Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №  176

 

гр.Белоградчик,    22.08.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

             Белоградчишкият районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи август две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                         Районен Съдия: Анна Кайтазка

 

при  участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 186 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

        Образувано е  по  жалба  на Б.Т.Л. ***,  с ЕГН ********** срещу НП № 18-0242-000062/03.04.2018 г. на Началник Група при ОД-МВР-Видин, РУ-Белоградчик, с което е санкциониран за извършено нарушение  по чл.44 ал.1 от ЗДвП – с „глоба” в размер на 200 лв. на осн. чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 ЗДвП.

            В жалбата се прави оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на НП, като съдът е сезиран с искане да отмени наложената санкция. Оспорва се въобще извършването на нарушението от страна на жалбоподателя, заявява се съвсем друга от описваната в АУАН и НП фактическа обстановка, за което се твърди, че има доказателства – свидетели - очевидци. В с.з. жалбоподателят се явява лично и с упълномощен представител, като отново се подържа жалбата.

         Въззиваемата страна, редовно призована за с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. В писмото до съда, съпровождащо преписката, въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено. 

        Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

        На 21.01.2018 г., в ранния следобед св.В.В. – служител /мл.автоконтрольор/ на РУ-Белоградчик, получил нареждане да посети ПТП на главен път І-1 /Е-79/, в района между с.Б. и гр.Д., за което постъпил сигнал при дежурният служител на РУ-Белоградчик, чрез тел. 112. Отивайки на място – при км.44+000, заедно с Т.Т. – инспектор към РУ-Белоградчик, св.В.В. заварил двете ППС, участвали в настъпилото ПТП – тов.а. влекач м.”Мерцедес Бенц Актрос” с турски рег. табели с № 34DL9805 и с прикачено полуремарке м.”Тирсан”  също с турски рег. табели - с № 34FC0904, и от друга страна – л.а. “Ауди А-4” с рег. № ОВ 8128 ВВ, с водач Б. Т.Л. /жалбоподателят по делото/. Другото ППС – било управлявано от турски гражданин, който също бил там и му била установена самоличността. По информация на двамата водачи - В. разбрал, че ок.13.55 ч., двете ППС / на жалбоподателя и на турския гражданин/  се движели насрещно по пътя в района, / първият в посока от гр.Д. към с.Б., а другия  - в обратната/. При разминаването им, в десен завой за жалбоподателя /който изкачвал пътя/, настъпило ПТП, като МПС се ударили – л.а. в предна лява част, а ТИР-а – в предна лява част на полуремаркето си. От удара лекият автомобил се извъртял на ляво, и застанал с предницата си към осевата линия, напряко на своята лента за движение. На мястото на инцидента пристигнал по-късно и Бр.Б. – друг мл.автоконтрольор при РУ-Белоградчик. Било направено заснемане /изготвени фотоснимки/ на местопроизшествието, и изготвен протокол за ПТП. Имало счупени части от МПС-ва, разпилени по пътя. В.В. преценил, че и двамата водачи на ППС са виновни, като и двамата не осигурили достатъчно  странично разстояние на МПС при разминаването им, поради което управляваните от тях автомобили се ударили.  

         На място, на 21.01.2018 г., св.В. съставил АУАН № 44/22.01.18 г., за нарушение по ЗДвП – на чл.44 ал.1 от ЗДВП – за не осигуряване на необходимото за разминаване странично разстояние с друго МПС, поради което е предизвикал ПТП с материални щети , на жалбоподателя Б.Л.. Идентичен акт – за същото нарушение, при същото ПТП, бил оформен и на турския гражданин, водач на второто ППС, участвало в ПТП. Б.Л. подписал акта и приел копие от него, но отразил в него, че има възражения. Като свидетел по акта бил вписан колегата на В. - Бр.Б.. Въз основа на акт № 44/20.01.18 г. е издадено и обжалваното НП № 18-0242-000062/03.04.2018 г. на Началник Група при ОД-МВР-Видин, РУ-Белоградчик, като с него нарушителят Л. е санкциониран за нарушението, описано в АУАН.

         При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

         Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е  основателна.

         В жалбата си, Б.Л. не отрича част от фактическата обстановка, излагана в АУАН и НП, но счита, че не е извършил приписваното му нарушение.

         Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

         Предвид дадените в с.з. показания на свид.В.В., Ф.Л. и Г.Б., съдът намира, при така възприетата по-горе фактическа обстановка, че е абсолютно и безспорно доказано “разминаването” от страна на жалбоподателя с лекия му автомобил, на сочените в АУАН и НП дата и място, и другото МПС – тов.а. “влекач” с полуремарке, с турска регистрация. Самият жалбоподател не оспорва фактите на това именно действие – и последвалото в резултат от него ПТП, като твърди, че товарният автомобил е бил частично / именно с полуремаркето си/ навлязъл в неговата / на Л./ пътна лента.

Съдът отчита обстоятелствата, че св.В. / както и негови колеги/ не са присъствали естествено на ПТП, а са посетили същото по-късно, че своите изводи – за мястото /от пътя / на ПТП и вината на участниците в него, В. е направил по своя преценка, базирайки се на неформален оглед на местопроизшествието, вкл. и последиците от него – повреди на МПС и отломки от автомобилите – паднали на пътното платно. Свидетелите-очевидци на ПТП обаче, не указват на соченото от св.В. поведение от страна на водача на  лекия автомобил. Действително тези свидетели / Ф.Л. и Г.Б./ са близки /роднини,приятели/ на жалбоподателя, но това са единствените очевидци на ПТП, които бяха ангажирани по делото – да дадат показания, а тези си показания – те дадоха под страх от наказателна отговорност, след като изрично бяха предупредени да не лъжесвидетелстват, а св.Л. – и за правото й да не дава показания. Съдът предвид това няма причина да не дава вяра на думите на Л. и Б., а те изнесоха данни за съвсем други факти по повод настъпилото ПТП. И двамата обясниха, че в самия завой, полуремаркето на влекача, движещ се срещу леките автомобили на жалбоподателя и на св.Б., е било навлязло частично в насрещната за него лента за движение. Или, то е било преминало осевата линия и се е намирало в лентата на ударения автомобил м.”Ауди А 4”, управляван от Б.Л., който е изкачвал терен в участъка, докато товарният автомобил се е спускал надолу в завоя. Предвид дадените в с.з. показания на свид.Л. и Б., не отричането от страна на жалбоподателя на повечето обстоятелства около настъпилото ПТП, съдът намира, при така възприетата по-горе фактическа обстановка, че е абсолютно и безспорно доказано осъществяваното “разминаване” от страна на водача на т.а. - влекач с полуремарке, управляван от турски гражданин и л.а м.”Ауди”, управляван от жалбоподателя на сочените в АУАН и НП дата и място – път Е-79 / І-1/, както и настъпилото ПТП. Жалбоподателят излага, а и в с.з. свидетелите Л. и Б. потвърдиха – че Б.Л. е бил в своята лента за движение, а в нея е бил навлязъл другият автомобил – полуремаркето му. Този извод може да бъде подкрепен и от мястото и условията на разминаването – завой, спускане на тов.автомобил, изкачване на лекия, по-големите материални щети от удара върху л.а.м.”Ауди” при това положение, и най-вече - отломките от автомобилите, влезли в съприкосновение – те се намират в лентата на лекия автомобил / видно от фото снимките, направени на местопроизшествието/. Преценката на св.В. – за мястото на удара по пътната лента и вината и на двамата водачи на участвалите МПС в ПТП е твърде субективна, и единствено такава. Този свидетел заяви, че е разговарял с двамата водачи, за да разбере, какво се е случило, но и потвърди, че още тогава жалбоподателят е оспорвал своята вина и авторството на нарушението, вменявано на него, без В. да е могъл /по обективни причини/ да установи истинността на обясненията, на който и да е от водачите. Респ. съдът не можа да  установи безспорно, че и двамата водачи на катастрофиралите автомобили имат вина. При това положение, за съда не е безспорно установено, че водачът на  лекия автомобил – жалбоподателят, не е бил оставил достатъчно странично разстояние към товарния автомобил при разминаването им и затова се е стигнало до удара с полуремаркето на последния.

Предвид изложеното, съдът приема, че при съставяне на АУАН и изготвяне на НП са допуснати сериозни нарушения на закона - на  производството по установяване на административните нарушения и по налагане на административни наказания – не бе доказано извършването на вмененото на Б.Л. нарушение.

           По изложените по-горе съображения – по съществото на казуса и по производствените правила, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

           Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН,  съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

          ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0242-000062/ 03.04.2018 г. на Началник Група към ОД-МВР-Видин, РУ-Белоградчик, с което е наложена на Б.Т.Л. ***,  с ЕГН **********, „глоба” в размер на 200 лв. на осн. чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 ЗДвП, за извършено нарушение  по чл.44 ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ: