РЕШЕНИЕ
№ 7288
гр. София, 20.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:............
при участието на секретаря ............
като разгледа докладваното от ............ Гражданско дело № 20231110151847
по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца ........ със седалище и адрес на управление ......,
представлявано от ....... – изпълнителен директор, твърди в исковата
си молба, че ответницата, в качеството си на законен наследник на В. С.
С. с ЕГН ********** дължи посочените в исковата молба суми,
представляващи незаплатена консумирана топлинна енергия и дялово
разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 20.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направените по делото разноски. В съдебно заседание исковете се
поддържат.
Ответницата К. С. С. с ЕГН **********, от гр. ........, в срока по чл.
131 е подала отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете по
делото, прави възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач ......., със седалище и адрес на управление
........, не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот –
а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в
сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в
сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно
чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
2
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота.
Съдът счита, че от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия.
Видно от извършената от съда служебна справка ответницата е наследник по
дзакон – еднокръвна сестра на починалото лице В. С. С. с ЕГН **********.
По делото е приет и приложен като доказателство Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № ..........г. на Нотариалната служба при СРС,
видно от който на .... г. ..... Х.а С. и ...... са проодали на ......... процесния
топлоснабден недвижим имот. Приобретателката на имота е починала на
28.01.2020 г., като след смъртта си е оставила за свой наследник своя син В.
С. С. с ЕГН **********, който е починал на 06.06.2023 г., като след смъртта
си е оставил единствен наследник ответницата по делото. С оглед горното
съдът счита, че е доказано налачието на качеството на потребител на
топлинна енергия от страна на ответника, и че между него и ищцовото
дружество е възникнало и съществувало облигационно отношение – по силата
на закона и факта, че ответника по силата на наследяването е вече собственик
на процесния топлоснабден имот.
По делото е допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза,
като същата дават заключение, че общия размер на задължението възлиза на
сумата в размер на 2 518, 34 лева, от които 2 151, 67 лева главница и 366, 67
лева лихва за забава.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на част от сумите, което с оглед
това, че възражението е направено в законния срок – с отговора на исковата
молба, следва да бъде разгледано по делото. Съобразно трайната съдебна
практика вземането на дружеството представлява периодично плащане по
3
смисъла на ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК. Вземанията за заплащане на
потребената топлинна енергия са периодични – независимо, че произтичат от
общ правопораждащ юридически факт, всяко от тях е самостоятелно и
различно от останалите, от което следва, че предявените от ищеца главни
вземания за периода м.05 – м.07.2020 г., съгласно изричната разпоредба на чл.
111, ал. 1, б. «в», предл. трето от ЗЗД са погасени с изтичането на тригодишна
давност – последно на 31.08.2023 г. За м.08.2020 г. съдът счита, че не е налице
изтекла погасителна давност, доколкото падежа на задължението е на
30.09.2020 г., същото става изискуемо и започва да тече лихва от 01.10.2020
г., и съответно давност изтича на 01.10.2023 г., а исковата молба е депозирана
в съда на 20.09.2023 г. Размера на погасената по давност сума за главница за
топлинна енергия съдът извежда от заключението на ССчЕ, като същата
възлиза на сумата в размер на 39, 82 лева. С оглед горното следва иска за
главница за топлинна енергия да бъде уважен за сумата в размер на 2 096, 01
лева, и отхвърлен за сумата в размер на 39, 82 лева, като погасен по давност.
Иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е предявен за
периода 15.09.2021 г. – 29.08.2023 г., и не е в периода на давността, поради
което следва да бъде уважен изцяло за сумата в размер на 359, 22 лева.
Размера на погасената по давност сума за главница за дялово разпределение
съдът извежда от заключението на ССчЕ, като същата възлиза на сумата в
размер на 4, 26 лева. С оглед горното следва иска за главница за дялово
разпределение да бъде уважен за сумата в размер на 11, 58 лева, и отхвърлен
за сумата в размер на 4, 26 лева, като погасен по давност. По отношение на
цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане
от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена и получена покана за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и иска за
мораторна лихва следва да бъде изцяло отхвърлен.
С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски имат
както ищцовата страна, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответника на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК. Ищеца е направил по делото разноски в общ размер на
735, 43 лева, от които 235, 43 лева държавна такса, 400 лева депозит за ССчЕ,
и 100 лева юрисконсултското възнаграждение, определено на осн. чл. 78, ал. 8
4
от ГПК във връзка с чл. 25 от НЗПП към минималния размер. Общия размер
на предявените искове е 2 518, 34 лева. Уважения размер на исковете е за
сумата в размер на 2 466, 81 лева, или 98 % от исковете, и в такъв размер
следва да се уважат и разноските, от което следва, че ищеца има право на
сумата в размер на 720,72 лева. Ответницата е била представлявана от адв. Н.
И. И. при условията на чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., като е
налице договор за правна защита и съдействие, в които страните са
уговорили, че услугите ще бъдат предоставени безплатно от адвоката, на
посоченото основание. Съгласно посочената разпоредба адвокатът може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени
лица. В този случай е налице изключение от правилата за присъждане на
разноски, установени в чл. 78 ГПК и изискващи от страната да докаже, че е
направила разноски, за да й бъдат присъдени. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на
адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. Относно размера на дължимото на
процесуалния представител на ответниците съдът намира, че следва да бъде в
размер на 1 960 лева /520 лева за първия иск, и по 480 лева за всеки от
останалите три/. Отхвърлената част от исковете възлиза на сумата в размер на
51, 53 лева, или 2 % от исковете, и в такъв размер следва да се уважат и
разноските, от което следва, че адв. Н. И. И. има право на сумата в размер на
39, 20 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. С. С. с ЕГН **********, от ........ да заплати на
........, със седалище и адрес на управление .........., представлявано от
........ – изпълнителен директор, сумата в размер на 2 096, 01 лева /две
хиляди деветдесет и шест лева и една стотинка/, представляваща главница
за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.08.2020 г.
до м.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 20.09.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 359, 22 лева /триста петдесет и
девет лева и двадесет и две стотинки/ - мораторна лихва за забава за
периода от 15.09.2021 г. до 29.08.2023 г., сумата в размер на 11, 58 лева
5
/единадесет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща главница за
дялово разпределение през периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва за периода от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането, както
и сумата в размер на 720,72 лева /седемстотин и двадесет лева и седемдесет
и две стотинки/, представляваща 98 % от направените по делото разноски в
общ размер размер на 735, 43 лева, от които 235, 43 лева държавна такса, 400
лева депозит за ССчЕ, и 100 лева юрисконсултското възнаграждение,
определено на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25 от НЗПП към
минималния размер.
ОТХВЪРЛЯ предявените от .........., със седалище и адрес на
управление ........ представлявано от ........ – изпълнителен директор,
против К. С. С. с ЕГН **********, от ........., искове с правно основание по
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в
размер на 39, 82 лева /тридесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/,
представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за
периода м.05 – м.07.2020 г., ведно със законната лихва за периода от
20.09.2023 г. до изплащане на вземането, и за сумата в размер на 4, 26 лева
/четири лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща главница за
дялово разпределение за м. 07.2020 г., ведно със законната лихва за периода
от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането, като ПОГАСЕНИ ПО
ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „........ със седалище и адрес на
управление ............, представлявано от ............ – изпълнителен директор,
против К. С. С. с ЕГН **********, от ......... иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 7, 45 лева /седем лева и четиридесет и
пет стотинки/ - мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 29.08.2023 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ........, със седалище и адрес на управление......,
представлявано от ........ – изпълнителен директор, да заплати на К. С. С. с
ЕГН **********, от ..........., сумата в размер на 39, 20 лева /тридесет и девет
лева и двадесет стотинки/, представляваща 2 % от направените по делото
разноски в общ размер размер на 1 960 лева – адвокатско възнаграждение за
един адвокат за четирите предявени иска.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - ........, със седалище и адрес на управление г.........
Банкова сметка на ищеца:
6
........
................
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7