Определение по дело №1600/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по жалба от А. Х. А., лишен от свобода, изтърпяващ наказание в Затвора-Бургас, против Заповед № ЛС-04-268 от 17.06.2022г. на Министъра на правосъдието на Република България. Счита, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противо-речие с материалноправни норми и се иска нейната цялостна отмяна.

С предходно определение на съда жалбоподателят е освободен от внасянето на държавна такса и му е предоставена правна помощ- процесуално представителство по делото. Назначен е и определения от АК-Бургас адвокат за процесуален представител на жалбоподателя- адв. К. А..

С Определение № 7872 от 18.10.2024г. са конституирани страните и насрочено открито заседание по делото, съответно е разпределена доказателствената тежест в производството.

На 04.11.2024г. /с вх.№ 11721/ по делото постъпва молба от жалбоподателя, докладвана на 05.11.2024г.

Прави се искане за спиране на изпълнението на оспорения адм. акт- Заповед № ЛС-04-268 от 17.06.2022г. на Министъра на правосъдието на Република България, до приключване на делото във всички съдебни инстанции и постановяването на окончателно съдебно решение. М. А. се позовава на ТР № 5 от 08.09.2009г. на ОСС на П. и Втора колегия на ВАС на РБ, вр. с чл.130, ал.2 от ЗСВ. Към молбата са приложени заверени копия на негови молби до различни органи и институции, вкл. молба до администрацията на Затвора-Бургас от 09.07.2021г.; молба до директора на Дирекция „Парламентарна канцилария“, изготвена от А.А. на 08.07.2021г.; писмо –отговор от директора на дирекция „ПК“ на НС от 28.07.2021г.; молба до Министерството на правосъдието /ГДИН-[населено място]/ от 21.06.2021г.- с вх.№ от 29.06.2021г./; втора молба от същата дата- 21.06.2021г., изпратена до МП, чрез НС на Република България; копие на пощенски плик, с клеймо от 29.07.2021г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, в настоящият съдебен състав, за да се произнесе по искането за спиране изпълнението на административния акт, съобрази следното:

Оспорената по делото заповед има характеристиките на общ административен акт, съгласно чл.65 от АПК, доколкото има еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица. Издадената заповед с правно основание чл.10, ал.1 и чл.122, ал.1 от ЗИНЗС е годен за оспорване акт, като в този смисъл са постановени и Решение № 3508 от 30.03.2015г. по адм. дело № 6680 от 2014г. по описа на ВАС, Трето отделение и Решение № 7822 от 29.06.2015г. по адм. дело № 5793 от 2015г. на ВАС, Петчленен състав.

Съгласно чл.182а от АПК делото се разглежда в състав от трима съдии, а съгласно Разпореждане по вх.номер № 13517 от 09.09.2024г. постановено на 10.09.2024г. на председателя на Трето отделение на ВАС, жалбата на Асен Христов А. е изпратена по подсъдност на АС-[населено място].

Законодателят е изключил суспензивния ефект при оспорване на общи административни актове, т.е. за спиране изпълнението на акта, при наличие на оспорване пред съда. Съобразно чл.180, ал.1 от АПК, оспорването не спира изпълнението на общия административен акт, но в ал.2 е предвидена възможност да се процедира със спиране на изпълнението, на основанията и по реда на чл.166, ал.2 и ал.3 от АПК.

Следователно, в настоящата хипотеза са приложими субсидиарно условията на чл.166, ал.2 от АПК, при които съдът може да спре изпълнението на акта в хода на висящото съдебно производство. Възможността за това е налице при всяко положение на делото до влизане в сила на решението, по искане на оспорващия.

В случаят, искането изхожда именно от оспорващият Асен Христов А., в хода на висящото съдебно производство по оспорване на общия административен акт, т.е. е направено от лице с активна процесуална легитимация. Налице са кумулативно изискуемите предпоставки за ДОПУСТИМОСТ на искането, с правно основание чл.180, ал.2, вр. с чл.166, ал.2 и ал.3 от АПК и същото следва да бъде разгледано по същество.

Принципно, при тези условия, за да бъде спряно изпълнението на административния акт до приключване на производството с влязло в сила съдебно решение, следва да е налице опасност изпълнението на акта да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Видно от съдържанието на молбата, не са заявени обстоятелства, от които може да се направи извод, че изпълнението на общия административен акт може да причини такива вреди на оспорващия Асенов. Независимо, че същият се позовава на ТР № 5 от 08.09.2009г. на Върховния административен съд по т.д. № 1 от 2009г. на ВАС на РБ, съгласно което е допустимо процесното искане, за да бъде спряно изпълнението на общия административен акт, следва да е обосновано надделяване на частния интерес на оспорващия над обществения интерес, при което да са заявени и удостоверени обстоятелства, въз основа на които да се направи извод, че изпълнението към този момент може да причини значителна или трудно поправима вреда. Такива факти в настоящата молба не са налице, нито са ангажирани подобни доказателства. Представените към молбата копия на материали за кореспонденция на лишения от свобода с различни институции и органи, осъществени през 2021г. не могат да обосноват наличието на изискуемите от закона обстоятелства, чието наличие е задължително, за да се уважи подобно искане. Още повече, че всички тези материали са от кореспонденция на оспорващия Асенов с държавни органи осъществена през 2021г., т.е. година преди издаване на заповедта от 17.06.2022г. и очевидно нямат никакво отношение към нейното постановяване.

Обобщено, искането с правно основание чл.180, ал.2, вр. с чл.166, ал.2 и ал.3 от АПК е НЕОСНОВАТЕЛНО и следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя Асен Христов Асенов за спиране изпълнението на Заповед № ЛС-04-268 от 17.06.2022г. на Министъра на правосъдието на Република България, до приключване на делото във всички съдебни инстанции и постановяването на окончателно съдебно решение, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщението, с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България.