Р Е Ш Е Н И Е
№ 260023/14.1.2021г. 14.01.2021 година град Ямбол
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд,
ХV граждански състав
На 12.01 2021 година
В публично заседание в състав
Председател: Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдията
Христова
гражданско дело № 2659 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр.чл.34 от ЗСПЗЗ. Образувано е по
жалба на Т.Х.К. *** , против мълчалив отказ на Кмета на ОбщинаТ. да издаде
заповед за изземване на имоти от И.Р.Ч. по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ.
В с.з.
молбата жалбоподателят не се явява.
Ответната
страна, чрез процесуален представител моли за отхвърляне на жалбата като
неоснователна, за което излага съображения.
Заинтересованата
страна И.Р.Ч. , чрез процесуалния си представител също моли за отхвърляне на
жалбата като неоснователна.
След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят
е подал искане вх. №***/27.08.2020 год. до Кмета на ОбщинаТ.на основание чл. 34
ЗСПЗЗ да бъдат иззети подробно описани в искането имоти, ползвани без правно
основание от И.Ч., които имоти да бъдат предоставени на ползвателя. Към
искането са приложени НА за покупко – продажба на недвижим имот № ***/08.07.2019
год., скици на имотите, 2 бр. уведомления до И.Ч. и 2 бр.
обратни разписки. Във връзка с постъпилото искане Кметът на ОбщинаТ.е уведомил
заинтересованото лице И.Ч., който е представил 2 бр. възражения, към които е
приложил договор за наем на земеделски земи, включително процесните две ниви,
със срок на действие 10 години, считано от датата на подписването му , вписан в
Служба по вписванията. Изискана е и информация от ОСЗ – гр. Я., като с писмо от
15.09.2020 год. същите са посочили, че за стопанката 2019 /2020 год. процесните
имоти са заявени за ползване от ЕТ И.Р.Ч. *** Кале“ЕООД.
Представени
са още доказателства, че по искова молба на Т.Х. е образувано в ЯРС гр. дело №***/2020
год. , като е предявен иск за опразване и предаване на процесните два имота.
Въз основа
на горните факти, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е от легитимирано лице и е срещу подлежащ на
обжалване административен акт по смисъла на изричната норма на чл. 34 ал. 2 от
ЗСПЗЗ. Непроизнасянето на компетентния орган във връзка с отправено до него
искане представлява мълчалив отказ, правните последици на който са приравнени с
тези на изричния такъв, т.е. и мълчаливият отказ подлежи на съдебен контрол.
Доколкото няма предвидени специални срокове в ЗСПЗЗ, следва да важат общите
правила на административното производство за сроковете, посочени в чл. 57, чл.
58 и чл. 149 ал. 2 от АПК, според които настоящата жалба е депозирана в срок и
съдът дължи разглеждането й по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците
или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено
право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по
местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и
се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно
основание. Следователно нормативно регламентирания правопораждащ фактически
състав за упражняване правомощието на административния орган за издаване на
заповед за изземване по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, включва следните елементи, които
трябва да са кумулативно дадени, а именно са: 1) направено искане до кмета на
съответната община от собственик или ползвател на правно основание на
земеделски имот с възстановено право на собственост; 2) земеделският имот с
възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ да се ползва от трето лице и
3) ползването да е без правно основание. Липсата на която и да е от тези
материалноправни предпоставки изключва възможността за успешното провеждане на
производството по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ като бърз административен способ за
защита, съотв. за издаването на позитивен за молителя административен акт.
В нормата на чл. 170, ал. 2 от АПК е регламентирано, че когато се оспорва отказ за издаване на
административен акт /вкл. и мълчалив отказ по см. на чл. 58, ал. 1 от АПК/, оспорващият
трябва да установи, че са били налице условията за издаването му.
В процесния случай не е доказано
кумулативното наличие на посочените в закона предпоставки. Действително с
приетия НА жалбоподателят се легитимира като собственик на земеделските земи.Липсват обаче каквито и да е
доказателства, че земите, чието изземване се иска, представляват земеделски
имоти с възстановено право на собственост по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, които единствено биха могли
да бъдат обект на производството по чл. 34, ал. 1
от ЗСПЗЗ.
На следващо място не се установява безспорно и имотите да се ползват от Ч. без
правно основание. От
изисканата справка от ОСЗ – Я. се установява, че един от имотите е заявен за
ползване от трето лице. Правно основание за
ползването на един имот е наличието на такова право, в чието съдържание е
включена възможността да се упражнява фактическа власт върху имота и да се
извличат полезните свойства на вещта. Това право може да бъде вещно /право на
собственост, право на ползване и т.н./ или облигационно /по силата на сключен
договор за наем, заем за послужване, аренда и т.н./. В случая заинтересованата
страна се легитимира като ползвател на процесните
два имота по силата на сключен със собствениците на
земеделската земя договор за наем за срок от 10 години, вписан в Служба по вписванията, който договор е
представен и приет като доказателство по делото. Наличието на формално
съответстващи на изискванията на закона и удостоверяващи ползването на
земеделски земи конкуриращи се документи, с които лицата се легитимират като
ползватели на правно основание на земеделските земи, сочи на възникнал
материалноправен спор върху съответните земи. Този спор не може да бъде
разрешен в административното производство по чл. 34 от
ЗСПЗЗ, доколкото неговото провеждане и съотв. постановяването на
заповед за изземване по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ,
е допустимо само при безспорно установяване на държането на земеделски имот от
трето лице, без правно основание. При спор за принадлежността на правото на
ползване, административният орган следва да откаже да се произнесе със заповед
по чл. 34 ЗСПЗЗ - противното би означавало
разрешаването на материалноправен спор по административен ред, което е
недопустимо./така Решение № 31.10.2016 г. по КАД № 297/2016 г. на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СТАРА ЗАГОРА, Решение от
26.11.2012 по КАД № 648/2012 год. на Административен съд – Добрич.
Практиката на ВАС е константна и безпротиворечива, че при спор за
материално право
между собственици, ползуватели, арендатори ,
изземването на имоти по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ е недопустимо, а споровете относно собствеността и владението следва да се решат по друг ред, а именно
общият исков/така
РЕШЕНИЕ № 7894 ОТ 04.06.2012 Г. ПО АДМ. Д. № 13471/2011
Г., ІV ОТД. НА ВАС,
Решение № 2195 от 17.02.2009 г. по адм. д. №
12616/2008 г./
С оглед на всичко изложено до тук и
предвид, че не са налице кумулативните предпоставки на чл. 34,ал.1 от ЗСПЗЗ
отказът на Кмета на ОбщинаТ. да издаде заповед за изземване на процесните имоти
се явява правилен и законосъобразен. Жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Предвид изхода на спора основателно е искането на заинтересованата
страна за присъждане на разноски в размер
на 500 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, ЯРС
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Х.К. ***
срещу мълчалив отказ на кмета на ОбщинаТ. по подадено искане с вх. №***/27.08.2020 год. № ***/08.05.2018 г. за
издаване на заповед по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ.
ОСЪЖДА Т.Х.К., ЕГН ********** да заплати на И.Р.Ч., ЕГН ********** сумата от 500 лв. – разноски за настоящата
инстанция.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ямбол в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
На
страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: