Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Георгиева, като разгледа гр.д. № 400 по описа на РС Враца за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 357, ал. 1,
във вр с чл. 188, т. 2 КТ.
Производството
е образувано по постъпила искова молба от Р.П.Д. против Регионална здравна
инспекция - Враца за отмяна на заповедта, с която е наложено на ищцата
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ като незаконосъобразна.
В исковата
молба се излагат твърдения, че ищцата Р.Д. работи на длъжност „Главен
специалист РКМЕ-Враца” при РЗИ-Враца към M3. Със Заповед №
РД-01-263/17.12.2020г., издадена от д-р Кети Ценова - директор на РЗИ-Враца, на
ищцата било наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”.
Сочи, че заповедта ѝ била връчена на 21.12.2020 г. Счита, че наложеното
ѝ наказание е незаконосъобразно по следните съображения:
– На първо място се твърди, че посочените в
заповедта нарушения на разпоредбите на чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. първо, т.
8, предл. първо и т. 10 от КТ, чл. 188, т. 2 от КТ, чл. 192, ал. 1 от КТ са
неясни. Сочи, че изброените разпоредби на чл. 187 от КТ съдържат различни
хипотези на нарушения, като работодателят не е уточнил с кое деяние кое
нарушение е извършила, както и за кое нарушение ѝ налага наказание.
Поддържа, че от заповедта не ѝ е ясно кое именно нейно
действие/бездействие е квалифицирано от работодателя като „неизпълнение на
възложената работа”, кое като „злоупотреба с доверието и уронване на доброто
име на предприятието”, кое като „неизпълнение на други трудови задължения”, и
кое като „други тежки нарушения на трудовата дисциплина”, съответно за кое
нейно действие/бездействие ѝ е наложено наказанието. Твърди се, че
описаното несвоевременно придвижване на преписка по заявление - декларация
/молба/ на гражданин, оценено като „груби дисциплинарни нарушения”, злоупотреба
с доверие, уронване доброто име и т.н., води до несъответствие между
фактическата и правната квалификация на нарушението. Намира, че по същество са
изложени взаимно изключващи се твърдения.
- На
следващо място сочи, че в заповедта липсват и задължителни реквизити съгласно
чл. 195, ал. 1 от КТ, без да е посочено кои реквизити липсват.
- На трето
място твърди, че не е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно
наказание по чл. 193, ал. 1 от КТ. Работодателят не е събирал и оценявал
доказателства, преди да наложи наказанието.
- Сочи се
освен това, че заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена от некомпетентен
орган и не е мотивира, без да се излагат допълнителни съображения за това.
- Намира, че
при налагане на наказанието работодателят не е взел предвид обстоятелствата и
нейното поведение, преди да вземе решение, като наложеното наказание е твърде
тежко и не съответства на КТ. В тази връзка сочи, че няма други наказания и
съвестно изпълнявала служебните си задължения.
По същество
заявява, че не е извършила никакво нарушение на трудовата дисциплина. Не е
писала заявления от името на лицето Х.Х.. Не го познава лично и не е поемала
някакви ангажименти към него. Твърди, че не тя е приемала заявлението му от
08.06.2020 г. Досието на Х. било търсено в архива, но не е било открито в
продължение на месеци. След явяването му на 01.10.2020 г., ищцата успяла да
открие това досие и да го обработи, като системата дала съответен номер ****/01.10.2020 г.,
който тя нанесла върху заявлението.
Моли съда да
постанови решение, с което да отмени Заповед № ********/17.12.2020 г., издадена
от д-р К.Ц. - директор на РЗИ-Враца, с която ѝ е наложено дисциплинарно
наказание “предупреждение за уволнение”, като изцяло незаконосъобразна.
Претендира разноски.
В срочно
постъпил отговор ответникът счита предявения иск за допустим, предявен от
служител, работещ по трудово правоотношение с ответника, и предявен в
законоустановения срок. По същество обаче намира иска за изцяло неоснователен
по следните съображения:
- Счита, че
в Заповед № ******/17.12.2020 г., издадена от директора на РЗИ-Враца, ясно е
посочено, че наложеното на госпожа Р.Д. дисциплинарно наказание е във връзка с
това, че същата не е обработила своевременно заявление-декларация (молба) от
08.06.2020 г., подадено в РКМЕ-Враца от страна на господин Х.А. Х. от град Бяла
Слатина, както и че не е обработила и придвижила своевременно по компетентност
преписката по така подаденото от господин Х. А. Х. от град Бяла Слатина
заявление-декларация (молба), като по този начин ищцата не е изпълнила
трудовите си задължения, разписани в длъжностната й характеристика. Сочи, че
необработването на заявлението-декларация от 08.06.2020 г., подадено в
РКМЕ-Враца от Х. А. Х., както и несвоевременно придвижване на преписката по
компетентност, съставляват описаните в заповедта нарушения. Намира, че по ясен
и недвусмислен начин в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са
описани двете бездействия на работника, като всяко от тях самостоятелно, както
и двете в съвкупност, било посочено, че са квалифицирани от работодателя като
дисциплинарни нарушения, а именно: неизпълнение на възложената работа, уронване
на доброто име на РЗИ-Враца пред Министерство на здравеопазването, медицинските
заведения, които по компетентност е трябвало да разгледат преписката по
заявлението на Х.Х., както и пред самия гражданин Х. Х., а също така тези
бездействия на работника сочи, че съставляват и неизпълнение на Правилника за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и
на регионалните картотеки на медицинските експертизи, както и на Етичния кодекс
на служителите в РЗИ-Враца, които са документи, относими към дейността на
работодателя и звеното, в което Д. работи. Ето защо намира за абсолютно
неоснователно твърдението на ищцата, че не ѝ е ясно кое нейно поведение е
квалифицирано от работодателя като посочените в заповедта дисциплинарни
нарушения.
- Като
неоснователно приема и твърдението на Д., че е налице несъответствие между
фактическата и правна квалификация на нарушенията. От заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание счита, че е видно, че работодателят ясно е посочил от
фактическа страна какви нарушения на работника е констатирал, като е описал
ясно тези нарушения в какво се състоят и в същото време е подвел така
констатираните нарушения под съответните хипотези на нормативните разпоредби на
Кодекса на труда, които регламентират дисциплинарните нарушения, на които
съответстват деянията на работника Д.. Сочи, че не е налице противоречие между
фактическото описание на нарушенията на работника и правната им квалификация, отразена
в заповедта, доколкото всяко от нарушенията на Д. съставлявало и неизпълнение
на възложената работа /чл.187,ал.1,т.3, предложение първо КТ/, и уронване на
доброто име на РЗИ-Враца пред Министерство на здравеопазването, медицинските
заведения, които по компетентност е трябвало да разгледат преписката по
заявлението на Х. Х., както и пред самия гражданин Х. Х. /чл. 187,ал. 1 т.8,
предложение първо КТ/, а също така и съставлявали неизпълнение на Правилника за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и
на регионалните картотеки на медицинските експертизи, както и на Етичния кодекс
на служителите в РЗИ-Враца, които били относими към дейността на работодателя
документи, задължителни за съблюдаване от работниците в РЗИ-Враца
/чл.187,ал.1,т.10 КТ/. Не намира, че в заповедта са изложени взаимно изключващи
се твърдения, което представлявало бланкетно възражение от страна на ищцата.
- Изразява
несъгласие с направеното от ищцата възражение за липса на задължителни
реквизити по чл.195, ал.1 КТ в процесната заповед. В същата имало надлежно
посочено какво е нарушението, кой е нарушителят, кога е извършено нарушението,
наказанието, което се налага и законовият текст, въз основа на който се налага
това наказание, поради което всички задължителни реквизити се съдържали в
заповедта.
- Сочи, че
преди налагането на дисциплинарното наказание работодателят е извършил събиране
и оценка на доказателства, като са поискани писмени обяснения, както от ищцата,
така и от останалите служители в РКМЕ - Враца, била извършена и проверка по
случая, за която бил съставен цитираният в обжалваната заповед № ********/17.12.2020
г. констативен протокол № ******/04.12.2020 г. С писмо изх.№ 03-
898-6/16.11.2020 г. на директора на РЗИ-Враца били поискани писмени обяснения
от ищцата, каквито тя е дала с писмо вх. № 03-898-8/19.11.2020 г., получено в
РЗИ-Враца по e-mail.
- Твърди се
в отговора на исковата молба, че оспорваната Заповед № ********/17.12.2020 г. е
издадена от компетентен орган, а именно органът по назначаването, съгласно
трудов договор № ******/28.09.2017 г., сключен между Р.П.Д. и Регионална
здравна инспекция-Враца, представлявана от директора на РЗИ-Враца. Счита освен
това, че процесната заповед е мотивирана. Сочи, че както в искането на
обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за
работника начин. В заповедта били ясно
посочени датата на извършеното нарушение, датата на откриването му, както и в
какво се изразява то. Обръща внимание, че в своите писмени обяснения ищцата по
никакъв начин не е изложила твърдения в смисъл, че не разбира за кои нейни
действия или бездействия и във връзка с какво нарушение са ѝ поискани
обяснения, а сочи такива агрументи едва с подадения иск до съда.
- Счита, че
работодателят се е съобразил с установените обстоятелства, както и с
поведението на ищцата, поради което ѝ е наложил именно дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение“, а не „Уволнение“. Сочи, че
работодателят е счел, че нарушенията представляват грубо неизпълнение на
Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи,
както и на етичния кодекс на служителите в РЗИ-Враца. Навежда, че
несвоевременното обработване и придвижване по компетентност на преписката на
лицето Х. А. Х. от град Бяла Слатина, за което същият е подал жалба до Министерство
на здравеопазването, препратена на РЗИ-Враца с писмо вх. № 03-898/ 06.11.2020
г., освен че представлява неизпълнение на възложената работа от страна на
ищцата, то безспорно водело и до уронване на доброто име на Регионална здравна
инспекция - Враца пред гражданина, Министерство на здравеопазването и други
институции в лицето на учрежденията, които следва да разгледат и да се
произнесат относно неработоспособността на г-н Х. Х.. Счита, че важно
обстоятелство е и фактът, че в случая ставало въпрос за нарушени права на
гражданин във връзка със здравословното му състояние, а именно подадено от него
заявление - декларация на 08.06.2020 г. за освидетелстване за
нетрудоспособност, чиято преписка е значително забавена във времето, от което господин
Х. А. Х. търпял вреди, което било видно от изложеното в жалбата му.
- Оспорва
изложеното от ищцата в исковата молба, че същата не е извършила никакво
нарушение на трудовата дисциплина. Същото се опровергавало както от събраните в
хода на дисциплинарното производство материали, така и от КП № *****/04.12.2020
г. за осъществена проверка. В т. 9 от констатациите на същия било посочено, че
на дата 08.06.2020 г. на работа в РКМЕ е била главен специалист Р.Д. и главен
специалист Д. А., която към момента не работи в РКМЕ, а главен специалист К. Т.
е била в отпуск по болест, за което е представила болничен лист № ********,
издаден на 01.06.2020г., а в т. 10 от констатациите от извършената проверка било
записано, че се установило, че Заявление-декларация вх. № *****/01.10.2020 г.
за определяне на временна неработоспособност, написано ръкописно и подписано с
дата 08.06.2020 г. било входирано в системата ЕИСМЕ със закъснение - на
01.10.2020 г., в нарушение на Правилника за устройство и организация на работа
на органите на медицинската експертиза и на РКМЕ. Сочи се, че по преписката е
работил само един служител, която обяснявала забавянето с ненамиране на
досието, като не бил спазен чл. 56, ал. 6 от Правилника за устройството и
организация на работа на органите на медицинската експертиза и на РКМЕ - „При
загубено медицинско експертно досие РКМЕ насочва лицето за преосвидетелстване с
медицинската документация, която се съхранява от него, и в пенсионната му преписка,
която се съхранява в НОИ. В тези случаи преписката се придружава от нарочен
протокол, издаден от РКМЕ, удостоверяващ, че медицинското експертно досие е
изгубено“. Ето защо работодателят стигнал до извод за извършено нарушение на
трудовата дисциплина от страна на Р.П.Д. в качеството ѝ на главен
специалист в РКМЕ-Враца при РЗИ-Враца, съответно на посоченото в заповед № № ******/17.12.2020
г. на директора на РЗИ-Враца за налагане на дисциплинарно наказание.
Поради тези
и останалите изложени съображения моли предявения иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С изготвения
доклад по делото, срещу който страните не са възразили, обективиран в Определение
№ 260455/04.03.2021 г., като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че:
1/ ищцата Р.Д.
работи на длъжност „Главен специалист РКМЕ-Враца” при РЗИ-Враца към M3 по
трудов договор № ********/28.09.2017 г.;
2/ със
Заповед № *****/17.12.2020 г., издадена от д-р Кети Ценова - директор на
РЗИ-Враца, на ищцата било наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за
уволнение”.
Посочените
обстоятелства се установяват и от приетите по делото Трудов договор № *****/28.09.2017
г. и Заповед № ******/17.12.2020 г. за налагане на
дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”.
Приета по
делото е жалба, адресирана от лицето Х. А. Х.
до министъра на здравеопазването с вх. № от 22.10.2020 г., в която се
прави оплакване от РКМЕ Враца и в частност от действията на ищцата Д. във
връзка с подадена от него молба от 08.06.2020 г.
Прието по
делото е и ЕР на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД Козлодуй № 1709 от зас. №
136/06.10.2020 г., с което лицето Х. А. Х. е освидетелствано, като му е
продължена временната нетрудоспособност със срок от два месеца, считано от
10.08.2020 г.
Прието по
делото е и заявление – декларация от Х. А. Х.подадено до ТЕЛК чрез РКМЕ Враца с
вх. № 4089/01.10.2020 г., с която е заявил желание да бъде представено на ТЕЛК
за временна неработоспособност.
Със Заповед
№ *****/12.11.2020 г. на директора на РЗИ Враца е отрито дисциплинарно
производство спрямо Р.П.Д. във връзка с нарушенията, за които впоследствие
ѝ е наложено атакуваното дисциплинарно наказание. Във връзка с откритото
дисциплинарно производство, ответникът е извършил проверка и събрал данни. По
делото са приети писмени обяснения от лицата Д. Ц. А. и от К.П. Т., заемащи
същата длъжност като ищцата, а именно – „Главен специалист“ в РКМЕ Враца.
Обясненията са входирани при ответника съответно на 11.11.2020 г. и на
13.11.2020 г. На 04.12.2020 г. обяснение е постъпило и от служителя при РКМЕ
Враца – Д. А. С..
С писмо, адресирано до ищцата с изх.
№ 03-898-6/16.11.2020 г., ответникът е поискал на осн. чл. 193, ал. 1 КТ
писмено обяснение относно подробно описаните в писмото нарушения. Искането за
обяснения е връчено на ищцата на 16.11.2020 г., видно от положения от нея
подпис, като на 19.11.2020 г. същата е входирала писмено обяснение, изпратено
по електронната поща на ответника.
Във връзка с инициираната проверка е
съставен констативен протокол № ********/04.12.2020 г. от д-р Ваня Павлова –
главен експерт ТЛЕ, ДМД, РЗИ Враца и д-р Ваклина Илиева – директор Дирекция
„МД“, РЗИ Враца
Събрани в
производството са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Х.
А. Х.. От показанията му се установява, че на 08.06.2020 г. отишъл в РЗИ-Враца
- в картотеката, за да подаде заявление за продължаване на болничен за още два
месеца, след изтичане на шестмесечните му болнични. След подаване на заявлението
трябвало да бъде извикан от ТЕЛК Козлодуй, като междувременно се интересувал в
РЗИ Враца неколкократно какво се случва. В следващите 4 месеца не бил извикан
за освидетелстване. На първи октомври отишъл на място в ТЕЛК Козлодуй, за да
попита защо не е извикан, като получил обяснение, че въобще не фигурира в
системата, за да бъда извикан. Били проведени вътрешни разговори между
служителите от ТЕЛК Козлодуй със служителите на РЗИ-Враца, като му насрочили
дата след около една седмица. Явявайки се пред ТЕЛК Козлодуй му било издадено решение
за болничен за два месеца, като не получил такова за предходните 4 месеца, за
което получил обяснение, че се е забавил с молбата. Било отразено, че решението
е издадено въз основа на негова молба от 01.10.2020 г., каквато свидетелят
твърди, че на тази дата не е подавал, не е подписвал и не е виждал. Такава
молба депозирал в РЗИ Враца единствено на 08.06.2020 г. Свидетелства, че
комуникацията му с РЗИ се осъществявала единствено с ищцата Д., като тя била
служителят, която приела подадената от него молба през м. юни 2020 г.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля, като пълни, логични и съответстващи на събраните по
делото доказателства.
Други
относими доказателства в производството по делото не са събрани.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл.
357, ал. 1, във вр с чл. 188, т. 2 КТ:
Установяването
на законосъобразното упражняване на правото да бъде наложено дисциплинарно
наказание е в тежест на ответника, който следва да докаже, че е налице виновно
неизпълнение на трудовите задължения от ищцата, като с оглед тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя,
наложеното наказание се явява съответно; че са спазени законоустановените
изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи
изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни
срокове и получаване на разрешение/мнение от компетентни органи, когато са
налице предпоставките за това.
Дисциплинарното
наказание „предупреждение за уволнение” се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите
задължения и с оглед тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя
наложеното наказание се явява съответно.
Същевременно законът поставя изисквания към
процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на
служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове.
Тежестта на
доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя.
Дисциплинарната
отговорност на ищцата е ангажирана за това, че:
- не е
обработила своевременно заявление-декларация /молба/ от 08.06.2020 г., подадено
в РКМЕ-Враца от страна на господин Х.А. Х. от град Бяла Слатина;
- не е
обработила и придвижила своевременно по компетентност преписката по така
подаденото от господин Х. А.Х. от гр. Бяла Слатина заявление-декларация
/молба/, като по този начин не е изпълнила трудовите си задължения, разписани в
длъжностната й характеристика.
Заповед № ******/17.12.2020 г. е издадена от д-р Кети Ценова, в качеството ѝ на директор
на ответника РЗИ-Враца, поради което възражението на ищцата, че е издадена от
некомпетентен орган е неоснователно.
Страните спорят по въпроса дали при налагане на дисциплинарното наказание е
спазена разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ. Преди налагане на дисциплинарното
наказание работодателят е длъжен на осн. чл. 193, ал. 1 КТ да спази
предвидената в разпоредбата процедура, а именно - да изиска обяснения от
работника за вменените му нарушения. Съгласно
практиката на касационната инстанция, работодателят не е длъжен да уведоми
работника или служителя за наличието на висящо дисциплинарно производство, нито
да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъде наложено.
Работодателят не е длъжен също така в искането за обяснения и в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание да посочи всички обективни и субективни
елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за
установени, а е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да е посочено по
ясен и разбираем за работника начин / в този смисъл - Решение № 722/2011 г. по
гр. д. № 518/2009 г. IV г. о. ВКС, Решение № 8/01.04.2011г. по гр.д. №
1035/2009 г., IV г.о., ВКС, Решение № 68/2014 г. по гр. д. № 3145/2013 г. IV г.
о. ВКС, Решение № 270/2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. IV г. о. ВКС, Решение №
124 от 23.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3709/2019 г., IV г. о., ГК и др./. Това
означава, че искането и вземането на устни или писмени обяснения не е подчинено
на никакви формални изисквания, а е достатъчно работникът или служителят да
може да индивидуализира фактическите белези на събитието /повода/, дало
основание на работодателя да изследва и проверява наличието на елементите от
фактическия състав на чл.186 КТ - виновно неизпълнение на трудовите задължения.
Видно от приетите
по делото доказателства, с писмо с изх. № 03-898-6/16.11.2020 г. ответникът е
поискал писмено обяснение от ищцата във връзка с твърдените нарушения, а
именно: несвоевременно обработване на молба от месец юни 2020 г. за освидетелстване
от страна на г-н Х. А. Х. от гр. Бяла Слатина; несвоевременно обработване и
придвижване по компетентност на преписка по така подадена от г-н Х. А. Х. от
гр. Бяла Слатина молба за освидетелстване; последващо изготвяне и подписване от
нея на писмен документ-молба за освидетелстване от името на г-н Х. А. Х., без
да има право на това и без гражданинът да е информиран или да се е съгласил за
изготвянето на такъв документ, или да е полагал подписа си върху него;
използване на така изготвения документ от името на трето лице без знанието и
съгласието му, а и без да има право на това пред други учреждения с цел
издаване на документи от тяхна страна; често поемане на лични ангажименти,
свързани с работата ѝ, към граждани; често неизпълнение на работата
поради поети лични ангажименти към трети лица-граждани.
В отговор на
поставените ѝ въпроси, ищцата е депозирала при работодателя писмено
обяснение с вх. № 03-898-8/19.11.2020 г.
При
съпоставка на съдържанието на писмото на работодателя, с което се искат писмени обяснения, и Заповед № ****/17.12.2020 г., с която
е наложено дисциплинарно наказание, се установява, че и за двете посочени в
заповедта нарушения, свързани с молбата от м. юни 2020 г. и преписката с
документи на г-н Х. А. Х., е предоставена възможност на ищцата да даде
обяснения. За тези две нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната
отговорност на ищцата, съдът намира, че е извършена достатъчна индивидуализация
по обективни признаци /време, място и начин на извършване/ на нарушенията, като
и от обясненията на ищцата може да бъде направен извод, че тя се е ориентирала
в обстоятелствата, за които са ѝ поискани обяснения. Видно от атакуваната
заповед, дисциплинарната отговорност не е ангажирана за останалите нарушения,
за които работодателят е поискал обяснение от ищцата.
При изложените съображения и цитираната съдебна практика, настоящият
съдебен състав намира, че преди да наложи дисциплинарното наказание,
работодателят е спазил разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ и е изискал писмени
обяснения от ищцата. Изискването на обяснения именно в рамките на дисциплинарно
производство има за цел да гарантира възможността на служителя да изложи в
пълнота своята позиция по вмененото нарушение/я, така че тя да бъде съобразена
при преценката на работодателя, което в случая е гарантирано - в
поисканото от работодателя обяснение посочените нарушения са индивидуализирани
по обективни признаци в степен, достатъчно ясна за ищцата да разбере в
извършването на какво дисциплинарно нарушение е обвинена и да изложи своята
защитна теза
На следващо
място страните спорят дали при налагане на
дисциплинарното наказание е спазена разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ, като
ищцата твърди, че липсват задължителни реквизити, посочени в разпоредбата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, и
кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Разпоредбата
на чл.195, ал.1 КТ предвижда точно определени изисквания към съдържанието на
заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се до задължителни реквизити -
сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и
субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на
наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага
дисциплинарното наказание. Липсата само на един от посочените реквизити е
достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл.195, ал.1 КТ е
императивна. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за
равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е и
трудовото. Освен това, този принцип се отнася и до страните в гражданския
процес. Липсата на мотиви, било изцяло или частично, поставя работника или
служителя в положение на изненада, тъй като той трябва да получи пълна информация
за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, за да може
да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им оспорване пред съда.
Липсата на изискуемите се от закона реквизити в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в
хода на съдебния спор, тъй като се касае до задължително спазване на предвидена
в закона форма. Освен това липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно
наказание прави невъзможен и съдебния контрол при оспорване на наказанието. В
този смисъл е и константната практика на съдилищата: напр. решение № 306/25.6.1998 г. по гр.д. №1222/1997 г. по описа на ВКС, ІІІ
г.о.; решение № 201/17.03.2010 г. по гр.д. № 38/2009 г. по описа на ВКС, ІV, г.о.,
решение №148/17.02.2000 г. по гр.д. №1119/1999 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. и др.
Следва да се посочи, че обосновката на работодателя за конкретни факти,
поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в
друг документ, към който препраща заповедта и който е известен на работника или
служителя. В случая е налице такова препращане към други документи, а именно –
депозираната жалба от страна на лицето Х. А.Х. и Констативен протокол № **********/04.12.2020
г. за осъществената проверка във връзка с дисциплинарното производство. Видно
от обясненията, дадени от ищцата, същата е била запозната както с фактите и
обстоятелствата, изложени в жалбата на г-н Х., така и с констатациите в
протокола, доколкото същият възпроизвежда обяснения, дадени от други служители
/напр. гл. специалист Д. А./, за които ищцата в обясненията си заявява, че тези
твърдения ще бъдат обект на изясняване в съдебно производство.
От заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, както и от цитираните
в нея документи, към съдържанието на които препраща, може да се направи извод
за пълнота на мотивите по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Ясни са нарушителят –
ищцата Р.Д.; нарушенията, свързани с липса на своевременна обработка на
заявление-декларация /молба/ от 08.06.2020 г., подадено в РКМЕ-Враца от страна
на господин Х. А. Х. от град Бяла Слатина и липсата на своевременно придвижване
по компетентност на преписката по така подаденото заявление; посочен е моментът
на извършване на нарушението, като е отразено, че молбата е подадена на
08.06.2020 г., а от препращащите в заповедта документи се установява, че същата
е обработена едва на 01.10.2020 г.; посочени са и законовите текстове, въз
основа на който се налага наказанието.
Неоснователно
е възражението на ищцата, че от заповедта не ѝ е ясно кое именно нейно
действие/бездействие е квалифицирано от работодателя като „неизпълнение на
възложената работа”, кое като „злоупотреба с доверието и уронване на доброто
име на предприятието”, кое като „неизпълнение на други трудови задължения”, и
кое като „други тежки нарушения на трудовата дисциплина”, съответно за кое
нейно действие/бездействие ѝ е наложено наказанието. Тълкуването на
текста на заповедта недвусмислено сочи, че и двете нарушения, които са
взаимосвързани, според работодателя съставляват всяко едно от изброените
дисциплинарни нарушения.
В обобщение, съдът намира, че процесната заповед съдържа всички обективни
признаци на вменените нарушения – същите са описани по време и място на
извършването им и по начин, позволяващ както защитата на работника, така и
преценката за законосъобразност, която следва да извърши съдът. Тоест, при
налагане на дисциплинарното наказание не са допуснати нарушения на установената
в КТ процедура.
Ищцата в исковата молба твърди, че не е извършила нарушенията, заради които
ѝ е наложено дисциплинарното наказание. Фактът, че нарушенията, за които
е ангажирана отговорността ѝ са извършени обаче се установява по
безспорен начин от събраните по делото доказателства. От показанията на Х. Х.
се установява, че свидетелят е посетил РКМЕ Враца на 08.06.2020 г., за да
подаде заявление-декларация /молба/ за явяване пред ТЕЛК за констатиране на
временна неработоспособност. Х. свидетелства, че подал заявлението на ищцата Р.Д.,
като тя е единственият човек от структурата на РЗИ Враца, с която комуникирал
впоследствие във връзка със заявлението. Установява се, че заявлението не е
входирано в РКМЕ Враца в деня на подаването му, а близо 4 месеца по-късно, като
е получило вх. № 4089/01.10.2020 г. /л. 49-50/. Фактът, че заявлението е
подадено на 08.06.2020 г., а е заведено в системата от ищцата Д. едва на
01.10.2020 г., се потвърждава и от дадените от нея обяснения, изискани по реда
на чл. 193 КТ /л. 62-63/. Установява се, че във връзка с липсата на
своевременно завеждане на заявлението, свидетелеят Х. е посетил ТЕЛК едва на
06.10.2020 г., от която дата е и издаденото ЕР № 1709 от зас. № 136 на МБАЛ
„Св. Иван Рилски“ ЕООД Козлодуй /л. 27-28/, като временната му
неработоспособност е продължена, не считано от м. 06.2020 г., а от 10.08.2020
г. От свидетелските показания се установява, че лицето Христов не могъл да
ползва няколко месеца обезщетение за временна неработоспособност поради несвоевременното
му завеждане в системата, като това обяснение получил от ТЕЛК Козлодуй.
Видно от длъжностната характеристика на ищцата, заемаща длъжността „Главен
специалист РКМЕ“, основни нейни задължения са: дейността по приемане и
изпращане на документите за освидетелстване, като нейно пряко задължение е
осъществяване на съставянето, съхраняването и движението на медицинската
документация на освидетелстваните от ТЕЛК /НЕЛК/ лица; приемането на молба –
декларация по образец за освидетелстване, преосвидетелстване, предсрочно
преосвидетелстване и др., както и да изпраща документите за освидетелстване или
преосвидетелстване на лицето на съответната ТЕЛК в срок от 3 дни от
получаването им /л. 19-21/. При анализа на събраните доказателства и преките
задължения на ищцата, може да се даде категоричен отговор, че същата е
извършила и двете нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната ѝ
отговорност, а именно: 1/ не е обработила
своевременно заявление-декларация /молба/ от 08.06.2020 г., подадено в
РКМЕ-Враца от страна на господин Християн Асенов Христов от град Бяла Слатина;
2/ не е обработила и придвижила своевременно по компетентност преписката по
така подаденото от господин Х. А.Х.от гр. Бяла Слатина заявление-декларация
/молба/. Заявлението е входирано в системата едва на 01.10.2020 г., като
преписката, вместо да бъде изпратена в срок до 11.06.2020 г. /3-дневен срок от
подаването му/, същата е изпратена на съответната ТЕЛК едва през м. октомври
2020 г. Спазването на определените срокове за изпълнение е основно изискване
към служителите при ответника и съгласно чл. 4, т. 7 от утвърдените вътрешни
правила / л. 111 - 122/.
След като съдът достигна до извод, че в случая са налице дисциплинарни
нарушения от страна на ищцата Д., следва да се отговори на въпроса дали същите
са извършени виновно. Несправянето с възложената работа или неизпълнението на
определени задължения може да се дължи на недостатъчно познания, липса на
конкретни умения, немарливост, неспособност за работа в екип, недисциплинираност
или други подобни качества. Дисциплинарното нарушение е неизпълнение с
дължимата грижа (т. е. виновно) на задължение по трудовия договор и
осъществяването му най-често е проява на липсата на качества у работника или
служителя. За гражданското право е без значение дали длъжникът е способен
(притежава необходимите качества) да положи дължимата грижа, тъй като
положените усилия се съизмерват с едни абстрактен модел (грижата, която би
положил добрият работник или служител, зает със съответната дейност при подобни
условия). Вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към
деянието и неговите последици, както е в наказателното право. С оглед
конкретните обстоятелства по делото, съдът намира, че ищцата не е положила
дължимата грижа в изпълнение на задълженията ѝ по приемане на заявлението
на свидетеля Христов, неговата обработка и придвижване по компетентност до
съответната ТЕЛК, поради което е налице виновно неизпълнение на задълженията
ѝ.
Ищцата е направила доказателствено искане за допускане събирането на гласни
доказателствени средства, чрез които да установи съвестно изпълнение на
трудовите си задължения, което е допуснато. Поради заявен отказ от допуснатото
доказателство в проведеното открито съдебно заседание по делото, обаче, не е проведено
насрещно доказване на този факт.
Следва да се даде и отговор на въпроса съответно ли е наложеното наказание
на извършените дисциплинарни нарушения. Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при
определяне на наказанието работодателят следва да вземе предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то, както и поведението на
служителя. В процесния случай извършените от ищцата нарушения представляват
неизпълнение на възложената ѝ работа по смисъла на чл. 187, т. 3, предл.
1 КТ. Важно обстоятелство е, че ищцата изпълнява длъжност в държавна
институция, като част от основните ѝ задължения са свързани със
съдействие по реализирането на правата и интересите на гражданите, поради което
следва да се държи сметка за качественото изпълнение на трудовите функции.
Изискването за осъществяване дейността на ищцата Д. по ефективен, предвидим,
качествен начин, в интерес на обществото и в съответствие с Конституцията и с
другите нормативни актове, произтича пряко от закона, доколкото тя е обвързана
от основните принципи, посочени в чл. 2 от Закона за администрацията. В случая
ищцата не само не е обработила и придвижила своевременно заявлението на лицето
Х., но същата не е оказвала и необходимото му съдействие във връзка нарушеното
му право и впоследствие, когато е била търсена от него по телефона /в този
смисъл свидетелските показания по делото/. Нещо повече, в резултат на нейното
неизпълнение, гражданинът Х. Х. е претърпял вреди, доколкото в продължение на
няколко месеца не е могъл да се яви пред ТЕЛК Козлодуй, за да бъде констатирана
временната му неработоспособност и да получава обезщетение за това, поради
което същият е депозирал жалба пред Министерство на здравеопазването. Така
изложеното дава основание да се приеме, че с действията си ищцата Д.
действително е уронила доброто име на ответника пред гражданина Х., ресорното
министерство, както и пред ТЕЛК Козлодуй, с която е водена интензивна
кореспонденция във връзка със забавената обработка на заявлението. Това на свой
ред представлява нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 2 КТ. Заеманата от
ищцата длъжност, и то в държавната администрация, финансирана с публичен
ресурс, поставя изискване за лоялност към работодателя, свързана и с проява на
поведение, което пази и укрепва престижа на работодателя и институцията, в
която работи. Ищцата е длъжна да се въздържа от действия и/или бездействия,
които биха злепоставили работодателя както пред външни за предприятието лица,
така и пред работниците и служителите на предприятието, което представлява нейно
задължение и по смисъла на чл. 126, т. 9 КТ.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че наложеното наказание на ищеца е
съответно на извършените нарушения. Нещо повече, извършените нарушения и сами
по себе си съставляват основание за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение“. Следва да се държи сметка за конкретния случай, като съдът
отчита факта, че работодателят е част от държавната администрация и информация
за осъществяваната от него дейност в отрицателния смисъл би довела до подкопаване
на доверието в институцията.
Поради изложеното, наложеното наказание „предупреждение за уволнението“ е
законосъобразно и искът за отмяната му следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед
изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена
да заплати на ответника сумата от 120,00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Така
мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Р.П.Д., ЕГН **********, срещу Регионална
здравна инспекция – Враца, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Враца, ул. „Черни
Дрин“ № 2 иск с правно основание по чл. 357, ал. 1, във вр с чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на Заповед №
РД-01-263/17.12.2020 г., издадена от д-р Кети Ценова - директор на РЗИ-Враца, с
която на Р.П.Д. е наложено дисциплинарно
наказание “предупреждение за уволнение”.
ОСЪЖДА Р.П.Д., ЕГН
********** да заплати на Регионална здравна инспекция – Враца, БУЛСТАТ:
*********, с адрес: гр. Враца, ул. „Черни Дрин“ № 2 сумата от 120,00 лева разноски по делото.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: