Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                      23.2.2017 г.                            гр. Велико Търново

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      VI-ти граждански състав

на двадесет и трети януари                                 две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря М.Р.

като разгледа гражданско дело № 1840 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Т.Р.П., действаща като законен представител на малолетната Г.Р.П., и искова молба на П.Д.Б. срещу „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” (***), с която се иска осъждането на ответника да заплати на всяка от ищците сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, причинени от застрахователно събитие, настъпило на 11.7.2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

В молбите се твърди, че на 11.7.2011 г. на главен път Дебелец - В. Търново, при управление на товарен автомобил, превозващ опасен товар, водачът е нарушил правилата за движение и е предизвикал ПТП, при което е последвал разлив на превозваното химическо вещество, което след изпаряването си за няколко часа достигнало до територията на гр. Дебелец. Сочи се, че въпреки спешната евакуация на ищците, в резултат на разлива същите са получили остро дразнене в очите, водещо до силно сълзене и затруднение на виждането, в дишането, задушаване, пристъпи на гадене, неприятно и постоянно дразнене на кожата, които симптоми продължили около 10-15 дни. Заявява се, че ищците са изпаднали в силен шок, резултат от спешната евакуация, както и в стрес от неизвестността за случилото се. Твърди се, че за причиненото деяние водачът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 352, ал. 4 и чл. 353г, ал. 2 НК, както и че към датата на ПТП водачът е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със застраховател в Р Турция по системата „Зелена карта”, от което произтича отговорността на *** за заплащане на обезщетения за причинените неимуществени вреди.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, в който исковите претенции се оспорват по основание и размер. Изразява се становище, че по делото липсват доказателства в подкрепа твърденията на ищците за претърпени от тях вреди, както и наличието на връзка между твърдяните вреди и настъпилото ПТП.

В съдебно заседание ищците, чрез своя процесуален представител, поддържат исковите претенции. Ангажират гласни доказателства чрез разпит на свидетели.

Ответникът, чрез депозирана писмена молба, изразява становище за недопустимост, а по същество и за неоснователност на исковите претенции.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа следното:

По делото не е спорно, а се установява от представените писмени доказателства - съдебен протокол от 31.08.2011г. по НОХД № 1999/2011 г. на ВТРС (л. 36-37), протокол за проверка № ОХВ-НК-07 от 11.7.2011 г. (л. 70) и протокол за проверка № 70-ИВ-17 от 11.7.2011 г. (л. 71), че на 11.07.2011 г. около 00:45 ч. на главен път ІІ-55, Дебелец – Велико Търново, километър I-ви, в посока гр. В. Търново, управляваната от турския водач Ю. В. товарна композиция - влекач марка „Рено” и полуремарке – цистерна е излязла от пътното платно и се е преобърнала в намиращото се до пътя сухо дере, в резултат на което е последвал разлив на част от превозваното химическо вещество – около 4 това стирен (стирол). Със Заповед № РД 22-1104/11.7.2011 г. на Кмета на Община В. Търново (л. 68) във връзка с настъпилото произшествие е било обявено бедствено положение с начален час 03:00 часа на 11.07.2011 г. в гр. Дебелец в района на Дома за деца и в ниската част от града в югозападна посока. С последваща Заповед № РД 22-1114/11.07.2011 г. на Кмета на Община В. Търново (л. 69) обявеното бедствено положение е отменено, считано от 17:15 часа на 11.7.2011 г.

От показанията на св. И. М. и св. Кр. Б. се установява, че ищците П.Б. и Т.П., заедно с малолетната Г.П.,*** в ранната сутрин на 11.7.2011 г., установили са се в жилище в гр. Горна Оряховица и са се завърнали по домовете си няколко дни по-късно.

Видно от представения съдебен протокол от 31.8.2011 г. по НОХД № 1999/2011 г. на ВТРС, съдът е одобрил внесено от ВТРП споразумение, с което водачът на товарната композиция Ю. В. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 352 ал. 4, вр. ал. 1 НК, а именно, че на 11.7.2011 г. около 00:45 часа на главен път ІІ-55, Дебелец – Велико Търново, километър I-ви, в посока гр. В. Търново, при превозването на опасен товар – стирен (стирол) замърсил почвата, въздуха и водните течения и с това ги направил опасни за хората, животните и растенията.

От представените информационни листи за безопасност според Регулация (ЕО) № 1907/2006 (л. 54-67) се установява, че веществото стирен представлява леснозапалима течност, предизвиква сериозно дразнене на очите и кожата и е вредно при вдишване. Същото се характеризира с остра орална и инхалационна токсичност, като симптомите са възпаление на лигавиците на устата, фарингса, хранопровода и стомашно-чревния тракт, както и изтощеност, повръщане, замаяност. Въведено е изискване за използване на лични предпазни средства – маски, очила, костюми, ръкавици при боравене с химическото вещество. Посочено е, че веществото може да се полимеризира при излагане на светлина, топлина, пламъци и искри.

Не е спорно, а се установява от представените по делото писмени доказателства (л. 50-53), че към 11.7.2011 г. товарният автомобил марка/модел „Рено” и ремаркето модел 2001 г., управлявани от турския водач Ю. В., са имали валидни международни сертификати за автомобилни застраховки „Гражданска отговорност” по системата „Зелена карта” (отделено като безспорно с определение от 20.9.2016 г.).

Според заключението на назначената по делото химическа експертиза, както и според уточненията, направени от вещото лице в съдебно заседание, стиренът е ароматен въглеводород, който прониква в организма при вдишване и в малка степен чрез кожата. Веществото е класифицирано като вредно при вдишване, дразнещо очите и кожата, причиняващо смущения в храно-смилателната система и разпространяващо се бързо в организма. Стиренът спада към веществата, податливи на спонтанна полимеризация или разпад. Веществото е лесно летливо и с много остра миризма, като парите му са по тежки от въздуха и се разпространяват по протежението на подовете, като върху процеса на изпарение влияят различни фактори - обработката с вода и пожарникарска пяна, скорост и посока на вятъра. Процесът на обезвреждане зависи от температура, скоростта на вятър, концентрацията на други вещества и пр., за които няма замерване към момента на настъпване на ПТП. Според вещото лице разлятото се вещество все пак е преминало в газообразно агрегатно състояние, според данните в Протокол за измерване концентрацията на въздуха в гр. Дебелец от 14.7.2011 г., още повече, че структурата на стилора предполага бърз разпад.

За установяване на обстоятелствата, относими към настъпване на твърдените неблагоприятни изменения в здравословното състояние на ищците след инцидента и преживения стрес от възникналата ситуация, са разпитани св. И. М. и св. Кр. Б.. При преценка на въпросните гласни доказателства, съдът приема, че конкретните оплаквания и нарушения в здравословното състояние на ищците най-общо са се изразявали в болки в главата, дразнене на очите и сърбеж по кожата. От показанията на посочените свидетели се установя и преживения от ищците стрес, породен от действията по самата евакуация в ранните сутрешни часове на 11.7.2011 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 282, ал. 3, вр. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) - за заплащане на застрахователно обезщетение по международна застраховка „Гражданска отговорност” за вреди от транспортно произшествие реализирано на територията на Р България от МПС с чуждестранна регистрация от държава-членка на системата „Зелена карта”.

По повод твърденията за недопустимост на исковите претенции следва да се отбележи следното:

Застрахователното събитие, вредите от което са предмет на настоящото производство, е настъпило на 11.7.2011 г., към която дата е действал отменения Кодекс на застраховането. В разпоредбата на чл. 511, ал. 3 от действащия понастоящем КЗ (Обн., ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 1.1.2016 г.) действително е посочено, че увреденото лице може да предяви претенцията си за заплащане пред съда, само ако кореспондентът на чуждия застраховател в България или българското Бюро не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението, като съответно се прилага чл. 380. В случая обаче ищецът извлича правата си от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен при действието на отменения КЗ, а съгласно параграф 22 от ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта на отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на новия кодекс. Доколкото предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл. 282, ал. 3 и чл. 226 от КЗ (отм.), именно тези разпоредби се явяват приложими към процесните отношения. Действително с влизането си в сила новата процесуална разпоредба преурежда по нов начин породените преди влизането й в сила юридически факти и правоотношения, като ги изменя за в бъдеще, т.е. процесуалният закон се прилага незабавно и спрямо всички заварени висящи процесуални правоотношения, като изключение от това правило може да бъде дадено със самия нов процесуален закон, ако в неговите преходни или заключителни разпоредби е предвидено, че висящите граждански правоотношения ще се регулират до приключването им от стария процесуален закон (така Определение № 583 от 26.8.2013 г. по гр. д. № 847/2012 г. на ВКС, II т.о.). Разпоредбата на чл. 511, ал. 3 от КЗ (Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.1.2016 г.) е процесуална норма, доколкото същата посочва по какъв начин да се осъществи и защити вече възникналото право, т.е. как увреденото лице може да предяви претенцията си при вече настъпилото застрахователно събитие. В случая правото на ищеца (по негови твърдения) вече е възникнало и визираната разпоредба му дава реда, по който то може да бъде защитено, т.е. реда по който правото фактически може да бъде осъществено. Доколкото обаче в параграф 22 от ПЗР на новия КЗ е предвидено, че за застрахователните договори, сключени преди влизането му в сила, се прилага част четвърта от отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на новия кодекс, съдът приема, че в случая е налице именно изключение от горепосоченото правило относно действието на процесуалния закон и отношенията между страните по делото следва да се регулират от отменения КЗ.

В случая претенциите са насочени срещу ***, което по силата на международните договорености между държавите-членки и Вътрешните правила на бюрата е органът, съдействащ за функционирането на системата „Зелена карта”. По силата на чл. 282 КЗ (отм.) ответникът се явява единствен оторизиран представител на всички застрахователи, издали застраховка „Зелена карта” с териториална валидност за Р България, отговарящ за претенциите за вреди, причинени на територията на страната, поради което е легитимиран да отговаря по заведените искове. Предвид на това, уважаването на претенциите е предпоставено от установяването, че в резултат на противоправното и виновно поведение на водача на товарния автомобил са причинени твърдяните от ищците неимуществени вреди, доколкото с доклада по делото бе отделено като безспорно, че към момента на ПТП товарният автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със застраховател в Р Турция по системата „Зелена карта”, а самият водач е нарушил правилата за движение и е предизвикал ПТП, при което е последвал разлив на превозвано в цистерната на автомобила химическо вещество.

Относно деянието, неговата противоправност и вината на дееца следва да се съобрази одобреното по НОХД № 1999/2011 г. на ВТРС споразумение, което съгласно чл. 383 ал. 1 НПК има значението на влязла в сила присъда. Допуснатото от водача Ю. В. ПТП, при което управляваната от него товарна композиция се е преобърнала и в резултат на това се е достигнало до разлив на превозваното химическо вещество, е причинило замърсяване на почвата, въздуха и водните течение и с това ги е направило опасни за хората, животните и растенията.

Безспорно е по делото, че към 11.7.2011 г. гражданската отговорност на водача на процесната автокомпозиция е била покрита от валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по системата „Зелена карта”. С оглед на това и предвид нормите на чл. 282 ал. 5 вр. ал. 3 КЗ (отм.), както и на чл. 3 т. 1 и т. 4 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата, за ответника възниква задължение в съответствие със закона по местоизвършване на деянието да обезщети увредените от ПТП лица, независимо от вида на претърпените от тях вреди – имуществени или неимуществени.

При реализирането на посочените по-горе предпоставки, съдът счита, че в причинна връзка с деянието на водача на товарната композиция за ищците са настъпили неимуществени вреди, което се установява от показанията на свидетелите И. М. и Кр. Б., кореспондиращи със заключението по допуснатата химическа експертиза. От разпита на последните става ясно, че ищците са били в домовете си към момента на инцидента, което налага извод, че същите са преживели твърдените шок и стрес във връзка с обявеното бедствено положение и наложилата се спешна евакуация в ранните часове на 11.7.2011 г. Освен това от показанията на свидетелите може да се направи извод за конкретни неблагоприятни последици, претърпени от ищците - дразнене в очите, затруднение при дишането и сърбеж на кожата, които симптоми според заключението на химическата експертиза са характерни при въздействие на стирен.

Паричният еквивалент на претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен по реда на чл. 52 ЗЗД, като всички обстоятелства, описани по-горе и сочещи на конкретното състояние на ищците във връзка с инцидента, водят до извод, че с оглед характера и степента на уврежданията и моралните страдания, претендираните обезщетения в размер на по 500 лева отговарят на критерия „справедливост”, поради което исковете следва да бъдат уважени изцяло.

В исковите молби ищците претендират обезщетенията да бъдат присъдени ведно със законна лихва от датата на тяхното подаване, а в съдебно заседание чрез своя процесуален представител молят за присъждане на законната лихва за период три години преди завеждане на исковата молба, което искане съдът намира за недопустимо. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД обезщетението действително се дължи от датата на увреждането, доколкото деликвентът е в забава спрямо увредения от увреждането, а отговорността на застрахователя по сключената застраховка гражданска отговорност е във функционална зависимост с тази на прекия причинител на вредите. В случая обаче искането за присъждане на законна лихва за период, който предхожда подаването на исковата молба, освен с акцесорност се отличава и с относителната самостоятелност и при липса на въведена с първоначалната искова молба претенция за заплащане на мораторна лихва върху претендираното обезщетение, последващото й въвеждане в производството в хода на устните състезания е недопустимо. Това е така, тъй като последваща промяна в предмета на спора по инициатива на ищеца е допустима единствено при спазване на предвидените в чл. 214 ГПК правила за изменение на иска, както и в хипотезата на чл. 212 ГПК - предявяване на инцидентен иск. Във всички случаи обаче изменението не може да засяга едновременно първоначално заявеното в исковата молба основание на иска и формулираното във връзка с него искане, тъй като води до промяна в предмета на първоначално въведения спор и допустимостта му е отречена с разпоредбата на чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК. По аргумент за по-силното основание от чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК промяната в предмета на спора не може да се постигне и чрез едновременно прибавяне на ново основание и ново искане към вече заявените с исковата молба, доколкото по този начин се постига ефектът на предявяване на нов иск след образуване на делото. Съгласно чл. 210, ал. 1 ГПК, обективното съединяване на искове срещу един и същ ответник е възможно само с първоначалната искова молба, не и с последваща молба по време на разглеждане на делото.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право да им бъдат присъдени направените разноски. На л. 112 е представен списък на разноски в общ размер от 1 000 лева - по 500 лева за всяка от ищците, от които по 300 лева заплатени адвокатски възнаграждения в настоящото производство и по 200 лева - адвокатски възнаграждения по в.ч.гр.д. № 867/2016 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на РС Велико Търново сумата от 220 лева, от която сумата от 100 лева - държавни такси по исковите претенции и сумата от 120 лева - възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

                                                 Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Национално бюро на българските автомобилни застрахователи - гр. София да заплати на Т.Р.П., ЕГН **********, действаща като законен представител на малолетната Г.Р.П., ЕГН **********, и на П.Д.Б., ЕГН ********** сумите от по 500 (петстотин) лева на всяка от ищците, представляващи обезщетения за претърпени от малолетната Г.Р.П. и от П.Д.Б. неимуществени вреди -  болки и страдания, причинени от застрахователно събитие, настъпило на 11.7.2011 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковите молби - 11.7.2016 г. до окончателното изплащане на вземанията.

ОСЪЖДА Национално бюро на българските автомобилни застрахователи - гр. София да заплати на Т.Р.П., ЕГН **********, действаща като законен представител на малолетната Г.Р.П., ЕГН **********, и на П.Д.Б., ЕГН ********** сумите от по 500 (петстотин) лева на всяка от ищците, представляващи направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Национално бюро на българските автомобилни застрахователи - гр. София да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Велико Търново сумата от 220 (двеста и двадесет) лева - държавна такса и разноски за производството.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: