Решение по дело №2417/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 733
Дата: 16 декември 2021 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова
Дело: 20215300502417
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 733
гр. Пловдив, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502417 по описа за 2021 година

Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по две въззивни жалби:
1.Въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД -
гр.Пловдив, чрез юриск. К.Н.Н. против Решение № 1191/ 16.07.2021г.
постановено по гр.д.№ 16783/ 2020г. по описа на РС-Пловдив , с което са
уважени предявените от „Гранд Слам Чемпиън“ ЕООД и „Гранд Слам
Уинър“ ЕООД субективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД против
жалбоподателя за признаване дължимост на сумата от общо 70,12 лева, от
които 35,06 лева на дружеството „Гранд Слам Чемпиън“ ЕООД и сумата
35,06 лв на дружеството „Гранд Слам Уинър“ ЕООД , представляващи
законна лихва за периода 02.10.2017г.-10.01.2018г. върху главница в размер
на 2 500 лева, недължимо платена от „Мирена Хотел“ ЕООД, което вземане е
прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 11.06.2020г., за които суми е
1
издадена ЗИ на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 12785/ 2020г.
по описа на РС-Пловдив, ХІХ гр.с., по отношение на която е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка с Определение № 262320/
13.04.2021г. по същото ч.гр.д.№ 12785/ 2020г. по описа на РС-Пловдив, ХІХ
гр.с. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение
и отхвърляне на предявените искове, претендира се присъждане на разноски.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемите дружества - „Гранд
Слам Чемпиън“ ЕООД и „Гранд Слам Уинър“ ЕООД, представлявани от
адв.Н.И., оспорват жалбата като неоснователна и молят да се потвърди
обжалваното решение.
2.Въззивна частна жалба от „Гранд Слам Чемпиън“ ЕООД и
„Гранд Слам Уинър“ ЕООД против Определение № 6286/ 17.08.2021г.,
постановено по гр.д.№ 16783/ 2020г. по описа на ПРС – VІІ гр.с., с което е
оставена без уважение молбата на жалбоподателите за изменение на
постановеното по делото решение в частта на разноските. По изложени в
частната жалба съображения се иска отмяна на обжалваното определение и
постановяване присъждане на претендираните от жалбоподателите разноски
за производството по делото. Претендира се присъждане на разноски за
настоящото производство за заплатената по частната жалба сума за ДТ.
Постъпил е писмен отговор от ответника по частната жалба „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД - гр.Пловдив, чрез юриск. К.Н.Н.. Иска се
да се остави без уважение частната жалба като неоснователна.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:
Въззивната жалба изхожда от надлежна страна и е депозирана в
законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Предявените от ищците„Гранд Слам Чемпиън“ ЕООД и „Гранд
Слам Уинър“ ЕООД субективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД против „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД - гр.Пловдив, чрез юриск. К.Н.Н. за
признаване дължимост на сумата от общо 70,12 лева, от които 35,06 лева на
2
дружеството „Гранд Слам Чемпиън“ ЕООД и сумата 35,06 лв на дружеството
„Гранд Слам Уинър“ ЕООД , представляващи законна лихва за периода
02.10.2017г.-10.01.2018г. върху главница в размер на 2 500 лева, недължимо
платена от „Мирена Хотел“ ЕООД, което вземане е прехвърлено на ищеца с
договор за цесия от 11.06.2020г., за които суми е издадена ЗИ на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 12785/ 2020г. по описа на РС-Пловдив,
ХІХ гр.с. са уважени от районния съд. По делото са безспорни
обстоятелствата за наличие на сключен договор за цесия от 20.03.2020г.
между „Мирена Хотел“ ЕООД и ищцовите дружества относно вземане в
размер на 240 лева спрямо длъжника „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД - гр.Пловдив , представляваща дължима от ответника законна лихва за
периода 28.01.2017г. – 10.01.2018г. върху главницата от 2 500 лева,
представляваща неправомерно получена от ответника сума. Безспорно е
също, че с влязло в сила Решение по гр.д.№ 6274/ 2017г. по описа на ПРС,
потвърдено с Решение по в.гр.д. № 2924/ 2017г. на ОС – Пловдив, посочената
сума от 2 500 лева е присъдена на цедента по цесионния договор като платена
при липса на основание за това, за която сума е била издадена и ЗИ по ч.гр.д.
№ 2492/2017г. по описа на ПРС и която сума като главница също е била
прехвърлена по договор за цесия с дружеството „Вайс Кепитъл“ ЕООД.
Главното поддържано възражение на ответника по делото е за
нищожност на сключения между „Мирена Хотел“ ЕООД и ищцовите
дружества договор за цесия от 20.03.2020г., формулирано на основание чл.26,
ал.1, пр.ІІІ ЗЗД поради противоречие с добрите нрави въз основа на соченото
обстоятелство, че главницата е била прехвърлена на посоченото по-горе
дружество, а законната лихва върху главницата на ищцовите дружества,
всичките свързани лица с цел събиране на разноски по множество образувани
дела.
С главното решение по делото на районния съд възражението на
ответника за нищожност на договора за цесия от 20.03.2020г. е обсъдено като
неоснователно по арг. от чл.84, ал.2 ЗЗД за поставяне в забава длъжника при
покана от кредитора , каквато роля принципно и в случая е исковата молба /
заявлението за издаване на ЗИ, последното повод за образуване на ч.гр.д.№
2492/ 2017г. по описа на ПРС. Длъжникът е бил уведомен за извършената
цесия с писмо от 16.06.2020г., поради което цесията е породила действие
3
спрямо ответника от момента на получаване на уведомлението. С оглед на
това е прието, ищците се явяват титуляри на процесните вземания по
представения по делото Договор за цесия от 11.06.2020г., поради което и
предявените искове са доказани по основание, чиито размери са определени
по размер по правилата по чл.162 ГПК, в общия им размер от 70,12 лева.
При тези фактически обстоятелства е приета липсата на противоречие с
добрите нрави доколкото не е налице законова забрана да се извършват
прехвърляния на части от вземане в полза на други лица, както и
приобретателите на вземането имат правната възможност да потърсят
изпълнение, вкл. по съдебен ред при липса на доброволно плащане от страна
на длъжника.
Така мотивираният от районния съд правен резултат се споделя от
въззивния съд като обоснован и в съответствие с преобладаващата част от
съдебната практика на въззивната инстанция, постановени решения в каквато
насока са приложени по делото. В настоящия случай решаващият фактически
извод касае наличието или липса на доброволно изпълнение на установено с
влязло в сила съдебно решение парично задължение спрямо ответното
дружество, което от гледна точка на правното задължение съставлява
юридически факт, обуславящ правния извод за безспорно установена забава
на длъжника като носител на паричното задължение същото да бъде
изпълнено. Това обстоятелство е в пряка връзка с възникване правото на
кредиторът да претендира както компенсаторни , така и мораторни лихви ,
както и не изключва възможността да извършва разпореждания с тези
вземания, вкл. чрез цедирането им по реда чл.99, ал.4 ГПК без законови
ограничения относно техния размер. С оглед на това не може да се възприеме
за основателен доводът на жалбоподателя, поддържан и във въззивната жалба
за нищожност на цесионен договор поради противоречие с добрите нрави,
свързан с прехвърляне на част от вземания на трети лица, независимо дали се
явяват свързани лица, какъвто е настоящия случай. С оглед на това и
предявените установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК се явяват доказани
по основание и установени по размер, а въззивната жалба е неоснователна.
По частната жалба.
В производството по чл.422, ал.1 ГПК от ищците е поискано
присъждане на разноски за исковото производство и заповедното
4
производство, по представени от ищците „Гранд Слам Чемпиън“ ЕООД и
„Гранд Слам Уинър“ ЕООД Списъци по чл.80 ГПК, претендиращи по 150
лева разноски за минимално адв.възнаграждение по НМРАВ за заповедното и
за исковото производство, както и по 12,50 лв – ДТ за исковото производство
и по 25 лева – държавна такса за заповедното производство, съответно всяко
от дружеството претендира по 162,50 лв разноски за исковото производство и
по 175 лева – разноски за заповедното производство.
С обжалваното решение в частта на разноските е прието наличието
на недобросъвестно упражнени процесуални права съобразно изискването на
чл.3 ГПК, поради което и непораждането в резултат на това на правните
последици поради това, че упражняването им може да води до
неоснователно обогатяване.С оглед на това и с обжалваното определение по
чл.248 , ал.1 ГПК искането за изменение на постановеното решение в частта
на разноските е оставено без уважение.
Въззивният съд намира, че принципният въпрос във връзка с
материално правния спор за добросъвестно упражняване на претендирани от
ищците права се явява решен с главното решение по делото при преценката
относно наличието на предпоставките за уважаване на предявените
установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК. Присъждането на разноски, за
които са представени доказателства по делото, е законна последица от
уважаване на предявените искове на основание чл.78, ал.1 ГПК. |С оглед на
това искането за присъждане на разноски за заповедното производство и като
последица от него - исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК, са доказани
на правното си основание по чл.78, ал.1 ГПК.
В гореизложения смисъл обжалваното определение следва да се
отмени, като се уважи искането на ищците за присъждане на разноски за
исковото и заповедното производство.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 , пр.1 ГПК, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1191/ 16.07.2021г. постановено по гр.д.№
16783/ 2020г. по описа на РС-Пловдив , с което са уважени предявените от
5
„Гранд Слам Чемпиън“ ЕООД и „Гранд Слам Уинър“ ЕООД субективно
съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД -
гр.Пловдив за признаване дължимост на сумата от общо 70,12 лева, от които
35,06 лева на дружеството „Гранд Слам Чемпиън“ ЕООД и сумата 35,06 лв на
дружеството „Гранд Слам Уинър“ ЕООД , представляващи законна лихва за
периода 02.10.2017г.-10.01.2018г. върху главница в размер на 2 500 лева,
недължимо платена от „Мирена Хотел“ ЕООД, което вземане е прехвърлено
на ищеца с договор за цесия от 11.06.2020г., за които суми е издадена ЗИ на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 12785/ 2020г. по описа на РС-
Пловдив, ХІХ гр.с., по отношение на която е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка с Определение № 262320/ 13.04.2021г. по същото ч.гр.д.
№ 12785/ 2020г. по описа на РС-Пловдив, ХІХ гр.с.
ОТМЕНЯ Определение № 6286/ 17.08.2021г по гр.д.№
16783/2020г. по описа на ПРС - VІІ гр.с. „Гранд Слам Чемпиън“ ЕООД и
„Гранд Слам Уинър“ ЕООД , с което е оставена без уважение молбата на
„Гранд Слам Чемпиън“ ЕООД и „Гранд Слам Уинър“ ЕООД за изменение на
постановеното по делото решение в частта на разноските И ВМЕСТО ТОВА
П О С Т А Н О В Я В А :
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД - гр.Пловдив
да заплати на „Гранд слам Чемпиън“ ЕООД, ЕИК:********* СУМАТА общо
162, 50 лв / сто шестдесет и два лева и 50 ст./ , направени разноски за
исковото производство за адв.възнаграждение в размер на 150 лева и за ДТ в
размер на 12,50 лв, КАКТО И СУМАТА 175 лв / сто седемдесет и пет лева/ -
направени разноски за заповедното производство за адв. възнаграждение в
размер на 150 лева и 25 лв за ДТ.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД - гр.Пловдив
да заплати на „Гранд слам Уинър“ ЕООД, ЕИК:********* СУМАТА общо
162, 50 лв / сто шестдесет и два лева и 50 ст./ , направени разноски за
исковото производство за адв.възнаграждение в размер на 150 лева и за ДТ в
размер на 12,50 лв, КАКТО И СУМАТА 175 лв / сто седемдесет и пет лева/ -
направени разноски за заповедното производство за адв. възнаграждение в
размер на 150 лева и 25 лв за ДТ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
6
чл.280, ал.3 ГПК.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7