Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 30.09.2021г. град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА
ЗАГОРА ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 21
септември 2021г.
В публично заседание в следния състав:
Председател:
МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар : ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор :
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА
гр.дело № 20215530100138 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:
Предявен е установителен иск с правно осн. чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД твърди в исковата си молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу В.Г.И. било
образувано ч. гр. д. № 4334/2020г. по описа на Районен съд Стара Загора. Против
длъжника била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 1193,12 лева.
Във
връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, предявява на основание чл. 422, във вр. с
чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение в размер на 1193,12 лева, която сума представлявала цена на потребени и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги – 281,32
лева, както и незаплатени лизингови вноски – 911,80 лева.
По
повод договор за мобилни услуги от 29.12.2016г., сключен с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответникът В.Г.И. била абонат на дружеството доставчик на
мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр на мобилен номер +359*********. По силата на Допълнително споразумение от дата
21.09.2018г. абонатът предпочел нова абонаментна програма - Тотал 44,99 със
срок на действие 24 месеца до 21.09.2020г. При възползване от преференциални
условия на Оператора, абонатът сключил и Договор за лизинг към мобилен номер +359********* от същата дата 21.09.2018г., по силата на който на
абоната било предоставено за ползване мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S9 Plus Black за
период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на
45,59 лева, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Като
лоялен абонат на дружеството, ответникът се възползвал от възможността да
ползва повече от една услуга и сключил Договор
за мобилни услуги от дата 21.09.2018г. за мобилен номер +359*********
с избрана абонаментна програма Тотал 10.99
със срок на действие 24 месеца до 21.09.2020г.
Като
лоялен абонат на дружеството, ответникът се възползвал от възможността да
ползва повече от една услуга и сключил Договор
за мобилни услуги от дата 21.09.2018г. за мобилен номер +359*********
с избрана абонаментна програма Тотал 24.99
със срок на действие 24 месеца до 21.09.2020г.
Въз
основа на посочените договори ответникът ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги, като потреблението за мобилни номера +359*********,
+359********* и +359********* било
фактурирано под клиентския номер на абоната № *********.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител —страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми. “.
За
потребените от абоната-ответник услуги за периода 05.10.2018г. до
04.01.2019г. Теленор България ЕАД издал:
- Фактура №
**********/05.11.2018г. за отчетния период на потребление от 05.10.2018г.
до 04.11.2018г. с
дължима стойност 126,87 лева, от които:
-
за
мобилен номер +359*********: 20,82 лева без ДДС за абонаментен план Тотал 24,99; и
потребление, фактурирано извън месечния абонамент, изразяващо се в: 0.10 лева
за Разговори към „Грижа за клиента;
-
за
мобилен номер +359*********: 9,16 лева без ДДС за Абонаментен план Тотал 10,99;
потребление, фактурирано извън избрания месечен абонамент, изразяващо се в:
1,14 лева без ДДС за Кратки текстови съобщения (SMS);
0,02 лева без ДДС за Разговори към „Грижа за
клиента“;
-
за мобилен номер +359*********:
37,49 лева без ДДС за абонамент Тотал 44.99;
45,59 лева за месечна лизингова вноска; и потребление, фактурирано извън
месечния абонамент, изразяващо се в: 0,16 лева за Разговори към „Грижа за
клиента;
Дължимата сума била платима в срок
20.11.2018г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползваните мобилни номера.
- Фактура № **********/05.12.2018г. за
отчетния период на потребление от 05.11.2018г. до 04.12.2018 г. с дължима стойност 132,28 лева, от които:
-
за мобилен номер +359*********:
20,82 лева без ДДС за абонаментен план Тотал
24,99; 1,24 лева без ДДС за Временно възстановяване на изходящия трафик и
потребление, фактурирано извън месечния абонамент, изразяващо се в: 0,04 лева
за Разговори към „Грижа за клиента;
-
за мобилен номер +359*********:
9,16 лева без ДДС за Абонаментен план Тотал
10,99;
-
за мобилен номер +359*********:
37,49 лева без ДДС за абонамент Тотал 44.99;
1,24 лева без ДДС за Временно възстановяване на изходящия трафик; 45,59 лева за
месечна лизингова вноска;
Дължимата сума била платима в срок
20.12.2018г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползваните мобилни номера. Към фактурата била прибавена и незаплатената
стойност от предходния отчетен период в размер на 126,87 лева, при което общо
дължимото задължение възлизало на сума в размер на 259,15 лева.
- Кредитно известие
№ **********/05.01.2019 г. за отчетния период на потребление от
05.12.2018г. до 04.01.2019г. с дължима стойност 22,17 лева, от които:
-
за мобилен номер +359*********:
била възстановена пропорционално начислена
при сключване на абонамента сума в размер на – 6,04 лева без ДДС;
-
за мобилен номер +359*********: била
възстановена пропорционално начислена при сключване на абонамента сума в размер
на – 2,66 лева без ДДС;
-
за мобилен номер +359*********:
35,59 лева за месечна лизингова вноска и била
възстановена пропорционално начислена при сключване на абонамента сума в размер
на — 10,88 лева без ДДС.
Дължимата
сума била платима в срок 20.01.2019г. Към фактурата било приложено извлечение
от потреблението на ползваните мобилни номера. Към фактурата била прибавена и
незаплатената стойност от предходния отчетен период в размер на 259,15 лева,
при което общо дължимото задължение възлиза на сума в размер на 281,32 лева.
За
посочените месечни отчетни периоди длъжникът не изпълнил задължението си да
заплати на Теленор България дължимите месечни абонаменти, съобразно
използваните от него услуги в общ размер на 281,32
лева. Към всяка от фактурите имало приложено
извлечение- детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Неизпълнението
на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги
на стойност 281,32 лева,
ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за
услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор,
Теленор прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за
ползваните абонаменти и издал по абонатен номер № ********* Крайна фактура №
********** от дата 05.02.2019г.
Поради
прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните
услуги, на основание т. 12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите
договори, дължимите месечните вноски за предоставените на абоната мобилни
устройства били обявени за предсрочно изискуеми. Съгласно договореното между
страните в т.3.2 от договорите за лизинг, месечните лизингови вноски се
фактурирали от лизингодателя и заплащали от лизингополучателя съгласно
сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в
качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните
договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България“
ЕАД / т.е. на 5-то число от месеца/.
Поради
неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора
месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2
от Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания
стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни
или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези
договори плащания“/, били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски,
дължими от месец 02/2019г., когато била издадена крайната фактура № **********,
съгласно уговорения погасителен план, както следва:
- По
Договор за лизинг от 21.09.2018г. за устройство SAMSUNG Galaxy S9 Plus Black, се дължало цената в размер на 911,80 лева, която представлявала 19 бр. лизингови вноски на обща
стойност в размер на 866,21 лева, дължими за периода от месец 02/2019г. до
месец 08/2020г., съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна
вноска за изкупуване на устройството в размер на
45,59 лева / чл. 1, ал. 2 от Договора/;
Като
абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ответникът се съгласил и приел
Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги.
Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор
имал право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е
длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане,
посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата,
но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги
обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на ответника на дата 31.01.2019г. „При неспазване на
което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.
196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него“.
Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били
неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в
сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в
индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на
мобилни услуги.
В чл.
20 от Общите условия било посочено, че всички услуги се заплащали в зависимост
от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на
Теленор. Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурявал достъп до услугите,
за които бил сключен индивидуален договор и включвал разходите за поддръжка на
Мрежата и се предплащал от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания
от потребителя абонаментен план/програма/пакет.
По
силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождавало потребителя от
задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал
връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани
със събирането на вземания, които били присъдени по съдебен ред.
Съгласно
чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се
извършвала в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава
в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В
конкретният случай ответникът подписал договор за услуги с мобилния оператор,
ползвал процесните мобилни номера и не изпълнил задължението си по договор да
заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение изпаднал
в забава. Издадени били фактури и в срок не ги заплатил. Изпълнен бил
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което
ответникът следвало да понесе отговорността си.
Представените
фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник
сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се да
заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен
план, респ. същият бил в неизпълнение на договора си.
С
оглед на изложеното до момента и на основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, моли съда да постанови Решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника В.Г.И., с ЕГН **********,
с адрес ***, че към нея съществувало изискуемо вземане на
ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в град София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в размер на 281,32 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги, за периода от 05.10.2018г. до
05.12.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното
плащане на сумата.
Моли
съда след като се убеди в основателността на претенцията им, да постанови
Решение, с което да признае за установено по отношение на ответника В.Г.И., с ЕГН **********, с адрес ***, че към нея съществувало изискуемо вземане на
ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* в размер 911,80
лева, представляваща незаплатени лизингови вноски
по Договор за лизинг от дата 21.09.2018г.
Моли
съда да постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските,
положени в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна
такса и адвокатски хонорар.
В
условията на евентуалност, в случай, че искът бъде отхвърлен и ответната страна
е направила искане за присъждане на разноски,
то моли съда същите да бъдат
съобразени с разпоредбите на Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, като бъдат присъдени такива в минимален размер.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от
назначения особен представител на ответника, с който счита, че предявените от
"ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД против В.Г.И. установителни искове, се явяват
неоснователни.
В исковата молба се
твърдяло, че въз основа на подадено от "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК, срещу В.Г.И. било образувано ч.гр.д.№ 4334/2020г. по описа на
Районен съд - Стара Загора, VIII състав, като против нея била издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 в размер на 1193.12 лева, която
била връчена на ответничката по при условията на чл.47, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба се
твърдяло, че ответникът не изпълнил задължението си да заплати на ищеца парични
задължения, начислени му по цитирани 2 броя фактури и 1 брой кредитно известие,
издадени от ищеца в периода от 05.10.2018г. до 04.01.2019г. на обща стойност от
281,32 лева.
В тежест на ищеца било,
при условията на пълно и главно доказване, да установи по безспорен начин
твърденията, на които основава своите претенции.
Негова била
доказателствената тежест да установи възникването на договорни отношения между
него и ответницата, както силата на които твърди че престарал процесиите
потребителски услуги, както и че за ответницата възникнало задължението за
плащане на претендираните суми, т.е. че ищецът доставил стоките и услугите,
описани в цитираните в исковата молба фактури и кредитно известие, както и
неизпълнението на договорните задължения от страна на ответницата.
Цитираните фактури и
кредитно известие от ищеца сами по себе си не доказвали възникването и
изпълнението на договорните задължения на ищеца да предостави определени
услуги.
Фактурата, като частен
свидетелстващ документ, имала формална доказателствена сила само относно факта
на писменото изявление и неговото авторство и като свидетелстващ документ
материализирал удостоверителното изявление на издателя относно определени
факти, но те нямали обвързваща доказателствена сила.
Ето
защо счита, че ищцовата претенция на този етап се явявала изцяло недоказана и
следователно неоснователна.
Моли съда при условие, че намери
предявените от "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к. "Младост" 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек
Слачик против В.Г.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, искове за допустими, да
постанови решение, с което да ги отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе
предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната
фактическа и правна обстановка:
От приложеното към
настоящото дело ч.гр.дело № 4334/2020г.,
по описа на Районен съд – Стара Загора, се установява, че по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, по депозирано от „Теленор България” ЕАД, гр. София, срещу В.Г.И. заявление
за издаване на заповед за изпълнение за неизпълнено задължение по договор за мобилни
услуги за мобилен номер +359********* от 29.12.2016г., допълнително споразумение
от 21.09.2018г. и договор за лизинг от 21.09.2018г., договор за мобилни услуги за
мобилен номер +359********* от 21.09.2018г., договор за мобилни услуги за
мобилен номер +359********* от 21.09.2018г., за които са издадени фактури №
**********/05.11.2018г.;
№7281494584/05.12.2018г.
и №7282837300/05.01.2019г., съдът е издал Заповед за изпълнение № 260494/27.10.2020г.,
съгласно която е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора сумата от 281.32
лв. - главница, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, сумата от 911,80 лева, представляваща
неизплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва, считано от 08.09.2020г.
до окончателното плащане, както и сумата от 278,90 лв. - разноски по делото. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. С разпореждане на заявителя е указано, че може
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителят предявява настоящия иск относно
вземането си.
По делото не се спори
и се установява от представените писмени доказателства, че страните са били в
договорни отношения по сключени между тях договор за мобилни услуги за мобилен
номер +359********* от 29.12.2016г., допълнително споразумение от 21.09.2018г. и
договор за лизинг от 21.09.2018г., договор за мобилни услуги за мобилен номер
+359********* от 21.09.2018г., договор за мобилни услуги за мобилен номер
+359********* от 21.09.2018г., съгласно които ищецът, в качеството му на
оператор, е предоставил на ответника – потребител, мобилни услуги по посочените в договорите
мобилни номера. По
силата на Допълнителното споразумение от 21.09.2018г. абонатът е избрал абонаментна програма - Тотал 44,99 със срок на действие
24 месеца до 21.09.2020г., като въз основа на
сключения Договор за лизинг към мобилен номер +359********* от същата дата 21.09.2018г., на абоната е предоставено за ползване мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S9 Plus Black за
период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на
45,59 лева, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Въз основа на сключения Договор за мобилни
услуги от 21.09.2018г. за
мобилен номер +359********* ответникът е
избрал абонаментна програма Тотал 10.99 със срок на
действие 24 месеца до 21.09.2020г. По Договор за мобилни
услуги от 21.09.2018г. за
мобилен номер +359********* е избрал
абонаментна програма Тотал 24.99 със срок на действие 24 месеца до 21.09.2020г. Въз основа на посочените договори ответникът
ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението за
мобилни номера +359*********,
+359********* и +359********* е фактурирано под клиентския номер на абоната
№ *********.
За предоставените по процесния договор услуги „Теленор България» ЕАД са издали следните
фактури: Фактура № **********/05.11.2018г. за отчетния период на
потребление от 05.10.2018г. до 04.11.2018г. с
дължима стойност 126,87 лева, Фактура № **********/05.12.2018г. за отчетния период на потребление от 05.11.2018г.
до 04.12.2018 г. с дължима стойност 132,28 лева,
Кредитно известие № **********/05.01.2019 г. за отчетния период на потребление от
05.12.2018г. до 04.01.2019г. с дължима стойност 22,17 лева, или общо за сумата от 281,32 лева.
Ответникът не представя доказателства за
погасяване на задължението си към ищеца.
В производството по чл. 422 ГПК взискателят
следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията
си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде
разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните. Видно от приложените
договор за мобилни услуги за мобилен номер +359********* от 29.12.2016г.,
допълнително споразумение от 21.09.2018г. и договор за лизинг от 21.09.2018г., договор
за мобилни услуги за мобилен номер +359********* от 21.09.2018г., договор за
мобилни услуги за мобилен номер +359********* от 21.09.2018г.,надлежно подписани
от ответника, както и от приложените към договорите документи - ценови листи и
декларации – съгласие, се установява, че договорите са обвързали страните, с
произлезли насрещни права и задължения
за всяка от тях.
По делото не се оспорва също, че ищецът е
изпълнил задълженията си по договорите за мобилни услуги и лизинг, като е
предоставил посочените услуги и телефон, от което следва, че в тежест на
ответника възниква задължението за заплащане на цената. В приложената ценова
листа към договорите ясно и конкретно са посочени цените на предоставените
мобилни услуги. В договорите се съдържа описание на тарифния план,
ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им. Договорите са написани по ясен и разбираем начин, на нормален за разчитане шрифт.
Откъм съдържание, договорите отговарят на законовите изисквания за договор,
сключен при общи условия, като включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от тях. Ответникът е подписал
договорите, като липсват доказателства, същият да е изпълнил задължението си по
цитираните договори за престиране на кредитора на получените мобилни услуги и
предоставяне за ползване на устройство, поради което ищецът е прекратил едностранно договорите.
В случая ищецът
претендира парично задължение, чието реално изпълнение е възможно и е в интерес
на кредитора. Издадените от ищеца фактури, макар и едностранно съставени от ищеца и
неподписани от ответника, доказват предоставените услуги и стоки и
претендираните за тях цени.
С оглед на
изложеното, съдът следва да признае за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на ищеца сумата от 281.32 лв. - главница, представляваща
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, сумата
от 911,80 лева, представляваща неизплатени лизингови вноски, ведно със
законната лихва, считано от 08.09.2020г. до окончателното плащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение № 260494/27.10.2020г. по ч.гр.д. № 4334/2020г.
по описа на СтРС.
С оглед изхода на
спора, и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски, съразмерно с уважената част от иска - в заповедното
производство – 278,90 лв., и в настоящото производство – 505.00 лв.,
представляващи заплатена държавна такса, адвокатски хонорар и възнаграждение за
особен представител на ответника.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Г.И., ЕГН **********,***, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес
парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кинг и Марек Слачик, със
съдебен адрес:***, чрез адв. В.Г. – САК, сумата от 281.32 лв. - главница,
представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги, сумата от 911,80 лева, представляваща неизплатени лизингови вноски, по
договор за мобилни услуги за мобилен номер +359********* от 29.12.2016г.,
допълнително споразумение от 21.09.2018г. и договор за лизинг от 21.09.2018г., договор
за мобилни услуги за мобилен номер +359********* от 21.09.2018г., договор за
мобилни услуги за мобилен номер +359********* от 21.09.2018г., за които са
издадени фактури №
**********/05.11.2018г.;
№7281494584/05.12.2018г.
и №7282837300/05.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от
08.09.2020г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение №
260494/27.10.2020г. по ч.гр.д. № 4334/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА В.Г.И., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от Джейсън Кинг и Марек Слачик, сумата в размер на 278,90 лева, представляваща
направени разноски по ч.гр.д.
№ 4334/2020г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, както и сумата от 505.00 лева, представляваща направени по настоящото
дело разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд-Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: