Решение по дело №2318/2019 на Районен съд - Сливен

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 475

 

гр. Сливен,  03.06.2020    година

 

В ИМЕТО НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на първи юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА Т., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2318 по описа на съда за 2019 год., за  да се произнесе съобрази следното:

 Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК  за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК- „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев” 52-54 против длъжника З. Миткова Т., ЕГН: ********** ***, на която заповедта е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В условия на евентуалност са предявени осъдителни искове.

Ищецът твърди, че на 14.09.2016 г. с договор за потребителски кредит №********** банката- ищец била отпуснала на ответницата, в качеството й на кредитополучател кредит в размер на 3774 лв., като към отпуснатия кредит се била включвала и еднократна такса за оценка на риска в размер на 452,88 лв., дължима в деня на подписване на договора, която се финансира от кредитора и възстановява от длъжника с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание. Съгласно чл. 7, т.2.1 от договора средствата по кредита се превеждат по банковата сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя за заплащане на продажната й цена, като за тази транзакция на кредитора била издадена фактура № **********/14.09.2016 г.  Потребителят бил декларирал, че бил получил стоките, описани в чл. 8 от договора за потребителски кредит. Общото крайно задължение се било равнявало на 4317,47 лв., което следвало да бъде платено на 12 погасителни месечни вноски. Всяка месечна вноска включвала главница и възнаградителна лихва. В чл. 9, ал. 1 и 2 от договора бил уговорен  лихвен процент между страните в размер на 3,93 % от остатъчния размер на главницата по кредита. На 15.09.2017 г. бил настъпил падежа на задълженията по договора. Към датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответницата била дължала на банката сумата от 416,88 лв., от които сумата от 358,60, съставляваща неизплатена главница по кредита и сумата от 1,18 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 15.09.2017 г. Ответницата била дължала на банката и обезщетение за забава в размер на 57,10 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 12.10.2018 г. и законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението/25.10.2018 г./ до окончателното плащане.

 Банката била подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и бил издаден изпълнителен лист срещу ответницата като било образувано изпълнително дело.

Претендира да се признае за установено, че  ответницата им дължи сумите, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, а именно сумата сумата от 416,88 лв., от които сумата от 358,60, съставляваща неизплатена главница по кредита и сумата от 1,18 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 15.09.2017 г., както  и обезщетение за забава в размер на 57,10 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 12.10.2018 г. и законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението/25.10.2018 г./ до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното производство в размер на 175 лв. и разноски сторени в исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК  е постъпил отговор на исковата молба от страна на особения представител на ответницата адв.  Д.О. ***. Счита, че предявените искове са недопустими, тъй като изобщо не бил сключван между страните договор за потребителски кредит. Ответницата не била подписвала договора и не била получавала описаната във фактурата стока, нито била подписвала декларацията за получаването на стоката. Счита, че исковете са неоснователни и оспорва изложените в исковата молба обстоятелства. Не било ставало ясно дали неплатената сума съставлявала вноска по погасителния план или съставлявала еднократна такса за оценка на риска или застраховка. Искът бил недоказан по размер. Позовава се на чл. 182 ГПК относно редовността на вписванията в счетоводните книги, чиято доказателствена сила като частен свидетелстващ документ, счита че следва да се преценява на базата на всички събрани по делото доказателства. Прави възражение за неравноправност на клаузи в договора за потребителски кредит, тъй като същите били сключени при условия на неравнопоставеност и били нищожни поради противоречие с добрите нрави. Изброява случаи, в които е налице противоречие с добрите нрави. Счита, че уговорената такса за оценка на риска в размер на 452, 88 лв. противоречи на добрите нрави.

           Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е образувано ч.гр.д.№5757/2019 г. по описа на СлРС, като по същото е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №3248 от 29.10.2018 г. въз основа на документ по чл. 417 ГПК Със същата е разпоредено длъжницата и ответницата да заплати на кредитора – ищец по делото, следните суми: 358,60 лв., представляваща главница по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2018 г. до окончателното й изплащане; 1,18 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 15.09.2017 г.; 57,10 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на просрочената главница в размер на законната лихва за периода от 15.09.2017 г. до 12.10.2018 г., както и 75 лв., представляваща сторените по делото съдебни разноски. Издаден е и изпълнителен лист.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело №20198370400163 по описа на ЧСИ Павел Г.. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с определение № 971 от 22.03.2019 г. съдът е спрял изпълнението по горепосоченото изпълнително дело и е указал на заявителя възможността, в едномесечен срок, да предяви иск за установяване на вземанията си. Разпореждането е връчено на заявителя на 08.04.2019 г., а исковата молба е постъпила в съда на 07.05.2019 г., поради което предявеният  установителен иск е допустим.

Видно от представен по делото препис от договор за потребителски кредит № **********, сключен на 14.09.2016 г., се установява, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение, по силата, на което, ищецът е предоставил на ответницата кредит в размер на 3774,00 лева. Договореният лихвен процент по кредита е 28,73%, а лихвата е предвидено да се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни и 360 дни в годината. Общият размер на кредита е 4317,47 лв. и включва: 3774,00  лв. – договорен кредит и 452,88 лв. – еднократна такса за оценка на риска. Таксата е дължима в деня на подписване на договора за кредит и е финансирана от ищеца, като следва да му бъде възстановена заедно с месечните вноски по погасителния план.

Съгласно чл. 7, т.2.1 от договора средствата по кредита се превеждат по банковата сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя за заплащане на продажната й цена, като за тази транзакция на кредитора била издадена фактура № **********/14.09.2016 г.  Потребителят е декларирал, че бил получил стоките, описани в чл. 8 от договора за потребителски кредит. Общото крайно задължение се било равнявало на 4317,47 лв., което следвало да бъде платено на 12 погасителни месечни вноски. Всяка месечна вноска включвала главница и възнаградителна лихва. В чл. 9, ал. 1 и 2 от договора бил уговорен  лихвен процент между страните в размер на 3,93 % от остатъчния размер на главницата по кредита.

Срокът на договора за потребителски кредит е изтекъл на 15.09.2017 г.

По делото е допуснато изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, заключението, на която е неоспорено от страните и като обективно и компетентно е прието от съда. Съгласно същото, ищцовото дружество е изпълнило задължението си по процесния договор, като е превело договорената сума по сметка на ответницата на 15.09.2016 г. Ответницата е извършила плащания по процесния договор в общ размер на 3984,55 лв. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-25.10.2018 г. е налице непогасено задължение на ответницата в размер на общо 419,37  лв., от които: сумата от 358,60 лв. – главница.; сумата от 1,18 лв. – договорна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 15.09.2017 г.; сумата от 59,59 лв. – обезщетение за забава в плащането на месечните вноски за периода от 15.09.2017 г. до 12.10.2018 г..

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявените положителни установителни искове черпят  правното си основание от разпоредбите на чл.422, ал.1 ГПК в.вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в.вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД; чл.79, ал.1 ЗЗД.    

По така предявените искове и на основание чл.154 от ГПК, в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираното вземане, в т.ч., че е налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание на което е задължението на ответницата да престира определена/определяема парична сума по договор за кредит, при неизпълнението на това задължение от страна на ответницата. В тежест на ответната страна е да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

По делото бе безспорно установено, че ищецът и ответницата се намират в облигационна връзка, възникнала въз основа на сключения между тях договор за потребителски кредит. В случая крайният падеж на договора е 15.09.2017 г. , който е настъпил преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

Установената съдебна практика (Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др.) приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Договорът за потребителски кредит е недействителен, ако към него не е бил приложен погасителен план. Този извод намира основа в императивното изискване на закона - чл. 11, т. 11 и т. 12, вр. чл. 22 от ЗПК, съобразно който в съдържанието на договора за потребителски кредит следва да се съдържа и погасителен план. Погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК е императивна, като същата постановява, че щом не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В процесния казус се поставя се въпроса дали уговореното в договора като размер на месечно плащане от 359,79 лева и посочени падежи на 12 брой погасителни вноски за периода 15.10.2016 г. -15.09.2017 г. – т.11,2 от договора, съставлява погасителен план, по см. на чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК. За да бъде прието, че определена уговорка между страните представлява погасителен план по см. на цитираните правни норми, следва да се съдържа на първо време информация за съответните плащания и срокове за това. Това изискване съдът намира, че е спазено, доколкото ясно е посочено, че общия размер на дължимата по договора сума следва да бъде заплатена на 12  вноски от по 359,79 лева. Уговорен е падежа на първата дължима погасителна вноска, съответно на всяка една последваща такава. При това положение съдът намира, че първата предпоставка е спазена. На следващо място се поставя въпроса, дали се съдържат съответните реквизити на погасителния план посочени в т. 12 на чл. 11 ЗПК, а именно разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Анализа на цитираната норма на ЗПК предпоставя две изисквания, за да бъде приета една уговорка за погасителен план, а именно от една страна да е ясен размера на съответните плащания и срокове за това, а от друга да е осъществено разбиване по пера на това задължение, от която разбивка да е ясно какво е задължението за главница, за лихви и допълнителни разходи по договора за кредит, като такива се предвиждат. Във втората хипотеза на правната норма, съдът намира, че уговорката обективирана в процесния договор за потребителски кредит не отговаря на императивните изисквания за закона, доколкото липсва разбивка на погасителните вноски. Не става ясно как се формира сумата от 359,79 лева съставляваща размер на месечна погасителна вноска, какъв е размера на главницата, на лихвите и на допълнителните разходи.

При изложените съображения прецесният договор за потребителски кредит се явява нищожен поради противоречие със закона, на осн. чл. 11, т. 11 и т. 12, вр. чл. 22 от ЗПК, като следва да бъде прието от съда, че договора е недействителен, поради което и на осн. чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

При тези съображения единствено претенцията за главница се явява основателна, при което следва да бъде установено, че ответницата дължи връщане на главница в размер на 358,60 лева. По отношение на претенциите за сумата от  1,18 лв. - договорна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 15.09.2017 г. и сумата от 57,10 лв. - обезщетение за забавено плащане на просрочената главница в размер на законната лихва за периода от 15.09.2017 г. до 12.10.2018 г.   претенциите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Върху уважената главница следва да бъде присъдена лихва за забава считано от депозиране на заявлението в съда – 25.10.2018 г. до окончателно изплащане на задължението.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно на уважената част от иска, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в исковото производство в общ размер на 408,59 лева. /съдът счита, че справедливия размер на юрисконсултското възнаграждение с оглед правната и фактическа сложност на делото е 100 лв./

Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г., т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе по разноските в заповедното производство. Доколкото ищцовата претенция е частично основателна по горните съображения, то ответницата дължи и сторените от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 107,52 лева /съдът счита, че справедливия размер на юрисконсултското възнаграждение с оглед правната и фактическа сложност на делото е 100 лв./.

Водим от горното, Сливенският районен съд

 

Р    Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 240 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД, че З. Миткова Т., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул.”Д. Хаджикоцев” №52-54,  сумата от  358,60 лв. - главница по договор за потребителски кредит № **********, сключен на 14.09.2016 г.,, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2018 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№5757 по описа на СлРС за 2018 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените положителни установителни искове  с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД, с които се претендира да се признае, че З. Миткова Т., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул.”Д. Хаджикоцев” №52-54 следните суми: сумата от 1,18 лв. – договорна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 15.09.2017 г.; сумата от 59,59 лв. – обезщетение за забава в плащането на месечните вноски за периода от 15.09.2017 г. до 12.10.2018 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА З. Миткова Т., ЕГН: ********** ***  да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул.”Д. Хаджикоцев” №52-54 сторените  по  ч.гр.д.№5757 по описа на СлРС за 2018 г. разноски в размер на 107,52 лв.

ОСЪЖДА З. Миткова Т., ЕГН: ********** ***  да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул.”Д. Хаджикоцев” №52-54 сторените по делото разноски в размер на 408,59 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СлОС.

                                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: