№ 188
гр. Пловдив , 28.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Частно
наказателно дело № 20215330202213 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.
Образувано е по жалба на М. Д. О. срещу Постановление за прекратяване
на наказателното производство от 09.03.2021 г. по ДП № 184/2020 г. по описа
на Отдел „КП“ при ОД на МВР Пловдив, пр. пр. № 10609/2020 г. по описа на
Районна прокуратура гр. Пловдив.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалвания
прокурорски акт. Аргументира се тезата, че извършеното разследване е
непълно. Формулирано е искане обжалваното постановление да бъде
отменено и делото върнато на Районна прокуратура Пловдив за допълнително
разследване.
Съдът намира, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима,
доколкото е подадена в преклузивния седемдневен срок, от лигитимирана
страна, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по
същество същата се явява неоснователна. Съображенията в тази насока са
следните:
С постановление от 03.10.2019 г. на прокурор при Специализираната
прокуратура е образувано досъдебно производство № 201/2019 г. по описа на
СО – СП, пр. пр. № 2008/2019 г. за това, че в периода от 15.11.2018 г. до
неустановена по делото дата до края на месец ноември 2018 г. на територията
на обл. Пловдив, с цел М. Д. О., ЕГН ********** да се рзпореди с вещ – със
сумата от 45 000 /четиридесет и пет хиляди/ лева, го заплашил с насилие – с
побой и с разстрел, като деянието е придружено със заплаха за убийство и е
извършено от лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 НК – престъпление по чл. 213а, ал. 2,
1
т. 1 и т. 5 вр. ал. 1 НК.
С постановление от 11.11.2020 г. на прокурор при Специализираната
прокуратура гр. София, е постановено и делото е изпратено в Районна
прокуратура – Пловдив по компетентност с цел разследване на евентуално
извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр . ал. 1 НК. Така било образувано
досъдебно производство № 184/2020 г. по описа на Отдел „КП“ при ОД на
МВР Пловдив.
В хода на досъдебното производство няма лице привлечено в качеството на
обвиняем.
Представителят на Районна прокуратура Пловдив прекратил наказателното
производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НК.
За да постанови своя краен акт, представителят на държавното обвинение е
достигнал до заключението, че от събраните в хода на проведеното
разследване доказателства се установява липсата на елементи от състава на
престъплениеп по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК както от обективна, така и от
субективна страна.
От фактическа страна се установява следното:
Свидетелят И.А.И. бил управител на „НИАГАРА – ФУНГИ - И.И.” ЕООД.
Свид. М. Д. О. бил собственик на „ТИМ ГРУП БГ” ЕООД. Двамата
свидетели имали неуредени договорни отношения с основание Договор за
заем от 27.04.2017 г., Договор за заем от 21.06.2017 и Договор за многократни
доставки на стоки /сушени гъби/ от 01.01.2018 г. /последният договор
сключен между „Кандела Груп“ ООД, представлявано от свид. Н. и „Тим
Груп БГ“ ЕООД/. Във връзка с неизпълнение от страна на свид. О. на договор
за доставка на гъби, последният дължал на свид. И. сумата от 45 000 лева –
предмет на гореописаните два договора за заем.
Тъй като свид.О. не връщал сумата и под различни предлози отлагал
разрешаването на спора помежду им, свид. И. потърсил помощ от своя близък
приятел свид. В. Д. Ч. - ***
Свид.Ч. не познавал лично свид. О., но поискал телефонния му номер от
общ техен познат - св. Т. Д. А.в. В края на 2018г. между свид. Ч. и свид. О.
били проведени няколко телефонни разговори, част от които били записани
от свид.О. на аудиофайлове. В проведените разговори двамата отправяли
един спрямо друг обиди и закани и парадирали с познанства с полицейски
служители, адвокати, служители на ДАНС, ГД БОП и политици.
2
В хода на разследването била изготвена съдебно-техническа експертиза от
която се установява, че е имало проведен разговор /л.21 -25 / между свид.
М.О., като гласът му е отбелязан като „Мъжки глас-1" и свид. В. Ч., чиито
глас е отбелязан като „Мъжки глас-2". В този разговор се установява
наличието на думи, които поотделно казани представляват отправена заплаха
към свид. О. /“… ще дойда и ще те претрепя…; Ще те застрелям бе изрод; …/,
но анализирайки съдържанието на целия разговор прокурорът е приел, че
поведението на свид. Ч. е провокирано от по-рано отправени заплашителни
думи на свид. О. към свид. Ч..
На следващо място, прокурорът е аргументирал, че от прочита на
разговорите се установява, че основната цел на провеждането на разговора
била свид. О. да върне дължимите от него пари на свид. И.. В този разговор се
споменава, че свид. Т. А.в е отправил предупреждение към свид.Ч. да
внимава, тъй като свид. О. му се е заканвал. Видно от експертизата
отправената закана „Ще те застрелям, бе, изрод“ е предхождана от
провокативно поведение на свид. О.. Прокурорът приел, че изречените
думи представляват реакция на предадената от свид. А.в на свид.Ч. закана, че
свид. О. щял да го държи пет минути във въздуха и че щял да се обади на
Д.П..
В хода на досъдебното производство били разпитани като свидетели - О.,
А.в, Ч., И., Н..
От показанията на разпитания в хода на досъдебното производство свид.
А.в е видно, че същият е водил разговори както със свид. Ч., така и със свид.
О.. Свидетелят твърди, че конкретни думи и заплахи не може да посочи, но
твърди, че и двамата – свид. Ч. и свид. И. са се заканвали едни на друг със
саморазправа.
От показанията на свид.О. се установява, че след тези телефонни
разговори, които е предоставил и водил през 2018г., не е имал никакви
отношения с Ч., като последният нито го е търсил, нито му е звънял.
От показанията на свид. В. Ч. се установявя, че отношенията им със свид.
О. се свеждат до няколко телефонни разговора. Първоначлано се обадил на
свид. О., за да го помоли да върне парите, които дължи на свид. И.И. и да
спре да го заплашва. Поведението на свид. М.О. било арогантно и нагло, като
от своя страна той обиждал и заплашвал свид. Ч.. Свид. В. Ч. твърди, че
нямало как да остане безучастен към подобно поведение и ако е казал нещо,
3
представляващо заплаха и/или закана е било единствено с цел, за да защити
себе си и свид. И., а не е имал намерение действително да заплашва свид.О..
За да прекрати наказателното производство, представителят на Районна
прокуратура Пловдив е приел, че от гореизложения анализ на
доказателствения материал се установява липсата на действия, които да се
явяват съставомерни по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, като посоченият извод е
формиран в контекста на трайно установеното разбиране в съдебната
практика, че за съставомерността на посоченото престъпление е необходимо
в изразите на отправената закана да се съдържа и формулира недвусмислено
намерение, насочено към лишаване от живот и да се цели промяна на
поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от
дееца насока.
Съдът, отчитайки характера на настоящото производство и в пределите на
провомощията си намира, че проведеното по ДП разследване напълно
покрива стандартите на „обективно, всестранно и пълно разследване“, и се
явява именно такова. Извършени са всички необходими и възможни действия,
като по делото е формиран достатъчен като обем и информационна стойност
доказателствен материал. Същият е правилно и всеобхватно анализиран от
представителя на Районна прокуратура Пловдив, като последният е достигнал
до правилен, законосъобразен и обоснован извод, който изцяло се споделя на
настоящата съдебна инстанция поради което атакуваният акт следва да бъде
потвърден.
Допълнително и с оглед възраженията на жалбоподателя съдът държи да
отбележи следното:
Престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК представлява особена форма на
престъпно въздействие върху свободното протичане на психичните процеси,
в резултат на които се формира волята на пострадалия. В този смисъл
изпълнителното деяние се изразява в обективиране намерението на дееца към
пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него и по-конкретно, че ще
го лиши от живот. Заканата следва да е възприета от пострадалото лице, да е
достигнала до неговото съзнание и да е била годна да възбуди основателен
страх за нейното осъществяване.
За да се прецени дали заканата е годна да възбуди основателен страх за
нейното осъществяване, следва да се изхожда от конкретната фактическа
обстановка по делото и най-вече от цялостното поведение на заподозряното
4
лице – неговите думи и действия. В тази връзка са и разясненията, дадени в
Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989 г. по н. д. № 47/1989 г., ОСНК на
ВС.
Или иначе казано - съдебната практика е категорична, че когато заканата е
била направена по начин, че не сочи на действителна заплаха, деянието е
несъставомерно. Обективно заканата трябва да предполага съществуваща
възможност за реализирането й, като във възприелите я следва са бъде
създадено впечатление, че деецът може да я реализира, тъй като в противен
случай няма как да се отчете като сериозна и да възбуди страх. Законовото
изискване страхът да е "основателен" следва да се тълкува като изискване за
основание да се приеме, че заканата би могла да се осъществи. Възможността
заплашеният да приеме заканата за действителна, от своя страна следва да е
съзнавана от извършителя, като част от интелектуалния момент, формиращ
прекия умисъл. Ето защо, при преценката дали е осъществено престъпление
от вида на процесното, съдът дължи и анализ на конкретната ситуацията, в
която са били поставени лицата и с оглед на нейните особености, да даде
отговор на въпроса дали обективно е било възможно реализирането й, ако да -
дали тази възможност е станала достояние на пострадалия.
В процесния случай такъв извод не би могъл да се направи. Обстановката,
дори по начина, по който е описана в обстоятелствената част на
прекратителното постановление и възприета от съда, изключва вероятността
от реализиране на инкриминираната закана. В тази връзка споделя се
установеното от прокурора, че се касае за междуличностен конфликт с
размяна на реплики между св. Ч. и св. О.. Така както прокурорът е посочил,
видно то изготвената по делото съдебно – техническа експертиза в
проведения между свид. Ч. и свид. О. разговор действително са използвани
думи, които поотделно казани представляват отправена заплаха към свид. О.
/“… ще дойда и ще те претрепя…; Ще те застрелям бе изрод; …/. Правилно
прокурорът е анализирал съдържателната част на разговора, съпоставяйки я и
с показанията на разпитаните по делото свидетели, достигайки до извод, че
поведението на свид. Ч. е провокирано от по-рано отправени заплашителни
думи на свид. О. към свид. Ч..
За недостатъчния интензитет на заканата, а оттам и за обективната й
негодност да възбуди основателен страх е от значение и обстоятелството, че
от анализа на свидетелските показания, дадени от жалбоподателя О., както и
5
от свид. Ч. се установява, че О. не е преживял страх от реална застрашеност,
който така да повлияе върху поведението му, че коренно да се промени
начина му на живот, социалното му функциониране, доколкото самият
свидетел посочва, че след процесните телефонни разговори, свид. Ч. не го е
търсил, нито му е звънял. Отделно от това, впечатление прави и
обстоятелството, че двамата свидетели никога не са се виждали на живо. Явна
индиция за несериозността на заканата се извлича отново от анализа на
разговорите – предмет на изготвената в досъдебното производство съдебно –
техническа експертиза, видно от които репликите, обидите, въобще
цялостната словесна реакция от страна на жалбоподателя не мотивира на
извод на човек, уплашен за живота си.
Или обобщено казано - по делото не са налични каквито и да било
обективни данни, от които да може да се направи извод за това, че О. е
преживял страх от осъществяването на съобщените му от свид. Ч.
заплашителни и обидни реплики.
Комплексната оценка и анализ на тези обстоятелства води до единствено
възможния извод, че в конкретния случай заканата за убийство не отговаря на
изискванията на чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК от обективна страна.
Наред с обективната несъставомерност, съдът намира, че деянието е
несъставомерно и от субективна страна. При принципно разграничение
между заканата с престъпление и скарването, разбирано като вербален
конфликт, във втория случай заплашителните действия се предприемат
спонтанно, а заканителните думи се използват импулсивно, като носят
единствено емоционален заряд и изразяват гняв и яд, но в действителност не
целят да предизвикат страх от осъществяването на заканата. В допълнение
към това следва да се отбележи, че за наличието или липсата на умисъл се
съди по доказаните действия на извършителя. Причината да влезе в словесен
контакт със свид. О. са израз на гнева на свид. Ч., провокиран от предадените
от свид. А.в закани за саморазправа от страна на свид. О.. Те са емоционален
отговор и не са имали за цел да предизвикат страх у свидетеля О.. Ето защо
според съда деянието е несъставомерно и от субективна страна.
Доколкото не се установява наличието на данни и за друго престъпление от
общ характер, а евентуално само на такова от частен характер, то настоящия
съдебен състав приема, че представителят на Районна прокуратура Пловдив е
постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
6
Така мотивиран Пловдивският районен съд, V наказателен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура Пловдив от
09.03.2021 г., с което е прекратено производството по ДП № 184/2020 г. по
описа на Сектор „КП“ при ОД на МВР – Пловдив, водено за престъпление по
чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК .
Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд Пловдив
в седемдневен срок от съобщаването му на Районна прокуратура – Пловдив и
жалбоподателя.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7