РЕШЕНИЕ
№ 559
гр. Благоевград, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20241210103437 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба,
подадена от Б. Е. Ц., ЕГН **********, гр. Благоевград, ж.к. „А*, против „С*, ЕИК *,
седалище и адрес на управление гр. С*, р-н „М* бул. „Ц* представлявано от Н***
Предявени са обективно съединени искове за прогласяване нищожността на Договор
за паричен кредит № 805353/30.01.2023г., евентуално на клаузата на чл. 6.2 от Договора,
поради противоречие със закона /на ЗЗП и ЗПК/, евентуално заобикаляне на закона /ЗПК/,
евентуално накърняване на добрите нрави; както и осъдителен иск за заплащане на сумата
от 5 лв. /частичен иск от 83, 49 лв./, представляваща платена без основание сума по
нищожната договорна клауза за неустойка, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че между Б. Е. Ц. в качеството му на заемополучател и
„Сити кеш“ ООД в качеството на заемодател е сключен Договор за паричен заем №
805353/30.01.2023г., по силата на който на заемополучателя е отпуснат кредит в размер на
200, 00 лв., с краен срок за погасяване 01.05.2023г. Излага се, че в чл. 6.1 от Договора
страните са се договорили, че в срок от три дни кредитът да бъде обезпечен с банкова
гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това. При един
поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер поне на минимални работни
заплати, а при двама - поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по
договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен
от „редовен“ в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения;
поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните
трудови доходи. Сочи се, че съгласно чл. 6 ал. 2 от договора, при неизпълнение на условията
по чл. 5 се дължи фиксирана неустойка в размер на 83, 49 лв. Твърди се, че въпреки
формално дадената възможност на кредитополучателят да осигури обезпечение в
тридневния срок, още със сключването на Договора му е начислена така наречената
неустойката в размер на 83, 49 лв., която е включена в погасителния план още от самото
1
начало, като е посочено, че погасителната вноска се изменя в размер на 99, 00 лв., а общото
задължение ще бъде в размер на 297 лв. Счита се, че уговорената неустойка се цели да се
заобиколи предвидения максимален размер на Годишен процент на разходите /ГПР/ - чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, като това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение
само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият да
остане под установената граница, предвидена в закона. Твърди се, че то представлява разход,
пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се
заплати от потребителя. Излага се, че от представения погасителен план става ясно, че
възнаградителната лихва в размер на 40, 05% за срока на договора се равнява на 13, 51 лв., а
неустойката в размер на 83, 49 лв., с което реалният ГПР става близо 1065.78% Сочи се, че
определянето в Договора на сумата в размер на 83, 49 лв. като неустойка за неизпълнение на
задължение цели единствено заобикаляне на забраната чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На следващо
място се счита, че така уговорената неустойка излиза и извън присъщите й обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. Излага
се, че същата противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на
предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. На следващо място се счита, че е налице
заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал.
1 от ЗПК, съгласно която се предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за
неустойка в полза на кредитора се сочи, че се уговаря още едно допълнително обезщетение
за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не
произтичат вреди. Подобна неустойка се сочи, че обезпечава вредите от това, че вземането
няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и
чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Намира се, че подобно кумулиране на
неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо. Освен това се счита, че клаузата на
чл. 6.2 от Договора е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като същата задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърди
се, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 ЗЗП. Независимо от
горното се счита, че са налице основания целият Договор за потребителски кредит да се
приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и на самата
неустоечна клауза. При това намира договор за потребителски кредит за недействителен на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК. Счита клаузата на чл. 6.2 от договор за предоставяне
на потребителски кредит № 805353 за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл. 143,
т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл.10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПК.
Предвид горното се иска от съда да постанови решение, с което да пригласи
нищожността на договор за потребителски кредит № 805353, сключен между страните, в
условията па евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск - да провъзгласи
нищожността на клаузата на чл. 6.2 от договор за потребителски кредит № 805353, сключен
между страните и да осъди па основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. от
ЗЗД ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лв. /частична претенции от общо
83, 49 лв./, представляваща изначално недължимо платена сума по договор за потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата
искова молба до окончателното й изплащане. Претендират се сторените по делото разноски.
В отговора на исковата молба ответното дружество „С* оспорва предявения иск като
неоснователен. Излага се, че са неоснователни претенциите на ищеца за обявяване
недействителността на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП
и ЗЗД, доводите за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение и за връщане на платени
суми по него. Твърди се, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Сочи се, че на
2
основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече
недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, като
настоящият случай е именно такъв. Твърди се, че неустоечната клауза не е част от
съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между
страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Излага се, че
са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. По отношение на формирането на
годишния процент на разходите /ГПР/ се твърди, че са спазени всички, закрепени в чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Излага се, че както в договора за потребителски кредит,
така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се
формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти.
Твърди се, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Сочи се, че
кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на
договора. От своя страна, се излага, че неустойката е проявление на свободата на договаряне
между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай, че
кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след
сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, се твърди, че става
ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. Излага се,
че разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата
на сключване на договора. В настоящия случай неустойката е индивидуално договорена
между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след
сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на
задължението си. Т.е. към датата на сключване на договора се твърди, че кредиторът не е
знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Излага се, че са
неоснователни и аргументите за нищожност поради липса на направена проверка на
кредитоспособността на потребителя. Сочи се, че такава проверка е извършена при
отправяне на искането за отпускане на кредит от страна на кредитополучателя. На следващо
място се твърди, че оспорената неустойка е действителна, тъй като е била уговорена като
санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с
подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните
обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора
условия. Излага се, че дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който
поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по
кредита, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да
упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е
получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от
оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици
- заплащане на обезщетения или такси. Именно чрез възможността за отказ от договора се
сочи, че се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният
реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Излага се, че друга
възможност за кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок чрез
предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно
заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. не е налице
неравноправност по ЗЗП, като се сочи, че всички доводи за нищожност на процесната клауза
за неустойка, изложени в исковата молба, са неоснователни. Твърди се, че клаузите на
договора, включително оспорените не са във вреда на потребителя, отговарят на
изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. В случая се сочи, че не е налице нито една от
хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с
3
потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и
предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота
у ищеца се сочи, че е била налице както преди сключване на договора, така и при
подписването му. Твърди се, че кредитополучателят е бил информиран за условията за
ползване на продукта на търговеца предварително - да върне главницата и лихвата, да
представи обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, в случай че не го направи,
да плати и фиксирана неустойка в точен и индивидуално определен размер. Твърди се, че
процесните клаузи напълно отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за
неравноправните клаузи в потребителските договори, многобройната и приложима практика
на СЕС, както и многобройната такава на националния съд по въпроса кога е налице
действителност на клаузата, уговорена с потребите. На самостоятелно основание се излага,
че между страните са налице общо 25 договора, които съдържат уговорка за плащане на
неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, сключени в периода 2019 г. - 2024
г. Сочи се, че наличието на 25 договора за идентични кредитни продукти, всеки от който
съдържа оспорената в настоящото производство уговорка, опровергава твърденията на
ищеца по отношение на липса на достатъчно информация за това какъв би бил крайният
размер на задължението на потребителя към кредитора и, че клаузите накърняват добрите
нрави. Излага се, че в продължение на 5 години ищецът е ползвал многократно един вид
кредитен продукт, респективно многократно се е запознавал с условията му, като по всеки
отделен кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с
клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тези
уговорки. По отношение на твърдението за неравноправност се сочи, че настоящият договор
следва да се тълкува в контекста на трайните отношения между страните, създадени на база
25-те договора за кредит, които съдържат една и съща уговорка и предоставят идентични
кредитни продукти при идентични условия. Въпреки твърденията си за нищожност на
процесния договор се сочи, че ищецът е сключил с ответното дружество 25 договора с
уговорка за плащане на неустойка.
По отношение на осъдителния иск се сочи, че от неоснователността на
установителния иск за обявяване на нищожност на договора в цялост и на доводите за
недействителност на неустоечната клауза следва и неоснователност на иска за връщане на
даденото по договора, респективно клаузата за неустойка. Иска се съдът да отхвърли
исковете, като неоснователни. Претендират се сторените по делото разноски.
Съдът като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа страна
следното:
Между Б. Е. Ц. в качеството му на заемополучател и „С* в качеството на заемодател
е сключен Договор за паричен заем № 805353/30.01.2023г., по силата на който на
заемополучателя е отпуснат кредит в размер на 200, 00 лв., с краен срок за погасяване
01.05.2023г., което обстоятелство не е спорно между страните.
Съгласно чл. 6 от Договора за паричен заем страните се споразумяват договора да
бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения (1) Банкова гаранция; (2)
Поръчител, отговарящ на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия към договора за заем.
По силата на чл. 6.2 от договора страните се съгласяват, че в случай, че заемателят не
представи договореното в чл. 6.1 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора
или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 33, ал. 1 от
Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер
на 83, 49 лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен погасителния план към
догорова. На основание горните разпоредби, на заемателя е начислена неустойка в размер на
83, 49 лв. за непредставяне на договореното в чл. 6 от договора обезпечение, като видно от
Погасителния план, по този начин вноската по кредита с включената неустойка е 99, 00 лева,
4
без нея – 71, 17 лв.
От заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, прието
от съда и неоспорено от страните се установява, че Б. Е. Ц. с ЕГН: ********** е заплатил на
„С* по Договор за паричен заем Кредирект № 805353/30.01.2023 г. общо сума в размер на
434, 95 лева, отнесени, както следва: за погасяване на такси – 135, 00 лв., неустойка 83, 49
лв., договорна лихва – 13, 51 лв., лихва за забава – 2. 95 лева; главница – 200, 00 лв. Чрез
кредитен калкулатор ГПР при въведени следните данни: размер на кредита: 200, 00 лева;
срок на кредита в месеци: 3; лихва: 40,05%; други месечни такси /неустойката/: 27, 83 лева;
вид погасителен план: анюитетни вноски, калкулаторът изчислява ГПР в размер на 1065,
5741%, който надвишава с над 20 пъти петкратния размер на законната лихва.
Погасителният план, който показва кредитния калкулатор е идентичен с приложения към
договора, а именно: средна месечна вноска: 71, 17 лв. Средно месечно плащане: 99, 00 лв.
Възнаградителната лихва за срока на договор за паричен заем Кредирект №
805353/30.01.2023 г. е в размер на 13, 51 лева, които са погасени.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 03.06.2025г. съдът на
основание чл. 214 ГПК е допуснал изменение на предявения от ищеца иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предложение 1 ЗЗД относно увеличаване размера на същия, а именно
същият да се счита предявен за сумата от 83, 49 лева вместо за сумата от 5, 00 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск за прогласяване нищожността на договор, евентуално на неустоечна
клауза от договор поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и добрите нрави -
чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 от
ЗПК във вр. с чл.146 от ЗЗП във вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и
чл. 33, ал.1 от ЗПК.
Предявеният иск за прогласяване нищожността на договора, евентуално на клаузата за
неустойка, е съединен в условията на обективно кумулативно съединяване с иск по чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на получено без основание.
В тежест на ищеца е да установи сключването на процесния договор за паричен заем
с посоченото в исковата молба съдържание на същия, в т.ч. на оспорената клауза; твърдените
основания за нищожност на договора за кредит и на процесната клауза от договора - че
противоречи на императивна правна норма или я заобикаля /посочени в исковата молба/ или
на добрите нрави; по осъдителния иск: че е платил без основание сумата т.е. че към
настоящия момент ответникът следва да върне тази сума, тъй като не му се дължи.
Достатъчно е само да твърди, че ответникът не му е върнал процесната сума.
Ответникът следва да докаже, че към момента е налице основанието за получаване на
сумата или че е върнал процесната сума на ищеца, както и своите възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
По главния иск за прогласяване нищожността на договора за кредит:
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9. Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните
договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. Разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
5
приложение № 1 начин. В договора за кредит е посочен ГПР от 49.52 % /чл. 3.5/, който
според съда не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните. От
погасителния план е видно, че всяка погасителна вноска включва и сума за неустойка.
Според съда, по начина, по който е уговорена, неустойката по същество представлява скрита
договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР.
Съображенията за това са следните:
В настоящия случай уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на
кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави
кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на
неустойката и обогатяване на кредитодателя. Посочените клаузи в договора следва да се
окачествят като неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 от ЗЗП и като
нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това поставя потребителя в неравностойно
положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока
неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при
който на практика кредитът му се оскъпява многократно. Очевидно е, че уговорената
неустойка се отклоняват от присъщите и функции и цели единствено обогатяването на
кредитора. При включването на сумата за неустойка, ежемесечно начислявана в
погасителните вноски и представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният
ГПР според изчисленията вещото лице по изгответната съдебно-счетоводна експертиза
възлиза на 1065.57%, който надвишава над 20 пъти допустимия законов лимит по чл. 19, ал.
4 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1,
т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато
формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно
пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но
посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на
приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.
Поради основателността на главния иск за прогласяване недействителността на
договора за кредит, съдът не разглежда предявения в условията на евентуалност иск за
прогласяване нищожността на договорната клауза за неустойка.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
Предявеният иск е основателен. По делото се установи, че ищецът е платил в полза на
ответника по сключения между тях договор за заем сумата в размер на 83, 49 лв. за
неустойка. Установи се, че договорът за кредит е недействителен, респ. недействителна е и
неустоечната клауза, като на основание чл. 23 от ЗПК кредитополучателят дължи само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита, какъвто разход
6
е начислената неустойка. Ето защо, платената сума по недействителната клауза за неустойка
е дадена при начална липса на основание за плащането, поради което е недължимо платена и
подлежи на връщане на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
ищецът, на който следва да се присъдят сторените разноски за платена държавна такса в
размер на 100, 00 лв. и 300, 00 лв. за експертиза. По списък по чл. 80 от ГПК адв. М. е
претендирал адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. по всеки от предявените искове,
в размер на по 480 лв. с ДДС по всеки. С решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22
по преюдициално запитване е прието, че посочените в Наредба №1/2004г. размери на
адвокатските възнаграждения не обвързват съда, поради несъответствието на наредбата с
правото на ЕС. В конкретния случай следва да се държи и сметка, че става дума за
възнаграждение, което не е договорено доброволно въз основа на проява на договорната
свобода между страните /клиент - адвокат/, а се касае до такова по реда на чл.38 от ЗАдв.,
което предполага заплащане на възнаграждението директно на адвоката, осъществил
безплатна правна помощ на страната, по изключителната преценка на съда. Посочените в
Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при служебното определяне на възнаграждения, но те не обвързват съда и
подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява
интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството
извършена работа. В случая и по двата предявени иска – установителния - за
недействителност на договора за кредит по чл. 26 от ЗЗД и осъдителния -за връщане на
дадено без основание по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, извършената работа е една и съща, доколкото
искът по чл.26 от ЗЗД представлява елемент от фактическия състав на осъдителния иск по
чл. 55 от ЗЗД и в този смисъл свършена от пълномощника работа по двата иска е една и
съща. В Определение № 991 от 11.10.2023г. по в.ч.гр.д.№898/2023г. на Окръжен съд –
Благоевград е прието, че в хипотеза като настоящата, става дума за ангажиране на едни и
същи доказателства, извършване на идентични правни действия, упражняване на едни и
същи процесуални права, при упражняване на класически институти на материалното право.
Макар по естеството си исковете да са различни и обективно съединени, те са предявени и
поддържани на един и същ правопораждащ юридически факт, сключването на един и същ
договор за кредит, което предполага еднаквост на извършената защита, респ. работа. Ето
защо в конкретния случай не са налице в кумулативност и двата критерия за определяне на
дължимо възнаграждение поотделно и за двата иска срещу ответника, при положение, че
работата по всеки един от тях е идентична, сходна, не се отличава делото, както с
фактическа, така и с правна сложност. Съобразявайки горната практика на ОС-Благоевград,
за предявените срещу ответника искове следва да се присъди едно, а не две отделни
възнаграждения. Що се касае до размера на адвокатското възнаграждение и съобразявайки
обема на реално извършената от адвоката работа, съдът намира, че адвокатско
възнаграждение дори и в минимален размер по наредба, се явява прекомерно предвид вида и
количеството на извършената от адвоката правна дейност, която се изразява в подаване на
искова молба, която е бланкова и част от голям брой заведени еднотипни дела /които са
цитирани и от ответника/; както и в подаване на писмена защита, преповтаряща доводите в
исковата молба; адвокатът не се е явил в съдебно заседание; по делото не са провеждани
разпити на свидетели; делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото се
касае до предявени искове, по който има формирана трайна съдебна практика. Размерите на
претендираните от адвоката възнаграждения са прекомерни предвид обема на свършената от
адвоката работа и материалния интерес по делото. Безплатната правна помощ не
представлява отговорност за разноски по чл. 78 от ГПК, поради което следва да се държи
сметка и да не се допуска злоупотреба с това право на адвоката, осъществил безплатна
7
защита. По дефиниция злоупотреба с право е упражняване на правото в противоречие с
неговото предназначение и от обективна гледна точка е налице тогава, когато правото се
упражнява противно на неговата социална функция, а не за задоволяване на определен
признат от закона интерес. В този смисъл, разноските по делото и в частност адвокатското
възнаграждение не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в
чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата
страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на
страните. Съдът не само не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба.
Ищецът е могъл да предяви исковете си в една обща искова молба, но ги е завел поотделно,
поради което присъждането на разноски за адвокат по всяко от делата, не следва да бъде
източник на обогатяване, а да бъде съобразено с реално извършената работа при отчитане и
на горното обстоятелство. Предвид изложеното, съдът намира, че справедливо и обосновано
съобразно критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв е адвокатско възнаграждение в размер на 200,
00 лв. В този смисъл е практиката на ОС-Благоевград по идентични казуси Определение
№300/12.03.2025г. по в.ч.гр.д.№240/2025г., Определение №320/14.03.2025г. по в.ч.гр.д.
№266/2025г., Определение №321/14.03.2025г. по в.ч.гр.д.№267/2025г. на ОС-Благоевград и
др.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Договор за паричен заем 805353/30.01.2023г., сключен
между Б. Е. Ц., ЕГН **********, като заемополучател, и „*, ЕИК *, като заемодател.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, „С*, ЕИК *, седалище и адрес на
управление гр.С*, р-н „М*, бул. „Ц*представлявано от Н* да заплати на Б. Е. Ц., ЕГН
**********, гр. Благоевград, ж.к. „А*, сумата от 83, 49 лв., представляваща недължимо
платена сума за неустойка по Договор за паричен заем № 805353/30.01.2023г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.12.2024г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „С*, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр.С* р-н „М*, бул. „Ц*,
представлявано от Н*, да заплати на Б. Е. Ц., ЕГН **********, гр. Благоевград, ж.к.
„А*сумата от 400, 00 лв. за направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „С* ЕИК *, седалище и адрес на управление гр.С* р-н „М* бул. „Ц*,
представлявано от Н* да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в
регистър БУЛСТАТ под № *********, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св.
Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. С* бул. „А*,
представлявано от Д. М. М. – управител на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
сумата от 200, 00 лв. с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8