Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……………./……..01.2020 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ВАРНА,
7-ми състав, в публичното съдебно заседание
на 22.01.2020г. в състав:
СЪДИЯ: Ромео Симеонов
при секретаря Румела Михайлова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело №3319/2019
г. по описа на Адм. съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.145 и сл. от АПК, във
вр.чл.172, ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба на Н.А.Г. с ЕГН **********,
чрез адв. М.Д. *** срещу заповед за прилагане на ПАМ № 19-0819-002258 от
16.11.2019 г. на Р. Д. З.-младши автоконтрольор в сектор „пътна полиция“ при ОД
МВР Варна, оправомощен със заповед № 365з-2747/20.07.2017 г. на директора на ОД
на МВР – Варна, с която на основание чл.171, т.2а от ЗДвП на жалбоподателката е
наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от шест месеца чрез отнемане на СРМПС № ********* и 2 броя табели с
рег. №ТХ ****АМ. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, като постановена в нарушение на материалния
закон, при съществено нарушение на административно производствените правила и в
несъответствие с целта на закона. Не се оспорва установената действителна
обстановка. На първо място се оспорва
извършеното нарушение, а именно, че към момента на проверката оспорващата е била
с невалидно свидетелство за управление на МПС –то е било откраднато , но още на
четвъртия ден ден след съставянето на акта е издадено ново свидетелството за правоуправление, т.е. на
20.11.2019 г. В с.з. от процесуалния представител се изтъкват доводи, че разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП е неприложима в конкретния казус, което и обуславя незаконосъобразността
на заповедта. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Сочи се,
че към момента на проверката жалбоподателката не е била неправоспособен водач,
тъй като при откраднато СУМПС, в разпоредбата на чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП не е
предвидена такава хипотеза. Сочи се, че заповедта е издадена и при допуснато
нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл.6, ал.1 от АПК. По тези
съображения иска отмяна на заповедта, както и присъждане на сторените от нея
разноски по делото, т.ч. и адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна не изрязява становище по жалбата, подържа
казаното от процесуалния представител юрисконсулт Г. Г.- ОД МВР Варна, който
твърди, че при издаването на процесната ПАМ са били налице материално-правните
предпоставки и моли заповедта да бъде потвърдена.
Варненският
административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу
годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения:
Със заповед № 19-0819-002258 от 16.11.2019 г. Р. Д. З.
на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР –Варна,
оправомощен със Заповед № 365з-2747/20.07.2017 г. на директора на ОД на МВР –
Варна, е наложил на жалбоподателката Н.А.Г. принудителна административна мярка
– прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца чрез отнемане на
СРМПС № ********* и 2 броя табели с рег. №ТХ****АМ. Като правно основание за
издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП. В
мотивите към заповедта е посочено, че срещу лицето има съставен АУАН серия GA №126834 /16.11.2019 г. В АУАН е посочено, че е
съставен за това, че на 16.11.2019 г.
12,10 часа в гр. Варна, на бул. „Осми приморски полк“ в посока кв.
Виница до №162, управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ТХ****АМ,
като СУМПС е със статус „невалиден“-изгубен/откраднат на 08.11.2019 г, което съставлява
нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена
срещу подпис на жалбоподателката на 16.11.2016 г. видно от приложената ПАМ на
л.8 от делото.
Не е спорно по
делото, а това се установява и от приложената административна преписка, че на
16.11.2019 г. срещу Н. Бакърджиева е съставен АУАН серия GA № 126834 за извършено нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Актът е съставен от служител от сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна в
присъствието на един свидетел, като при предявяването и връчването му
жалбоподателката не е възразила срещу него.
Не се спори
по делото, че жалбоподателката е собственик на лек автомобил с рег. № ТХ ****АМ.
От материалите
по административната преписка се установява, че със заповед № 365з-2747/20.07.2017г.
на директора на ОД на МВР - Варна, издадена на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и
чл.43, ал.4 от ЗМВР, във връзка с т.3 от заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на
МВР, на назначените по график служители
на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна с
правомощия на цялата територия, обслужвана от
ОД на МВР – Варна, са делегирани права да издават заповеди за налагане
на принудителни административни мерки по
чл.171, т.1, б.д“ и т.2а от ЗДвП. Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правно страна
следното :
Обжалваната заповед е издадена от компетентно
длъжностно лице по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП в кръга на предоставените му
правомощия, в законоустановената писмена форма и при липса на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е
мотивирана от фактическа страна с описаните в АУАН фактически обстоятелства.
Изрично са цитирани и приложимите законови разпоредби, регламентиращи условията
за налагане на ПАМ – чл.171, т.2а от ЗДвП.
Заповедта обаче е издадена при допуснато нарушение на
материалния закон и при несъобразяване на целта на закона, поради следните
съображения:
Принудителните административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те
са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за
административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на
ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния
закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се
прилага редът на глава пета, раздел първи от АПК. Предпоставка за издаването на
заповед с правно основание по различните състави на чл.171 ЗДвП е извършено от
водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата,
което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда
на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат
доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и
официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и
имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице
изявление, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на
основание чл. 193, ал. 1, изречение първо, във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК,
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
тази по АУАН, лежи върху подателя на жалбата. Всъщност спор относно
фактическата обстановка по извършеното административно нарушение не съществува
между страните.
Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, принудителната
административна мярка "прекратяване регистрацията на пътно превозно
средство" се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство,
без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил
алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай,
видно от фактическото описание на административното нарушение,
административният орган е приел наличието на първата хипотеза на законовата
разпоредба - управление на МПС, без водачът да притежава съответното
свидетелство за управление. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 150а
от ЗДвП, който изисква, че за да се управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него превозно средство.
Спорът не е по фактите, установени по делото, а
относно квалифицирането на установеното неправомерно поведение. Изгубването или
кражбата на свидетелството за управление на МПС не лишава водача от неговата
правоспособност като водач на МПС. Това е така, тъй като свидетелството за
управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за
управление на моторно превозно средство - чл. 2, ал. 1 от Наредба № І-157 от
01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Тази
наредба е издадена на основание чл. 159, ал. 1 от ЗДвП, с която е делегирано
правомощието на Министъра на вътрешните работи да определя условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство; за водене
на централен регистър на водачите на моторни превозни средства; за отчет на
водачите на моторни превозни средства, за отчет на наложените им наказания и на
точките, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление и за
служебното предоставяне и предоставянето срещу заплащане на данни за водените
на отчет водачи на моторни превозни средства. Следователно свидетелството за
управление на МПС има единствено и само удостоверителна функция за придобитата
правоспособност, но не е елемент от сложния фактическия състав на придобиване
на правоспособността за управление на МПС от съответната категория.
Изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление
на моторни превозни средства от категориите по чл. 149 от ЗДвП, са
регламентирани подробно в Наредба № 31 от 26.07.1999 г. за изискванията,
условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство, в която е предвидено, че на лицата, положили успешно изпита,
се издава свидетелство за управление по реда на чл. 159 от ЗДвП, с което се
удостоверява правоспособността за управление на МПС от съответната категория -
чл. 2, ал. 3. Следователно изгубването или кражбата на свидетелството за
управление на МПС не лишава водача от придобитата му правоспособност. Освен
това, съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички
контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на МВР, като по аргумент от
чл. 157, ал. 5 от ЗДВП, същият има право да придобие правоспособност след
явяване на изпит. Такова изискване към водачите на МПС с изгубено или
откраднато свидетелството за управление не е налице, което също е в подкрепа на
направения по-горе извод, че с изгубването или кражбата на СУМПС те не губят
правоспособността си. По изложените съображения, настоящият съдебен състав,
намира, че в конкретния случай не са налице предпоставките за прилагането на
ПАМ по чл.171, т.2а б.“а“, предл. първо от ЗДвП. Обстоятелството, че в
цитираната разпоредба се визира собственик, който управлява МПС "без да
притежава съответното свидетелство за управление", а не се използва термина
"неправоспособен водач", не променя този извод, тъй като от
логическото тълкуване на разпоредбата следва, че същата е приложима единствено
спрямо водачи, които не притежават правоспособност да управляват МПС от
съответната категория, а не и водачи, които притежават правоспособност да
управляват МПС, но техните СУМПС са изгубени, откраднати или унищожени. Това
тълкуване следва и от мотивите към законопроекта, въз основа на който е приет
ЗИД на ЗДвП, обн. в ДВ бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г., с който е
приета и разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП. До приемане на въпросния ЗИД на
ЗДвП се е стигнало въз основа на законопроект със сигнатура 554-01-161 от
08.12.2015 г. и законопроект със сигнатура 554-01-162 от 08.12.2015 г., внесени
от различни народни представители и обединени в общ законопроект със сигнатура
653-19-3/09.03.2016 г. Приетият нов текст 2а от чл.171 ЗДвП първоначално е
предложен с § 16, т. 3 от законопроекта със сигнатура 554-01-162 от 08.12.2015
г., като от мотивите към същия е видно, че с предложената мярка "временно
отнемане на административното разрешение да участва в пътното движение" на
собственик, който управлява МПС, без да притежава съответно свидетелство за
управление, видоизменена в окончателно приетия вариант в "прекратяване на
регистрацията на МПС", се целят "промени, насочени спрямо
неправоспособните водачи на МПС...", както и "Тази мярка (отнемане на
регистрационна табела) е насочена към самия собственик на МПС и отговорността
му същото да бъде управлявано от правоспособен водач..." (т. 4 от
мотивите). От изложеното е видно, че визираната в чл.171, т.2а от ЗДвП ПАМ е
насочена само спрямо неправоспособните водачи, т.е. спрямо тези, които изобщо
не притежават правоспособност да управляват МПС от съответната категория, а не
и срещу правоспособни водачи, чиито СУМПС са с изтекъл срок на валидност.
ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се
дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона
случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от
категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при
издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка.
Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени
в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно;
те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и
начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта
на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите
материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на
стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им
предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и
безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането
на ПАМ при липса на всички нормативноустановени за това условия. А щом като не
е налице правопораждащ фактически състав, липсва и основание за прилагане на
правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на
управлявания от водача Н.Г. лек автомобил. Следователно процесната
преустановителна ПАМ, наложена със заповедта на младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - гр.Варна, е издадена при липса на
материалноправните предпоставки за това.
На следващо
място, оспорената заповед е издадена при допуснато нарушение на принципа на
съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 от АПК, според който административните
органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливо. Като доказателство по делото е представена Справка за нарушител/водач
от която е видно, че на 20.11.2019 г. е издадено ново СУМПС, включително и за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство към
момента на проверката.
Действително, налагайки ПАМ в хипотезата на чл. 171,
т.2а от ЗДвП, административният орган действа при условията на обвързана
компетентност, но принудителната административна мярка за всеки конкретен
случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на
закона. В случая прилагането на принудителна административна мярка, не само не
би постигнало нито една от целите на административната принуда, но и ограничава
правата на жалбоподателката в по-голяма степен от необходимото, тъй като я
лишава от възможността да управлява притежаваното от нея МПС в рамките на шест
месеца при положение, че междувременно, макар и след издаване на заповедта се е
снабдила с валидно СУМПС, надлежно удостоверяващо правото и да управлява МПС от
вида на това с прекратена регистрация. От друга страна, снабдяването с ново
СУМПС означава, че същата отговаря на всички изисквания, поставени към водачите
на МПС, поради което нито тя в качеството на водач, нито притежаваното от нея
МПС, представляват опасност за движението по пътищата. С оглед на изложеното
оспорената заповед е постановена в противоречие с разпоредбата на чл. 6, ал. 5
от АПК.
С оглед на изложените съображения оспорената заповед
се явява незаконосъобразна на основание чл.146, т.5 от АПК и следва да бъде
отменена поради това.
В съответствие с изхода по делото и на основание чл.143,
ал.1 от АПК жалбоподателката има право на сторените от нея разноски в размер на
310 лева, представляващи внесена държавна такса и платено адвокатско
възнаграждение.
Водим
от изложеното, както и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Варненският
административен съд VІІ състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
заповед за прилагане на ПАМ № 19-0819-002258 от 16.11.2019 г. на младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР –Варна, оправомощен със заповед № 365з-2747/20.07.2017 г. на
директора на ОД на МВР – Варна, с която на основание чл.171, т.2а б.“а“ от ЗДвП
на Н.А.Г. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца чрез отнемане на СРМПС № ********* и
2 броя табели с рег. №ТХ****АМ
ОСЪЖДА сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна да заплати на Н.А.Г.
ЕГН ********** сумата от 310,00 лева, сторени разноски по делото за първата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: