№ 1598
гр. ****, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430103343 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Н. Е. П., ЕГН ********** с
адрес в гр. ****, срещу „**** ****, с ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление в гр. ***** искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД с искане прогласи нищожността на неустоечната клауза в
чл.3.10 от Договор за паричен заем Кредирект № ******/30.06.2021г, поради
противоречие със закона и неравноправност на клаузата и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лева, като частичен иск от 160,98
лв., представляваща недължимо платена сума, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.
Ищецът твърди пълно заплащане от негова страна на сумите по договора. В
допълнителна молба предявява иска за нищожност на отделни клаузи, но не и
на нищожност на целия договор. Моли съда да признае за нищожна клаузата
на чл.3.10 от Договора поради нарушаване на добрите нрави, респективно на
основание чл.146 от ЗПП поради неравноправност.
Ответникът признава предявения иск за нищожност на неустоечната
клауза и моли да се постанови решение при признание на иска. Посочва се, че
ответникът с поведението си не е станал причина за завеждане на настоящите
искове, поради което и моли да не се възлагат разноски в негова тежест.
Посочва се, че не е имало претенции по отношение на процесното
задължение, което не е било търсено от ищеца, тъй като последното не е било
заплатено от него. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
1
възнаграждение на ищцовата страна.
В съдебно заседание, ищецът не се явява и в писмена молба поддържа
исковата претенция. Ответникът представя писмени доказателства.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна :
Не е спорно между страните, че на 30.06.2021г. ищецът подал искане до ответното
дружество за сключване на договор за кредит (лист 31). На същата дата му е предоставен
Стандартен европейски формуляр и страните сключили договор за кредит (лист 32). Видно
от приложения по делото Договор за потребителски кредит №******/ 30.06.2021г. (лист 30),
ответникът в качеството на кредитодател предоставил на ищеца сумата от 300 лева с
уговорен лихвен процент 40,05% и ГПР 48,63%. В договора страните уговорили общата
сума за плащане в размер на 315,02 лева.
Установява се, че в чл.3.10, страните уговорили такса за експресно разглеждане в
размер на 160,98 лева, с която общата дължима сума става в размер на 476 лева и включва
главница 300 лева, лихва 15,02 лева и такса експресно разглеждане 160,98 лева.
Установява се, че представеният договор е за срок от тридесет дни и
искът не може да бъде разгледан на база оспорванията от ищеца по ЗПК,
защото този закон в конкретната хипотеза е неприложим на основание чл.4
ал.1 т.6 от ЗПК - Разпоредбите на закона не се прилагат за договори за кредит
със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат
незначителни разходи.
От правна страна, съдът счита, че уговореното в чл.3, т.10 задължение
на заемателя за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите
за отпускане на заема в размер на 160,98 лева е нищожна поради нейната
неравноправност. В чл.143 ал.2 ЗЗП неравноправните клаузи не са
изчерпателно дадени, а само примерно (Р. №345 от 09.01.2019г. ВКС, т.д.
№1768/2018г., II т.о., ТК). Посочената клауза се явява неравноправна по
смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, доколкото неравноправна е всяка „уговорка
във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.“
Предвидената клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 т.19 ЗЗП,
тъй като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици
от сключването на договора. Видно е, че приложения СЕФ също е отразена
тази такса и кредитополучателят не е имал възможност да не я приеме. За да
сключи договора и да усвои сумата е бил длъжен да се съгласи да заплати
така посочената такса.
Отделно от това съдът счита, че е неравноправна и на основание чл.143
т.20 ЗЗП, съгласно която неравноправна е клаузата, която поставя и други
подобни условия. Законът дава възможност да се прецени във всеки отделен
случай наличието на такива клаузи и съдът приема, че в случая въвеждането
на такса експресно разглеждане в размер на повече от половината на заетата
сума представлява неравноправна клауза, тъй като не е ясно какво
2
задължение въвежда за заемодателя срещу заплащане на така определената
висока такса. Видно е, че в самия договор липсва дефиниция на услугата
„експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем“, за да
може съдът да прецени каква е реално предоставената услуга и съответно
дали предложената услуга е еквивалентна на определената такса.
Противоречието между клаузата за експресно разглеждане и добрите
нрави е налице още при сключването на договора и съобразно разпоредбата
на чл.26, ал.1 вр. с ал.4 ЗЗД, в тази част договорът изобщо не е породил
правно действие. В случая кредитът не може да бъде усвоен, ако не бъде
отпуснат, но същият не би бил отпуснат, ако заемателят не се съгласи на
клаузите по договора, за които липсват доказателства да е дадена възможност
за индивидуално договаряне. Тази клауза цели неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна
услуга и представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно
е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се
цели реално заобикаляне на закона. Поради изложеното предявения иск
следва да бъде уважен и клаузата на чл.3 т.1 от договора за кредит да бъде
прогласена за нищожна.
По предявения иск по чл.55 ЗЗД, съдът приема същия за неоснователен
по следните съображения : Както се посочи по- горе, клаузата за такса в
процесния договор за паричен заем е недействителна, а нищожното правно
основание се приравнява на липса на основание. В същото време, с оглед
становищата на страните, съдът прие за безспорно, че ищецът не е заплащал
такава такса, което прави предявения иск за връщане на платено без
основание неоснователен.
По разноските : Двете страни са направили възражения за
прекомерност. Предявени са два иска, от които единият е основателен.
Процесуалният представител на ищеца претендира заплащане на
разноски в размер на по 480 лева за всеки от двата иска. Съдът счита, че не е
обвързан с размери на минималните адвокатски възнаграждения, определени
с наредба. Съгласно Решение от 05.12.2006г. по обединени дела С- 94/2004 и
С-202/2004 на СЕС, делегирането на частноправен субект - Висшият
адвокатски съвет - на правомощия да определя минималните адвокатски
възнаграждения представлява нарушение на правилата за свободната
конкуренция, закрепени в чл.101 и чл.102 ДФЕС. Тази наредба нарушава
правото на ЕС, тъй като очевидно не съответства на критериите, изведени във
въпросното решение, а именно: правоприлагащият орган (съдът) да има
възможност, отчитайки правната и фактическа сложност на делото,
инстанцията, пред която се явява процесуалният представител, и
продължителността на процеса, да се отклони от минимално определения
размер на адвокатските възнаграждения тогава, когато той се явява
несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи от
процесуалния представител, респективно представляваната в процеса страна.
3
Това разрешение се налага, тъй като правилата на Наредбата не засягат само
потребителя на адвокатска услуга, но и насрещната страна в съдебното
производството доколкото, ако загуби делото, то в нейна тежест ще бъде
възложен размерът на адвокатския хонорар под формата на подлежащи на
възстановяване разноски в производство. По този начин се отнема правото на
съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен
размер за направените разноски и нарушава и правото на справедлив съдебен
процес, гарантирано в чл.47 ХОПЕС и съответстващия му чл.6 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Същото се
приема и в останалата практиката на СЕС, например в Решение от
28.07.2016г. по дело С-57/2015г. Съдът на ЕС, съгласно което съответстваща
на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случаи, в
които прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би
довело до резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим.
Следва да се отчете също, че Наредбата е приета от ВАС - орган на
сдружението на адвокатите, действащ в случая като частен икономически
оператор, който е насърчен от Държавата да приема свободно и
самостоятелно обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренцията в
същия сектор, в който развиват дейност членовете на сдружението на
адвокатите, както изтъква СЕС в решението си.
Националният съд трябва да гарантира пълното действие на нормите на
правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива да оставя
неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори
последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да
изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг
конституционен ред (Р. от 09.03.1978г. по д.№106/1977г. на Съда на ЕО). В
този смисъл е и практиката на българските съдилища (Р № 6522/22.10.2018г. по
в.гр.д. №1061/2018г. на СГС; Опр. №2514/23.05.2018г. по в.ч.гр.д.№ 407/2018г. на ОС-
Благоевград; Р. №95/31.05.2018г. на ОС - Добрич по в.т.д.№ 95/2018г. )
По тези съображения съдът счита, че не е обвързан от определените с
Наредба № 1 МРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения. В
случая следва да се определи възнаграждение като се отчете единствено
реалната фактическа и правна сложност на делото, която не е съответна за
претендираното възнаграждение от 480лв. за всеки иск. Неоправдано е да се
присъждат възнаграждения в претендирания размер от по 480 лева за един
иск. Минималното възнаграждение, определено от наредбата, значително ги
нахвърля като икономически интерес, както и поради факта, че защитата по
отделните искове не е до такава степен самостоятелна и специфична, че да
налага определяне на хонорара в такива размери. Самото дело е приключило
срочно с провеждане на две съдебни заседания. Несправедливо и неотчитащо
положения реално от адвоката труд би било възнаграждение, формирано в
размер по всеки отделен иск по 480лв., макар и в границите на минималното
определено в Наредбата. Ето защо съдът намира, че следва да определи
4
възнаграждението съгласно Наредба № 1 МРАВ, в редакция действаща към
05.09.2022г., намалено до една трета от всяка от сумите за всеки отделен иск.
Изчислено по правилата на чл.7 Наредба МРАВ възнаграждението, което
следва да се присъди е в размер на 333,33 лв. за прогласяване на нищожна
клауза, който се явява основателен.
Неоснователен е иска за връщане на платена без основание сума от 10
лева, частично от 160,98 лева. По отхвърления иск, ищецът дължи на
ответника разноски за юрк.възнаграждение в размер на 50 лева.
Ответникът следва да заплати на ищеца и разноски в размер на 50 лева
за държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.3, т.10 от Договор за
паричен заем Кредитеркт № ******/30.06.2021г., с която се начислява такса
за експресно разглеждане на сключения между Н. Е. П., ЕГН ********** и
„**** ****, с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр. *****, ул.
***** №29, ет.7, представлявано от Н. ***** договор за заем, поради
противоречие със чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.143 т.19 и т.20 ЗЗП.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Н. Е. П., ЕГН
********** с адрес в гр. **** против „**** ****, с ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление в гр. *****, ул. ***** №29, ет.7, представлявано от Н.
***** иск за заплащане на сумата от 10 лева като частичен от 160,98 лева,
представляваващ платена без правно основание такса „Експресно
разглеждане“ по Договор за паричен заем Кредитеркт № ******/30.06.2021г.
ОСЪЖДА „**** ****, с ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление в гр. *****, ул. ***** №29, ет.7, представлявано от Н. *****, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Е. П., ЕГН ********** с адрес в гр. ****, разноски в размер
на 50 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА „**** ****, с ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление в гр. *****, ул. ***** №29, ет.7, представлявано от Н. ***** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Д. М. М. от САК адвокатско възнаграждение в размер
на 333,33 лева по иска с правно основание чл.26 ЗЗД вр. чл.143 т.19 и т.20
ЗЗП, на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА Н. Е. П., ЕГН ********** с адрес в гр. **** ДА ЗАПЛАТИ
на „**** ****, с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр. *****,
ул. ***** №29, ет.7, представлявано от Н. ***** разноски за юрк
възнаграждение в размер на 50 лева Решението подлежи на обжалване
пред ****ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
5
6