Решение по дело №7876/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
към
Решение по АНД № 7876/2021 год. по описа на ПРС, ХХІІ н.с.

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
С постановление от 06.08.2020 год. Районна прокуратура гр. Пловдив е
внесла в ПРС материалите по досъдебно производство – дознание № 253/2018
г. по описа на РУ Рaковски при ОДМВР - Пловдив, водено срещу Р. Й. СТ.,
ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 12 вр.
чл. 130, ал. 1 от НК за това, че на 28.10.2018 г. в с. Белозем, обл. Пловдив, по
хулигански подбуди, като длъжностно лице – пълномощник на фирма „С. и
Нинов" ЕООД, съгласно нотариално заверено пълномощно № 32 от
14.01.2010 г., при изпълнение на службата му, е причинил другиму – на
М.Д.З. ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
лицето с кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око, оток и
кръвонасядане на лява и дясна лицева половина, намалена чувствителност
/хипестезия/ на лява околоочна област и лява лицева половина; счупване на
предна стена на левия синус на горната челюст; счупване на предна стена на
лява клетка на челния синус; охлузване в дясната слепоочна област на
окосмената частна главата, охлузвания в челната област, охлузване по
предната повърхност на лявата длан; охлузване на първи пръст на лявата
ръка; счупване на част от коронката на първи горен ляв зъб; охлузване на
лигавицата на долната устна, причинили разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, с Предложение ПРС да освободи
обвиняемия от наказателна отговорност като му наложи административно
наказание по смисъла на чл. 78а от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр.
Пловдив заявява, че обвинението не е подкрепено от доказателствения
материал, тъй като не се установява към процесната дата Р. Й. СТ. да е
притежавал качеството длъжностно лице, нито постъпката му да е била в
разрез с обществения ред, поради което не е бил налице и квалифицираният
състав, под който е била ангажирана отговорността на обвиняемия. Приема,
че на последния е била причинена средна телесна повреда.
Обвиняемият Р. Й. СТ., редовно призован, се явява лично в съдебно
заседание, не признава вината си, дава подробни обяснения. Относно
реализацията на наказателната му отговорност се присъединява към
позицията на защитника си – адв. Д., който моли за оправдателно решение, с
довод за недоказаност на деянието досежно наличието на квалифициращите
признаци.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
1

фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият Р. Й. СТ. е роден на ... г. в гр. С., обл. С., ..., български
гражданин, със средно образование, женен, неработещ, неосъждан, с адрес:
гр. П., ул. „П.Т.“ № ..., ет...., ап...., ЕГН: **********.
Свидетелят Ц.А.Н. била управител и едноличен собственик на капитала
на дружеството „С. и Нинов“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. П., ул. „П.Т.“ № ..., ет...., ап..., което дружество стопанисвало
две дискотеки – едната в гр. П. и другата с име „Маскарад“ в с. Белозем, обл.
Пловдив. В качеството си на управител св. Н. издала пълномощно от
14.01.2010г. на сина си – обв. Р. Й. СТ. да управлява тази в Панагюрище, а с
друго пълномощно издадено на 22.11.2010г. упълномощила съпругата на сина
си обв.С. - св. Н.А.С. да управлява обекта в село Белозем. Така на 27.10.2018
срещу 28.10.2018г. св. Н.С. обичайно застъпила на работа в дискотеката в
село Белозем, но заведението имало нужда от танцьорка, като тя помолила
мъжа си – обв. С. да вземе едно от момичетата от другия нощен бар и да я
докара в дискотеката в село Белозем, както и да замести нея самата, тъй като
тя не се чувствала добре. Обвиняемият така и сторил.
Същата вечер около 01:00 часа свидетелите М.Д.З., И.Т.М. и Д.Н.Х.
посетили дискотека „Маскарад в с. Белозем, обл. Пловдив, стопанисвана от
фирма „С. и Нинов“ ЕООД. Вътре в заведението, те седнали на бара до св.
И.З. и си поръчали питиета. Около 03:30 – 04:00 часа сутринта между
компанията на св. З. и друга компания от заведението възникнало спречкване
и тъй като охранителите в обекта - свидетелите А.С. и П.Д., работещи към
фирма „Д.“, констатирали, че то било провокирано от компанията на св. З.
помолили той и приятелите му да напуснат заведението, за което ги извели
навън. В този момент обаче лица от другата компания също излезли извън
дискотеката и потърсили сметка на свидетелите З., М. и Х. за случилото вътре
в бара, като между тях възникнал скандал. По същото време обвиняемият С.
изпращал изпълнител, който имал участие в дискотеката и чул виковете и
заканите пред заведението, при което решил като познато лице в село
Белозем да преустанови конфликта, като за целта застанал между двете
компании и решил да ги помири. В този момент обаче някой от компанията
на З., М. и Х. посегнал с юмрук към лицето му, като получил и удар в лявата
ръка, след което обв. С. отвърнал на нападението и ударил с юмрук и ритник
в лицето - в областта на лявото око св. З.. След тези взаимни удари
охранителите преустановили боя, а обвиняемият изчакал заведението да
приключи работа, след което бил откаран от охраната до „Хирургиите“ на
бул. „Пещерско шосе“ в гр. Пловдив, за да му бъде извършена
рентгенография, от която се установила фрактура на лявата му ръка. На място
след инцидента пристигнала полиция по подаден сигнал от св. Х., а след като
той отишъл при полицаите им обяснил, че между неговата компания и друга
група лица е станало спречкване и поради това е сигнализирал органите на
2

реда. Заведението вече било затворено, а на св. Х. било разяснено, че може да
пусне жалба в районното управление в гр. Раковски. От своя страна св. З. се
освидетелствал в съдебна медицина.
Съгласно заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза на св. М. З. е било причинено
контузия на лицето с кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око, оток и
кръвонасядане на лява и дясна лицева половина, намалена чувствителност
/хипестезия/ на лява околоочна област и лява лицева половина; счупване на
предна стена на левия синус на горната челюст; счупване на предна стена на
лява клетка на челния синус; охлузване в дясната слепоочна област на
окосмената частна главата, охлузвания в челната област, охлузване по
предната v повърхност на лявата длан; охлузване на първи пръст на лявата
ръка; счупване на част от коронката на първи горен ляв зъб; охлузване на
лигавицата на долната устна. Било му причинено разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
В хода на съдебното производство е назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза на обвиняемия Р.С., от заключението на която
става ясно, че по време на инкриминираните събития му е било причинено
счупване на втора дланова кост на лявата ръка. Счупването в основата на
втората дланова кост на лявата ръка, наложило имобилизация на същата за
срок от 25 дни ведно с последващия възстановителен период и е довело до
трайно затрудняване на движенията на горния ляв крайник, по смисъла на
чл.129 от НК. Според експертизата описаното травматично увреждане е било
причинено по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет и е възможно да е било получено така, както се съобщава в
материалите приложени по делото, а именно при директен удар върху лявата
ръка на обв. С.. Възстановителният период при такъв вид травматични
увреждания съгласно заключението е около два месеца.
Гореописаната фактическа обстановка се установи по безсъмнен начин
от следните събрани по делото доказателствени материали – от обясненията
на обвиняемия, от показанията на свидетелите, всички те дадени в хода на
съдебното следствие, включително и показания на свидетеля И. М. и св. С.К.
дадени в хода на досъдебното производство и прочетени на основание
съответно по чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК и чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2,
пр.2 НПК, както и от писмените доказателства, събрани в хода на
досъдебното и съдебното производство – пълномощни, заключения на
съдебномедицински експертизи, медицински документи, съдебномедицинско
удостоверение № 478/2019, протоколи за разпознаване на лица и предмети и
за оглед на веществени доказателства, справка в търговски регистър, справка
за съдимост и характеристична справка за обвиняемия.
Съдът отбелязва, че са налице две групи гласни доказателства, едната от
които са показанията на М.Д.З., И.Т.М., Д.Н.Х., И.И.Г., И.З. З., Т.Д. И. и
Р.Г.Г., а другата - обясненията на обвиняемия Р. Й. СТ. и показанията на
3

Ц.А.Н., А.С.С., П.Д. Д., Д.И.Д., С.Д.К. и Н.А.С..
Така в показанията си М.Д.З., И.Т.М. и Д.Н.Х. сочат, че на
инкриминираната дата са били в дискотека „Маскарад“ в село Белозем, като
преди това са употребили алкохол, а в дискотеката са изпили една бутилка
водка, като около 03:30 – 04:00 часа са били изкарани от охраната абсолютно
безпричинно от бара, без да са създавали никакви проблеми, нито в него,
нито извън него, без да е имало спор с друга компания или проблеми с
момиче от чужда компания и отново без никаква причина М. З. и И. М. са
били ударени от обв. С.. От показанията на свидетелите И. Г., И.З., Т.Д. и Р. Г.
– познати на св. М. З., става ясно, че те всъщност не са имали пряка видимост
към масата на св. З. и не са успели да видят какво се случва там.
Потвърждават, че в дискотеката са виждали както обвиняемия така и жена му.
Потвърждават, че извън дискотеката е имало много хора и охранителите са се
опитвали да ги разтърват. Единствено И. Г. и И.З. твърдят, че са видели как
обвиняемият удря св. М. З., но никой от тях не е видял обвиняемият да удря
св. И. М., дори свидетелите И.З., Т.Д. и Р. Г. изобщо не са били очевидци на
самия инцидент.
От друга страна обв. С. сочи, че той не е управител на дискотека
„Маскарад“ в с. Белозем, а за нейното стопанисване и управление е отговорно
дружеството „С. и Нинов“ ЕООД с управител Ц.А.Н., която пък е възложила
отделни дейности на Н.А.С. – съпруга на обвиняемия. На инкриминираната
дата той е помагал на жена си, понеже е имало нужда от още една танцьорка в
дискотеката, а тя не се е чувствала добре, като дни преди инцидента им се
родило и дете. Твърди, че след като поканеният изпълнител си е тръгнал, той
е отишъл до тоалетна, която се намирала точно до входа на дискотеката. След
като излязъл от тоалетната видял, че пред дискотеката имало разразен скандал
между две компании, който той се опитал да потуши, като познато лице в
селото. След като влязъл между хората срещу него се оказал св. М. З., който
му казал „какъв си ти бе, палячо“ и го ритнал с десния си крак по лявата му
ръка, а друго момче от компанията на св. М. З., по-висок с една глава, му
ударил юмрук, като при самозащита той отвърнал и ударил М. З., след което
охранителите преустановили боя и му обяснили, че момче от компанията на
св. М. З. започнал да закача момиче от другата компания, то бутнало
натрапника, а той съборил масата на компанията на момичето, от което се
изострил конфликтът и затова охраната изкарала провокаторите навън. След
това обвиняемият отишъл до хирургиите, а след проведена рентгенография се
е оказало, че ръката му е счупена.
Съдът съобразява обстоятелството, че обясненията на обвиняемия
следва да бъдат преценявани с оглед тяхната логичност, последователност,
убедителност и във връзка с останалия доказателствен материал, както и че
освен доказателствено средство, представляват и средство за защита. Въз
основа на непосредствените си впечатления в съдебно заседание, обаче съдът
намира, че обясненията на обвиняемия като цяло са обективни и
правдоподобни и им дава вяра, тъй като те са последователни, логични
4

непротиворечиви и житейски обясними.
Същите се подкрепят и кореспондират на първо място с показанията на
Ц.А.Н. и Н.А.С. като и двете сочат, че за стопанисването и управлението на
дискотеката в с. Белозем е отговорно дружеството „С. и Нинов“ ЕООД, а
пълномощно да управлява заведението имала само св. С., като обвиняемият е
имал само за тази в П. И двете свидетелки потвърждават, че в
инкриминираната нощ обв. Р.С. се е прибрал от заведението със счупена ръка,
тъй като е искал да потуши скандал, но е бил ударен. Отчитайки, че св. Ц.А.Н.
е майка на обвиняемия, а св. Н.А.С. - негова съпруга, съдът след внимателен и
прецизен анализ на показанията им, кредитира същите, тъй като те са ясни,
последователни, непротиворечиви, конкретни и не пораждат съмнение за
тяхната достоверност. Такава е преценката на съда и в резултат на
непосредствените си впечатления в съдебно заседание, в което те бяха
разпитани като свидетели, при което изложиха показанията си спокойно и
убедително, а твърденията им за правомощията над дискотеката в село
Белозем се подкрепят и от писмените доказателства – пълномощни от
22.11.2010г. и от 14.01.2010г.
Що се отнася до конфликтът вътре в дискотеката и извън нея, както и
относно управлението на дискотека „Маскарад“ обясненията на обвиняемия
се потвърждават категорично от показанията на свидетелите А.С.С. и П.Д.
Д., които заявяват, че лично са били преки свидетели, очевидци на
ситуацията, в която между компанията на М.Д.З., И.Т.М., Д.Н.Х. и друга
компания в заведението е възникнал спор, породен от закачка с момиче,
който е прераснал в скандал извън дискотеката, който обвиняемият се е
опитал да потуши, но е станал потърпевш като е бил нападнат от компанията
на св. М. З. и му е била счупена ръката. Двамата охранители категорично
заявяват и че управител на дискотеката в село Белозем е била винаги св. Н.С..
Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като те са
безпристрастни понеже се установява от всички доказателства по делото, че
свидетелите С. и Д. нямат никакви лични отношения с обвиняемия и той не
им е нито приятел, нито познат, нито работодател, тъй като те са били на
трудов договор към съвсем отделна частна охранителна фирма.
По отношение на това, че действително е имало спречкване между две
компании допринасят и показанията на св. К., депозирани в хода на
досъдебното производство и прочетени на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2,
пр.2 НПК, като от тях става ясно, че св. Д. Х., който е бил във видимо
нетрезво състояние лично му е признал, че още вътре в дискотеката между
него, приятелите му М.Д.З., И.Т.М. и друга компания е станало спречкване.
Съдът кредитира тези показания, тъй като св. К. е бил служител на ОДМВР и
е незаинтересовано от крайния изход на делото лице.
Обясненията на обвиняемия се подкрепят и от тези на св. Д. Д., която
сочи че св. Н.С. е била шеф на дискотеката към инкриминираната дата.
Потвърждава също, че Р.С. е бил с ударена и подута ръка и че е чула, че св.
5

М. З. и охранителите са спорели заради случка с момиче. Свидетелката Д.
макар и към процесната дата да е била барман в дискотеката, към момента на
депозиране на показанията си няма никакви отношения с обвиняемия и съдът
се позовава на тях тъй като не констатира индиция за пристрастност.
Не същото може да се каже относно показанията на свидетелите М.Д.З.,
И.Т.М., Д.Н.Х., И.И.Г., И.З. З., Т. И.Д. и Р.Г.Г., в частта в която всички сочат,
че не е имало никакво спречкване между компании в дискотеката, както и
относно показанията на свидетелите М. З., М. и Х. в частта, в която сочат, че
само обвиняемият е нанесъл удари без той самият да е бил нападан от никого,
както и че отвън не е имало никакво спречкване между тях и друга компания,
а са били само те тримата, охраната и обвиняемият, като съдът намира същите
за непоследователни, противоречиви и нелогични в тези им части, както по
между си, така и с останалия кредитиран от съда доказателствен материал.
Така свидетелите М. З., М. и Х. твърдят, че изобщо извън дискотеката не е
имало никой освен тях тримата, обв. Р.С. и охранителите и след като
обвиняемият ги е ударил те са се прибрали вкъщи, а дори техните познати -
свидетелите И. Г., И.З., Т.Д. и Р. Г. сочат в показанията си, че е имало масово
спречкване извън бара. Отделно всички горепосочени свидетели твърдят, че в
дискотеката не са видели или разбрали за спречкване между компанията на
М. З. и друга компания, а от разпита на св. К. се установява, че именно св.
Д.Н.Х. му е признал, че неговата компания се е спречкала с друга и затова е
повикал и полиция, като това се потвърждава и от показанията на
свидетелите А.С.С., П.Д. Д. и Д. Д.. Съдът намира за необходимо да отбележи
и че липсва всякаква логика тримата свидетели М. З., М. и Х., да са били
изгонени от дискотеката без каквато и да било причина и на всичко отгоре и
да са били бити без никаква причина от Р.С., тъй като никое заведение няма
изгода от това да гони клиентите си без основание, а още по-малко да ги бие.
Показанията на тези свидетели са и в пълно противоречие с изготвената в
хода на съдебното производство СМЕ на обвиняемия, от която става ясно, че
на инкриминираната дата той не само е бил ударен, но е получил средна
телесна повреда, докато според свидетелите М. З., М. и Х. единствено
обвиняемият е нанесъл удари на М. З. и М., и след като ги набил
безпричинно, се прибрал спокойно в дискотеката. Анализът на показанията
на всички горепосочени свидетели в тези им части съдът извърши особено
внимателно, като отчете обстоятелството, че всички те са заинтересувани от
изхода на делото, тъй като свидетелите М. З., М. и Х. са приятели и преки
участници в инцидента, а свидетелите И. Г., И.З., Т.Д. и Р. Г. са приятели на
М. З.. С оглед на коментираното съдът не кредитира показанията на
горепосочените свидетелите в тези им части.
Що се отнася до показанията на св. М. З., че обвиняемият го е ударил на
процесната дата и място, съдът им дава вяра, тъй като това се потвърждава и
от самия обвиняем, като дава вяра и на това, че М. З., М. и Х. са били под
въздействието на алкохол и са пили както преди дискотеката, така и по време
на престоя им в нея.
6

Съдът дава вяра и на заключенията на изготвените от вещите лица
съдебномедицински експертизи в досъдебното и съдебното производство,
които възприема като пълни, точни, ясни и отговарящи на поставените
задачи. Заключенията са изготвени въз основа на теоретичните познания и
професионалния опит на експертите.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената фактическа обстановка съдът е на становище, че
въпреки изчерпването на всички допустими от закона и възможни
процесуално-следствени действия в хода на съдебното следствие, по делото
не се събраха категорични и безспорни доказателства, подкрепящи
обвинението, а именно, че Р. Й. СТ. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по 131, ал.1, т.2 и т.12, вр. чл. 130, ал.1 от НК
за това, че на 28.10.2018 г. в с. Белозем, обл. Пловдив, по хулигански
подбуди, като длъжностно лице – пълномощник на фирма „С. и Нинов"
ЕООД, съгласно нотариално заверено пълномощно № 32 от 14.01.2010 г., при
изпълнение на службата му, да е причинил другиму – на М.Д.З. ЕГН
**********, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лицето с
кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око, оток и кръвонасядане на
лява и дясна лицева половина, намалена чувствителност /хипестезия/ на лява
околоочна област и лява лицева половина; счупване на предна стена на левия
синус на горната челюст; счупване на предна стена на лява клетка на челния
синус; охлузване в дясната слепоочна област на окосмената частна главата,
охлузвания в челната област, охлузване по предната повърхност на лявата
длан; охлузване на първи пръст на лявата ръка; счупване на част от коронката
на първи горен ляв зъб; охлузване на лигавицата на долната устна, причинили
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
От обективна и субективна страна не се доказа Р. Й. СТ. да е
осъществил на първо място квалифициращия признак по чл. 131, ал.1, т.12,
вр. чл. 130, ал.1 от НК – нанасяне на лека телесна повреда по хулигански
подбуди.
Престъплението по чл. 131 от НК е в Раздел II "Телесна повреда" от
Глава втора "Престъпления против личността" от НК. Обект на тези
престъпления са обществените отношения, свързани с телесната
неприкосновеност на лицата. Предметът на престъплението е здравето,
разглеждано като лично благо за всеки гражданин. Изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 131 от НК се изразява в нарушаване на телесната
неприкосновеност, а когато е във връзка с чл. 130, ал.1 от НК - в причиняване
разстройство на здравето /извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/.
Деянието е извършено по хулигански подбуди когато е извършено на
публично място и когато с него грубо и с непристойни действия
извършителят е нарушил установения обществен ред и е изразил незачитане
на установените норми на социално поведение и общежитие, на моралните
норми, и на приличие, на честта, достойнството и телесната
7

неприкосновеност на пострадалото лице, без извършителят да е бил
провокиран или предизвикан по какъвто и да е начин от пострадалото лице,
без да и имало каквито и да е отношения между тях.
Престъплението е резултатно - резултатът се изразява в причиняване на
телесна повреда. Субект на престъплението по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130,
ал.1 от НК е всяко наказателно отговорно лице, а формата на вината е умисъл.
Обвиняемият Р.С. е обвинен в причиняване, по хулигански подбуди, на
св. М. З. на лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лицето с
кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око, оток и кръвонасядане на
лява и дясна лицева половина, намалена чувствителност /хипестезия/ на лява
околоочна област и лява лицева половина; счупване на предна стена на левия
синус на горната челюст; счупване на предна стена на лява клетка на челния
синус; охлузване в дясната слепоочна област на окосмената частна главата,
охлузвания в челната област, охлузване по предната повърхност на лявата
длан; охлузване на първи пръст на лявата ръка; счупване на част от
коронкатана първи горен ляв зъб; охлузване на лигавицата на долната устна,
причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от
НК на М. З.. Както беше посочено вече, доказателствата по делото,
кредитирани от съда, установяват, че С. е нанесъл на М. З. един юмручен
удар и един ритник в областта на лицето, но в опита му да се самозащити от
М. З. и неговата компания, т.е. не по хулигански подбуди, а при наличие на
личен мотив, което и сочи на липса на умисъл у С. да причини на св. М. З.
лека телесна повреда /в т.ч. и по чл. 130, ал.1 от НК/.
Събраният по делото и кредитиран от съда доказателствен материал не
подкрепя фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на
постановлението на РП-Пловдив. В хода на съдебното следствие не се
установи безспорно наличието на престъпление по посочената от РП-Пловдив
квалификация и авторството на обвиняемия в осъществяване на
инкриминираното деяние. Не се доказа, а още по-малко - не се доказа
несъмнено, че извършеното от С. деяние да е съставомерно и реализира
състава на престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 от НК. Това е
така, тъй като за да е съставомерно деянието на обвиняемия С. по посочения
текст от наказателния закон следва да е налице умисъл у дееца за нанасяне на
телесна повреда, в случая лека, но с допълнителен елемент от субективна
страна – наличие на хулигански подбуди, като в случай на липса на
хулигански подбуди това води до извод за липса на престъпление по този
текст от наказателния закон. Нужно е да бъде установен мотив, решение, цел
със съответното деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК грубо да се наруши
обществения ред и да се изрази явно неуважение към обществото, който
мотив в случая се установи, че не е бил налице. Действията на обвиняемия
към св. М. З. са мотивирани, подбудени от конкретното поведение от страна
на самия св. М. З. и неговата компания към обвиняемия, а не от желанието на
последния да изрази своето неуважение към обществото и да наруши
установения обществен ред причинявайки на свидетеля телесна повреда.
8

Подбудите, мотивите на обвиняемия в конкретния случай се явяват такива от
личен характер, тъй като освен друго са били засегнати и негови лични права,
като например правото му на телесна неприкосновеност.
Липсва от обективна страна и осъществяване и на другия квалифициращ
признак - нанасяне на лека телесна повреда от длъжностно лице при
изпълнение на службата му - по чл. 131, ал.1, т.2 от НК.
За да е налице този състав на престъпление, следва телесната повреда от
една страна, да е нанесена от длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1 б."б"
от НК, каквото безспорно се доказа, че обвиняемия не е притежавал към
инкриминираната дата, тъй като от показанията на свидетелите Н., С.а и Д.а,
справка в търговски регистър, както и пълномощни от 14.01.2010г. и
22.11.2010г. е видно, че за стопанисването и управлението на дискотеката в с.
Белозем, към инкриминираната дата, е било отговорно дружеството „С. и
Нинов“ ЕООД, а пълномощно да управлява дискотека „Маскарад“ е имала
само св. С., което се потвърждава и от разпитите на двамата охранители –
свидетелите С. и Д..
От друга страна дори и обвиняемият да имаше длъжностно качество,
само по себе си то не е достатъчно, за да обоснове правната квалификация на
по чл. 131, ал.1, т.2 от НК, тъй като е необходимо телесната повреда, несена
от длъжностно лице да е причинена, респективно, нанесена именно във
връзка с изпълняваната от лицето служба, или при изпълнение на службата
му.
За да е налице тази връзка – при или по повод изпълнение на службата
му, каквото именно обвинение е предявено на обв. С., е необходимо
обстоятелствата, свързани с нанасянето й да са свързани именно с изпълнение
на службата от страна на длъжностното лице, а не само той е да бил на
работното си място и да е осъществявал трудовите си функции.
Пререканието между св. М. З. и обв. С. не е възникнало във връзка с
работата на обвиняемия, а както се посочи при наличие на личен мотив, за да
съхрани лични права, а именно правото му на телесна неприкосновеност,
което няма нищо общо с длъжностните характеристики визирани в хипотезата
на чл.93, т.1, б „б“ от НК, нито с правомощията посочени в пълномощното,
върху което стъпва държавното обвинение, с оглед на което и липсва
изискуемата причинно-следствена връзка между твърдяната за изпълнявана
от обвиняемия длъжност и нанесената на св. М. З. телесна повреда, за да се
приеме, че същата е нанесена нему от длъжностно лице при и по повод
изпълнение на службата му.
Поради това и като второ основание, съдът намери, че липсва
съставомерност на деяние и по чл. 131, ал.1, т.2 от НК.
В тази връзка не са налице основания за постановяване на осъдително
решение. Оценката на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, не могат да доведат до извода, че обвиняемият е извършил
деянието, за което е привлечен да отговаря. Наличните доказателства не
9

могат да послужат като основа за изграждане на осъдително решение. За този
решаващ при оценката на доказателствения материал извод, съдът прецени
спецификата на отделните обсъждани доказателства и доказателствени
средства.
По изложените съображения съдът намира, че в хода на проведеното
наказателно производство, събраният и кредитиран доказателствен материал
налага извода, че липсва осъществяване на така възведения престъпен състав
по чл. 131, ал.1, т.2 и т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК от обвиняемия, поради което
и доколкото решението не може да почива на предположения, а от
анализирания доказателствен материал съдът не може да направи обоснован
извод относно това, че е извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.2 и т.12,
вр. чл. 130, ал.1 от НК и че такова престъпление е извършено от обвиняемия
Р. Й. СТ. съдът счете за единствено законосъобразно да го признае за невинен
и да го оправдае по така повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал.1, т.2 и
т.12, вр. чл. 130, ал.1 от НК.
По отношение на разноските, направени в досъдебното производство за
съдебно-медицинската експертиза, предвид това, че обвиняемият е признат за
невинен, съдът на основание чл. 190, ал.1 от НК, постанови те да останат за
сметка на държавата.
По делото няма приобщени веществени доказателства.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10

Номер на акта:	1268
Дата:	20 юни 2022 г.
Съдия:	Елена Димитрова Герцова

Дело:	20215330207876
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	2 декември 2021 г.

Решение по дело №7876/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите