Определение по дело №386/2018 на Окръжен съд - Бургас

 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

186                                                       14.02.2020 г.                                                гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд                                                                        гражданска колегия

в закрито заседание на четиринадесети февруари

през две хиляди и двадесета година                                                                       в състав:

                                                                                        Председател: Симеон Михов

                                                                                        Членове:                                                                                                         

като разгледа докладваното от

            съдия Михов                        търговско дело  №          386   по описа

за   2018   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по настоящото дело е образувано по повод искова молба, подадена от „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.Възраждане № 13, представлявано от д-р Даниела Боздукова, чрез пълномощник адв.Х.Г.Н. ***, със съдебен адрес:***, офис 410 против Национална здравноосигурителна каса, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София 1407, ул. „Кричим“ № 1, представлявана от управителя д-р Дечо Дечев, чрез главен юрисконсулт в РЗОК - Бургас – Петя Демирева, със съдебен адрес: гр. Бургас, парк „Езеро“, с която се иска да бъде осъден ответникът да заплати на лечебното заведение сумата от общо 435 528 лв. главница, представляваща цената на извършена и отчетена, но незаплатена болнична медицинска помощ по клинични пътеки по Индивидуален договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020903/ 24.02.2015 г. за периода 01.10.2015г. — 31.12.2015г., включваща сумата от 97 938 лв. за оказана спешна медицинска помощ за м.октомври 2015г. и 26 205.06 лв. представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.12.2015г. до датата на подаване на исковата молба - 20.07.2018г., сумата от 264 808 лв. (от които 250 454 лв. за оказана спешна БМД и 14 354 лв. оказана планова БМП медицинска помощ) за м.ноември 2015г. и 68 569.23 лв. представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2016г. до датата на подаване на исковата молба - 20.07.2018г., сумата от 72 782 лв. (от които 72 208 лв. за оказана спешна БМД и 574 лв. оказана планова БМП медицинска помощ) за м.декември 2015г. и 18 215.72 лв. представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.02.2016г. до датата на подаване на исковата молба - 20.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба (20.07.2018г.) до окончателното ѝ изплащане. При условията на евентуалност – в случай на неуважаване на исковете но основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД, се претендира заплащането на същите суми на основание чл.59 и чл.86 от ЗЗД.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, като му е указана възможността  за  подаване на писмен отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. В  определения от съда двуседмичен  срок, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Отговорът на ответника е изпратен на ищеца, като му е указана възможността да подаде допълнителна искова молба. В предоставения двуседмичен срок по чл.372 от ГПК, ищецът е депозирал допълнителна искова молба с възражения.

В указания срок според чл.373 от ГПК, постъпи отговор на допълнителната искова молба от ответника.

С оглед извършените процесуални действия, съдът приема, че книжата по делото са разменени редовно.   

Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение, той е допустим.

По отношение направеното с отговора на исковата молба от ответника възражение за неподведомственост на производството по делото, е налице произнасяне на ВКС с Определение № 251 от 10.06.2019г. по ч.т.д. № 1253/2019г., с което е отменено определение № 45/ 15.02.2019г. по в.ч.т.д. № 29/2019 на Апелативен съд - Бургас и потвърденото с него определение № 1079/ 16.11.2018г. по т.д. № 386/2018г. на ОС-Бургас и  делото е върнато на настоящия съд за продължаване на процесуалните действия.

Възражението на ответната страна чл. 369 от ГПК, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК, не следва да бъде уважено. Ищцовата страна е лечебно заведение по смисъла на Закона за лечебните заведения. Законодателят е приравнил лечебните заведения с всички търговци, като ги е задължил да се регистрират като такива (чл. 3, ал. 1 от ЗЛЗ), с изключение на тези по чл. 5 ал. 1 от закона. Освен че им е възложил да изпълняват специфични функции в държавата - опазване здравето на гражданите (чл. 4 от Закона за здравето), в закона изрично е указано, че същите извършват и търговска дейност - по-специално те извършват търговски сделки за нуждите на осъществяваните от тях медицински дейности и за обслужване на пациентите, каквито са и дейностите по процесния индивидуален договор за оказване на болнична помощ. След като това е така, то спорът произтичащ от изпълнението на това правоотношение, следва също да бъде квалифициран като търговски, поради което направеното възражение се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Съдът счита, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на основание чл.374, вр. чл.146 ГПК.

 

               Проект за доклад:   

Твърди се в исковата молба, че „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД е надлежно регистрирано лечебно заведение за болнична помощ, което като изпълнител сключило с ответника като възложител, представляван чрез директора на РЗОК-Бургас, договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020903/ 24.02.2015г., ведно с Приложение № 1: „Списък на специалистите, оказващи медицинска помощ по КП“ и Приложение № 2: „Стойности на дейностите в болничната медицинска помощ, (БМП) медицинските изделия в БМП и лекарствени продукти в БМП за лечение на злокачествени заболявания, в условията на БМП“, в сила от 01.01.2015г. Ищецът в качеството си на изпълнител по договора и на основание чл.30 ал.4 от същия, ежедневно е отчитал по електронен път всеки приет и изписан пациент и изготвял месечен отчет, който изпращал на РЗОК, а ответникът в срок до 30 – то число всеки месец, следващ отчетния, да заплати отчетената мед.помощ. Ищецът се е задължил да оказва болнична медицинска помощ по клинични пътеки на посочените в чл.1 ал.1 от договора лица, със съдържание, посочено в Приложение № 16 от НРД за МД за 2015г. и приложение № 16 „Клинични пътеки“ към договора, а възложителят – НЗОК, да заплаща договорената, извършена и отчетена медицинска помощ (чл.18 ал.1, т.1) по цени на клиничните пътеки съгласно Договор № РД-НС-01-2 от 29.12.2014 г. за приемане на обеми и цени на медицинската помощ за 2015г. между НЗОК и БЛС, възпроизведени в договора. Ищецът твърди, че предвид нормата на чл.32 ал.1 от ИД, РЗОК го е принудила да подава счетоводни документи единствено за стойности, включени в Приложение № 2. Така са останали неразплатени стойности като надлимитна БМП в посочения размер по месеци (октомври, ноември и декември 2015г. ), за която са били издадени само спецификации. Към датата на сключване на договора не били определени стойности на БМП за цялата 2015г., а само за месеците януари и февруари.

НЗОК е изцяло неизправна страна по процесния договор. Същият и споразуменията и приложенията към него са били изготвени от ответника и договаряне по тях не е било възможно. С Постановление на МС № 57/ 16.03.2015 г. била приета нова методика за остойностяване и заплащане на медицинската помощ, включена в т.нар. основен пакет от медицински дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК по чл.45 от ЗЗО. Промените в методиката били инкорпорирани в договора на 24.02.2015 г. с нарочно споразумение, с което било изменено Приложение № 2, а после и клаузата на чл. 18 ал. 1, т. 2 от договора, като в сила от 01.04.2015 г., вложените при изпълнение на определени клинични пътеки медицински изделия се заплащат до съответните стойности, определени в списъка по чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба 10 на министъра на здравеопазването от 2009г. На последващи дати НЗОК изготвила поредните Анекси и Приложения № 2 към тях с променени стойности, без да е съобразено мнението на представителите на МБАЛ.

Както беше описано, съгласно чл.35 от договора, ответникът се задължил да заплаща чрез РЗОК до 30-то число на месеца, следващ отчетния, извършената и отчетена от ищеца МБАЛ дейност. Ищецът ежедневно отчитал оказаната от него болнична помощ, предмет на договора, по електронен път в информационна система на НЗОК, като отчетите включвали изискуемото съгласно договора и методиката съдържание. Съгласно изменения с допълнителното споразумение чл. 32 ал. 11 от договора, след окончателна обработка на календарния месец РЗОК изпращала на ищеца месечно известие за отхвърлената за плащане дейност и основанието за това. Основанията за отхвърляне на заплащането са регламентирани в чл. 32 ал. 13 от договора. Ищецът е изпълнил задълженията си да предоставя уговорената болнична медицинска помощ по клинични пътеки и е отчел извършените дейности и вложените медицински изделия при уговорените условия и срокове. Въпреки това, ответникът НЗОК не заплатила извършената и отчетена от МБАЛ медицинската дейност на стойност общо 435 528 лв. за месеците октомври, ноември и декември 2015г. С месечните известия за процесния период 01.10.2015г. – 31.12.2015г., ответникът отхвърлил за заплащане медицински дейности, с основание надвишаване на стойностите по Приложение № 2 към Договора, в посочения размер. Останалата извършена и отчетена дейност за периода била заплатена. Твърди се, че изпратените месечни справки Над. Мес. Ст-ти за „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД не представляват мотивирано месечно известие по смисъла на чл.32 ал.11 от ИД и чл.17 ал.11 от Методиката, а не е и налице някое от основанията на чл.17 ал.12 от последната, обосноваващо неплащането на извършените мед.дейности. Излага подробни аргументи относно конституционно закрепеното право на здравно осигуряване и съответстващото му законово задължение НЗОК да заплати разходите за лечението на лечебното заведение, в което съответното лице е избрало да се лекува. Позовава се на нищожността на Решение № РД-НС-04-9/ 27.01.2015г. на Надзорния съвет на НЗОК в частта му по т. 2 и 3, с което се приемат обеми на финансови средства за заплащане през процесната 2015г. на дейностите за болничната медицинска помощ, прогласена с Решение № 493 от 12.01.2018 г. по адм. дело № 11702/2016г. на ВАС. Счита за нищожни клаузите на договора, с които се регламентира като основание за отказ от плащане надвишаване на стойностите по Приложение № 2 поради противоречие с разпоредбите на ЗЗО и установените в закона права на здравноосигурените лица, както поради противоречие с добрите нрави и чл. 52 ал. 1 на Конституцията.

Не следва да се прилагат и правилата на чл.4 ал.4 от ЗБНЗОК, тъй като не са съгласувани от УС на БЛС, както изисква чл.4 ал.5 от Договор № РД-НС-01-2 от 29.12.2014 г. между НЗОК и БЛС. Това се отнася и до Приложение № 2 към индивидуалните договори с ИБМП.

Не съществува задължение за ИМП да поеме финансовата тежест за предоставяне на медицинска помощ, но такова задължение съществува за НЗОК в чл.45 от ЗЗО.

Позовава се на разпоредбите на чл. 59 ал. 1, чл.55 чл. 45 и чл. 47 от ЗЗО и НРД, който на основание чл.4а от ЗЗО е обявен за административен нормативен акт. Разпоредбата на чл. 24 ал. 4, т. 2 от НРД не въвежда „лимит” и не освобождава НЗОК от задължението да заплати за оказаната медицинска помощ. От друга страна, съгласно чл. 29 ал. 1 от НРД, изпълнителите на медицинска помощ имат право да получат в срок и в пълен размер заплащане за извършените дейности при условията и по реда на сключения между страните договор.

Някои от разпоредбите на ИД: чл.20 т.6; чл.40 ал.2, са нищожни на основание чл.26 ал.1, предл.първо от ЗЗД, вр.чл.30 ал.2, т.1 от ИД и чл.2 т.7 от Рамковия договор и чл.59 от ЗЗО, тъй като са ограничителни и създават режим, кото е по-неблагоприятен от разписаното в НРД. Отделно чл.40 ал.6 от ИД е нищожна на основание чл.3 ал.2 от ЗСч, като въвеждаща задължение за счетоводно отчитане на всички стопански операции в хронологичен ред.

На основание чл. 3 ал. 2 от договора, възложителят дължи законна лихва за забава при неплащане в срок. Ответникът е изпаднал в забава след 30-то число на месеца, следващ отчетния месец, т.е. на 30.11.2015г.

Изложени са аргументи за предявените алтернативно искове за заплащане на сумите поради неоснователно обогатяване. Липсата на парични средства не е причина държавата да откаже допълнително финансиране на НЗОК по предвидения в закона ред (чл.23 ал.1, т.11 от ЗЗО; чл.48 ал.4 от Закона за публичните финанси и др.). Заплатеното от ищцовото дружество лечение на пациенти, но непоето нито от НЗОК, нито от пациентите, е довело до обедняване на ЛЗ със стойностите на съотв.клинични пътеки. Представя доказателства. Претендира разноски.

 

Ответникът с отговора на исковата молба, твърди неоснователност на исковите претенции. Оспорва дължимостта на претендираната от ищеца сума, тъй като същата възлизала над определените стойности на медицинските дейности в Приложение № 2 и чл.4 от ЗБНЗОК за 2015г. Счита, че цялата договорена дейност до стойностите, посочени в Приложение № 2 от договора, отчетена по реда на чл.22 и чл.23 от Приложение № 2Б: ,,Методика на заплащане на дейностите и болнична медицинска помощ“ към чл.2 от Постановление № 57/ 16.03.2015г. на МС, била заплатена на лечебното заведение в нормативно определения срок. Клаузите на чл. 40 ал. 1-3 от договора, както и всички сключени анекси към него за промени в Приложение № 2, определяли обема на дейността, която трябва да се престира, предвид което искът не бил за неизпълнение на договора, а за плащане на дейност, която е над договореното при наличието на изрична уговорка за определено количество/ обем. В случая се касаело за медицински дейности, чийто обем се определял нормативно със ЗБНЗОК за 2015г. Според ответната страна, процесният договор е особен вид договор, регулиран от правилата на ЗЗО и НРД, които дерогирали приложението на общите разпоредби на ТЗ и ЗЗД. Определеният нормативно и договорен обем/ лимит на медицинска помощ не ограничавал правото на гражданите на достъп до такава, нито приема на пациенти в лечебното заведение, а само определял задължението на НЗОК да заплати извършената и отчетена дейност в определения и индивидуално договорен размер.

Излага подробен анализ на нормативната уредба на финансирането на болничната помощ и на нормативните изисквания относно първичните медицински и финансовоотчетни документи. В Постановление № 57 на МС от 16.03.2015г. за приемане  на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл.55 ал.2, т.2 от ЗЗО, се поставяло условието, стойностите по финансовоотчетните документи, представяни от изпълнители на болнична медицинска помощ по договор с НЗОК, да не надвишават размера на стойностите, определени  в Приложение № 2 към индивидуалния договор на изпълнителя. Горното условие било залегнало и в индивидуалния договор. С подписването на договора и споразуменията към него, ищецът бил приел определения му лимит за заплащане на извършената от него болнична помощ. Дружеството се е възползвало от нормативните възможности за изменение на определените стойности в Приложение № 2, на основание чл.21 ал.4, т.2 от Приложение № 2Б от Постановление № 57 на МС от 16.03.2015г. Исканията му за увеличение на размера на месечната стойност на разходите за дейностите, за което били сключени анекси № 40/ 08.10.2015г. и № 46/ 09.11.2015г., сочели съгласие със задължението да спазва определената финансова рамка. Законът предвиждал и процедура за случаите на спешна диагностика и лечение, в които изпълнителят можел да подаде в РЗОК писмено заявление за увеличение на размера на месечната стойност на разходите в приложение № 2 от индивидуалния договор за сметка на стойностите за следващите месеци от тримесечието, но не и през четвъртото тримесечие. По изключение, при особено тежки или сложни случаи по медицински показатели, както и случаи, свързани с форсмажорни обстоятелства, изпълнителят информирал незабавно директора на съответната РЗОК с писмо, в което излагал мотиви за заплащане. Случаите се разглеждали от Надзорния съвет на НЗОК и от Управителния съвет на БЛС, като решение за заплащането им се взимало при наличие на бюджетни средства.

Ответната страна счита за неоснователни твърденията, наведени в исковата молба, за нищожност на разпоредбите на договора, свързани с отчитане на извършената дейност в рамките на определените с Приложение № 2 стойности. В тази връзка посочва, че НЗОК планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица, медицинска помощ по чл.55 ал.2, т.2 от ЗЗО в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори.

От друга страна, съгласно §.44 от ПЗР към закова за изменение и допълнение за здравното осигуряване (ДВ, бр.48 от 2015г.), националните рамкови договори, обемите и цените на медицинските и на денталните дейности, методиките за остойностяване и заплащане на медицинската помощ и решенията по чл.54 ал.8 и/или 9, действащи към момента на влизането в сила на този закон, се прилагали до приемането на нови национални рамкови договори, като дотогава НЗОК следвало да заплаща медицинската помощ в рамките, действащи към момента на влизането в сила на този закон.

Неоснователни са и исковете по чл.59 от ЗЗД, тъй като правото на достъп на пациентите до медицинска помощ не е било ограничено – НЗОК има сключени ИД с още 9 ЛЗ на територията на община Бургас.

Неоснователността на главните искове обосновава и неоснователност на исковете за заплащане на лихви. Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

Направено беше възражение по отношение разглеждане на исковата молба по реда на глава 32 от ГПК „Производство по търговски спорове“, тъй като според чл.3 ал.4 от Закона за лечебните заведения, същите не могат да извършват търговски сделки, освен по изключение.

 

Ищецът, с допълнителната си искова молба излага становище относно наведените с отговора на исковата молба доводи на ответната страна. Сключените договори са търговски сделки, доколкото ЛЗ е регистрирано като търговско дружество на основание чл.1 ал.2, т.1 от ТЗ.

Моли, на основание чл. 26 ал. 1, предл. 1 и 2 от ЗЗД да бъдат обявени за нищожни клаузите на чл. 20 т.5 и 6; чл.30 ал.2, т.1; чл.32 ал.13, т.6; чл.40; чл.41; чл.42 ал. 1 и 3, от Индивидуален договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020903/ 24.02.2015 г., както и §.2, т.2, т.8, т.10.8.1, т.11, т.13; §.4 от допълнителното споразумение № 4/ 07.04.2015г., с които се изменят чл.20 т.6; чл. 30 ал. 2, т. 1; чл.32 ал.13, т.6; чл.33 ал.1; чл.40 ал.6 от Договора и му се придава обратно действие,  поради противоречие с чл. 52 ал.1, вр.чл.6 от КРБ и чл.4, чл.5, чл.35, чл.47 и чл. 59 от ЗЗО, а така също и поради противоречие с чл.26 ал.1, пр.1 от ЗЗД. Счита, че на основание чл. 26 чл. 4 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона, предвид което поддържа изцяло предявените с исковата молба претенции.

Приложение № 2 и всички други споразумение били нищожни поради несъгласуването им с УС на БЛС съобразно чл.24 ал.3, вр. ал.1 от НРД за 2015г., поради липсата на предмет и на изискуема от закона форма. С част от разпоредбите на Постановление № 57 на МС от 16.03.2015г. за приемане  на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл.55 ал.2, т.2 от ЗЗО, практически се ограничавал кръгът от лица, които имат достъп до безплатна медицинска помощ. Медицинската дейност  представлява предоставяне на услуги по смисъла на чл.57 от ДФЕС, тъй като се предоставят срещу заплащане и затова са предмет на гаранции за свободното им упражняване.

За ЛЗ не е възможно да формира листа на чакащите, тъй като същото следва да се ръководи от правилата за добра медицинска практика, а не от финансови или административни критерии – чл.81 ал.2, т.1 от Закона за здравето, както и чл.46 ал.3 от ЗЗО. Дефиницията на понятието „капацитет“ на ЛЗ също не е обвързана с наличието на финансови средства в НЗОК - §.1 т.9 от ДР на Закона за лечебните заведения. Дали ищецът е поискал корекции на месечните стойности за дейността, е без значение, след като се дължи заплащането на цялата дейност.

Няма нормативен акт, който да въвежда лимити за заплащането на медицинската помощ за изпълнителите, съотв за всяко ЛЗ. За НЗОК съществува задължение да заплаща съотв.медицински дейности по пакет на здравноосигуреното лице, без значение на кой конкретен изпълнител.

 

Ответникът с допълнителния отговор допълва и пояснява първоначалния си отговор. Ищецът е бил запознат с механизма на преговаряне с НЗОК и сам е изявил желания за сключване на типов договор. Решение № 5750/ 29.08.2016г. по адв.д.№ 7527/2015г. по описа на АС-София за обявяване на т.2 и т.3 от Решение № РД-НС-04-9/ 27.01.2015г. няма отношение към спора, тъй като същите не касаят индивидуално определените месечни стойности по сключения ИД. Оспорва дължимостта на исковата сума, предвид липсата на задължение на НЗОК съгласно договора, тъй като била над определените лимити в приложение № 2, респективно я оспорва по размер поради недоказаност на спешността на извършените хоспитализации и на спазен лечебно-диагностичен алгоритъм по съответните клинични пътеки. Цит. Решение № 2/ 22.02.2007г. по к.д.№ 12/2006г. на Конституционния съд, според което заплащането на здравното осигуряване подлежи на регулация от държавата и обхватът и обемът му не са неограничени.

По отношение възможността за прехвърляне на стойности от едно тримесечие в друго по молба на изпълнителя заявява, че ищецът е използвал 5 % от стойността за дейност октомври и ноември за сметка съотв.на месеци ноември и декември. Уточнява, че последното тримесечие за бюджетната 2015 година е септември-ноември, тоест бюджетният период свършва с месец ноември, а бюджетът за 2015 г. обхваща дейности от месец декември 2014 до месец ноември 2015г. Не може да се иска корекция на бюджета за новата бюджетна година, тъй като през месец ноември бюджетът за 2016г. още не бил приет.

Оспорва твърдението за нищожност на клаузите на процесните договори, като се позовава на решения на Конституционния съд и административните съдилища. Изтъква, че ищцовата страна не е изчерпила всички възможни административни възможности да иска заплащането на надлимитните дейности. Изложени са доводи по всяка от точките в първоначалната и допълнителна искова молба. приложените към исковата молба спецификации за болнична медицинска помощ и дебитни известия са с дата 30.08.2016г., т.е. след изтичане на регламентирания срок и нямат имена и подпис на приелия ги от страна на РЗОК или същите не били постъпвали, приети и подписани от РЗОК-Бургас, още по-малко пък проверени.

В случай, че съдът счете претенцията за основателна, оспорва размера на иска, като счита, че същият следва да бъде уважен само до размера на дейностите по изпълнени в съответствие със закона клинични пътеки по спешни хоспитализации. Сочи, че претендираната от ищеца дейност не е била предмет на проверка от НЗОК/ РЗОК - Бургас, тъй като е била отхвърлена от заплащане и съответно върху ищеца пада тежестта да докаже спешността на хоспитализациите, както и спазване на изискванията и алгоритъма на клиничните пътеки.

НЗОК не се е обогатила неоснователно за сметка на ищцовото лечебно заведение, нито последното е обедняло.

Претендира разноски.

 

Правна квалификация: исканията имат правното си основание в чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, а предявените при условията на алтернативност искове в чл.59 от ЗЗД. Искането в допълнителната искова молба е с правно основание в чл. 26 ал. 1 предл. 1 и 3 от ЗЗД.

 

Относно въведените искания по доказателствата:

 Представените от ищеца към исковата молба и от ответника към отговора на исковата молба писмени доказателства, съдът приема за относими към предмета на делото, тъй като посредством  тях те заявяват, че ще установяват наличието на посочените по-горе факти. Доказателствените искания са  допустими и необходими, тъй като законът не поставя  ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.

С допълнителния отговор на искова молба ответникът е представил и пълномощно за преупълномощаване на Петя Банева Демирева. Липсват доказателства за представителната власт на преупълномощителя д-р Христо Добрев Добрев. На ответника следва да се укаже в седмичен срок да представи заверен препис от пълномощно № РД-12-30/ 23.04.2019г.

Ищецът с исковата и допълнителната искова молба е направил доказателствено искане за допускане и извършване на съдебно-счетоводна експертиза. Ответникът с отговора и допълнителния отговор на искова молба е направил доказателствено искане за допускане и извършване на съдебно-медицинска експертиза. Предвид направените и от двете страни възражения, съдът ще се произнесе по направените искания в съдебно заседание след изслушване на страните.

 

По доказателствената тежест

По делото липсват  въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154 ал. 2 и чл. 155 от ГПК. На основание чл. 146 ал. 1, т. 5 и чл. 146 ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154 ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи  спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.

Ищецът носи тежестта да установи при условията на пълно доказване, че е изправна страна по договора, както и следва да докаже дължимостта и размера на претендираните суми, както и твърденията си за нищожност на посочените клаузи от договора.

Ответникът следва да докаже своите възражения.    

Мотивиран от горното, на основание чл.374 вр. чл. 118, ал. 2 от ГПК, Бургаският окръжен съд                         

         

                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

 ПРИЕМА представените от ищеца и от ответника писмени приложения, като доказателства по делото.

УКАЗВА на страните, че по направените искания за извършването на съдебно-счетоводна и комплексна съдебно-медицинска експертиза, ще се произнесе в насроченото открито съдебно заседание след изслушване обясненията на страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на Национална здравноосигурителна каса за разглеждане на делото по общия ред.

УКАЗВА на ответника, в седмичен срок да представи заверен препис от пълномощно № РД-12-30/ 23.04.2019г.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 09.04.2020 г. от 14.00 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, като им обявява и проекта си за доклад по делото, като на ищцовата страна се връчат и преписи от отговора на допълнителната искова молба и приложенията.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която е оставено без уважение възражението за разглеждане на делото по общия ред, подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Бургас в седмичен срок от съобщаването.                    

 

                     

 

 

                                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: