Р Е
Ш Е Н И Е
№
262456 05.11.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XVІІI граждански състав, в
публично съдебно заседА.е на пети октомври две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА
ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 16486 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК ********* против А.Ф.М., ЕГН **********,
с която е предявен установителен иск с правно основА.е по чл. 422, вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 52, вр. с чл. 109, ал. 1 от Закона за здравното
осигуряване.
В исковата молба се твърди, че на
05.10.2018 г. ответникът постъпила за лечение по спешност в УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, с оплакване от болка около пъпа, която продължавала
от три дни, с гадене и повръщане, без диария. Тъй като състоянието не могло да
бъде преодоляно в спешен кабинет, се наложило болнично лечение. Била
хоспитализирана в Клиниката, с приемна диагноза „Остър апендицит, неуточнен“.
Към този момент била с прекъснати здравноосигурителни права, които не
възстановила през време на болничния престой и към момента на
дехоспитализацията й– 07.10.2018 г.
Ответницата била лекувана по алгоритъма
на Клинична пътека /КП/ № 179 „Оперативни процедури върху апендикс“, чийто
изисквА.я са посочени в Приложение № 17А
на Национален рамков договор за медицинските дейности от 2018 г. Била съставена
История на заболяването /ИЗ/ № ***/2018 г., както и издадена епикриза, в която
били описА.извършените медицински дейности – процедури, консултации и изследвА.я,
включени в алгоритъма на КП № 179.
Твърди се още, че на 07.10.2018
г. пациентът е напуснала самоволно лечебното заведение, поради което клиничната
пътека, по която е лекувана е останала недовършена. Била изписана с окончателна
диагноза „Паралитичен илиус“.
Твърди се, че към датата на постъпване в
лечебното заведение, в периода на болничното лечение, както и към датата на
изписването й, ответникът била неосигурена по смисъла на Закона за здравното
осигуряване, като не възстановила правата си на здравноосигурено лице до
изписването й от болницата.
Поради това, на основА.е чл. 109,
ал. 1 ЗЗО, следвало сама да плати стойността на оказаната й медицинска помощ,
която била в размер на 448.40 лева и включва: образна диагностика –
рентгенография и УЗ на корем, лабораторни изследвА.я, консултативни прегледи,
два дни престой в клиниката, определена съгласно действащия към момента на
хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги
и допълнително поискА.услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив.
Последният бил общодостъпен, разлепен на видни места в отделенията на
болницата, както и публикуван в сайта на лечебното заведение.
Въпреки изпратената покана за
плащане, такова липсвало.
Поради това, ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5090/14.09.2020 г. по ч.гр.д. №
11235/2020 г. по описа на ПРС, връчена редовно при условията на чл. 47, ал. 5,
вр. с ал. 1 ГПК, при което в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК бил предявен
настоящият иск. Моли се за уважаването му, ведно със законната лихва от
постъпване на заявлението в съда – 03.09.2020 г. до погасяването. Претендират
се разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът чрез особения представител е подал писмен отговор, с който
оспорва иска.
Не оспорва, че
ответницата е постъпила по спешност на 05.10.2018 г. при ищеца, с оплакване от
болка около пъпа, която продължавала от три дни с гадене и повръщане без диария.
Оспорва, че
ответницата, към периода на предоставяне на медицинската помощ е била с
прекъснати здравноосигурителни права, както и че е била информирана за това, че
ще й бъде оказана болнична помощ по КП в случай, че възстанови
здравноосигурителните си права, поради което счита, че ответницата не следва да
заплати оказаната й медицинска помощ по цени на болничното заведение.
Позовава се на
чл. 272, ал. 1 от НРД 2018 г., както и на чл. 282, ал. 2.
Излага, че
ищецът не е изпълнил задължението си за информираност на пациента- нямало
данни, че здравният статус на пациентката е проверен към датата на
хоспитализирането й, нито, че е своевременно уведомена, че е с прекъснати
здравноосигурителни права и следва да заплати своето лечение по съответната КП,
както и за размера на дължимата сума. Такава информация не се съдържала и в
подписаната от ответника декларация за информирано съгласие. Счита, че дори при
поставен на видно за пациента място на ценоразписа, ищецът не се освобождава от
отговорността да уведоми пациента, че в случая е приложим именно той, доколкото
липсата на здравноосигурителни права, води до задължението му да заплати ползвА.те
от него услуги, именно по ценоразпис.
Съдът, след като обсъди събрА.те по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на стрА.те, намира от фактическа и правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 11235/2020 г. по описа на ПРС, вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за
изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а искът, по
който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал.
1, т.2 ГПК.
Ето защо и съдът намира, че
предявения установителен иск по реда на чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е
предявен в срок, имащо за предмет същите вземА.я.
Относно неговата основателност, съдът намира следното:
На основА.е чл. 153, вр. с чл. 146,
ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени
обстоятелствата, че: ответницата е постъпила за лечение по спешност в
болничното заведение на сочената дата – 05.10.2018 г. и е напуснала самоволно
на 07.10.2018 г.; била е хоспитализирана в Клиника, с приемна диагноза „Остър
апендицит, неуточнен“; бил лекувана по алгоритъма на Клинична пътека /КП/ № 179
„Оперативни процедури върху апендикс“, чийто изисквА.я са посочени в Приложение № 17А на Национален рамков договор
за медицинските дейности от 2018 г.; извършени сочените от ищеца медицински
услуги и изследвА.я в периода на престой, като КП е незавършена и стойността на
лечението възлиза на търсената сума, според Ценоразписа на лечебното заведение.
/виж Определението от 07.07.2021
г. – л.53-54/.
Съдът приема
тези факти за доказА., вкл. като ги съпостави с приетите по делото писмени
доказателства.
От представената медицинска документация /вкл. Лист за преглед на пациент
от 05.10.2018 г. и Допълнителен лист за преглед, Направление за
хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури, Епикриза, резултат от образно
– диагностично изследване, резултат от клинична лаборатория/, се установява по
безспорен начин, че ответницата е постъпила в Първа клиника по
хирургия на лечебно заведение УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД – гр. Пловдив на твърдяната дата, във връзка с диагноза „остър апендицит,
неуточнен“.
Безспорно е, че към момента на постъпването си в болничното заведение и до
края на исковия период – 07.10.2018 г. вкл., тя не е била здравноосигурена,
което се установява и от приложената по делото справка от НАП /л. 61/, съгласно
която лицето е с прекъснати здравноосигурителни права.
Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, е определен в чл.
33 ЗЗО. В разпоредбата на чл. 52 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат
оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с
изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 83 ЗЗ. Съгласно
чл. 109 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят
осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че те не са внесли
повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до
началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като
лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска
помощ.
По делото е отделено за безспорно и се установява от приложената и
неоспорена медицинска документация, че за възстановяване здравето на пациента са
извършени медицински услуги и изследвА.я в периода на престой, включени в
твърдяната клинична пътека.
При съвкупен анализ на представените медицински
документи, съдът намира за безспорно установено, че съответна и адекватна
медицинска помощ, е била оказана на ответницата. Тъй като тя не доказва плащане
на предоставената й такава, следва да плати стойността й, на основА.е чл. 109 ЗЗО, която е определена от УМБАЛ.
Действително се установява, че пълният алгоритъм на Клиничната
пътека не е изпълнен /завършен/, което обаче не означава, че ответницата следва
да бъде освободена от отговорността да плати оказаната й и доказана медицинска
помощ.
ОсновА.ето на претенцията е оказаната медицинска дейност,
която следва да бъде платена от неосигурения, след като се е възползвал от
предоставените услуги, без съответна престация по плащане на дължимите
осигуровки. Предвид изложеното, въпреки незавършване на пълния алгоритъм на
пътеката, съдът намира, че ответницата следва да плати стойността на медицинските
дейности, които са били осъществени за лечението й в исковия период.
Относно реалното извършване на медицинските дейности, за които се търси
плащане, по делото са приети медицински документи. Епикризата, направлението за
хоспитализация, историята на заболяването, протоколите за извършени
интервенции, представляват официални писмени документи, изготвени от длъжностни
лица, в кръга на службата им, удостоверяващи факти с правно значение по смисъла
на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. имащи обвързваща формална доказателствена сила за
съда /вж. Решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ІІІ г.о. на
ВКС/. Материалната такава не е оспорена. Официалният свидетелстващ документ
доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното
изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди в
документа - чл. 179, ал. 1 ГПК. В представените е отразено, че на ответницата
са извършени описА.те медицински интервенции.
СтрА.те по делото не спорят относно размера на дължимата сума, като същият
се установява от анализа и съпоставката на извършените за исковия период
медицински дейности и изследвА.я, част от алгоритъма на КП и представения
ценоразпис на лечебното заведение /така – съпоставят се дейностите от сметка на
пациент на л.13 за извършените мед. дейности и представената мед. документация,
ведно с ценоразписа, при което се установява, че всички описА. услуги и изследвА.я
са извършени в периода 05.10.2018 г. – 07.10.2018 г.
С оглед тези доказателства, анализирА. поотделно и в
съвкупност, съдът приема иска за доказан по основА.е и размер. Последният се
установява по категоричен начин от действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската
помощ и услуги, медицински услуги и допълнително поискА. услуги от УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, в който е отразена стойността на всички медицински
дейности, които според документацията са извършени.
Възраженията на особения
представител, макар принципно резонни и отразяващи обяснима защитна позиция, не
се споделят. Ответницата е била уведомена за цената на услугите, които следва
да заплати, тъй като видно от съдържА.ето на собственоръчно подписаната
декларация за информирано съгласие – Образец № 1, е удостоверила, че е запозната
с ценоразписа на лечебното заведение /т. V/.
Изискването, съдържащо се в чл.
86, ал. 2, т. 6 ЗЗ – пациентът да получи информация за цената на всяка една
медицинска услуга, мА.пулация, лечение и лекарствените продукти в
извънболничната и болничната помощ, е изпълнено, чрез дадените от приемащия
лекар разяснения, за което пациентът е положил подписа си в декларацията за информирано
съгласие. Фактът, че е бил с прекъснати здравноосигурителни права се дължи
на собственото му неизпълнение да плати вноските си, за което носи отговорност
като граждА.н, желаещ да ползва съответните услуги, финансирА. от НЗОК, но при определени правила.
Относно възраженията на
ответника, че ищецът не е уведомил ответника, че е с прекъснати
здравноосигурителни права, в която връзка се позовава на Определение № 378/14.04.2016 г. по дело № 903/2016 г. на ВКС /незадължителна
съдебна практика/, съдът намира, че са напълно неотносими и
неприложими в процесния случай, тъй като касаят различна фактическа обстановка,
при която пациентът е бил приет в съответното лечебно заведение при данни от
НАП за непрекъснати
здравноосигурителни права и третиран като здравноосигурен, като не е подписал декларация за информирано
съгласие и пр. – все обстоятелства, изцяло различни от относимите и доказА. по
настоящия казус/.
Действително, съгласно чл. 7 от
Наредба № 25/04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, разходите по
оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на пациента, се поемат
от Държавата. Неосигурените лица, обаче, заплащат оказаната им спешна помощ,
ако същата е оказана, след като бъдат хоспитализирА.. В заключение, разходите
за спешна медицинска помощ се заплащат от Държавата, само ако пациентът е бил
прегледан в спешен кабинет, оказана му е помощ и не е хоспитализиран, какъвто
обаче не е настоящия случай.
Предвид изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца съществува
съответното парично вземане, по отношение на което е издадена заповед за
изпълнение, поради което предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат на ищеца на основА.е чл. 78, ал.1 ГПК.
Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК /л.81/ и доказателства
за сторени такива в размер на: 25 лева – ДТ; 300 лева - депозит за особен
представител и 100 лева - платено адв.
възнаграждение, съгл. ДПЗС. Дължат се общо 425 лева.
Следва да се присъдят и разноските в
заповедното производство в размер на 25 лева – платена ДТ, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между стрА.те, че А. Ф. М., ЕГН ********** дължи на УМБАЛ
„Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 448.40 лева (четиристотин четиридесет и осем лева и
четиридесет стотинки) – главница,
представляваща цена на предоставена медицинска помощ - диагностика и лечение за периода 05.10.2018
г. – 07.10.2018 г., дължима на основание чл. 109 ЗЗО вр. чл. 52 ЗЗО, ведно със законната
лихва от постъпване на заявлението в съда – 03.09.2020 г. до окончателното
погасяване, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 5090/14.09.2020 г. по ч.гр.д. № 11235/2020 г. по
описа на ПРС.
ОСЪЖДА А. Ф. М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, следните суми:
общо 425 лева /четиристотин двадесет
и пет лева/ - разноски за настоящото производство и 25 лева /двадесет и пет лева/ - разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 11235/2020 г. по описа
на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ