№ 3897
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100501104 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Е.М.З.“ ЕАД срещу решение №
20068320/22.11.2022 г. по гр.д. № 59720/2020 г. по описа на СРС, 162 състав, поправено
с решение № 20108853/20.11.2023 г. по гр.д. № 59720/2020 г. по описа на СРС, 162
състав, с което е признато за установено по иска с правно основание чл. 124 ГПК,
предявен от „С. 2004“ ЕООД, че „Е.М.З.“ ЕАД не е собственик на реална част с площ
от 54 кв.м. от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №
68134.1002.130 по КККР на гр. София, намиращ се в гр. София, ул. „Янко Забунов“,
върху която реална част от имота е построен трафопост, представляващ самостоятелен
едноетажен обект със застроена площ от 54 кв.м., намиращ се в УПИ III от кв. 43, част
от сграда с идентификатор № 68134.1002.130.1, цялата с площ от 115 кв.м.
Жалбоподателят - „Е.М.З.“ ЕАД, твърди, че решението е недопустимо, предвид
липсата на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Счита
също така, че решението е неправилно, тъй като ответникът е собственик на процесния
имот по правоприемство, евентуално – по давност. Оспорва ищецът да е собственик на
имота на твърдяното от него придобивно правото на собственост основание. Ето защо,
1
моли решението да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата – „С. 2004“ ЕООД, оспорва жалбата, като счита, че
първоинстанционното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноските по производството.
Третото лице помагач – „Национална електрическа компания“ ЕАД, на страната
на ответника - „Е.М.З.“ ЕАД, счита, че решението е неправилно, поради което моли
същото да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.
Третото лице помагач – Столична община, на страната на ищеца „С. 2004“
ЕООД, не подава отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран „С. 2004“ ЕООД с отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен срещу „Е.М.З.“
ЕАД, (правоприемник на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД), за признаване за
установено, че ответникът не е собственик на реална част с площ от 54 кв.м. от
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 68134.1002.130 по
КККР на гр. София, намиращ се в гр. София, ул. „Янко Забунов“, върху която реална
част от имота е построен трафопост, представляващ самостоятелен едноетажен обект
със застроена площ от 54 кв.м., намиращ се в УПИ III от кв. 43, част от сграда с
идентификатор № 68134.1002.130.1, цялата с площ от 115 кв.м.
Ищецът - „С. 2004“ ЕООД, твърди, че е придобил правото на собственост върху
имота като апортна вноска при учредяването му от едноличния собственик на капитала
„ДИТ Х.“ ООД, който го е придобил от „К.“ ЕООД и Столична община в периода 2007
г. – 2008 г. Сочи, че в имота има изградена постройка – трафопост, който е собственост
и се обслужва от ответника. Счита, че ответникът не притежава правото на собственост
върху площта от имота, върху която е изграден трафопостът, а само ограничено право
на строеж. Обосновава правния си интерес от предявяване на иска с обстоятелството,
че в кадастралния регистър ответникът е отбелязан като съсобственик на парцела въз
основа на Акт за държавна собственост № 04739/14.04.2005 г., съставен от МРРБ, в
който след описанието на сградата – трафопост е записано „заедно със съответния
прилежащ терен“. Счита, че посоченият АДС не удостоверява валидно възникнало
право на собственост за ответника върху част от земята. Твърди, че имотът е бил
собственост на общината, поради което държавата не би могла валидно да прехвърли
вещни права върху него в полза на ответника. Ето защо, предявява посочения
отрицателен установителен иск.
С обжалваното решение искът е отхвърлен.
2
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно.
Съгласно ТР № 8/27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други
вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва. Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други
вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви
осъдителен иск за същото право. Следователно и доколкото ищецът твърди, че е
собственик на процесния имот, което обстоятелство се оспорва от ответника, то е
налице правен интерес от търсената защита. Ето защо, обжалваното решение се явява
допустимо.
Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
По предявения отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да
докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца право на собственост
съществува, тъй като се явява собственик на процесната реална част с площ от 54 кв.м.
от имот с идентификатор № 68134.1002.130 на твърдяното придобивно правото на
собственост основание, а именно – по правоприемство, евентуално – въз основа на
осъществено давностно владение.
От фактическа страна, видно от Акт за държавна собственост №
04739/14.04.2005 г., съставен от МРРБ, за частна държавна собственост е актуван
следният имот – трафопост № 41-608 със застроена площ от 25 кв.м., заедно със
съответния прилежащ терен. В акта е посочена година на въвеждане в експлоатация –
1992 г., а като основание за актуване е посочен чл. 148 от ППЗДС.
Съгласно Разпореждане № 46/07.11.1991 г. на МС се образува „Национална
електрическа компания” АД с държавно имущество, като в него са включени
обединенията, комбинатите и другите предприятия от системата на Комитета по
енергетика, съгласно Приложение № 1.
Със заповед № ДВ- 123-А/24.04.2000 г. на Държавната агенция по енергетика и
енергийни ресурси „НЕК” ЕАД се преобразува чрез отделяне на
„Електроразпределение - Столично” ЕАД, което дружество става правоприемник на
съответна част от активите и пасивите на „НЕК” ЕАД по разделителен протокол,
съставен по счетоводни данни към 31.12.1999 г. – приложение № 1 към заповедта.
Съгласно приложение 2.1.1.1 към спогодба от 15.12.2004 г., имот,
представляващ трафопост № 41068, заедно със земя под трафопоста, е описан като
собственост на „Електроразпределение - Столично” ЕАД, като няма спор, че
ответникът се явява правоприемник на посоченото дружество.
Съгласно съдебно-счетоводната експертиза, в инвентарната книга на
3
дружеството-ответник са заведени като активи – сграда, представляваща трафопост №
41-608 – ж.к. *******, земя - трафопост № 41-608 – ж.к. *******. Също така, земята
под трафопоста е включена в капитала на ответното дружество, съгласно счетоводните
записвания на ответника.
От своя страна, ищецът се легитимира като собственик на процесния имот чрез
придобиването му като апортна вноска при учредяването му от едноличния собственик
на капитала „ДИТ Х.“ ООД, който го е придобил от „К.“ ЕООД и Столична община в
периода 2007 г. – 2008 г. Представен е акт за частна общинска собственост № 412 от
16.04.1998 г., видно от който Столична община е актувала като собствен следния имот
– застроено дворно място, цялото с площ от около 875 кв.м. с трафопост № 560 и
пристройка към него, съставляващо част от парцел I, кв. 43 по плана на местността
„Иван Вазов“, както и акт за частна общинска собственост № 1318/05.09.2007 г. за 189
кв.м. от поземлен имот без пл. №, които съгласно ПРЗ се придават към УПИ III, кв. 43,
по плана на м. „Иван Вазов“, целият с площ от 1056 кв.м. Като правно основание за
придобиване на собствеността е посочено – чл. 2, ал. 1, т. 1; чл. 5 и чл. 56, ал. 1 ЗОС; §
7, ал. 1, т. 3 ЗМСМА; § 42 ПЗР към ЗИД на ЗОС.
Представен е нотариален акт № 77/14.03.2007 г. по н.д. № 73/2007 г. по описа на
нотариус М. Г.а, видно от който „Софийски имоти“ ЕАД е продало на „К.“ ЕООД
поземлен имот с пл. № 468, с площ от 875 кв.м., който имот впослествие е прехвърлен
на „ДИТ Х.“ ООД, съгласно нотариален акт № 65/03.04.2007 г. по н.д. № 60/2007 г. по
описа на нотариус В.Я..
Видно от договор за продажба от 26.06.2008 г., Столична община е продала на
„ДИТ Х.“ ООД 189 кв.м. от поземлен имот без пл. №, кв. 43, м. „Иван Вазов“.
Съгласно учредителен акт на „С. 2004“ ЕООД, дружеството е придобило
правото на собственост върху посочените имоти като апортна вноска при учредяването
му от едноличния собственик на капитала „ДИТ Х.“ ООД.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза и допълнителното
такова, сградата на трафопоста е изградена след 03.03.1970 г. и преди м.08.1983 г.,
когато е била заснета и нанесена в ръчна скица, използвана за обновяването на
кадастралната основа за изготвяне на регулационния план от 1987 г. Описаният в акт за
частна общинска собственост № 412 от 16.04.1998 г. трафопост е идентичен с
трафопоста, заснет и нанесен в ръчната скица през м.08.1983 г., също идентичен с
трафопоста, нанесен в регулационния план от 1987 г., намиращ се в северозападната
част на УПИ III от кв. 43 и е идентичен с южната част от нанесената в КККР сграда с
идентификатор № 68134.1002.130.1. Вещото лице е посочило, че няма данни кога и въз
основата на какви документи теренът е бил предоставен за изграждане на трафопост.
Теренът, върху който е бил изграден трафопостът, е бил част от парцел I, кв. 43, с
отреждане за обществено жилищно строителство, РЕП, сервизна база, КАТ към МВР,
4
ПП станция, аптека, магазин и трафопост, в съответствие с действащия към този
момент регулационен план, одобрен със заповед № РД-50-09-205/09.04.1987 г.
Поземлен имот с идентификатор № 68130.1002.130 е идентичен с УПИ III-564 от кв.
43, който имот е образуван от поземлен имот с пл. № 468 и имот без пл. № с площ от
около 198 кв.м. Съгласно регулационния план, одобрен със заповед № 60/03.03.1970 г.,
имотът е отреден за жилищен комплекс и поща, впоследствие през 1987 г. за
обществено жилищно строителство, РЕП, сервизна база, КАТ към МВР, ПП станция,
аптека, магазин и трафопост, през 2000 г. е отреден за нужди на Столична община, а с
ИПР на кв. 43, одобрено със заповед № РД-09-5-136/25.02.2015 г., отреждането на
УПИ III, кв. 43 е станало за имот 564 и за жилища, офиси, обществено обслужване и
гаражи.
При така установените факти от правна страна съдът намира следното:
Не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установява, че
процесният имот (земя) е бил предоставен за стопанисване и управление на
държавното предприятие (в случая обединенията и комбинатите, както и другите
предприятия от системата на Комитета по енергетика), което е преобразувано в
„Национална електрическа компания“ ЕАД, съгласно разпореждане № 46/07.11.1991 г.
на МС за образува „Национална електрическа компания” АД с държавно имущество.
Ето защо, не може да се приеме, че земята, върху която е бил изграден трафопостът, е
станала собственост на образуваната „Национална електрическа компания” АД на
основание чл. 17а ЗППДОП (отм.), съответно – не е налице основание за актуване на
имота като държавен на основание чл. 148 ППЗДС (отм.), съгласно който нормативен
акт се съставят актове за държавна собственост за недвижимите имоти, които са били
собственост на държавата и са включени в капитала на едноличните търговски
дружества с държавно имущество. Също така, чл. 148 ППЗДС (отм.) е отменен с
решение № 3677 на ВАС на РБ - ДВ, бр. 39 от 2005 г., от което следва, че не се
установява да е налице соченото в акта за държавна собственост основание за актуване
на имота.
Отделно от изложеното, както правилно е посочено в обжалваното решение (в
което е налице позоваване на решение № 200 от 29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2579/2014 г., I ГО, ГК), по делото не се установя на какво основание процесната земя,
върху която е изграден трафопостът, е включен в капитала на ответното дружество.
Следва да се посочи също така, че по аргумент на § 7, ал. 1, т. 7 и ал. 2 ПЗР на ЗМСМА
мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната,
енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-
защитната система, които са включени в уставния фонд на търговски дружества,
остават в собственост на дружеството, като законът не визира земята, върху която тези
съоръжения са изградени. В този смисъл, няма спор по делото, че самото съоръжение
5
на енергийната система – трафопост, е станало собственост на ответното дружество,
но по отношение на земята, върху която същото е изградено, следва да се прилага
общият режим, предвиден в нормативната уредба – ЗС, ЗОС.
От цитираните по-горе доказателства се установява, че процесната земя, върху
която е изграден трафопостът, е част от поземлен имот с идентификатор
68130.1002.130 по КККР на гр. София, както и че по предишния регулационeн план от
1987 г. имотът е бил част от УПИ III от кв. 43, отреден за жилищно строителство. За
периода до 1991 г. не се установява имотът да е имал друг собственик и на основание
чл. 6 ЗС (в първоначалната му редакция от 1951 г.) той е бил държавна собственост по
силата на закона. По делото не са събрани доказателства, процесният имот да е бил
публична държавна собственост, поради което и по аргумент от чл. 2, ал. 3 ЗДС съдът
приема, че процесният имот е бил частна държавна собственост.
Същевременно, съгласно § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС (в сила от 09.11.1999 г.),
застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени
за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на
този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на
общините. Ето защо и доколкото ответникът не установява друго, процесният терен,
върху който е изградена трафопост, с оглед предвиденото в § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС,
като имот, представляващ частна държавна собственост към влизането му в сила
(09.11.1999 г.) и отреден по силата на действащия към този момент регулационен план
от 1987 г. за обществени нужди с местен характер (обществено жилищно строителство,
РЕП, сервизна база, КАТ към МВР, ПП станция, аптека, магазин и трафопост), на
основание тази разпоредба е довел до трансформацията му по силата на закона в обект
- частна общинска собственост.
Следователно, до прехвърлянето на имота в полза на праводателя на ищеца
Столична община се е легитимирана като собственик на същия.
По отношение на заявеното възражение от ответника за придобиване на
прилежащата земя на основание придобивна давност, вкл. и присъединената от
праводателите на ответника, считано от момента на изграждане на трафопоста и до
настоящия момент, същото се явява неоснователно. По силата на чл. 86 ЗС за периода
от 1951 г. до 1990 г. не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа
собственост. За времето от 1990 г. до 1996 г. не може да се придобие по давност вещ -
държавна или общинска собственост, а от 01.06.1996 г., когато е влязъл в сила ЗОС и
ЗДС, вещ, която е публична държавна или общинска собственост - чл. 7 ЗДС и чл. 7
ЗОС. Имоти, частна общинска собственост, могат да се придобиват по давност,
считано от 01.06.1996 г. Течението на давността е спряно на 31.05.2006 г. с въведения с
§ 1, ал. 1 ЗДЗС мораториум. С решение № 3/24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на КС на
6
Република България нормата на § 1, ал. 1 ЗДЗС е обявена за противоконституционна,
но решението на КС няма обратно действие, поради възможността за придобиване по
давност на имот, общинска собственост, съществува от влизане в сила на решението на
КС – 08.03.2022 г., поради което за периода до 08.03.2022 г. следва да се прилага
предвидения в § 1, ал. 1 ЗДЗС мораториум за придобиване на общински имот по
давност, съответно – за периода до датата на подаване на исковата молба – 01.12.2020
г., ответникът не е придобил имота по давност.
Ето защо, ответникът не се явява собственик на процесния имот на твърдяното
от него основание – по правоприемство, евентуално – по давност, поради което
обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на ответника по жалбата сумата в размер на 1200 лв.,
представляваща разноски по делото пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20068320/22.11.2022 г. по гр.д. № 59720/2020 г.
по описа на СРС, 162 състав.
ОСЪЖДА „Е.М.З.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати в полза на „С. 2004“ ЕООД,
ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1200 лв.,
представляваща разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „Национална електрическа
компания“ ЕАД – трето лице помагач на страната на „Е.М.З.“ ЕАД, както и при
участието на Столична община – трето лице помагач на страната на „С. 2004“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7