Гр. Кула 01.11.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Кула, втори състав, в открито заседание на петнадесети октомври
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дияна Дамянова - Цанкова
с участието на секретаря Лозана Петкова и в присъствието на прокурора …………………………
като разгледа докладваното от съдия Дияна Дамянова -
Цанкова АНД № 62 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Постъпила е жалба от П.М.И., ЕГН ********** *** чрез адв.
П.С. *** срещу Наказателно постановление № 291-01-ЗНССПЕЕН 112-2019 от
14.08.2019г. на началника на РУ - гр.Кула при ОД на МВР Видин, с което на основание чл. 38, ал.1 от Закона за
Националната система за спешни повиквания
с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН-112/ ù е наложено административно наказание, а именно: глоба в размер
на 2 000 лева за извършено нарушение на чл.28 ал.1 от същия закон.
В съдебното заседаниe жалбоподателката се явява
лично и се представлява от адв. П.С. ***. Поддържа жалбата и моли съда да
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Въззиваемата страна–
РУ"Полиция" към ОД на МВР Видин, Районно управление Кула не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след преценка на събраните доказателства, отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
От фактическа страна:
Жалбоподателката П.И. ***.2017г., в 22,30 часа, в РЦ 112 гр. Монтана се
получава сигнал от жалбоподателката И., от телефон **********, в който сигнал
жалбоподателката твърди, че от съседен на техния имот, за който предполага, че
е с адрес гр. Кула, ул. „Г.Б.“ № се чува силен говор, с което се
нарушава нощната тишина и това пречи на малкото ù дете. В 23,09 часа се
получава нов сигнал в РЦ 112 гр. Монтана от жалбоподателката, от същия
телефонен номер, в който И. твърди, че е подала сигнал за нарушаване на нощната
тишина от силен говор, от адрес гр. Кула, ул. „Г. Б.” №, преди 40 минути, но никой не
се е отзовал на сигнала, а силният говор продължава, което пречи на малкото ù
дете да заспи. В дежурната част на РУ Кула при ОД на МВР – Видин са препратени
посочените сигнали, за което са ангажирани полицейските служители свидетелите Д.М.М. и В.П.В., които получават сигнала, че трябва да посетят
мястото и да извършат проверка, около 22,35 часа, но поради служебна
ангажираност по друг сигнал, свидетелите М. и В. *** около 23,45 часа, при
който не констатират наличието на шум, който да нарушава нощната тишина.
Свидетелите М. и В., които са ангажирани по случая не снемат сведения от
живеещи в района. С приетата по делото Заповед УРИ 291з-198/08.07.2019г. на
началника на РУ Кула е назначена комисия, която да прослуша записите на
електронен носител, за постъпили сигнали в РЦ 112 гр. Монтана от
жалбоподателката И., за което на 08.07.2019г., назначената комисия, в която е
участвал и свидетеля С.С. извършва прослушване на
записите на посочения електронния носител, за което е съставен приетия по
делото Протокол № Ури 291р-5144 от 09.07.2019г., в който е отразено
установеното при прослушването, а именно: 6 сигнала, подадени от
жалбоподателката И. в РЦ 112 гр. Монтана на дати 15.06.2019г. в 22.12.11 часа,
на 17.06.2019г. в 22.35.27 часа и 23.38.27 часа, на 20.06.2019г. в 00.01.46
часа и на 29.06.2019г. в 22,30 часа и в 23,09 часа, като всичките сигнали са
във връзка с нарушанате на нощната тишина от находящите се в имот в гр. Кула,
ул. „Г.Б.” №. За установеното, младши полицейски инспектор от РУ Кула И.И., в присъствието на свидетелите М. и В. съставил АУАН №
01/18.07.2019г. срещу жалбоподателката И. за това, че на 29.06.2019г. около
23.09. часа в гр. Кула от тел. ********** е ползвала ЕЕНСП – 112 не по
предназначение изразяващо се в подаване и заблуждаващ сигнал за извършено
нарушение на нощната тишина в гр. Кула на ул. „ Г. Бенковски”, с която е
изискала намесата на полицейски служители, при което е установено, че сигналът
е недействителен и е квалифицирал извършеното нарушение като съставомерно по чл.28 ал.1 от ЗНССПЕЕН. Актът е подписан от
жалбоподателката, която е възразила писмено, отбелязвайки в акта, че не е
съгласна със съставения акт срещу нея, тъй като е имало нарушаване на нощната
тишина, което продължава след 22 часа. На жалбоподателката е връчен препис от
акта срещу подпис. В законоустановения
тридневен срок, жалбоподателят не е депозирал писмено възражение. Във връзка с подадените от
жалбоподателката сигнали е постановен отказ за образуване на досъдебно
производство от РП – Видин с Постановление № 1936/25.07.2019г. на РП –
Видин. Въз основа на посочения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление, с което, видно от приетото по делото Наказателно
постановление № 291-01-ЗНССПЕЕН 112-2019г./14.08.2019г. на началника на РУ-гр.
Кула при ОДМВР-Видин, административнонаказващият орган е възприел изцяло
фактическата обстановка, посочена в цитирания АУАН, както и квалификацията на
деянието и е наложил на жалбоподателката И. административно наказание – „
Глоба” в размер на сумата 2 000 лева, на осн. чл. 38, ал.1 от Закона за националната система за
спешни повиквания с единен европейски номер 112.
Посочената и установена от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени доказателства - цитираните по – горе Заповед УРИ 291з-198/08.07.2019г. на началника на РУ Кула, Протокол № Ури 291р-5144 от 09.07.2019г. и другите писмени доказателства, съдържащи се в приетата по делото преписка УРИ – 291 р 4580/2019г. по описа на РУ – Кула , както и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели Д.М.М., С.Н.С. и В.П.В. ***. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
От
събраните по делото писмен и гласни доказателства съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо интерес от
обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество. Разгледана по същество, същата е основателна.
При
разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие
(право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира- чл. 13, чл. 107, ал.2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че НП и АУАН са издадени в
предвидената от закона писмена форма и съдържание- чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съгласно чл.32 ал.2 от ЗНССПЕЕН 112
наказателното постановление се издава от директора на дирекция „Национална
система 112” или от директор на областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваното НП е
издадено от Началника на РУ „Полиция”- Кула, който е упълномощен със Заповед № 368з-872/02.10.2015г.
на директора на ОД на МВР – Видин, поради което е оправомощено длъжностно лице
по смисъла на чл.32 ал.2 от ЗНССПЕЕН 112. С оглад на изложеното, атакуваното НП
е издадено от компетентен орган. Съгласно чл.29 от ЗНССПЕЕН 112, контролът по
изпълнението на закона се осъществява от министъра на вътрешните работи.
Последният със заповед определя служителите от МВР, които да осъществяват този
контрол, съгласно чл.30 ал.1. Чл.32 ал.1 от същия закон гласи, че определените
по чл.30 ал.1 служители при установяване на нарушения, съставят акт за
установяване на административно нарушение. В случая процесния АУАН е съставен
от свид. И.Г.И..***. Липсват доказателства обаче, същият да е определен със
заповед на Министъра на вътрешните работи да осъществява контрол по
изпълнението на ЗНССПЕЕН 112 /както изисква чл.30 ал.1 от същия/, респ.
доказателства, които да доказват компетентността му да съставя актове за
нарушения по този закон. При това положение, материалната компетентност на
органа, издал АУАН се явява недоказана и съдът следва да приеме, че АУАН е
издаден при липса на такава. В проведеното срещу жалбоподателя
административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по
връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на НП.
Съгласно чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 „Забранява се ползването на
ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от
електронни устройства и пускане на предварително
записани съобщения, както и за предаване
на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ“. При нарушаване на тези забрани,
гражданите носят административнонаказателна отговорност
по вид и в размери, определени в закона. В нормата на чл.37 от същия закон, е предвидено, че който ползва
не по предназначение
ЕЕН 112, се наказва с глоба от 200 до
1000 лева, а в чл.38, ал.1 е предвидено,
че който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи
съобщения и сигнали за помощ, се
наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не
подлежи на по-тежко наказание, а в ал. 2 на същия чл. 38 е регламентилано, че когато в случаите по ал. 1 са
мобилизирани ресурси на Службите за спешно реагиране, наказанието е глоба от
10 000 до 20 000 лв., ако не подлежи на по –тежко наказание, както и
обезщетение за причинените на службите вреди.
В атакуваното
наказателно постановление е налице смесване на две различни
хипотези, визирани в чл.28,
ал.1 от ЗНССПЕЕН – когато спешният телефон се ползва не
по предназначение, което нарушение се санкционира по чл.37 от закона
и когато спешният телефон се ползва
за предаване на невярно съобщение
или сигнал за помощ, което
се санкционира по чл.38 от закона, както и когато са ангажирани службите за
спешно реагиране. Следва да се има предвид,
че предаването на невярно съобщение
или сигнал за помощ и ползването
не по предназначение
на спешния телефон не са
равнозначни. В първия
случай се съобщава за инцидент,
който по съдържание налага ангажиране на спешна
помощ с оглед риск за живота,
здравето, сигурността и имуществото на гражданите, т.е.по съдържание предаденото съобщение е в съответствие с визираното в чл.3, ал.1 от
ЗССПЕЕН, но същевременно не отговаря на
обективната действителност,
а във втория случай спешният телефон се ползва
не в съответствие с визираното в чл.3, ал.1 от
ЗНССПЕЕН, т.е.самото съдържание
на сигнала изключва необходимостта от спешна помощ. В конкретния случай, така, както
е описано деянието в наказателното постановление не става
ясно за коя
от хипотезите, предвидени в нарушената разпоредба, е наложено наказание, тъй като са възпроизведени
две самостоятелни хипотези от текста
на чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН
112, а именно – ползване на телефона не
по предназначение и предаване на неверни
данни, без
да е конкретизирано точно, като същевременно правната квалификация на деянието в АУАН и в наказателното постановление е по чл.28, ал.1от закона и липсва посочване на конкретната хипотеза.
Всичко посочено води до извода, че е нарушено правото на защита на
нарушителя, изразяваща се в невъзможност да разбере за какво
нарушение е санкциониран.
Освен това, за така описаните в НП две деяния от
законодателя са предвидени две различни наказания в нормите на чл.37 и чл.38, ал.2 от
ЗНССПЕЕН 112, а от наказващият
орган е наложено едно наказание, което е в нарушение и на чл.18 от ЗАНН, съгласно който „Когато с едно деяние
са извършени няколко административни нарушения или едно
и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно
за всяко едно от тях“.
От друга страна
наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.28, ал.1, от ЗНССПЕЕН, без да е уточнил, по коя
от посочените хипотези
дадени в алинея първа му е внемено
нарушение, а е
наложил наказание на основание чл.38, ал.1 от закона, която
норма санкционира нарушение по чл.28, ал.1, пр.2 от ЗНССПЕЕН 112, като същевременно е посочил, че са ангажирани
с подадения сигнали полицейски служители, което пък от своя страна попада в
приложното поле на санкционната норма на чл. 38, ал.2, където предвиденото
наказание е „ Глоба” от 10 000 до 20000 лв.
Некоректното описание в АУАН и атакуваното наказателно постановление на конкретните фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението, смесването на две отделни хипотези, неясната воля на наказващия орган относно квалификацията на нарушението, несъответствието между нарушена и санкционна норма, нарушава изискванията на ЗАНН относно формата и съдържанието на наказателното постановление и са в нарушение на императивните норми на чл. 42, т.4 и т.5 и чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 на ЗАНН, каето обосновава отмяната му като незаконосъобразно.
На следващо място, по делото
не се
установи, както от обективна, така от субективна страна жалбоподателката да е
извършила нарушението, за което ù е наложено административно наказание –
„глоба” в размер на 2 000 лв.
От
обективна страна не се установи по категоричен начин, сигналът, който
жалбоподателката е подала на ЕЕН 112 на 29.06.2019г., около 23.09 часа за
нарушаване на нощната тишина, да е невярно подаден, тъй като никой от
разпитаните свидетели – полицейските служители от РУ - Кула М. и В., които са
били ангажирани с подадения сигнал не е отишъл своевременно на мястото, а са
отишли едва в 23.45 часа, което е повече от половин час по – късно, нито са
снемани сведения от лица, живеещи в близост, които да потвърдят или оборят това
обстоятелство. Обстоятелството, че при извършеният обход от свидетелите М. и В.
в 23,45 часа, на мястото, за което е подаден сигнала, не е констатирано
нарушаване на нощната тишина, не може да е достатъчно основание да се приеме,
че сигналът е неверен.
От
субективна страна, с оглед на посоченото не се установи жалбоподателката да е
подал невярно съобщение чрез ЕЕН 112 до органите на реда, съзнателно с цел
заблуждаването им и неправомерното им ангажиране. Не се установи тя да е
съзнавала, че предава невярно или заблуждаващо съобщение, липсват доказателства
да е целяла това, поради което съдът счита, че не е налице пряк умисъл у
жалбоподателката за извършване на такова нарушение, за което ù е
наложено наказание по чл. 38, ал.1 от Закона за Националната система за
спешни повиквания с единен европейски номер 112 - глоба от
2000 лв.
Предвид
изложеното, описаното в АУАН и атакуваното наказателно постановление нарушение
не се доказа да е извършено от жалбоподателката, както от обективна, така и от
субективна страна, по несъмнен и категоричен начин от административнонаказващият
орган, което е в негова тежест.
Съобразно гореизложеното се налага извода, че наказателното
постановление е издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което и следва същото да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Предвид изложеното и на основание чл. 63,ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 291-01-ЗНССПЕЕН 112-2019 от 14.08.2019г.
на началника на РУ - гр.Кула при ОД на МВР
Видин, с което на П.М.И., ЕГН ********** *** на основание чл. 38, ал.1
от Закона за Националната система за спешни
повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН-112/ е наложено
административно наказание, а именно: глоба в размер на 2 000 лева за извършено
нарушение на чл.28 ал.1 от същия закон.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд Видин в 14 дневен
срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.
Районен съдия: