сведението тя
вписала, че описаното в жалбата не отговаря на истината, случаят е силно
преувеличен от г-жа Ф., двамата с Б. си разменили реплики на руски език, които М.
не разбрала, но нямало физическа агресия. При тези данни с постановление от
30.11.2018г. бил постановен отказ от прокурор при РП Несебър за образуване на
ДП. Ф. *** и срещу други лица – свидетелките А. и К.и лицето И.П..
За
да достигне до изводите си относно фактическата страна спора съдът в пълнота
кредитира показанията на свидетелката Р. и частично тези на свидетелката М., А.
и К.. На първо място съдът намира, че следва да се кредитират в пълнота
показанията на св. Р.. В тази връзка не се приемат възраженията на защитата на
подсъдимия за предубеденост на тази свидетелка. Вярно е, че свидетелката е в
приятелски отношения с тъжителката, но това само по себе си не може да е
единствена причина за изключване на нейните показания. Освен това св. Р. е била
съпруга на брата на тъжителката, поради което не попада в кръга от роднини по
смисъла на чл. 119 НПК, които само поради това си качество могат да откажат да
свидетелстват. Не може да се говори и за икономическа зависимост на Р. от Ф.,
тъй като свидетелката е пребивавала в апартамента на тъжителката единствено
като гост. От друга страна свидетелката Р. не е заинтересована по никакъв начин
от отношенията в етажната собственост, тъй като не е собственик на апартамент в
нея. От показанията на всички разпитани свидетели се установи безпротиворечиво,
че в основата на конфликтната ситуация между подсъдимия и тъжителката са
влошени отношения, свързани с разногласия относно управлението на етажната
собственост и заплащането на таксите. В такава насока са показанията на
свидетелките М., А. и К.и представените от служебния защитник на подсъдимия
писмени доказателства (покана за свикване на общо събрание, протокол от общо
събрание, колективно обръщение от собствениците в етажната собственост). Поради
тази причина от съществено значение при преценката на свидетелските показания е
обвързаността на свидетелите с отношенията, създали се във връзка с етажната
собственост. Както се посочи св. Р. няма никакво отношение към въпросите,
свързани с управлението на етажната собственост. Ето защо следва да се приеме,
че показанията й по никакъв начин не са засегнати от тези отношения (за разлика
от показанията на останалите разпитани свидетелки) и следва да се кредитират
изцяло. На следващо място показанията на св. Р. са конкретни, логични и
последователни. Тя описва реализиралите се факти точно и конкретно. Показанията
на всички останали свидетелки са лишени от конкретика, като нито една от тях не
посочва конкретната тема на проведения разговор на висок тон между тъжителката
и подсъдимия. В заключение може да се обобщи, че в показанията на св. Р.
липсват вътрешни противоречия и същите не са повлияни от конфликтните отношения
в обитаваната от страните по делото сграда в режим на етажна собственост. Това
мотивира съдът да даде съществен приоритет на тези показания, независимо от
установените приятелски отношения между свидетелката и тъжителката Ф..
Относно
показанията на останалите разпитани свидетели, съдът на първо място намира за
необходимо отново да отбележи, че всички те са пряко свързани с отношенията в
етажната собственост (св. М. е управител в комплекса, а останалите две
свидетелки – собственички на самостоятелни обекти в сградата). Това безспорно е
повлияло на техните показания и същите не могат да се кредитират напълно от
съда. Относно свидетелката М. се наблюдава тенденция (още от разпита й по
образуваната преписка, документиран в сведение на л. 93 от делото) същата да се
дистанцира от конфликта. Налице е явно нежелание от нейна страна да навлиза в
конкретиката на разразилия се спор. В дадените сведения пред полицейските
служители тя е заявила, че не владее руски език и поради тази причина не е
разбрала същността на разговора. В разпита си пред съда тя посочва, че владее
на нормално ниво руски език, но не е възприела конкретни думи и изрази от
разговора, тъй като се дистанцирала и се отдалечила от мястото на конфликта.
Т.е. очевидно е желанието на тази свидетелка да не изнася подробности относно
конфликта, като пред различните органи тя посочва и различни причини за това. В
крайна сметка от показанията й не могат да се извлекат конкретни факти,
свързани с използваните от Б. спрямо Ф. думи и изрази, тъй като М. твърди, че
не е чула конкретни думи и слова. Показанията й обаче потвърждават, че е имало
конфликт между подсъдимия и тъжителката, че отношенията между тях са се влошили
във връзка с управлението на етажната собственост, както и, че на място е
присъствала свидетелката Р., а впоследствие е дошла и съпругата на подсъдимия и
участниците в конфликта се разотишли. В тази част показанията на св. М.
подкрепят показанията на св. Р. и са в подкрепа на горния извод на съда, че
показанията на последната следва да бъдат кредитирани.
По
отношение показанията на свидетелките А. и К.на първо място следва да се има
предвид, че съдът констатира тяхна заинтересованост във връзка с разразилия се
конфликт, предмет на делото. По делото е представено изготвено в писмен вид и
преведено на български език „Колективно обръщение на собствениците на комплекс Рич
*, блок 1, в гр. Несебър”. В него фигурират подписите на тези две свидетелки,
което потвърждава, че те са част от авторите на написаното в обръщението. В
обръщението освен данни за личността на подсъдимия Б. се съдържат и множество
квалификации по отношение на тъжителката – че е заядлива, скандална, умишлено
провокира скандали с други собственици, разпространява и публикува в социалните
мрежи невярна информация за състоянието на комплекса, опорочава работата на
целия обслужващ персонал, нагрубява го, има користна цел да стане председател
на управителния съвет, провокирала е кражба на книгата на Етажната собственост.
На практика преди да бъдат разпитани като свидетелки А. и К.са отправили в
писмен вид (ведно с други собственици в етажната собственост) множество
обвинения срещу тъжителката. Това е доказателство за отношението на двете
свидетелки към тъжителката Ф., което от своя страна е причина показанията на
тези свидетелки да се анализират внимателно и през призмата на лансираната
лично от тях предубеденост по отношение на страна по делото. Както се посочи и
по-горе именно влошените отношения между различните собственици в етажната
собственост са в основата на процесния конфликт, поради което явното причисляване
към една от двете формирали се групи от собственици е знак за предубедено
отношение на даден свидетел. В подкрепа на извода, че показанията на двете
свидетелки не могат да се кредитират в пълнота са и противоречията между тях.
На първо място всяка от двете изтъква различна причина за присъствието им по
време на скандала. Свидетелката А. твърди, че двете се спрели и се заслушали в
разговора, тъй като тя е член на контролния съвет и разговорът касаел и нея.
Свидетелката К.сочи, че причината двете да се спрат във фоайето е била
намерението на А. да зададе въпроси на подсъдимия Б.. От своя страна самата А.
не твърди да е имала въпроси към него и поради тази причина да е останала по
време на разговора. Посоченото разминаване е съществено, доколкото на практика
не може да се установи конкретна причина, поради която двете свидетелки са
решили да останат да слушат разговор между други лица - тъжителката и
подсъдимия. Наред с това от показанията на всички свидетели (вкл. и А.) се
установява, че съпругата на подсъдимия се е появила на по-късен етап, докато
свидетелката К.твърди, че тя през цялото време е била там. Никоя от тези две
свидетелки не твърди да е видяла на място охранителя в комплекса, докато показанията
на св. М. и Р. са категорични, че той е бил там. Т.е. налице са различни
противоречия в конкретни факти от разразилата се ситуация, изнесени от
свидетелките А. и К., които разколебават техните показания. Посоченото в комбинацията
с липсата на убедителна и логична причина двете да останат да слушат разговор
между други лица затвърждава извода на съда, че показанията на тези свидетелки
не могат да бъдат кредитирани. Както се посочи явната заинтересованост от
изхода на делото, демонстрирана от тях в подписан по делото документ, е причина
показанията им да бъдат подложени на задълбочен анализ. Този анализ от своя
страна разколебава в още по-голяма степен тяхната достоверност. Нещо повече –
всяка от двете свидетелки сочи, че „не могат точно да преразкажат разговора”.
Всяка от тях сочи, че „не е чула” обидни думи, но е факт, че и двете не могат
да преразкажат точния разговор изцяло. Т.е. на практика и от показанията на
тези две свидетелки (както и от показанията на св. М.) не могат да се извлекат
в пълнота използваните от Б. думи и изрази спрямо тъжителката Ф..
Извършеният
анализ на свидетелските показания доведе съда до краен извод, че показанията на
св. Р. следва да се кредитират в пълнота, показанията на св. М. следва да се
кредитират в определена тяхна част (в която потвърждават тези на Р.), а
показанията на свидетелките А. и К.следва да се кредитират в отделни части –
най-вече във връзка с отношенията в етажната собственост.
За
формиране на фактическите изводи на съда способстват и приетите по делото
писмени доказателства. В тях се съдържат данни за съдимостта и личността на Б.
(справка за съдимост и Колективно обръщение на собствениците на комплекс Рич *,
блок 1, в гр. Несебър”), данни за отношенията в етажната собственост, довели до
процесния конфликт (отново колективно обръщение, протокол от общо събрание на
ЕС, покана за свикване на ОС, таблица на нередовните платци). Материалите от
образуваната във връзка със случая преписка вх. № 3086/2018г. по описа на Р.п.Н.
(на л. 86 –л. 93 от делото) също способстват за изясняване на фактическата
обстановка. Представената жалба от Г.Ф. до р.п.Н. (на л. 157 – л. 161 от
делото) също е индиция за влошените отношения между нея и свидетелките А. и К..
На
базата на установените горепосочени фактически положения съдът от правна страна
достигна до извод, че подсъдимият е осъществил срещу тъжителката деяние по чл.
148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
Във
връзка с правната страна на спора съдът на първо място счита, че следва да
бъдат направени известни уточнения. В правната теория и съдебната практика по
категоричен начин е прието, че в производствата от частен характер, които се
образуват по тъжба на пострадалото лице, е необходимо в тъжбата да се съдържат
всички относими факти, които според тъжителя представляват претендираното от
него престъпление, а съдът е този, който трябва да подведе изнесените факти под
относимата норма от наказателния процес (ако счете, че по делото се установява
поведение на подсъдимия, което да представлява престъпление). Този извод
произтича и от изричната разпоредба на чл. 81, ал. 1 НПК, според която сред
задължителните реквизити на тъжбата са данни за обстоятелствата на
престъплението. В подобна насока е и разпоредбата на чл. 287, ал. 6 НПК, според
която частният тъжител може единствено да въвежда нови обстоятелства в предмета
на обвинението, но не и да повдигне обвинението по закон за по-тежко наказуемо
престъпление (каквото правомощие има например прокурора по делата от общ
характер – арг. от чл. 287, ал. 1 НПК). В тази връзка съдът намира, че в тъжбата
са очертани рамките на частното обвинение. От описаното в тъжбата може да се
направи извод, че спрямо подсъдимия е повдигнато обвинение за това, че на 30.07.2018г.,
около 11.00 часа, в гр. Несебър, местност Акротирия, на
публично място - комплекс Рич *, пред рецепция на сграда „Рич *” бл. *, нарекъл Г.Н.Ф., в
нейно присъствие с унизителни за честта и достойнството й думи, използвайки
изразите „кучка” и „твар”. Всички тези обстоятелства са описани в тъжбата и
съдът намира, че от тях може да се изведе повдигнато обвинение за престъпление
по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК. Според цитираните текстове се
наказва обида, която е нанесена публично. Същевременно съставът на
престъплението „обида” е уреден в чл. 146 НК и за да бъде осъществен е
необходимо деецът съзнателно да каже или извърши нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие.
При
това положение от обективна страна съдът на първо място следва да извърши
преценка дали инкриминираните в тъжбата изрази са изречени и дали са унизителни
за честта и достойнството на тъжителката. Както се прие от фактическа страна
безспорно подсъдимият е използвал срещу тъжителката думите „кучка” и „твар”.
След като съдът приема за доказано това обстоятелство, то от съществено
значение е дали с тези изрази е осъществен съставът на престъплението „обида”.
Във
връзка с горното на първо място следва да се има предвид, че става въпрос за
думи, които са изречени на руски език, в разговор между граждани на Руската
Федерация. В тази връзка при извършения разпит на св. Р. (която свидетелства за
употребата на тези думи) същите бяха преведени от преводач със значението им на
български език. Всички разпитани свидетели (вкл. и руските граждани)
потвърждават, че значението на тези думи е обидно (такова признание се съдържа
имплицитно и в показанията на св. А., която твърди, че твърдението за
произнасянето на думите „кучка” и „твар” представлява „преувеличение”). Св. М.
също потвърждава, че владее на определено ниво руски език и знае, че думите са
обидни. От съществено значение е и тонът на проведения разговор. Дори думата
„твар” принципно може да има и друго значение, което не е обидно, но определено
в контекста на разразилия се конфликт между Б. и Р., тази дума е използвана с
обидно значение. Този извод се подкрепя от използването непосредствени преди
това на думата „кучка” спрямо тъжителката. Налага се извод, че посочените изрази „кучка” и „твар” осъществяват от
обективна страна изискването на чл. 146 НК да са унизителни за честта и
достойнството на друго лице. Настоящият съдебен състав счита, че тези изрази представляват унизителни
епитети, отразяващи отрицателни качества. Тези квалификации са в нарушение на
приетите норми за нормално човешко общуване и за зачитане честта и
достойнството на лицата. Безспорно е общоприето тези думи да отразяват отрицателни
качества за дадено лице, като същите са позорящи за личността му. Думата „кучка”
е приета в обществото като непристойна. Неприемливо в обществото е със същата
да се извършва квалификация на дадено лице. Посочената дума може да бъде
свързана единствено с отрицателна оценка, която се дава на съответното лице. Същото
може да се каже и за думата „твар”, използвана в цитирания по горе контекст. Налага
се извод, че и двете думи безспорно са годни за осъществяване състава на
престъплението „обида”. Както се посочи това обстоятелство се потвърждава и от
разпитаните по делото свидетели, които възприемат тези думи именно като обидни.
Налице е и следващият елемент от обективна страна - обидите
да са отправени в присъствието на пострадалата. Това безпротиворечиво се
установи от фактическа страна по делото, като обидите са били насочени срещу тъжителката
във връзка с възникнал конфликт между нея и подсъдимия. Съдът намира, че
обидите са нанесени и „публично” по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1 НК. В
практиката на върховната инстанция е прието последователно, че публичността на обидата
изисква присъствие на повече лица (над две-три), но и тези лица лично да
са чули и възприели обидните изрази - Решение № 270 от 17.V.1975
г. по н. д. № 213/75 г., II н. о., Решение № 737 от
16.ХII.1974 г. по н. д. № 700/74 г., II н. о., Решение № 102 от 24.II.1976
г. по н. д. № 59/76 г., I н. о. В случая обидите са в
присъствието на тъжителката, св. Р., св. М., охранител в обекта. В такава
насока са всички събрани по делото свидетелски показания. Освен това обидите са
изречени на висок тон във фоайето на сградата в режим на етажната собственост,
поради което е имало множество хора, които са могли да ги възприемат. Налага се
извод, че по делото се установяват достатъчно факти, че обидите са нанесени
пред повече от две-три лица, които също са ги възприели, наред с тъжителката. Поради
тази причина безспорно обидите са нанесени публично по смисъла на чл. 148, ал.
1, т. 1 НК.
След като съставът на престъплението „обида” е
осъществен от обективна страна, то в случая е налице и субективната страна на
инкриминираното деяние. Подсъдимият безспорно е съзнавал, че използваните от
него думи му са унизителни за честта и достойнството на пострадалата. От
фактическа страна по делото се установи, че той е използвал тези думи именно с
това съзнание и с цел да засегне честта и достойнството на Ф.. Този извод се
подсилва от самото поведение на подсъдимия, придружаващо изразите и изразяващо
се в използваните от него висок тон и жестове спрямо пострадалата. Както се
посочи по-горе използваните думи са неприемливи с оглед господстващите морални
норми в обществото, поради което подсъдимият е съзнавал този техен характер. Съзнавал
е, че чрез тях дава отрицателна оценка на пострадалата. Наред с това подсъдимият
е възприел, че думите се изричат пред повече хора и могат да бъдат възприети от
тези хора, поради което безспорно е формирал умисъл да нанесе обидата публично.
Безспорно е и, че подсъдимият е целял думите му да бъдат възприети от пострадалата.
Ето защо настоящият съдебен състав достигна до краен извод, че деянието е
извършено и откъм субективната му страна, като умисълът се извежда най-вече от
самите действия на подсъдимия.
С
оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че Б. е извършил престъплението
по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК спрямо Ф..
При индивидуализация на наказателната отговорност на
подсъдимия, съдът намира следното:
Налице
са предпоставките на чл. 78А за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност чрез налагане на административно наказание. Предвидените в чл. 148,
ал. 1 НК наказания са „глоба” от 3000 до 10 000 лева и обществено
порицание. Видно от справка за съдимост на Б. (на л. 156 от делото) лицето е
неосъждано. Наред с това с престъплението не са причинени имуществени вреди.
Т.е. всички предпоставки на чл. 78А, ал. 1 НК са налице, поради което съдът
освободи Б. от наказателна отговорност, като му наложи административно
наказание „глоба” в размер на 1000 лв.
При
определяне размера на наказанието, съдът се съобрази с т. 6 от Постановление №
7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум на ВС. Според цитираното
постановление след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще
налага административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на
закона за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В
чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
В
така очертаните рамки, съдът прие, че наложеното наказание „глоба” следва да бъде
определено в размер от 1000 лв. Б. е с чисто съдебно минало и следва да се
определи като лице с ниска степен на обществена опасност. Наред с това
обществената опасност на престъплението по чл. 148, ал. 1 НК не е висока.
Чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите му характеристични данни следва
да бъдат отчетени като смекчаващи вината обстоятелства. При отчитане на всички
обстоятелства, предвидени в чл. 27 ЗАНН, съдът достигна до извод, че деянието е
осъществено при смекчаващи вината обстоятелства, като при ниската обществена
опасност на извършеното престъпление и ниската обществена опасност на дееца,
размерът на наказанието е определен в минимума, предвиден в чл. 78 НК – 1000
лв. Така наложеното наказание в пълнота
ще изпълни целите си, като въздейства възпитателно върху наказаното лице и
обществото.
С
оглед признаването на подсъдимия за виновен и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът счете, че Б. следва да бъде осъден да заплати на частния тъжител
направените по делото разноски в размер на 772 лева, от които 600 лева - платено
възнаграждение за адвокат и 172 лева - заплатени депозити и държавни такси.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие и 2 бр. анекси към
него сумата от 600 лв. е заплатена от тъжителката на повереника й (договорът на
л. 162 от делото играе ролята на разписка за плащането на тази сума). В анексите
е уговорено допълнително заплащане на възнаграждения от още 500 лв. и още 200
лв., но по делото няма доказателства тези суми да са заплатени на повереника.
Ето защо осъществяването на тези разноски остава недоказано и съдът присъди
единствено доказаните такива. Разноските в размер на 172 лв. (депозити и
държавни такси) също са доказани по делото – видно от платежни нареждания на л.
11, л. 12, л. 35, л. 61 от делото и разписка на л. 94 от делото.
Така
мотивиран съдът произнесе присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: