РЕШЕНИЕ
Номер 260032 03. 02 Година 2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд , Търговско отделение, ХVIII състав
На двадесет и шести януари, 2021 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Александър
Стойчев
Секретар:
Боряна Костанева
като разгледа докладваното от Съдията гр. дело номер 651 по описа
за 2019 година намери за установено следното:
Иск с правно основание чл. 432 от КЗ.
Ищцата В.Й.Й. с ЕГН **********, като непълнолетна, действаща лично и със съгласието
на баща си Й.С.Й. с ЕГН **********,*** твърди, че на 20.06.2018 г. в с.
Калековец на ул.“Цар Симеон“ №1, при управление на МПС- л.а. „Тойота Корола“ с
рег.№РВ **** ВМ, водачът П.Я.З. е нарушила правилата за движение по пътищата,
като е блъснала ищцата-пресичаща пътното платно пешеходка, в резултат на което
на последната са причинени телесни увреждания представляващи тежка съчетана
черепно- мозъчна травма и тазова травма, както и травма на опорно- двигателния
апарат изразяващи се в следните конкретни увреждания, а именно 1.Кръвоизливи
над и под твърдата и под меките мозъчни обвивки, контузия и кръвоизливи в
мозъка, компресия и дислокация на мозъка клинично проявили се със спонтанно
дишане, двустранно стеснени зеници нереагиращи на светлина, тежка обща мускулна
хипотония и хипорефлексия, коматозно състояние, 2. Линеарно черепно счупване,
вдясно слепоочно базално, съвпадащо с коронарния шев на черепните кости, 3.
Счупване на горното и долното рамо на дясната срамна кост на таза, 4. Счупване
на лявата ключица, 5. Счупване на малкопищялна кост на дясна подбедрица, 6.
Контузия на ляво коляно налагаща многократни хирургически интервенции, 7. Оток
и кръвонасядане на кожата на главата вдясно челно теменно, 8. Разкъсно контузни
рани на лява хълбочна област, дясно коляно и гърба на ляво ходило, 9. Разкъсно
контузна рана на дясна предмишница хирургично обработена.
Твърди,че по случая е образувано ДП №230/2018 г. по описа на РУП-Труд,което
към момента на завеждане на ИМ не е приключило с окончателен съдебен акт и че
причината за настъпване на процесното ПТП и вредните общественоопасни последици
от него е виновното нарушение на правилата за движение по пътищата на водача
П.З..
Твърди на следващо място, че за увреждащия лек автомобил има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника ЗД „Евроинс“АД-гр.София
съгласно посочената в ИМ застрахователна полица ,която е със срок на валидност
от 31.12.2017 г. до 30.12.2018 г. и покрива отговорността на застрахованите
лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трето
лица,свързани с притежаването и използването на МПС. Твърди,че съгласно
разпоредбата на чл.380 от КЗ като пострадала е предявила претенциите си за
изплащане на застрахователно обезщетение пред застрахователното
дружество-ответник и е представила всички документи, с които разполага ,като по
заведената претенция застрахователят не се е произнесъл в законоустановения за
това срок. С оглед на това ищцата заявява,че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника по съдебен ред за причинените й
вследствие на горното ПТП неимуществени вреди.
Предвид твърденията на ищцата за съществени по интензитет претърпени
неимуществени вреди е поискано ответното застрахователно дружество да бъде
осъдено да й заплати обезщетение в размер на сумата от 250 000 лв., частичен
иск от 300 000 лв. Претендира и законната лихва върху сумата, считано от
21.06.2018 г. до окончателното изплащане.
Ответникът ЗД „Евроинс“АД е подал в законния срок отговор на ИМ,с който
оспорва иска като неоснователен. Излага и доводи за недопустимостта му. По
съществото на спора ответникът заявява,че не оспорва наличието на валидно
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отгорност“ между него и
Я.К.З.-** на л.а. „Тойота“,мадел „Корола“ с рег.№РВ **** РВ. Оспорва механизма
на ПТП и в тази връзка поддържа, че твърденията в ИМ за начина и
обстоятелствата,при които настъпва застрахователното събитие,не намират опора в
приложените от ищцата документи.
Ответникът също така заявява, че оспорва наличието на противоправно и
виновно поведение от страна на застрахования при ответното дружество
водач-П.Я.З., както и причинната връзка между процесното ПТП и неимуществените вреди. Конкретните си
доводи в тази насока ответникът развива в отговора на ИМ.
В случай,че съдът приеме иска за доказан по основание,ответникът прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата
В.Й.,като твърди,че към момента на катастрофата пострадалата ,в качеството си
на участник в движението-пешеходец, е нарушила разпоредбите на раздел XXI “Правила за движение на пешеходците“ /чл.107 и
следващите/ на ЗдвП. Счита, че пострадалата поради собственото си поведение,
несъобразено с нормативно установените правила, е допринесла в значителна
степен за възникване на вредоносния резултат. В тази връзка, от фактическа
страна, ответникът твърди,че ищцата е предприела пресичане на пътното платно на
място необозначено с пешеходна пътека, като не се е съобразила с факта на
движение на пътно превозно средство, което е било видимо за нея и по този начин
се е поставила в опасност и е създала предпоставки за настъпване на ПТП.
Поддържа,че приноса на ищцата за настъпване на ПТП следва да се определи на
поне 90 %.
Ответникът заявява в отговора на ИМ,ч е прави и допълнително възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото дете за
настъпилия вредоносен резултат, изразено чрез действията на неговите родителя.
По повод на това възражение ответникът сочи, че пострадалата, която към момента
на ПТП е непълнолетна, е пресичала сама без присъствие и без упражнен надзор от
страна на родител, а поведението на родителите й е в разрез с разпоредбата на
чл.125,ал.3 от Семейния кодекс. Позовава се на съдебна практика,според която
чл.51,ал.2 от ЗЗД намира приложение и в случаите, когато пострадалото дете е
допринесло за настъпването на вредоносния резултат поради неупражнен подходящ
контрол върху неговото поведение от страна на родителите му.
Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, като счита същото за прекомерно завишено, излагайки доводи за това в
отговора си. Относно лихвата за забава върху претендираното обезщетение,
ответникът поддържа, че застрахователното дружество не дължи такава лихва, тъй
като ищцата е изпаднала в забава на кредитора. Сочи в отговора си фактически
обстоятелства,с които обосновава това възражение. Излага в същия отговор и
съобщения по искането на ищцата за присъждане на разноски.
В допълнителната си ИМ ищцата оспорва всички възражения на ответното
дружество като неоснователни и недоказани. Заявява, че неоснователно ответникът
оспорва механизма на процесното ПТП, като излага фактически и правни аргументи
в тази посока. Счита, че механизмът на ПТП не е част от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Излага аргументи и срещу останалите наведени в
отговора на ответника възражения.
В отговора на допълнителната ИМ ответникът заявява, че поддържа всички
направени възражения в първия си отговор.
Пловдивски Окръжен Съд,
Търговско отделение, ХVIIІ с., като обсъди обстоятелствата
по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери
за установено следното:
Правното основание на предявената претенция
е чл.432, ал.1 от КЗ. Според посочената новела увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните
предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и
застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване
предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт
правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние
от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което
в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума
на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата,
като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.
При липсата на акт на
наказателния съд установяващ елементите на изискуемия фактически състав, същите
следва да бъдат констатирани съобразно събраните по делото доказателства.
Основни доказателства въз основа на които може да се установи обективната фактическа
обстановка, наред с писмените доказателства, като констативен протокол за ПТП
от 20.06.2018г. с план- схема към него, протокол за оглед на местопроизшествие
от 20.06.2018г. и др. са показанията на свидетелката П.З. и приетата по делото
САТЕ. Следва да се посочи, че съдът изцяло кредитира, както показанията на
свидетелката З., като плод на непосредствени и лични впечатления, така и
констатациите на вещото лице по назначената САТЕ, като безпристрастни и
компетентни. Съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства
разгледани в светлината на изложеното в САТЕ обосновават категоричния извод, че
е налице фактическият състав на чл.45 от ЗЗД. Установява се, че на 20.06.2018г.
около 13.00 часа на ул. Цар Симеон в с. Калековец, при нормална видимост и сух
асфалт пешеходката В.Й. предприема пресичане на пътното платно тичайки в посока от запад на изток, от ляво
на дясно пред лек автомобил марка Тойота Корола с ДР№ РВ **** ВМ, който се е
движил с 62-63 км.ч. в посока от юг на север. Пешеходката е предприела пресичане на пътното платно
когато лекият автомобил е бил на около 48-49 метра източно от нея и след около
2.8- 2.9 секунди е настъпил удар в предната дясна част на автомобила. Също така
следва да се подчертае, че изводът на вещо лице Г. е в посока, че водачката на
лекия автомобил е имала техническа
възможност да възприеме като непосредствена опасност пешеходката Й. предприела
пресичането на платното на 48-49 метра пред автомобила, както и да я възприеме,
като потенциална опасност още когато Й. е била на левия тротоар на разстояние
52 метра. Също така водачката на автомобила е можела, при своевременна реакция
и намаляване на скоростта до 50 км. в час, да пропусне без спиране пешеходката
или да спре автомобила преди мястото на контакт, чрез предприето екстрено
спиране. Констатира се, че няма обективни данни за предприети действия от
водачката на автомобила за предотвратяване на ПТП, предприето спиране- следи от
гуми или маневра с волан за заобикаляне на пешеходката. Тук е мястото да се
отбележи и факта, че в приетата по делото СМЕ, която съдът също кредитира, като
обективна и безпристрастна е посочено, че вследствие на настъпилото ПТП на Й.
са й причинени телесни увреждания представляващи тежка съчетана черепно- мозъчна травма и
тазова травма, както и травма на опорно- двигателния апарат.
Това определя категоричния
извод, че е налице фактическия състав на нормата на чл.45 от ЗЗД. Очевидно е
налице деяние от страна на лицето управлявало МПС, което в случая е действие,
въз основа на което е настъпило и процесното ПТП. Водачката на автомобила е
нарушила чл.20, ал.2 от ЗДвП, съобразно който е била длъжна при избиране скоростта на движението да се съобразява с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. В случая е
повече от очевидно, че З. не е спазила посочените нормативно определени
изисквания, тъй като е установено, че същата е имала техническа възможност, при
адекватно на ситуацията поведение да се съобрази с обективните реалности и да
предотврати удара. На следващо място е нарушен и чл.21 определящ допустима
скорост в населено място в рамките на 50 км. в час. Още повече, че по делото се
установява, че при движение със съобразена или по ниска скорост водачката на
автомобила е щяла да пропусне пред себе си, без да извършва спиране,
пресичащата пред нея пехешодка. Съобразно
чл.5, ал.2 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците. Също така чл.116 от същия закон
определя, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците, особено към децата. Т.е. очевидно поведението на водачката на автомобила е противоправно,
като нарушаването на правилата за движение посочени в ЗДвП е било конкретен
повод да настъпят процесните увреждания. Също така несъмнено по делото от
приетата СМЕ, САТЕ и събраните писмени доказателства, както и показания на
свидетели се установява пряка причинно – следствена връзка между активното
поведение на водачката на автомобила и настъпилите телесни увреждания на
ищцата.
На следващо място следва да се посочи, че
между страните е безспорно, че към момента на настъпване на деликта относно
процесния автомобил е била налице сключена валидна застрахова ГО на
автомобилистите с ответното застрахователно дружество.
Ето защо и са налице всички изискуеми нормативни
предпоставки за заплащане на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени
вреди от страна на ответното дружество.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението
за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в
този случай е, че стойността на вредата не може да бъде точно фиксирана с
допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество
негативното въздействие на деликта
интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо-
емоционален статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели,
като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от ищцата болки и страдания след
настъпване на увреждането.
Въпреки липсата на
възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната
престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Това предполага отчитане не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които
зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и
отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална
зрялост на лицето/. По
делото, относно преживените болки и страдания на ищцата, е разпитана
свидетелката З. Й.. Същата се явява майка на ищцата, но съдът не намира, че не
следва да кредитира нейните показания поради някаква заинтересованост от изхода
на спора. Това е така с оглед на факта, че нейните показания изцяло
кореспондират на останалия събран по делото доказателствен материал, както и с
оглед на обстоятелството, че същата възпроизвежда свои непосредствени и лични
впечатления. Особеното в случая е, че свидетелите установяващи психо-
физическото състояние на ищцата са несъмнено от нейния най- близък родствен
кръг, тъй като това са субектите полагащи непосредствени грижи за пострадалото
дете. Поради това съдът не намира основание да ревизира изнесеното от
свидетелката З.. Наред с това по делото е приета СМЕ, както и СПЕ, което
установяват наличието на настъпилите физически и психологически травми. Доказва
се по делото, от съдържанието на изслушаната СПЕ, че актуалния психологически
статус на ищцата е свързан с изразена ситуативна и личностна тревожност, стрес,
като преживяното ПТП и получените травми са се отразили негативно. Налице е
потиснатост, понижено настроение, самооценка, налице е чувство на страх и тревожност, лесна дразнимост,
афективни състояния, емоционална неустойчивост, склонност към самоизолация,
като към момента стресът още не е преодолян.
В
изслушаната СМЕ се сочи, че пострадалата не е възстановена напълно. Налице е
симптоматика от централната нервна система, а именно съществува травматична
церебрастения, включваща оплаквания от главоболие на моменти, световъртеж, обща
слабост и неразположение, разстройство на съня и паметта. Относно счупването на
костите се установява, че са оздравели напълно, а усложнената травма на
коляното също подлежи на излекуване. Т.е. очевидно към момента на настоящата
проверка е налице възстановяване на ищцата, но то все още не е пълно и не може
да се прогнозира кога ще настъпи.
В
конкретния случай при определяне паричния еквивалент на дължимото от ответника
обезщетение за неимуществени вреди съдът отчита обстоятелството, че се касае до
комплексна травма. Настъпила е тежка съчетана
черепно- мозъчна травма и тазова травма, както и травма на опорно- двигателния
апарат. Това определя един несъмнено много силен интензитет на претърпените болки
и страдания, като това е повлияло очевидно твърде зле в психологически аспект
на пострадалата, която и до момента не е напълно психо- емоционално
възстановена. Също и относно част от физическите увреждания няма още
окончателен позитивен резултат.
Несъмнено уврежданията са от такъв характер и
интензитет, че определят едно завишено обезщетение, което би следвало в цялост
да репарира настъпилите неимуществени вреди. При определяне на този размер
съдът, освен посочените вече обективни данни, взема предвид ниската възраст на
пострадалата, което обективира една все още неукрепнала психика, повишена
впечатлителност и емоционална нестабилност. Несъмнено детската психика е много
по – крехка и ранима сравнена с тази на
един възрастен човек. При това положение не е необосновано да се приеме, че
болките и страданията са били по – силни по интензитет, както и негативните
последици също са с по – траен характер и ще отшумяват по – бавно.
При съвкупния анализ на събраните
доказателства и отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав
на съда намира, че справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищцата болки и страдания, във връзка с претърпените увреждания, е в размер 200 000 лева.
При така очертаното фактическо и правно
статукво се налага да се разгледа направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. По
принцип, за да е налице съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде
установена по несъмнен начин пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. На следващо място изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположение и намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказване
по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с
които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия
или е улеснил неговото настъпване. Преценката следва да се извърши с оглед на
това дали увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият
не беше извършил конкретно действие или вместо да бездейства беше направил
нещо.
Преценката дали извършените от пострадалия
действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за настъпването на
вредоносния резултат, следва да се извършва винаги конкретно, с оглед
установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило
увреждането. Неспазването на установени в нормативен акт правила за
извършването на определено действие, респ. за въздържане от действие, не следва
изначално да бъде квалифицирано като създаване на условия за настъпване на
определен вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване,
освен в случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е
причинило увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното поведение на
пострадалата, при което същата е предприела определено действие при изрично
разрешение за това дадено от нормативен акт не влече след себе си автоматичен
извод, че не е налице съпричиняване. Критерият следва да е дали извършените от
пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за
настъпването на вредоносния резултат, и тази преценка следва да се извършва
винаги конкретно, с оглед установената по делото фактическа обстановка, при която
е настъпило увреждането. Естествено дали поведението на участниците в
настъпилия деликт е законосъобразно има своята правна стойност, но това се
актуализира относно процентното съотношение на съпричиняването.
В случая ответникът прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата В.Й., като твърди,че към момента на
катастрофата пострадалата, в качеството си на участник в движението-пешеходец,
е нарушила разпоредбите на раздел XXI “Правила
за движение на пешеходците“ /чл.107 и следващите/ на ЗдвП. Счита, че
пострадалата поради собственото си поведение, несъобразено с нормативно
установените правила, е допринесла в значителна степен за възникване на
вредоносния резултат. В тази връзка, от фактическа страна, ответникът твърди,че
ищцата е предприела пресичане на пътното платно на място необозначено с
пешеходна пътека, като не се е съобразила с факта на движение на пътно превозно
средство, което е било видимо за нея и по този начин се е поставила в опасност
и е създала предпоставки за настъпване на ПТП. Поддържа,че приноса на ищцата за
настъпване на ПТП следва да се определи на поне 90 %.
Относно обективните предпоставки относно
наличието на съпричиняване на вредите следва да се посочи, че възражението е
основателно. Както водачката на автомобила е имала възможност да предотврати
инцидента, така и пресичащата ищца е имала възможност да възприеме лекия
автомобил и чрез преустановяване на пресичането да избегне настъпилото ПТП,
според изводите на САТЕ. Обективно е било възможно, при наличната видимост и
отстоянието на участниците в ПТП пешеходката да види и да съобрази наближаващия
автомобил, което не е сторено. Съдът отчита и обстоятелството, че това се е
случило на необозначено за пресичане място, като освен това от показанията на
свидетелите се установява, че ищцата е тичала. Т.е. очевидно е, че със своето
неадекватно поведение Й. се е поставила в опасност, като несъмнено същата е
допринесла със своите действия настъпването на вредоносния резултат.
Ответникът заявява в отговора на ИМ, че
прави и допълнително възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалото дете, изразено чрез действията на неговите родителя. По
повод на това възражение ответникът сочи, че пострадалата, която към момента на
ПТП е непълнолетна, е пресичала сама без присъствие и без упражнен надзор от
страна на родител, а поведението на родителите й е в разрез с разпоредбата на
чл.125,ал.3 от Семейния кодекс. Позовава се на съдебна практика,според която
чл.51,ал.2 от ЗЗД намира приложение и в случаите, когато пострадалото дете е
допринесло за настъпването на вредоносния резултат поради неупражнен подходящ
контрол върху неговото поведение от страна на родителите му. В случая съдът не
намира, че възражението е основателно. Касае се за непълнолетно дете, което в
голяма степен е самостоятелно и родителите осигуряват единствено попечителско
съдействие. Поради това и няма нормативно определено задължение, нито обичайна
практика родителите да трябва да придружават своите непълнолетни деца при всяко
пресичане или да упражняват надзор в тази посока.
Относно
стойността, с която сумата определена от съда, като справедлив паричен
еквивалент на настъпилите неимуществени вреди, следва да се редуцира, критерият
би следвало да е в каква степен двамата участници в инцидента са предприели
действия и бездействия в унисон с обективираните в ЗДвП нормативни правила. При определяне степента
на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента
и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки
един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралела и
сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата,
които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка
за реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на
деликта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с
останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще
определят и приноса му за настъпването на вредите./ в този смисъл е и Решение № 118 от 27.06.2014 г. на ВКС по т.
д. № 3871/2013 г., I т. о., ТК/
Т.е. по принцип
обстоятелствата около това дали поведението на участниците в ПТП са били в
унисон с нормативните правила следва да повлияе на процентното съотношение на
съпричиняването, като законосъобразното или незаконосъобразно поведение се
съпостави и с обективните данни относно настъпването на инцидента. В
разглеждания в настоящия процес случай очевидно и двамата участника в движението- пешеходец и
водач са имали вина за настъпване на вредоносния резултат. Както се установи по
– горе водачът на автомобила е нарушил посочените разпоредби от ЗДвП. От
своя страна пешеходката е имала задължение по чл. 113
от ЗДвП при пресичане на платното за движение да преминава по пешеходните пътеки при
спазване на определени правила, което очевидно не спазено. Установено е
по делото, че ищцата е предприела пресичане на платното на необозначено за това
място. Въпреки даденото в ал.2 изключение, което гласи, че относно двулентовите двупосочни
пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна
пътека, пешеходците могат да пресичат
платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват
правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4,
това не определя извод, че В.Й. е действала законосъобразно. При предприетото
пресичане ищцата преди да навлезе на платното за движение, не се е съобразила с приближаващите се пътни превозни средства./ Чл.113, ал.1, т.1/ Също така е
нарушен от пострадалата и чл. 114
от ЗДвП, който забранява на пешеходците да навлизат внезапно на платното за
движение. В случая по делото е установено, че пострадалата е пресичала тичайки,
т.е. касае се за внезапно препятствие.
Поради изложеното може да се приеме, че и
двамата участници в движението са нарушили правилата за движение по пътищата и
са допринесли съществено за настъпване на ПТП, като и двамата при
законосъобразно поведение са могли да предотвратят настъпването на инцидента.
Поради това и съдът намира за справедливо да се приеме съпричиняване от страна
на ищцата в размер на 50 %.
Ищцата е освободена
от държавна такса. Следователно по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК осъденото лице
следва да понесе дължимата за производството по уважения иск такса. Поради това
ответникът следва да бъде осъден да внесе ДТ от 4000 лв. по сметка на
ПОС. Аналогично – съобразно уважения размер на
претенциите, ответникът следва да заплати по сметка на ОС – Пловдив и депозита
за работата на вещите лица, който е бил за сметка на бюджета на съда или сумата
от 200 лв.
Ищцата следва да заплати на ответното
дружество сумата от 531 лева направени деловодни разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска. Отправено е искане от ищеца за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Искането е своевременно
направено, като очевидно поради липса на парични средства на доверителя,
пълномощникът на ищцата е извършвал услугата безплатно. /пълномощно и договор
за правна помощ лист 7/ Ето защо и следва ответникът да бъде осъден да заплати
на адв. П.К. сумата от 4236 лева дължимо адвокатско възнаграждение, ведно с
ДДС, съразмерно на уважената част от исковете. Ето защо и Съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА
ЗД
ЕВРОИНС АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Хр. Колумб № 43 да заплати на В.Й.Й. с ЕГН **********, като непълнолетна,
действаща лично и със съгласието на ** Й.С.Й. с ЕГН **********,*** сумата от 100 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания вследствие на
обстоятелството, че на 20.06.2018 г. в с. Калековец на ул.“Цар Симеон“ №1, при
управление на МПС- л.а. „Тойота Корола“ с рег.№РВ **** ВМ, водачът П.Я.З. е
нарушила правилата за движение по пътищата, като е блъснала ищцата-пресичаща
пътното платно, в резултат на което на последната са причинени телесни
увреждания представляващи тежка съчетана черепно- мозъчна травма и тазова
травма, както и травма на опорно- двигателния апарат изразяващи се в следните
конкретни увреждания, а именно 1.Кръвоизливи над и под твърдата и под меките
мозъчни обвивки, контузия и кръвоизливи в мозъка, компресия и дислокация на
мозъка клинично проявили се със спонтанно дишане, двустранно стеснени зеници
нереагиращи на светлина, тежка обща мускулна хипотония и хипорефлексия,
коматозно състояние, 2. Линеарно черепно счупване, вдясно слепоочно базално,
съвпадащо с коронарния шев на черепните кости, 3. Счупване на горното и долното
рамо на дясната срамна кост на таза, 4. Счупване на лявата ключица, 5. Счупване
на малкопищялна кост на дясна подбедрица, 6. Контузия на ляво коляно налагаща
многократни хирургически интервенции, 7. Оток и кръвонасядане на кожата на
главата вдясно челно теменно, 8. Разкъсно контузни рани на лява хълбочна
област, дясно коляно и гърба на ляво ходило, 9. Разкъсно контузна рана на дясна
предмишница хирургично обработена, ведно със
законната лихва върху главницата начиная от 21.06.2018г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск до пълния му претендиран размер от 250 000, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД ЕВРОИНС АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Хр. Колумб № 43 да заплати по
сметка на ПОС ДТ в размер на 4000 лева
съразмерно на уважената част от иска, както и сумата от 200 лева депозити на
експертизи от сметката на съда.
ОСЪЖДА ЗД ЕВРОИНС АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Хр. Колумб № 43
да заплати на осн. чл.
38 от ЗА на адвокат П.К. *** с адрес *** сумата от 4236 лева дължимо адвокатско
възнаграждение, ведно с ДДС, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В.Й.Й. с ЕГН **********, като непълнолетна, действаща
лично и със съгласието на баща си Й.С.Й. с ЕГН **********,*** да заплати на ЗД ЕВРОИНС АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. Хр. Колумб № 43 сумата от 531 лева направени деловодни разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :