Решение по дело №9657/2016 на Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№       

гр. Плевен,02.03.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на трети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА

 

при секретаря Г.Н. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9657  по описа за 201 6 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба с правно основание чл.28, ал. 1 вр.чл. 26, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗакрДт от Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Плевен обективираща искане за настаняване на детето Г.Н.М., с ЕГН ********** в  Център за настаняване от семеен тип в *** за срок от една година или до промяна на обстоятелствата свързани с детето, ако е в негов интерес.

В молбата се излага, че по повод на постъпил устен сигнал с вх. №СИГ/Д-ЕН/284/19.10.2016 г., подаден от Д* Д* –директор на социалната услуга резидентен тип „Кризисен Център за жени и деца преживели насилие” гр. Плевен за положението на детето Г.Н.М., по- малката му сестричка *** К. и майка им Г.А.К., които са били жертва на домашно насилие от страна на съжителя на майката *** майката и детето Г. са настанени в Кризисния Център, а бебето – настанено в приемно семейство. Излага се, че е предприето спешно социално проучване. При същото е установено, че родители на детето Г.Н.М. са Г.А.К. и Н.А.М.. Твърди се, че майката има родени още четири деца, като до момента на спешното им извеждане от къщата на ***, Г. е полагала грижи само за две от децата си - Г. и ***. Излага се, че детето Г. е родено от предходно съжителство на майката с бащата на детето – Н.М., който е припознал същото. Твърди се, че Г. е съжителства с бащата на детето в периода от 2005 г. до 2014 г., когато го е напуснала и заживяла с *** ***, от когото има дете, което не е припознато от него. Сочи се, че на 18.10.2016 г. *** в присъствието на децата Г. и *** е нанесъл побой на майка им, за което Г. подала сигнал в полицията и същите извели от дома на съжителя майката и децата и ги настанили в социалната услуга Кризисен център от резидентен тип за жени и деца преживели насилие. Сочи се, че в кризисния център на майката и по – голямото дете е предоставена закрила и сигурна среда, а по – малкото е настанено в професионално приемно семейство. Навеждат се доводи, че във връзка с това майката е подала в РС Плевен молба за защита от домашно насилие, по повод на което е образувано гр.д. №7858/2016 г. Твърди се, че на проведеното на 04.11.2016 г. заседание по делото *** е признал факта на осъщественото от него домашно насилие  по отношение на майката, но същата е оттеглила молбата си и делото е прекратено, напуснала Кризисния център и се върнала при съжителя си. Поради нежелание на детето Г. да живее със съжителя на майката същото се разстроило и се почуствало изоставено от майка си и поискало да продължи престоя си в кризисния център. С цел осигуряване на най- добрия му интерес и предоставянето на възможност за отглеждането му да продължи в семейна среда органа за закрила на детето е издирил подходящо професионално приемно семейство в лицето на М. *** от ***. Твърди се, че е организирана и опознавателна среща между детето и приемният родител на територията на социалната услуга и след успешното й протичане, Г. осъществила гостуване в семейната среда на същия за напасване и адаптация за срок от една седмица. Сочи се, че в тази семейна среда момичето е било много добре прието и създало приятелски отношения с другото дете, настанено в приемното семейство, но въпреки това Г. не е поискала да живее в това приемно семейство, тъй като се надявала майка й  да я потърси и да заживеят отново заедно без настоящия й партньор ***. Твърди се, че при анкетирането е установено, че майката на детето не работи и не получава социални помощи, както и, че същата няма собствено жилище, а обитава жилищата на съжителите си. Излага се, че майката на детето не разполага и с възможност за подкрепа от страна на членовете на разширеното си семейство, тъй като двамата й братя са с многодетни семейства и липсват социално – битови условия за отглеждането й.  Навеждат се доводи, че в поведението на майката има дефицити в родителския капацитет, които поставят под опасност живота и здравето на  двете й дъщери, поради което директора на ДСП Плевен е насочил същата към ползването на социална услуга към Център за обществена подкрепа гр. Плевен за оценка и повишаване на родителските компетенции и способности. Твърди се, че бащата Н.М. е в невъзможност да полага грижи за дъщеря си Г., поради липса на финансови средства, тъй като същият е безработен, не получава социални помощи, няма собствено жилище, като обитава стая с легло с лоши хигиенно – битови условия, собственост на негови роднини, които са го приютили. Сочи се и, че при бащата е констатирано отсъствие на необходимия родителски капацитет, чрез който да осигури подходящи грижи за малолетната, както и сигурност и безопасност. Въз основа на изложеното се прави извод, че реинтеграцията на детето в биологичното семейство на майката и бащата е невъзможно и не е в интерес на Г., поради което единствената й възможност да се отглежда в среда максимално близка до семейната е същата да бъде настанена в Център за настаняване на деца от семеен тип, където й е осигурена необходимата индивидуална грижа и подход от възпитател. Поради изложеното се отправя искане до съда депозирана молба да бъде уважена.

В открито съдебно заседание  Дирекция „Социално  подпомагане” – гр. Плевен, чрез ю.к. *** моли съда да уважи молбата. Счита, че в интерес на детето е то да бъде настанено в ЦНСТ- Плевен.  Твърди, че от събраните по делото доказателства се установило, че родителите на *** не са в състояние да полагат правилни и адекватни грижи за същото.

В проведеното по делото о.с.з. назначения особен представител на детето Г. –адв. Н. моли съда да уважи молбата, доколкото от събраните по делото доказателства се е установило, че към настоящия момент няма по – добри условия за детето от ЦНСТ, а и доколкото няма кой друг да се грижи за детето.

       Майката на детето- Г.А.К. не дава становище по депозираната молба. Направени са няколко несполучливи опити същата да бъде открита за становище.

              Бащата на детето Н.А.М. при изслушването му в о.с.з. е заявил желание детето да остане в Центъра. Въпреки това сочи, че има желание и възможност да се грижи за ***. При изслушването му разказва, че ще помага на детето в училище, което според него е в единадесети клас. Описва подробно битовите си условия, както и начина по който осигурява доходите си –„на частно, когато има и каквото изкара“.

              В проведеното по делото о.с.з. заинтересованата страна ЦНСТ Плевен изпраща представител – соц. работник ***.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:        Видно от представеното удостоверение за раждане на детето Г.Н.М. е, че негова майка е Г.А.К., а баща й е Н.А.М..

По делото е приложен и формуляр за приемане на устен сигнал от 19.10.2016 г. за упражненото физическо насилие над майката Г. в присъствието на децата.

Установява се от приложената по делото Заповед № 32-04-294/18.11.2016 г., на Директора на ДСП Плевен е, че считано от 21.11.2016 г. детето Г.Н.М. е настанена в ЦНСТ за деца/ младежи без увреждания в гр. Плевен, *** до произнасянето на съда с решение по чл.28 от ЗЗакрДет.

В представения по делото социален доклад от 21.11.2016 г. се правят следните изводи: спрямо детето е предприета мярка за закрила, тъй като родителите му не са в състояние да осигурят адекватни грижи за него, както и подходящи условия за битуване и образование; не са намерени роднини, които да желаят и да имат възможност да се грижат за детето в семейна среда; напасването и адаптацията в предложеното приемно семейство се оказала неуспешна. Поради направените изводи се счита, че към момента възможност за отглеждане на детето в среда близка до семейната е като същата бъде настанена в ЦНСТ гр. Плевен, *** за срок от една година.

Видно от представената по делото декларация, подписана от Г.А.К. е, че същата е декларирала, че е уведомена за задължението си по чл. 93, ал.2 от СК, че в срок от 6 месеца от настаняването на детето Г.Н.М. в МНСТ е длъжна да се яви в отдел „Закрила на детето“ към ДСП Плевен и да поиска прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщането на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на ЗЗакрДет. Със същата декларация е декларирала, че е уведомена, че при неизпълнение на това нейно задължение, детето подлежи на вписване в регионалния регистър на деца за пълно осиновяване.

По делото е представен и доклад от изпълнение на план за грижи от КЦЖДПН- Център „Отворена врата“ гр. Плевен, в който са направени заключения относно престоя на детето Г. в центъра до настаняването му в ЦНСТ гр. Плевен, ***.

Видно е от представеното по делото направление с изх. № 1506-25-00-2863/14.11.2016 г. е, че на Г.А.К., като майка на децата Г. и *** е предоставена социална услуга – работа за повишаване на родителския капацитет и оценка във връзка с бъдещата реинтеграция.

По делото е приобщено и уведомително писмо от Център за обществена подкрепа, в което се сочи, че Г.А.К. е отказала да ползва предоставената й услуга. Представена е и декларация, с която същата прави отказа от предоставената й услуга.

По делото е представена и декларация по чл.24, ал.3 от ЗЗакрДет, подписана от ***, с която декларира, че не е съгласна детето Г. да бъде настанено в нейното семейство.

По делото е изслушано и детето Г.Н.М.. Същото свидетелства, че в ЦНСТ –то се чувства добре. Разказва за условията в Центъра и за обстоятелството, че посещава училище. Сочи, че в Центъра е идвала само майка й, а баща й не е идвал, тъй като не е знаел къде е. Разказва къде е прекарала Новогодишните и Коледните празници, както и, че се е срещнала със сестра си, която е настанена в приемно семейство. Изразява желание да остане в Центъра.

***, соц. работник в ЦНСТ гр. П*, ***, свидетелства, че в момента детето е адаптирано в средата, има нужните й неща и се чувства добре. Сочи, че детето се е срещало със сестра си и майка си, с която срещата била кратка. Свидетелства, че майката е споделила, че иска да си вземе личната карта от съжителя и да живее с детето си, но че същата не била наясно къде ще пребивава, ако това се случи. Разказва за случай, в който детето е чакало посещение от майката, която заявила такова, а в последствие не дошла, което натъжило Г.. Описва детето като любознателно и будно. Сочи, че същото е наясно, че няма къде да живее, както и, че му харесва в Центъра. Свидетелства, че към момента на постъпване в ЦНСТ- то детето е било „социално занемарено“ по отношение на обучителния процес.

            Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано в неговата семейна среда (чл. 25, ал.2 и чл.28, ал.4 ЗЗДт), като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и е в негов интерес. Съгласно чл.25, ал.1, т.2 и 3 ЗЗДт, дете може да  бъде настанено извън семейството в случаите, когато родителите без основателна причина трайно не полагат грижи за детето или се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.

Установи се безспорно по делото, че възможностите за отглеждане на детето Г.Н.М. в семейна среда са изчерпани към настоящия момент. Съдът отчита, че въпреки желанието на бащата Н. да полага грижи за детето си, същият не е наясно на първо място в кой клас е детето и какви нужди има то. От друга страна същият е и с непостоянни доходи, поради което и няма как към настоящия момент детето да бъде отглеждано от него. Майката от друга страна живее с лице, осъществило побой над нея, в присъствието на Г. и, от което същото се страхува, поради което и към настоящия момент с оглед запазване на интересите на детето не следва да бъде отглеждано в такава среда. Доколкото по делото се установи, че няма други роднини от разширения семеен кръг, които да могат да полагат правилни и адекватни грижи към детето, то настаняването на му в специализирана институция е безспорно в негов интерес, тъй като там то ще получава адекватна специализирана грижа за оптимално развитие при индивидуалните му особености, която е особено важна и решаваща във възрастта, в която е детето.

Поради горното и с оглед правомощията на съда, визирани в Закона за закрила на детето, молбата, подадена от Дирекция „Социално подпомагане” е основателна и детето следва да бъде настанено в Център за настаняване от семеен тип в *** за срок от една година или до промяна на обстоятелствата свързани с него, ако са в негов интерес.

            Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ВЗЕМА, на основание чл.28, вр. чл.25, ал.1, т.3  от Закон за закрила на детето, МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА спрямо детето Г.Н.М., с ЕГН **********  - НАСТАНЯВАНЕ за отглеждане и възпитание в Център за настаняване от семеен тип в *** за срок от една година или до промяна на обстоятелствата свързани с детето, ако е в негов интерес.   

         Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание, чл. 28 ал. 4 Закона за закрила на детето.

Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в седмодневен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: