Р Е Ш Е Н И Е
813/5.11.2014г.
№
............
05.11.2014г. гр.Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На пети ноември през две хиляди и четиринадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ст. А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 1528 по описа на ШРС за 2014г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.49 от Семейния кодекс.
Производството по настоящото дело е образувано
по искова молба от П.М.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** чрез адв. Д.Д.
от ШАК, със съдебен адрес: ****** срещу Г.М.Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес:***.
Ищецът П.М.Н. твърди, че с ответницата – Г.М.Н. сключили
граждански брак на 06.02.1992г., който бил първи по рода си и за двамата. От
брака си имали родено едно дете – С.П. Н., родена на ***г. Излага, че след
брака заживяли в жилище, дарено от неговите родители, като в началото отношенията
им били добри. Сочи, че се грижил за семейството си да не се лишава от
ежедневните потребности. Твърди, че ответницата Г.Н. никога не е работила, като
средствата в дома им били само негово задължение. През 2000г. с ответницата
започнали да развиват малък семеен бизнес, като за целта закупили лек автомобил,
който регистрирали го като таксиметров и аз започнал да го управлява и приходите
в семейството били добри. Излага, че проблемите в семейството започнали през
2010г., поради ниските му доходи, породени от кризата в бранша. Ответницата
започнала да предизвиква постоянно скандали, като в основата им почти винаги бил
проблема с парите, но въпреки намалените доходи, ответницата Г.Н. никога и под
никакъв повод не изявявала желание да започне работа. Сочи, че от началото на
2011г. скандалите в дома им станали ежедневие, като ответницата без повод викала
органите на реда под предлог, че упражнявал насилие върху нея и дъщеря ни. Държала
му сметка с кого общува, на кого се обажда и защо ползва социалните мрежи. Твърди,
че ответницата постоянно настройвала дъщеря им против него при всеки скандал, а
отношенията в дома им рязко се влошили. Излага, че в началото на м. юли 2011г.
ответницата заедно с дъщеря им напуснала семейното жилище, заявявайки му, че
повече не желае да живеят заедно, но впоследствие - през м. ноември 2011г.
ответницата го помолила да заживеят с дъщеря им отново заедно, като ищецът се
съгласил с надежда, че отново може да бъдат семейство и че отношенията между тях
може да се подобрят. Няколко седмици по-късно, ответницата отново започнала да
вдига скандали без никаква причина и а отношенията им отново се влошили. В
началото на 2012г. по настояване на ответницата продали лекия автомобил и се
разделили. От тогава до момента с ответницата били във фактически раздала.
Поради изложеното счита, че брака им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради
което моли съда да постанови решение, по силата на което: да прекрати
гражданския брак между тях, като приеме, че вина за това има ответницата; да
предостави ползването на семейното жилище на него; като заявява, че няма
претенции за фамилно име на ответницата. Тъй като от брака си страните имат
родено едно пълнолетно дете, съдът не следва да се произнася по тези въпроси.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с
упълномощен представител – адв. Д. Димитров от ШАК, като поддържат изцяло
предявения иск.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията
към нея са били редовно връчени на ответницата, като в законоустановения
едномесечен срок от нейна страна, чрез назначения й особен представител е
депозиран писмен отговор. В отговора излага, че претенцията е процесуално
допустима, но същевременно счита, че е недоказана и неоснователна. Не представя
доказателства, но обективира доказателствени искания.
В съдебно заседание ответницата не се явява
лично, а за него се явява назначения й особен представител – адв. С. И. от ШАК,
като моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския
брак, като приеме, че вина за това има както ответницата, така и ищеца.
ШРС, след
като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът П.М.Н., ЕГН **********
и ответницата Г.М.Н., ЕГН ********** сключили граждански брак на 06.02.1992г. в
гр.Шумен, за което бил съставен Акт за граждански брак № 30 от 06.02.1992г. От
брака си имали родено едно дете – С.П. Н., родена на ***г., като към настоящия
момент е пълнолетна. Заживели в жилището, дарено от родителите на ищеца,
находящо се в гр.Шумен, ул.“***“ № 7, вх.2, ет.2 ап.17. В началото отношенията
им се развивали нормално, но от месец януари 2012г. са във фактическа раздяла. Семейното
жилище на семейството, собственост на ищеца, като към настоящия момент се
ползва от ищеца, а ответницата го е напуснала.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства и по-специално: от приетите като писмени доказателства по
делото Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за
граждански брак № 30/06.02.1992г.; Дубликат на Удостоверение за раждане,
издаден на 14.05.2014г.; Ксерокопие на Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 125, том V, рег. №
8550, нот. дело № 782/2001г. на нотариус Св. Стоилов с рег. № 024 на
Нотариалната камара, вносна бележка за платена държавна такса; Договор за
правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че бракът между ищцата и ответникът е дълбоко и непоправимо
разстроен. Очевидно е, че към настоящия момент двамата се намират във
фактическа раздяла, която е продължила повече от две години и половина. От
изложеното може да се направи категоричния извод, че общността между съпрузите
е разкъсана, имайки предвид, че между тях е изчезнала взаимната любов,
доверието, уважението и разбирателството. Поради отчуждението на съпрузите
брачната връзка е продължила да съществува само формално и същата е изпразнена
от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и закона. Отношенията
между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което запазването на брака
противоречи на принципите на морала и не създава нормални условия за семеен
живот и за отглеждане и възпитание на децата. Обстоятелството, че съпрузите са
във фактическа раздяла от около повече от две години и половина, говори за
тотално разпадане на връзките между тях – духовни, физически и имуществени,
поради което и никой от тях не е положили усилия за продължаване на брака.
Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно,
поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески
отношения. Поради изложеното съдът намира, че запазването на този брак не е в
интерес на страните и следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо
разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК.
Доколкото в исковата молба се съдържа искане за
произнасяне на съда по въпроса за вината, на основание чл.49, ал.3 от СК, то
съдът дължи произнасяне и по този въпрос. В настоящия случай, като основание за
вината на ответницата в исковата молба се сочи напускане на семейството,
незаинтересованост от нейна страна към съпруга й, както и невъзможността да
бъде установен контакт с нея. В същото време в хода на съдебното производство не
бе доказана беспорно твърдяната в исковата молба фактическа обстановка. От
събраните по делото доказателства не се установиха и вменените от ищеца с
исковата молба провинения на ответницата, изразяващи се в вдигането на
скандали, предизвикани от ответницата, настройването на дъщеря им против ищеца при
всеки скандал и напускането на семейството, както и невъзможността да бъде
установен контакт с нея.
Имайки предвид, че основания на бракоразводния
иск са фактите от живота на съпрузите, които причиняват дълбокото разстройство
на брака им, то всеки един от тях представлява основание на отделен иск за
развод и ако ищецът при множество обуславящи дълбоко разстройство на брака
основания пропусне да заяви някой от тях, то последицата е преклудиране на
бракоразводния иск, основан на този факт. Поради това с оглед принципа на
изчерпателност на брачния процес, предвиден в текста на чл.322, ал.1 от ГПК
обективното съединяване на бракоразводни искове, основаващи се на всички факти
от живота на съпрузите, които обосновават дълбокото и непоправимо разстройство
на брака им е процесуално наложително. В този смисъл е и константната съдебна
практика по този въпрос и по-конкретно Решение № 756 от 17.03.1978г. по гр.дело
№ 3613/77г., ІІ г.о., Решение № 839 от 30.03.1970г. по гр.дело № 397/70г., ІІ
г.о., Решение № 63 от 06.02.1985г. по гр.дело № 784/84г., ІІ г.о., Определение
№ 195 от 30.11.1981г. по гр.дело № 3273/81г., ІІ г.о., Решение № 1314 от
05.06.1972г. по гр.дело № 857/72г., ІІ г.о., Тълкувателно решение № 1 от
04.01.2001г. на ВКС по т.гр.дело № 1/2000г., ОСГК и др.
От събраните в хода на съдебното производство
доказателства не се доказва вината на ответницата по посочените в исковата
молба основания. В същото време, с оглед на обстоятелството, че съдът е сезиран
с искане за произнасяне по въпроса за вината, то същия е задължен да се
произнесе с оглед разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК. Обсъждайки събраните по
делото писмени доказателства съдът намира, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака имат и двамата съпрузи. От материалите по делото се
установява, че към настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла,
която е продължила повече от две години и половина. В същото време съдът
намира, че ищеца от своя страна също не е положил нужните усилия за
заздравяване на брачната връзка. Поради изложеното настоящият състав намира, че
вината за разстройството на брака принадлежи и на двамата съпрузи, доколкото
всеки един от тях със своето поведение е допринесъл за трайното и непоправимо
нарушаване на нормалните брачни отношения.
Поради всичко изложено по-горе настоящият състав
намира, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и
са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК същият да
бъде прекратен, като се приеме, че вина за разстройството на брака имат и
двамата съпрузи.
Предвид обстоятелството, че роденото от брака на
съпрузите дете е навършило пълнолетие, съдът намира, че с решението си не
следва да се произнесе по въпросите относно упражняването на родителските
права, личните контакти, местоживеенето на детето и неговата издръжка.
По отношение задължението на съда, служебно да
се произнесе относно ползването на семейното жилище, съгласно разпоредбата на
чл.56, ал.1 от СК съдът съобрази следното: Съгласно §1 от Допълнителните
разпоредби на Семейния кодекс семейно жилище по смисъла на този кодекс е
жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие
деца. Видно от материалите по делото семейното жилище по смисъла на §1 от
Допълнителните разпоредби на Семейния кодекс е намиращото се в гр.Шумен, ул.“***“
№ 7, вх.2, ет.2 ап.17 жилище е дарено от родителите на ищеца, поради което
същото следва да бъде предоставено за ползване на ищеца, който и понастоящем
живее в него. В същото време съдът констатира, че ответницата го е напуснала и
няма претенции за неговото ползване.
Досежно фамилното име на ответница, съдът
съобрази обстоятелството, че при сключване на гражданския брак същата е приела
фамилното име Н., а в настоящото производство ищеца заявява, че няма претенции
за фамилно име на ответницата, а назначения особен представител на ответницата
не изразява становище по този въпрос. При преценка на този въпрос съдът взе в
предвид разпоредбата на чл.53 от СК, съгласно която правото за възстановяване
на фамилното име или запазване на брачното такова е предоставено единствено на
волята на съпруга, променил фамилното си име при сключване на брака. За
запазване носенето на брачното фамилното име или неговата промяна не е
необходимо съгласието на другия съпруг, дори законът не изисква и мнение от
негова страна по този въпрос. Поради изложеното, то съдът намира, че след развода ответницата следва да
продължи да носи брачното си фамилно име Н..
Доколкото никоя от страните не прави искане за
изплащане на издръжка от страна на другата страна, съдът намира, че не следва
да се произнася и по този въпрос.
С оглед задължението на съда с решението си да
определи окончателен размер на дължимата държавна такса, като взе в предвид
представените по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, съдът
намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай
следва да бъде 50 лева. В същото време, доколкото от материалите по делото се
установява, че при завеждането на делото ищецът е внесъл държавна такса в
размер на 25 лева, то същите следва да бъдат приспаднати, като ответницата следва
да бъде осъдена да довнесе държавна такса до пълния определен размер, а именно
– 25 лева. В този смисъл съдът съобрази и разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК,
съгласно която когато и двамата съпрузи са виновни за разтрогването на брака,
какъвто е настоящия случай, съдебните разноски по делото остават в тежест на
всеки един от тях, както са ги направили.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между П.М.Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, със съдебен адрес: ****** чрез адв. Д.Д.
от ШАК и Г.М.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сключен с Акт за
граждански брак № 30/06.02.1992г., като
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че
ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата
съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването
на семейното жилище -
апартамент, находящ се в гр.Шумен, ул.“***“ № 7, вх.2, ет.2 ап.17 на мъжа П.М.Н.,
ЕГН **********, като констатира, че жената Г.М.Н., ЕГН ********** го е напуснала.
След прекратяване на брака ищцата Г.М.Н., ЕГН **********
ще продължи да носи брачното
си фамилно име
Н..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната
такса по делото в размер на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Г.М.Н., ЕГН ********** да
заплати по сметка на ШРС сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща
държавна такса по делото, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: