РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Враца, 25.03.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.03.2020 г. /десети
март две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
галина герасимова
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието
на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 1 по описа на АдмС
– Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Г.К.Г. *** против Решение № 93/08.11.2019 г., постановено но АНД № 252/2019 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, с което е
потвърдено издаденото против него, в качеството му на * на ***, Наказателно
постановление /НП/ № 11-202-ДТ/30.07.2019 г. на Директора на РИОСВ-Враца за
налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева, за
нарушение на чл.
166, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 165, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда
(ЗООС).
В жалбата се релевират оплаквания за
необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като
постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила. Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него НП. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът по
касационната жалба - РИОСВ – Враца, чрез процесуалния си представител * С.,
оспорва същата и иска отхвърлянето й като неоснователна, като изтъква
съображения, че решението на Районния съд е правилно и при постановяването му
не са допуснати твърдените в касационната жалба нарушения.
Участващият в
касационното производство прокурор дава заключение за неоснователност на
касационната жалба, а решението на Районния съд намира за правилно.
Административен съд –
Враца, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна обжалване съдебен акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество е и основателна.
Предмет на делото е Решение
№ 93/08.11.2019 г., постановено но
АНД № 252/2019 г. по описа на Районен
съд – Козлодуй, с което е потвърдено издаденото против Г.К.Г., в качеството му
на * на ***, Наказателно постановление № 11-202-ДТ/30.07.2019 г. на Директора
на РИОСВ-Враца. С последното му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000,00 лева, за нарушение на чл.
166, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 165, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда
(ЗООС).
В оспореното решение
е прието, че в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, а по съществото на спора е
установено, че касаторът като * на ***, на когото със заповед му е делегирано
да контролира изхвърлянето на отпадъците и недопуска разпиляването на същите и е
дадено задължително предписание за почистване в срок на точно и конкретно
определени площи и недопускането на повторно замърсяване на тези площи, не е
изпълнил последното в указания срок, за което законосъобразно е санкциониран от
аднинистративнонаказващия орган.
Районният съд е
развил доводи, че наложеното наказание е в предвидения от закона минимален
размер, както и че случаят не е маловажен по смисъла на разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН. В тези насоки въззивният съд е изложил подробни мотиви, в резултат на
които е приел, че оспореното пред него НП е законосъобразно и с постановения от
него съдебен акт го е потвърдил в неговата цялост.
Касационната
инстанция не споделя тези изводи на Районния съд.
Няма спор по
отношение на фактите, установени в хода на административнонаказателното
производство.
НП е издадено за
осъществено административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на
задължително предписание, в което е определен срок за изпълнение. За неизпълнение на предписание, издадено от
административен орган, е предвидена приложената в случая имуществена санкция по
чл. 166, т. 3 ЗООС, вр. с чл. 165, ал. 2 от
същия закон относно размера й. Според чл. 166, т. 3 от ЗООС, с наказанията по
чл. 165 се наказват и лицата, които: 3. /изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., доп.,
бр. 103 от 2009 г. / не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните
административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани
от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на
басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени
от тях длъжностни лица.
В случая районният
съд не е анализирал характера на даденото предписание. Независимо от това,
следва да се приеме, че предписанието не е такова по смисъла на чл. 157б от ЗООС, тъй като преписката не съдържа
доказателства за комисия по чл.
157а, ал. 2 от ЗООС, а е предписание по чл. 155 от ЗООС – дадено по повод
извършен текущ контрол.
Настоящата инстанция
счита, че за да бъде наложена санкция за неизпълнение на задължително
предписание следва нарушението да представлява несъответствие с конкретно
задължение за действие, т. е, на задълженото лице следва да е предписано
конкретно поведение. Даденото предписание: „да се предприемат действия за
почистване на замърсените терени (за които се твърди, че са общинска
собственост, но не са представени доказателства) и да не се допускат повторни
замърсявания“, не съдържа изискване за конкретни действия, свързани със
задължението на кмета на ***, да следи за предотвратяване на замърсяването и да
организира почистването на замърсени територии. С така предписаното не се
създават никакви конкретни задължения за отговорното лице, тъй като на практика
предписанието повтаря общото правило за поведение в чл.
19, ал. 3, т. 15 от ЗУО. Не са посочени конкретните действия, които изисква
контролния орган да се предприемат, за да бъде изпълнено това предписание – да
предаде, да извози и т. н. наличните отпадъци
На следващо място, предписанията,
давани от държавни органи по реда на чл. 155 от ЗООС имат характерна
индивидуални административни актове и съответно подлежат на обжалване по съдебен
ред в 14-дневен срок от съобщаването им на лицето, в тежест на които са
постановени.
В настоящия случай
задължителните предписания, дадени в Констативния протокол не съдържат правното
основание за издаване на акта. Независимо, че защитата си срещу акта лицата
осъществяват въз основа на фактическите твърдения на административния орган,
посочването на правното основание за издаване на предписанието в случая е от
съществено значение за определяне на правните последици за адресата от акта и
за упражняване на правото му на защита.
И на последно място,
но не и по значение, санкционираното лице не е присъствало на проверката,
осъществена на 03.04.2019г., като същевременно липсват данни Констативен
протокол № 153-ДТ от същата дата да е връчен на адресата. След като предписанието
не е връчено, то не е влязло в сила, а за касатора не е възникнало и
задължението да го изпълни. За да се търси отговорност за изпълнението на така
даденото предписание, то трябва да е безспорно и категорично доказано, че
предписанието /т.е. неговото съдържание – разпоредените задължения и действия и
респ. дадения срок за тяхното изпълнение/, е стигнало своевременно до знанието
му, като това трябва да е направено по начин, който да удостоверява и да
доказва това.
По тази причина,
съдът намира, че цитираното предписание не представлява годно основание по чл. 166, т. 3 от ЗООС, за налагане на
санкцията по чл.
165, вр. с чл. 166, т. 3 от ЗООС.
За прецизност следва
да бъде отбелязано, че с делегирането на правомощията си със Заповед №
РД-254/03.01.2019г., кметът на Община
Хайредин не се освобождава от тях – те не излизат от компетентността му, която
е нормативно определена, независимо от предоставянето им в определен обем на
др. орган.
Като не е отчел тези
обстоятелства и е приел НП за законосъобразно, въззивният съд е постановил
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а с постановеното от
касационният състав решение същият
следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като не се констатираха
съществени процесуални нарушения и не се налага установяване на факти, за
които писмените доказателства не са достатъчни. По изложените по-горе
съображения оспореното НП следва да бъде
отменено.
Независимо
от изхода на делото и своевременно направено искане от касатора за присъждане
на разноски, такива не му се дължат предвид липсата на доказателства да са
сторени – в представените по делото два броя договора за правна защита и
съдействие липсват данни за размера на договорените възнаграждения и тяхното
заплащане.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 93/08.11.2019 г., постановено но АНД № 252/2019 г. по
описа на Районен съд – Козлодуй, с което е потвърдено Наказателно постановление
№ 11-202-ДТ/30.07.2019 г. на Директора на РИОСВ-Враца и вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
11-202-ДТ/30.07.2019 г. на Директора на РИОСВ-Враца, с което на Г.К.Г. ***, в
качеството му на * на ***, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000,00 лева, за нарушение на чл.
166, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 165, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.