РЕШЕНИЕ
гр.София,09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 5889 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение
от 22.08.2019 г. по гр.д. №24834/18 г., СРС, ГО, 164 с-в ДОПУСКА извършването на съдебна делба на
недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.610.863 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град София, общ. Столична, област София, одобрени
със Заповед РД-18-4/09.03.2016г. на изп. директор на АГКК, с адрес в гр.София,
район „Подуяне", ул. "******, с площ от 646 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: имот
с планоснимачен № 863, квартал: 12д, парцел XI, при съседи - поземлени имоти с
идентификатори - 68134.610.864, 68134.610.2007, 68134.610.862, 68134.610.859,
68134.610.858, 68134.610.857, съгласно Скица на поземлен имот
№15-331596-12.07.2017г., издадена от СГКК-гр.София, идентичен с УПИ XI-863 по действащия
регулационен план - ПРЗ на гр.София, м. "Сухата река- запад", одобрен
с Решение 325 по протокол 42/27.06.2013г. на СОС, при съседи на имота по
регулационен план: УПИ XII-864, УПИ V-857, УПИ VI-858, УПИ VII-859, УПИ Х-862, между следните лица и при квоти, както следва: за
ищецът „М."
ООД, с ЕИК ******- 192/360
ид. ч. от правото на собственост; П.Т.П., с ЕГН ********** и Ж.С.П., с ЕГН ********** -
общо 24/360 ид.
ч. в режим на СИО от правото на собственост; Л.Н.С., с ЕГН ********** - 48/360 ид. ч. от правото на
собственост; Р.И.М.,
с
ЕГН ********** - 24/360
ид. ч. от правото на собственост и Н.Х.Х., с ЕГН ********** - 72/360 ид. ч. от правото на
собственост, като ОТХВЪРЛЯ
иска
по чл. 34, ал.1 от ЗС досежно съделителя С.П.Т.,
с ЕГН **********, като неоснователен.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Л.Н.С.. Във въззивната жалба се сочи, че
решението е постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон по изложени съображения.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението и вместо това да постанови
друго, с което да се
обесили решението,евентуално да се отмени.
По въззивната жалба е постъпил
отговор,с който същата се оспорва.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,разгледана по същество е неоснователна.
На основание чл.272 ГПК съдът
препраща към фактическите и правни изводи на СРС .
По направените във въззивната жалба
възражения, СГС излага за пълнота следните
мотиви:
След подробно обсъждане на всички изложени от страните правни аргументи, съдът правилно е постановил, че процесният имот ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.610.863 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка шестстотин и десет точка осемстотин шестдесет и три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, общ.Столична, област София (Столица), одобрени със Заповед РД-18-4/09.03.2016г. на изп. директор на АГКК, Последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на поземления имот: гр.София, район „Подуяне“, ул.“******(седем), с площ от 646 кв.м. (шестстотин четиридесет и шест квадратни метра), подробно описан в исковата молба, е съсобствен между съделителите: „М.“ООД с притежавани 192/360 идеални части от правото на собственост, П.Т.П. и Ж.С.П. с притежавани общо в режим на СИО 24/360 идеални части от правото на собственост, Л.Н.С. с притежавани 48/360 идеални части от правото на собственост, Р.И.М. с притежавани 24/360 идеални части от правото на собственост и Н.Х.Х. с притежавани 72/360 идеални части от правото на собственост и е допуснал делба на имота между тези лица при посочените квоти.
Неоснователно във въззивната жалба се твърди, че по делото не са представени „никакви убедителни аргументи и доказателства “ относно правото на собственост на П.Т.П. и Ж.С.П..
По делото са представени следните писмени доказателства, доказващи че П.Т.П. и Ж.С.П. са собственици на 24/360 идеални части от правото на собственост на процесния имот, както следва:
- С исковата молба са представени Договор за продажба на наследство от 02.11.2007г., Акт 050,т.1У, рег.№14922/2007г. по описа на Нотариус В.Г., с район на действие РС-София, вписан в Имотния регистър на Агенцията по вписванията на 02.11.2007г.,№26,том XXVIII (описан под номер 15 в исковата молба), Удостоверение за наследници на Н.В.К.Изх.№1486/09.12.2016г.,изд. от СО,район „Изгрев“(описано под №14 в исковата молба) и Удостоверение за граждански брак №100235/17.05.1987г.,изд.от Народен съвет „Васил Левски“,гр.София (описан под №17 в исковата молба);
- С молба вх.№5047539 от 19.03.2019г. е представено пълномощно от П.Т.П. и Ж.С.П., в което тези съделители заявяват че са собственици на 24/360 идеални части от имота и упълномощават съделителката Л.С. да ги представлява и се разпореди с притежаваните от тях идеални части.
- По делото е представен предварителен договор от 27.02.2018г„ подписан от жалбоподателката Л.С.. От изявленията на Л.С. в договора също се вижда, че тя не оспорва качеството на съсобственик в имота на съделителите П.Т.П. и Ж.С.П. и това, че двамата заедно притежават 24/360 идеални части от правото на собственост.
- Не отговаря на истината изложеното в жалбата: „Твърдението, че П.П. и Ж.П. се легитимират като собственици, на основание прехвърлителна сделка между майката на Л.С. - А.К.и тях двамата не е подкрепена с никакви доказателства.“
- Именно представеният договор за продажба на наследство, представените по делото удостоверения за наследници и удостоверение за сключен граждански брак, са доказателство за придобиване на 24/360 идеални части от процесния имот от съделителите П.П. и Ж.П.. Нито един от тези документи не е оспорен по делото, включително и от Л.С..
- Във връзка твърдението в жалбата, че жалбоподателката счита за основателни „направените възражения по чл.76 от ЗН“, считам че съдът подробно е обсъдил всички аргументи на страните във връзка с направените от тях възражение по чл.76 от ЗН и въз основа на тях е достигнал до законосъобразен извод.
- В писмените бележки ищецът е изложил и допълнителни аргументи в подкрепа неоснователността на възражението по чл.76 от ЗН:
- -Видно от предварителен договор от 27.02.2018г., подписан от жалбоподателката Л.С. с подписването на същия тя признава на ищеца „М.“ООД качеството на съсобственик и не оспорва правните сделки, въз основа на които той е придобил идеални части от процесния имот и качеството си на съсобственик в имота.
- В чл. 1 ,ал. 1 от същия продавачите(между които и Л.С.) се задържат да продадат на съсобственика си „М.“ООД притежаваните от тях идеални части от имота, а по-късно П.Т.П. и Ж.С.П. изпращат пълномощно за сключване на окончателен договор в нотариална форма.
- -60/360 идеални части от процесния имот са придобити от ищеца от физическо лице- прехвърлител, който не е наследник на общия наследодател, а трето за наследството лице, на което не може да бъде противопоставено възражението по чл.76 от ЗН, защото е придобило имота на собствено правно основание по давност.
- -Още един съсобственик - Н.Х.Х. чрез няколко сделки е придобил притежаваните идеални части от имота, без да е направено възражение от останалите ответници по чл.76 от ЗН относно сделките по придобиване на притежаваните от него идеални части от процесния имот.
- От доказателствата по делото е доказано по безспорен начин, че „М.“ООД е придобило всички идеални части, за които се легитимира като собственик законно и сделките са действителни, страните по делото са съсобственици по наследство и чрез правни сделки и към момента на постановяване на съдебното решение са налице условия за допускане на делба между настоящите съсобственици в имота.
- Съдът правилно и законосъобразно е достигнал до извода, че не са налице основанията за прилагане от съда на чл.76 от ЗН, тъй като не са налице предпоставките за това.
Въззиваемата страна е сторила 500 лв.разноски за адвокат като следва да
бъдат присъдени 250 лв.,съобразно отхвърлената част на жалбата.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 29.11.2019 г. по гр.д. №16957/19 г., СРС, ГО, 113 с-в в частта,с която се ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание „забележка”, наложено на Л.Е.С., ЕГН **********, със Заповед № РД- К-09/4/09 от 25.02.2019 г. на директора на Институт по м., м.и т.с център по хидро- и а.„А.А.Б.“ при БАН,в частта,с която ОСЪЖДА Институт по м., м.и т.с център по хидро- и а.„А.А.Б.“ при БАН, да заплати на Л.Е.С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 500 лв., представляваща разноски по делото и в частта ,с която ОСЪЖДА Институт по м., м.и т.с център по хидро- и а.„А.А.Б.“ при БАН, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса по сметка на Софийския районен съд в размер на 160 лв.
и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед № РД-
К-09/4/09 от 25.02.2019 г. на
директора на Институт по м., м.и т.с център по хидро- и а.„А.А.Б.“ при БАН,с която е наложено дисциплинарното наказание „забележка”, на Л.Е.С., ЕГН **********
ОСЪЖДА Институт
по м., м.и т.с център по хидро- и а.„А.А.Б.“ при БАН, с адрес:
гр. София, бул. „******да заплати на Л.Е.С., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** - адв. с.п., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и сумата
от 250 лв., представляваща
разноски по делото пред СРС .
ОСЪЖДА Институт по м., м.и т.с център по хидро- и а.„А.А.Б.“
при БАН, с адрес: гр. София, бул. „******да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса
по сметка на Софийския районен съд в размер на 80 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Институт по м., м.и т.с център по хидро- и а.„А.А.Б.“ при БАН, с адрес: гр. София,
бул. „******да заплати на Л.Е.С., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** - адв. с.п., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и сумата от 250 лв., представляваща адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.