№ 64
гр. Варна, 15.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500022 по описа за 2022 година
намира следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от М. В. П.
чрез адв. Ил. З. от АК-Сливен, насочена против определение №
4004/10.11.21г. по в.гр.д. № 2682/21г. по описа на ВОС, с което е оставена без
разглеждане негова жалба с вх. № 11259/05.10.21г. по регистъра на ЧСИ Н.Д.
с рег. № 807 на КЧСИ, с район на действие – района на ВОС, насочена срещу
Постановление за възлагане от 31.08.21г. по изп.д. № 20198070400931 по
описа на посочения ЧСИ. Счита се, че обжалваното определение е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като е неправилен изводът на съда, че
жалбата била недопустима поради подаването й след изтичане на
предвидения срок. Частният жалбоподател оспорва качеството на връчител на
книжа по цитираното изпълнителното дело на лицето В.И.А., поддържайки,
че на същата не са били делегирани права от ЧСИ да извършва такива
действия. Отделно от това се оспорва, че В.А. е автор на текста и на
поставения параф при удостоверяване на посещението в адвокатската кантора
на 31.08.2021 г. с цел връчване на уведомление с изх. № 12981/31.08.2021г.
Твърди, че към този момент А. в действителност е била служител в
„Български пощи“ ЕАД, където е работила на пълен работен ден, поради
което не е посещавала кантората на адв. Ил. З. на 31.08.2021г. На следващо
място твърди, че отбелязването отразява и невярно обстоятелство, т. к.
1
процесуалният представител на въззивника е бил на работното си място на
31.08.2021 г. Изтъква се, че не е спазена процедурата, предвидена в чл. 47, ал.
1 ГПК, за да се пристъпи към залепване на уведомление – липсва
констатация, че адресатът не може да бъде намерен на адреса, което да е в
резултат на осъществени най-малко 3 посещения, с интервал от поне 1
седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията да е в
неприсъствен ден. Обобщено е, че „А. още в същия ден, в който е изготвено
обжалваното постановление 31.08.21г., е дошла и е залепила уведомление по
чл. 47 от ГПК, което се явява неправилно и незаконосъобразно.“ Счита се, че
връчителят е следвало да положи достатъчно усилия, за да открие адв. З. – да
му позвъни по телефона или да провери дали е в отпуск. Твърди се, че на
31.08.21г. Милева е била в отпуск. Отделно от това залепеното уведомление
не отговаря по форма и съдържание, тъй като в него не е било посочено, че
постановлението е оставено в канцеларията на ЧСИ и може да се получи в 2-
седмичен срок от залепването на уведомлението. Претендира се отмяна на
определението на ВОС като неправилно, ведно с присъждане на разноски.
В жалбата e формулирано доказателствено искане за изискване от
страна на съда на справка от „Български пощи“ ЕАД, досежно назначаването
на В.И.А. в това дружество на определена длъжност в гр. Варна, работното й
време и обстоятелството дали същата е изпълнявала служебните си
задължения в дружеството на 31.08.2021 г. Въззивникът моли, в условията на
евентуалност, да му бъде издадено удостоверение, по силата на което да се
снабди със справка от „Български пощи“ ЕАД относно горепосочените
обстоятелства.
Насрещната страна Н. Ф. чрез адв. Хр. Х. в писмен отговор излага
становище за неоснователност на частната жалба. Счита, че процесуалните
действия на въззивника са насочени към отлагане на момента на влизане в
сила на постановлението за възлагане на недвижим имот. Изтъква, че
процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК е спазена. Останалите ответници по частната
жалба С. и Л.П.. не са депозирали отговор на частната жалба.
Отправеното от частния жалбоподател доказателствено искане е било
оставено без уважение с определение № 45/03.02.22г. на настоящия съд, тъй
като повдигнатият и относим към предмета на делото процесуален спор, не е
дали В.И.А. работи и при друг работодател, а дали ЧСИ Н.Д. й е възложила
2
като служител в нейната кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при
условията и по реда на чл. 37 - 58 от ГПК, на осн. чл. 43 от ЗЧСИ. Поради
това именно тази информация е била изискана от ЧСИ Н.Д..
С писмо вх. № 860/09.02.22г. ЧСИ Н.Д. е уведомила настоящия съд, че
В.И.А. е назначена в кантората на ЧСИ по трудов договор № 2/15.05.2008г. на
осн. чл. 67 от КТ на длъжността „призовкар“, за неопределено време, на
четиричасов работен ден. Изпратено е заверено копие от цитирания трудов
договор, от който се установява, че В.И.А. е била назначена на длъжността
„призовкар“ в кантората на ЧСИ Н.Д., гр. Варна, рег. № 807 на КЧСИ, за
неопределено време и непълно работно време /4 часа/, считано от 16.05.08г.
За трудовия договор работодателят е подал уведомление по чл. 62 от КТ до
ТД на НАП-Варна (представено копие от справката от 15.05.08г. за прието
уведомление за сключен трудов договор с работодател Н.Д. Г. и В.И.А. -
призовкар). Видно от приложеното от ЧСИ Д. и заверено копие на
допълнително споразумение № 27/01.01.21г. към трудов договор №
2/15.05.2008г., че със същото е договорено единствено увеличение на
трудовото възнаграждение и без промяна на другите елементи от трудовото
правоотношение.
Видно от материалите по изпълнително дело № 931/19г. по описа на
ЧСИ Н.Д., че жалбоподателят М. В. П. е длъжник по същото, което е било
образувано по искане на взискателя Н. Ф. въз основа на изпълнителен лист от
21.11.19г. по гр.д. № 63/19г. на ВОС за събиране на парични вземания,
произтичащи от договор за паричен заем № 20/15 от 20.08.15г. Изпълнението
е било насочено против недвижимия имот, който длъжникът е ипотекирал
като обезпечение за вземанията на кредитора по цитирания договор за заем.
Видно от материалите по изпълнителното дело, че всички книжа до
длъжника, изпратени до регистрирания му настоящ и постоянен адрес, както
и на адреса на ипотекирания имот, са били оформяни от призовкаря на ЧСИ
Д. – В.А. /л. 54, 56, л. 60, л. 63-64/. Наред с това книжата, изпращани от ЧСИ
по изпълнителното дело до съсобствениците на ипотекирания имот П., до
Община Варна и до ТД на НАП, също са били връчвани от призовкаря В. А.
/л. 73-74, л. 190, л. 213/.
Видно от представената на л. 201 от изп. дело молба от 27.08.20г.,
подадена от адв. И.З. от АК-Сливен, че същият е представил адвокатско
3
пълномощно, изходящо от длъжника М. П. и е уведомил ЧСИ, че занапред
всички съобщения по изпълнителното дело следва да му бъдат връчвани чрез
адв. З. на адреса на кантората в гр. Варна, ул. „Възраждане“, № 1. На
08.09.20г. е било оформено уведомление от В. А. по чл. 47, ал. 1 от ГПК,
залепено на вратата на офиса на адв. З. на посочения от него адрес на
кантората му в гр. Варна, с което му е даден 2-седмичен срок да се яви в
канцеларията на ЧСИ Н.Д., за да получи разпореждането за оставяне без
движение на подадените от името на М. П. жалби от 02.09.20г. и от 04.09.20г.
против Постановление за възлагане от 18.08.20г. и против предявено
разпределение на 28.08.20г. /л. 216/. В указания му 2-седмичен срок адв. З. е
изпълнил дадените му от ЧСИ указания по отстраняване нередовностите по
жалбите. Въз основа на последните са били отменени съответно
Постановлението за възлагане от 18.08.20г. и разпределението на сумата по
изпълнителното дело, предявено на 28.08.20г., като вместо последното съдът
е извършил ново разпределение.
На 31.08.21г. е било издадено ново Постановление за възлагане на
недвижимия имот от проведената за периода от 17.07.20г. до 17.08.20г.
публична продан. На същата дата е оформено залепянето на уведомление по
чл. 47, ал. 1 от ГПК от призовкаря В.А. върху вратата на офиса на адв. Ил. З.
в гр. Варна, ул. „Възраждане“, № 1 - че същият в 2-седмичен срок от
31.08.21г., следва да се яви като пълномощник на длъжника М. В. П. в
канцеларията на ЧСИ Н.Д., за да получи уведомление за изготвено
постановление. Длъжностното лице е отразило върху уведомлението, че е
посетило адреса на ул. „Възраждане“, № 1 на 31.08.21г. в 11:20 ч. Уведомени
са били сътрудниците на адв. З. за съобщението за изготвеното
постановление за възлагане. По данни, получени от лицето Ж.М., адв. З. е в
отпуск и затова сътрудниците на адвоката отказват да получат документа /л.
291/.
Уведомлението е било връчено на сътрудника на адв. З. – Ж.М. в
кантората на ЧСИ Н.Д. на 17.09.21г. /л. 292/. На 01.10.21г. по пощата е била
изпратена до ЧСИ Н.Д. жалбата на М. В. П. чрез адв. З., насочена против
Постановлението за възлагане от 31.08.21г.
С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че частната жалба
е неоснователна. Това е така, защото се установи, че В.И.А. е назначена по
4
трудово правоотношение като призовкар в кантората на ЧСИ Н.Д., считано от
01.05.2008г., което е действало и към 31.08.21г. На същата е било възложено
имено връчването на съобщения и книжа по изпълнителните дела, водени от
ЧСИ Н.Д., в качеството й на призовкар. Установи се от материалите по
делото, че повечето книжа и съобщения по изп.д. № 931/19г. по описа на ЧСИ
Д. са били връчвани от това длъжностно лице /освен, когато връчването не е
било осъществено в самата кантора на ЧСИ от друг служител или от самия
ЧСИ/. Такова връчване чрез залепяне на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК е
било осъществено отново от длъжностното лице В. А. и на 08.09.20г., когато
уведомлението е било залепено на вратата на офиса на адв. З..
В частната жалба на длъжника до настоящия съд се оспорва
автентичността на официалното удостоверително изявление от 31.08.21г.,
съдържащо се в залепеното уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК за
изготвеното на същата дата ново постановление за възлагане по делото.
Същевременно обаче в частната жалба се поддържа, че А. в същия ден на
31.08.21г. (когато е изготвено обжалваното постановление) е дошла и е
залепила уведомлението по чл. 47, ал. 1 от ГПК /така на л. 4 от настоящото
дело/. Това изявление на жалбоподателя, наред с установените по
изпълнителното дело множество връчвания, оформени от същото длъжностно
лице А., налагат извода, че и удостоверителното изявление от 31.08.21г.,
инкорпорирано върху залепеното уведомление върху вратата на кантората на
адв. З., е извършено от посочения като негов автор служител на ЧСИ.
Съдържанието на официалното удостоверително изявление в
уведомлението от 31.08.21г. не е опровергано чрез ангажиране на надлежни
доказателства от оспорващата го страна, поради което и същото обвързва
съда да приеме, че отразеното в уведомлението е вярно.
От друга страна настоящият състав на съда намира, че не е налице
нарушение на връчването, извършено чрез залепване на уведомление върху
вратата на кантората на адв. З. на 31.08.21г., без да се спазва предписанието
на нормата на чл. 47, ал. 1 от ГПК - за търсене на адвоката или на лице, което
да получи съобщението, в продължение на 1 месец, констатирано най-малко с
три посещения на адреса, с интервал от поне 1 седмица между всяко от тях,
като най-малко едно от посещенията да е в неприсъствен ден. Това е така,
защото юридическите лица и адвокатите имат задължение да вписват и да
5
посочват актуалните си адреси и неспазването на това задължение води до
редовност на връчването чрез залепване. Това важи и когато връчителят не
намери достъп до канцеларията на юридическото лице, съответно кантората
на адвоката или лице, което е съгласно да получи съобщението. Доколкото
адресат на връчването е търговско дружество/юридическо лице или адвокат,
предпоставките за връчване чрез залепване на уведомление не са общите
предпоставки на чл. 47, ал. 1 от ГПК, а тези, посочени в специалните норми
на чл. 50, ал. 4, респ. чл. 51, ал. 2 (в редакцията й към 31.08.21г.) от ГПК -
почти идентични по съдържание. В този случай, когато връчителят не намери
лице в адвокатската кантора, което да получи съобщението, той залепва
уведомление по чл. 47, ал. 1, като второ уведомление не се залепва.
Съвсем различна е общата хипотеза за залепване на уведомление при
адресат физическо лице-ответник – чл. 47, ал. 1 от ГПК, тъй като в този
случай за връчителя не е известно дали лицето пребивава на адреса и поради
това процесуалният закон предписва да бъдат положени добросъвестни и
достатъчно по обем усилия, които да продължат поне 1 месец и в определена
периодичност на интервалите между посещенията, едно от които да е в
неприсъствен ден, за да бъде категорично установено, че не е възможно
адресатът да бъде намерен на този адрес. Очевидно е, че това изискване не се
прилага за юридическите лица, търговците и адвокатите, тъй като е
безсмислено те да бъдат търсени и в неприсъствен ден и в продължение на 1
месец, след като за тях е налице изискването за вписване на адрес за
кореспонденция и по подразбиране те не работят в неприсъствените дни. За
последните адресати законодателят е преценил, че не следва да се залепя
второ уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК и че 2-седмичният срок е
достатъчен, за да може отсъстващият от адреса си адвокат или служител на
юридическото лице при полагане на усилия за създаване на необходимата
организация на работата в съответния офис/кантора, да узнае за
уведомлението и да получи книжата, които не са му били връчени при
посещението.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че на осн. чл. 47, ал. 5
от ГПК при наличието на редовно залепено уведомление на вратата на
кантората на адв. З., книжата, които са били оставени в канцеларията на ЧСИ
(Уведомление, възпроизвеждащо съдържанието на Постановлението за
възлагане от 31.08.21г. – л. 292 от изп.д.), се считат за редовно връчени с
6
изтичането на указания в уведомлението 2-седмичен срок, считано от
31.08.21г. /вторник/ - т.е. изтекъл на 14.09.21г. /вторник/, на осн. чл. 60, ал. 4
от ГПК. От 15.09.21г. е започнал да тече указаният в самото Постановление за
възлагане (така и в уведомлението на л. 292) 2-седмичен срок за неговото
обжалване пред ОС-Варна, който е изтекъл на 29.09.21г. Междувременно
получаването на 17.09.21г. на постановлението за възлагане от сътрудник на
адв. З. в кантората на ЧСИ, не е довело до поставянето на ново начало на
срока за обжалване, тъй като това начало е било вече поставено, считано от
15.09.21г. При това положение подадената по пощата на 01.10.21г. жалба от
длъжника против Постановлението за възлагане от 31.08.21г. се явява
подадена извън срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК и въззивният съд
законосъобразно я е оставил без разглеждане. Обжалваното определение
следва да бъде потвърдено.
Ответниците по частната жалба не са отправили искания за присъждане
на разноски, поради което такива в настоящото производство не следва да се
присъждат.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4004/10.11.21г. по в.гр.д. №
2682/21г. по описа на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7