Присъда по дело №1366/2024 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ към Присъда № 119/18.10.2024г., постановена по НОХД № 1366/2024г. по
описа на Плевенски районен съд, ХІV-ти наказателен състав:

Плевенска районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия Ц.Т.Г.
от с.***, Плевенска област за това, че на 30.12.2023г. в гр.Плевен, ул.“***“*** отнел чужда
движима вещ: 1 бр. мобилен апарат, марка и модел „***“ на стойност 1203,00 лв. от
владението на собственика В.М.М. от с.гр., без нейно съгласие с намерение противозаконно
да я присвои - престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.
Представителят на РП-Плевен подържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение.
Взема становище, че същото е доказано по категоричен и несъмнен начин, като моли съда
при определяне на наказанието да съобрази обстоятелството, че съдебното производство
пред настоящата инстанция е проведено по реда на чл. 370 и сл. от НПК. Предлага на съда
да определи на подсъдимия Г. наказание при условията на чл. 58а, ал.1 от НК във вр. с чл. 54
от НК, като след редуцирането му с 1/3 го осъди на наказание три месеца лишаване от
свобода, чието изтърпяване да бъде отложено на осн. чл. 66, ал.1 от НК с тригодишен
изпитателен срок.
Назначеният служебен защитник на подсъдимия Ц.Т.И. - адв. И.С. от ПлАК пледира
за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подзащитния му, като моли да му
бъде определено наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, а именно Пробация с
подходящи по вид пробационни мерки.
Подсъдимият реализира правата си, произтичащи от разпоредбата на чл. 371, т. 2 от
НПК. Същият се призна за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, като призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Поддържа
изразеното от назначения му служебен защитник становище. При осигуреното му от съда
право на последна дума отново заявява съгласие с казаното от неговия защитник.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
От фактическа страна:
Подсъдимият Ц.Т.Г. е роден на ***г. в гр.Плевен, живее в с.***, Плевенска област,
българин, български гражданин, със средно образование, работи, женен, неосъждан, ЕГН
**********.
Подсъдимият Ц.Т.Г. живеел в с.***, обл.Плевен. Работел в гр.Плевен, поради което
1

ежедневно посещавал града. На 30.12.2023г. рано сутринта Г. отивал на работа по
ежедневния си маршрут. Вървял по ул.“***“ в гр.Плевен, като на пейка пред сградата на
Административен съд-гр.Плевен, находяща се на *** на посочената улица, видял мобилен
апарат, марка и модел „***“, поставен в прозрачен калъф. Посоченият телефон бил забравен
същия ден около 06ч. от собственичката му В.М.М. от гр.Плевен, която го била оставила на
пейката и след кратък разговор там с нейни колежки го забравила именно там. Подсъдимият
взел телефона в себе си, след което отишъл на работа. Многократно телефонът звънял, но
подсъдимият не вдигал. Впоследствие изключил телефона. Същия ден В.М. подала сигнал
до Началника на Първо РУ-Плевен за липсващия й мобилен апарат.
По случая било образувано и проведено Досъдебно производство за престъпление по
чл.194, ал.1 от НК.
По доказателствата:
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена, след
като прецени и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, а именно – показанията на свидетелите В.М.М. /л.13/,
И.Ц.Д./л.18/, заключението по назначената съдебна видео-техническа експертиза /л.40 -
л.43/, заключението по назначената съдебно-оценителна експертиза /л. 48-л. 53/,
Характеристична справка /л.55/справка за съдимост /л.54/.
Депозираното от подсъдимия самопризнание в хода на съдебното следствие се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, изброени по-
горе.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от
правна страна:
Настоящият съдебен състав счита, че фактите, твърдяни от обвинението, са доказани
по безспорен и категоричен начин. Приетите от обвинението фактически положения се
потвърждават от събраните в хода на досъдебното производство и от събраните и проверени
в хода на съдебното следствие доказателства.
При така изяснените фактически обстоятелства, настоящият съдебен състав намери,
че с извършеното деяние подсъдимият Ц.Т.Г. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците от състава на престъплението по чл. 194, ал.3 от НК, а именно:
30.12.2023г. в гр.Плевен, ул.“***“*** отнел чужда движима вещ: 1 бр. мобилен апарат, марка
и модел „***“ на стойност 1203лв. от владението на собственика В.М.М. от с.гр., без нейно
съгласие с намерение противозаконно да я присвои като случаят е маловажен.
Разпоредбата на чл. 194, ал. 3 НК е привилегирован състав на
престъплението"кражба", който регламентира маловажен случай и съдът намира именно
2

тази правна за относимата към настоящата хипотеза, а не посочената в обвинителния акт
правна квалификация по основния състав на чл. 194, ал. 1 НК. Съгласно т. 7 от ППВС №
6/26.04.1971 г., изм. ППВС № 7/1987 г., за да се прецени дали едно деяние представлява
маловажен случай, следва да се прецени дали са налице някои от предпоставките на
правната норма, отразена в чл. 93 т. 9 НК, дефинираща това понятие. Съгласно тази
разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на общестевна опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от този вид. Възможно е при малка стойност на отнетите вещи или при
незначителни вредни последици, но с оглед личността на дееца, подбудите, начина на
извършване на кражбата или други обстоятелства обществената опасност на престъплението
да е по-висока, се сочи още в цитираното постановление. И обратно, в някои случаи, макар и
да не липсват вредни последици или те да са по-значителни, но с оглед другите
обстоятелства деянието да е с по-ниска степен на обществена опасност и кражбата да
представлява маловажен случай. Този принцип на преценка е намерил продължение и в
мотивите на ТР № 23/81 г. ОСНК, според което преценката дали едно деяние представлява
маловажен случай се извършва на основата на всички фактически данни по конкретното
дело, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на открадната
вещ, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстояетлства от
значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В
този смисъл е налице изобилна, константна съдебна практика, част от която представляват:
Решение № 34/8.04.2015 г. на ВКС по н.д. № 1914/2014 г.; Решение № 801/7.07.2017 г. на
СГС по ВНОХД № 1221/2017 г.; Решение № 387/2.04.2015 г. на СГС по в.а. н.д. № 1162/2015
година.
Преценявайки горните предпоставки по конкретния казус, съдът прие, че стойността
на открадната вещ е ниска - тя е 1203,00 лв., т. е. е под стойността на две МРЗ за страната,
възлизащи на 1560,00 лева към момента на деянието, предвид установения съгласно ПМС
497/2022г., в сила от 01.01.2023г. размер на МРЗ за страната в размер на 780,00 лева. Освен
това присвояването е извършено на вещ, която се е намирала на пейка, разположена на
обществено място и достъпна за всекиго, което е улеснило извършването на престъплението.
Според показанията на пострадалата тя е оставила телефона си на пейката и когато се е
прибрала в дома си е установила липсата му и си е спомнила къде го е забравила.
Изложеното обуславя извод за по-ниската степен на обществена опасност на тази кражба от
обичайните случаи на кражба, т.е. налице е по-ниска степен на обществена опасност на
деянието. Отделно от това подсъдимият е неосъждан, без криминални нагласи, трудово
ангажиран, което несъмнено обосновава извода за ниска степен на обществена опасност и на
3

дееца. Съдът отчита и доброто процесуално поведение на подсъдимия в хода на
разследването като изцяло е съдействал на водещия разследването.
Предвид тази съвкупна преценка, съдът приема, че процесната кражба
представлява"маловажен случай" по смисъла на чл. 93 т. 9 НК, тъй като степента на
обществена опасност на деянието е по-ниска в сравнение със степента на обществена
опасност на обикновените случаи на престъпление от този вид.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла
на чл.11 ал.2 от НК - съзнавал е обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е
неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване.
Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез действие -
подсъдимият е прекратил фактическата власт върху вещите, която до момента на деянието
се е осъществявала от собственика им, без негово съгласие и е установил своя такава с
отдалечаването си от местопрестъплението.
По определяне на наказанието:
С оглед гореизложеното съдът призна подсъдимия Ц.Т.Г. от с.***, Плевенска област
за виновен в това, че на 30.12.2023г. в гр.Плевен, ул.“***“*** отнел чужда движима вещ: 1
бр. мобилен апарат, марка и модел „***“ на стойност 1203лв. от владението на собственика
В.М.М. от с.гр., без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои като случаят е
маловажен - престъпление по чл.194, ал.3 от НК, поради което и на основание 194, ал.3 вр.
чл. 58а от НК вр. с чл. 54 му определи и наложи наказание глоба в размер на 100,00 /сто/
лева, като на основание чл. 304 от НПК го оправда по първоначално повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
При определяне вида и размер на наложеното наказание съдът взе предвид санкционната
разпоредба на чл. чл. 194, ал.3 от НК, която предвижда наказание лишаване от свобода до
една година или пробация, или глоба от сто до триста лева. След като прецени обществената
опасност на деянието и дееца в конкретния случай, обстоятелството, че съдебното
производство е разгледано по реда на глава ХVІІ-ма от НПК, съдът намери, че на
подсъдимия Г. следва да бъде определено и наложено наказание при условията на чл. 58а,
ал. 1 от НК вр. с чл. 54 от НК. Съдът съобрази смекчаващите вината обстоятелства, а
именно: чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност, доброто му процесуално
поведение в хода на проведеното разследване. Съдът не констатира наличие на отегчаващи
вината обстоятелства. Ето защо, съдът на основание 194, ал.3 вр. чл. 58а от НК вр. с чл. 54
му определи и наложи наказание глоба в размер на 100,00 /сто/ лева.
Съдът намери, че това по вид и размер наказание е справедливо, съответства на
степента на обществена опасност на деянието и дееца и ще способства в максимална степен
4

за установяване целите на наказанието, установени в чл. 36 от НК.
По направените разноски:
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди
подсъдимия Цветна Тошков Г. да заплати направените деловодни разноски в размер на
242,66 лева по сметка на ОД на МВР - Плевен.
Относно веществените доказателства:
Съдът на осн. чл.53, ал.1, б.“а” от НК отне в полза на държавата вещественото
доказателство - 1 бр. компакт диск, марка „Maxell cd-г 700MB, като постановяви
унищожаването му.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :

5

Номер на акта:	119
Дата:	18 октомври 2024 г. (в сила от 4 ноември 2024 г.)
Съдия:	Радостина Ташева Гергичанова

Дело:	20244430201366
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 юли 2024 г.

Присъда по дело №1366/2024 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите