Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 14.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди
и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря Алина Тодорова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова в.гр.дело № 9808 по
описа за 2016 г., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение от 08.04.2016 г., постановено по гр.д. № 26058/2011 г. по
описа на СРС, 28 състав,
е
отхвърлен предявеният от „П.“ АД срещу „Г.“ АД иск с правно основание чл. 108
ЗС за признаване за установено, че ищцовото дружество
е собственик на основание внасяне в капитала на ОП „П.“ в периода 1985-1986 г.,
впоследствие преобразувано в ищцовото дружество, на
имот с пл. № 1354 с площ от 4 дка, опашката на язовир Искър, община Панчарево,
при съседи: имот пл. № 1353, яз. Искър, път, имот пл. № 1040, който имот
представлява почивна база, включваща 7 бунгала, ограда с портал и входна врата,
сондажен кладенец, резервоар, подземен ел. кабел, помпа за вода и др. инвентар
и за осъждане на ответника да предаде имота.
В
законоустановения срок ищцовото
дружество е подало две въззивни жалби, с които
обжалва първоинстанционното решение в цялост. Направено е възражение, че
районният съд неправилно се е позовал на акт за брак без номер от 2001 г.,
който е постъпил по делото след приключването на устните състезания, и е приел,
че описаните в него 5 броя бракувани дървени бунгала са идентични със
съществуващите в имота 7 броя бунгала с метална конструкция. Освен това
районният съд не бил обсъдил статута на направените в имота подобрения –
ограда, кладенец и др. Излагат се доводи, че претенцията за земята се основава
на факта, че до 2003 г. „П.“ АД *** община, като приватизационният договор е
бил сключен на основание протокол и справка на Столичен общински съвет за
включените в капитала на дружеството дълготрайни материални активи, включително
почивна база язовир „Искър“ с активи – бунгала, ограда, кладенец и др. Твърди
се, че съгласно представените по делото доказателства базата е била изградена в
периода 1985 г. – 1986 г., в режим на търпимост е по пар.
16 ЗУТ и подлежи на узаконяване, поради което изводът на съда, че ищцовото дружество не е собственик на земята, е неправилен.
Направено е и оплакване, че първоинстанционният съд
не е обсъдил приложеното определение № 4908/30.10.2012 г. на АССГ, от което се
установявало, че „Г.“ АД не е било вписано като собственик на земята при
изготвянето на кадастралната карта, тъй като не е доказало това си качество,
както и че не са били обсъдени показанията на всички свидетели. Поддържа се
също така, че в оценката на ДМА към 1999 г. са описани построените от ищцовото дружество бунгала, които са с метална конструкция,
с етернитови панели, закрепени върху бетонни фундаменти, а трите бунгала,
притежавани от ответното дружество, са дървени и сглобяеми. През 1999 г. ТПК
„Фина промишленост“ е продала с писмен договор последните три бунгала на „Г.“
АД, като в договора за продажба е било записано, че това са сглобяеми дървени
бунгала с лека метална конструкция и са за временно строителство. С оглед на
изложеното се моли постановеното решение да бъде обезсилено поради съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС, а при условията на
евентуалност, да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната
жалба от ответното дружество „Г.“ АД, с който се моли обжалваното решение да
бъде потвърдено. Поддържа се, че ищцовото дружество
не е доказало законово прехвърляне право на собственост върху терена, върху
който са били монтирани процесните бунгала, като
земята не е била предмет на приватизационна оценка и не е била част от
имуществото, чиито капитал е подлежал на приватизация. Освен това ищцовото дружество не било доказало, че процесните
бунгала са недвижими вещи, какъв е бил техният технологичен, строителен и
конструктивен характер по време на приватизационната процедура, както и
наличието на право за узаконяване при прилагане на правния режим за търпимост
съгласно ЗУТ. По отношение на постъпилия след даване на ход по същество
документ от СОАП се твърди, че същият пряко доказва направените от ответното
дружество оспорвания.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То следва да
бъде потвърдено като правилно, като във връзка с доводите
във
въззивните жалби е необходимо да се добави и следното. От събраните
доказателства се установява следното:
На 15.09.1986 г. ДИО „Нови дървообработващи заводи“ като
главен изпълнител и ТПК „Фина промишленост“ като инвеститор са сключили договор
за извършване на основен ремонт на почивна станция язовир „Искър“. В
допълнително споразумение към договора от 01.10.1986 г. страните са се
уговорили за завършените в даден месец сглобяеми къщи да се съставя констативен
протокол и да се приемат от
приемателна комисия по Наредбата за взаимоотношенията в инвестиционния процес.
С писмо от 25.12.1987 г. ТПК „Фина промишленост“ е
уведомило ПИО Нови дървообработващи заводи“, че на 29.12.1987 г. ще се състои
приемателна комисия на обект язовир „Искър“ – Щъркелово гнездо, поради което
моли да бъде изпратен представител за приемането на 4 броя бунгала тип СК-44.
С решение № 1 на шестата сесия на СНС, състояла се на
14.04.1989 г. е взето решение за прекратяване на ПП „П.“ от датата на
обнародване на решението на съда за регистриране на общинска фирма „П.“, която
поема активите и пасивите на прекратеното предприятие по баланса към датата на
прекратяването му, както и другите му права и задължения.
По делото е представено копие на инвентарна книга на ОФ
„П.“, започната през 1993 г., в която са описани седем обекта, всеки със
застроена площ от 19, 25 кв.м. (л. 172 и следващите).
На 03.01.1994 г. ОФ „П.“ като възложител и Р.С.Т., като
изпълнител, са сключили договор за поддържане на почивна станция. Аналогични
договори същите страни са сключили и за последващи
периоди, включително и през 1997 г.
С решение № 1 по протокол № 56 от 11.11.1994
г. на основание чл. 62, ал. 2 ТЗ, чл. 12, вр. чл. 11,
ал. 2 от Указ № 56 за стопанската дейност и чл. 21, т. 3 и т. 10 ЗМСМА Столичен
общински съвет е преобразувал ОФ „П.“ в еднолично акционерно дружество с
общинско имущество „П.“ с капитал 33 087 000 лв., разделен на
33 087 броя акции с номинална стойност на всяка акция 1000 лв., формиран
на основата на извършена преоценка на имуществото по 179 ПМС и определен въз
основа на балансовата стойност на собствения капитал, отразена в счетоводния
баланс на общинска фирма „П.“ към 31.12.1993 г. По делото на л. 6 и следващите
е приложена оценка на материалните ценности на фирма „П.“ – София, 1992 г., ПМС
179. Съгласно приложената на л. 10 и л. 171 оценка на сградите за язовир
„Искър“ са посочени седем броя бунгала – метална конструкция с етернитови
панели, всяко с площ 19, 25 кв.м., пет броя основи за бунгало, всяка с площ 40
кв.м., 2 броя бунгала без посочена площ, 4 броя бараки без посочена площ, ограда
и входна врата, кладенец сондажен, резервоар, подземен ел. кабел, ел. помпа за
вода, хладилник и ел. радиатор. Преобразуването на общинска фирма „П.“ в еднолично
акционерно дружество с общинско имущество „П.“ ЕАД е вписано с решение № 4 от
11.07.1995 г. на СГС, фирмено отделение.
В приложения на л. 13 и следващите и на л. 196 и
следващите опис на ДМА, 1996 г. като амортизация на ДМА за месец 1/1996 г. за
язовир „Искър“ са отбелязани 7 броя бунгала и пет броя основи за бунгало, ограда
портал, кладенец сондажен, резервоар, подземен ел. кабел, ел. помпа за вода, хладилник
и ел. радиатор. Представен е и инвентаризационен опис на ДМА „П.“ АД за 1996
г., в който за язовир „Искър“ са посочени 7 броя сглобяеми дървени бунгала с
площ от 19, 25 кв.м. всяко и пет броя основи за бунгало с площ 40 кв.м. всяко.
В справка за недвижимите имоти, представляващи ДМА,
включени в капитала на „П.“ ЕАД, приложение № 1 към решение № 10 по протокол №
53/25.01.1999 г. на Столичен общински съвет, т. 8 е посочена почивна база, яз.
Искър – бунгала, 133 кв.м.
На 29.01.1999 г. е било проведено извънредно общо
събрание на ТПК „Фина промишленост“, на което е било взето решение за даване на
съгласие управителният съвет и неговият председател да се разпореждат с
недвижимо имущество на кооперацията чрез продажби, наеми и др., включително и с
почивна база „Щъркелово гнездо“.
На 10.02.1999 г. ТПК „Фина промишленост“ като продавач и
„Г.“ АД като купувач са сключили договор за покупко-продажба на три едноетажни
сглобяеми бунгала с лека метална конструкция, всяко едно от тях със застроена
площ от 41, 43 кв.м., а заедно с покрита веранда, с площ от 45, 75 кв.м.,
включени в почивната база на продавача на „Щъркелово гнездо“ и монтирани върху
имот с обща площ от 6 500 кв.м., съставляващ имот пл. № 1354, заедно с
оборудването в бунгалата, за сумата от 7 000 000 лв. без вкл. ДДС. Тези
три броя бунгала „Г.“ АД е декларирало в декларация по чл. 14 ЗМДТ след
измененията на същия закон през 2010 г. За тях Столична община, район
„Панчарево“, е издала удостоверение от 05.07.2005 г., че се намират в режим на
търпимост съгласно пар. 16, ал. 1 ЗУТ, като за тях не
може да бъде издадена забрана за ползване, заповед за премахване и те могат да
бъдат предмет на прехвърлителна сделка.
На 24.07.2003 г. Столичен общински съвет в качеството му
на продавач и „П.Б.“ ЕООД в качеството му на купувач са сключили договор за
продажба на пакет от акции в размер на 75 % от капитала на „П.“ АД на основание
решение на СОС, решение на Надзорния съвет на Столична общинска агенция за
приватизация и чл. 32, ал. 1, т. 3 от Закона за приватизация и
следприватизационен контрол.
С решение № 13 от 08.08.2003
г. на СГС, фирмено отделение е вписано, че „П.“ ЕАД продължава дейността си
като „П.“ АД.
С писмо-нотариална покана от 20.06.2006 г. „П.“ АД е
уведомило „Г.“ АД, че е собственик на седем броя бунгала на язовир „Искър“,
които са разположени на терен, ограден с обща ограда заедно с бунгалата на
„Фина промишленост“, закупени от „Г.“ АД, като бунгалата са включени в списъка
с активите на фирмата, закупена при приватизационна сделка, и са част от
капитала на дружеството. Съгласно писмото оградата, канализационните съоръжения
и сондажният кладенец са били построени от „П.“ АД и се използват общо за
всички бунгала. Назначеният от „Г.“ АД пазач на почивната база обаче отказал да
допусне „П.“ АД, поради което те не можели да ползват своята материална база. С
оглед на това молят „Г.“ АД да посочи ден и час, когато ще осигури на
представител на „П.“ АД достъп до почивната база.
На 08.08.2006 г. „П.“ АД е
подало молба до Софийски районна прокуратура във връзка с недопускането им до процесната почивна база, с която моли за оказване на
съдействие за реализиране правата на дружеството. С постановление от 09.08.2006
г. прокурор при СРП е отказал намеса на СРП по реда на „Надзора за законност“ и
при условията на чл. 118, т. 5, пр. 2 ЗСВ, като е прекратил образуваната по
молбата преписка.
С възражение до МРРБ, Дирекция за национален и
строителен контрол, Дирекция „Оперативна дейност и административно обслужване“
от 10.11.2010 г. ТПК „Фина промишленост“ е възразило във връзка с изпратено му
писмо относно принудително премахване на незаконни строежи „бунгала“. Във
възражението е описано, че през 1986 г. държавата е предоставила за ползване на
ТПК „Фина промишленост“ и промишлено предприятие „П.“ земя, за да построят
бунгала за отдих на служителите и кооператорите. ТПК „Фина промишленост“ е
построила само 4 бунгала през 1987 г., като никога не е била собственик на
земята. Едното от бунгалата било залято от язовира и останало под водата. ТПК
„Фина промишленост“ продало своите бунгала на „Г.“ АД и от 1999 г. не притежава
право на собственост в местността язовир „Искър“, район „Панчарево“, поради
което моли МРРБ да се обърне към собствениците на недвижимите имоти за
изпълнение на издадените заповеди.
По делото е представено решение № 5308 от 22.11.2011 г.
по адм. д. № 9211/2010 г. на АССГ, с което е отменена
заповед № ДК-02-СО-157/08.11.2007 г. на началника на Столична регионална
дирекция за национален строителен контрол за премахване на едноетажна масивна
сграда със стени от 25 см, тухлена зидария, изпълнена стабилна конструкция,
колони пояс и покривна плоча-тераса.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано. В него е посочено, че при извършена справка в дирекция „Софийски
кадастър“ е било установено, че процесните 7 броя
бунгала са разположени в имот с пл. № 1354 в к.л. Г-27-13-Г по кадастрален план
на м. яз. „Искър“, изработен през 1986 г. и попълван до настоящия момент, като
този имот е с обща площ от 6514 кв.м., измерени графически съгласно приложените
на л. 95 и л. 151 скица и копия от цифров кадастър. В разписната книга към
кадастралния план, съхранявана в дирекция „Софийски кадастър“, имотът е записан
на ТПК „Фина промишленост“. Вещото лице е посочило, че след оглед на място са
му били посочени претендираните бунгала,
представляващи обемни клетки с метална конструкция и стени от етернитови плоскости
(панели) и плосък покрив. Обемните клетки са били разположени в имота по
следния начин: три броя обемни клетки една до друга в южната част на имота,
непосредствено до оградата и две по две клетки монтирани върху бетонови
площадки. Освен тези обекти в имота е имало и три броя едноетажни бунгала със скатни покриви от гофрирана ламарина, барбекю
до северозападната граница на имота, четири броя празни бетонови площадки и
ламаринена постройка. Съгласно заключението седемте броя обемни клетки са
заснети и нанесени в кадастралния план, като вещото лице ги е отбелязало с
номера от 1 до 7 на приложената към заключението скица.
По делото е прието и заключение на допълнителна
съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК
следва да бъде кредитирано, съгласно което посочените в скицата бунгала с
номера от 1 до 4 са монтирани върху бетонови площадки с размери 6, 70/5, 70 м с
площ 38, 19 кв.м. Вещото лице не е могло да установи от кого и какви бунгала са
били монтирани първоначално върху бетоновите площадки, а само е констатирало
наличните към момента на огледа бунгала. Вещото лице е посочило, че обемните
клетки, които представляват бунгала, могат да бъдат закрепени върху бетоновите
площадки по различни технически способи: укрепване с бетонови ивици около
външните стени на обемната клетка, замонолитване на
подовата метална конструкция с метални елементи към бетоновата площадка,
ограничаване на конструкцията с ивични елементи и
др., като това зависи от функциите, които ще изпълняват и времетраенето им.
Вещото лице не е успяло да установи по какъв начин и за какво са били
използвани процесните обемни клетки, като с оглед
разположението им непосредствено до водата на язовира може да се предполага, че
са били монтирани с цел обитаване – било то краткотрайно или сезонно.
Прието е и трето заключение на съдебно-техническа
експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано, в което след извършен два пъти оглед на място е посочено, че
бунгалата представляват обемни клетки с метална конструкция и стени от панели –
етернитови плоскости с плосък покрив, монтирани върху бетонови площадки. Вещото
лице е посочило още, че на една площадка е била монтирана обемна клетка –
бунгало, което в момента на огледа е било демонтирано и са се виждали металните
планки, за които е било закрепено. Съгласно заключението процесният
терен представлява земеделска земя, за процесните
бунгала не се намират строителни книжа. По времето, по което се твърди да са
построени през 1985 – 1986 г., не е имало подробен градоустройствен план.
Бунгалата не са нанесени в кадастралната карта и могат да бъдат демонтирани и
преместени. Според вещото лице бунгалата не представляват търпим строеж по
смисъла на пар. 16 ЗУТ. В откритото съдебно
заседание, проведено на 01.07.2015 г., вещото лице е разяснило, че бунгалата са
две двойни в източната част и три откъм оградата, които три бунгала личи, че са
демонтирани и поставени без да са прикрепени към земята. В западната част имало
други две бунгала в дъното и още едно в лицевата част на имота. Вещото лице е
заявило, че няма как да разбере коя година са построени бунгалата, затова се е
позовало на посочената от ищцовото дружество. След
приемането на заключението вещото лице е представило писмо от Столична община,
Направление „Архитектура и градоустройство“ от 18.08.2015 г., в което е
описано, че ПИ с идентификатор 22472.7415.5 попада в земеделски земи – III-ти пояс на
санитарно-охранителната зона на язовир Искър, а съгласно ОУП на гр. София в
зона Оз2 – зона за обществено-обслужващи дейности и озеленяване в околоградския
район. След съпоставка на представената от вещото лице скица от 07.12.2010 г.
от неодобрен кадастрален план, издадена от дирекция „Софийски кадастър“ и скица
изх. № 15-130814/30.03.2015 г., издадена от СГКК – гр. София, е било
установено, че бунгала с номера 1, 2, 3 и 4 и три броя свързани бунгала (ПС)
отсъстват от кадастралната карта на местност Л., а в имота са се появили три
нови едноетажни сгради. Съгласно писмото е възможно описаните обекти да са премахнати
към момента на изготвянето му.
С писмо от 02.10.2013 г. Столична общинска агенция за
приватизация е представила копие-извадка от правен анализ на „П.“ ЕАД,
копие-извадка от инвентарен опис, част от информационния меморандум на
дружеството при приватизирането му и заверено копие-извадка от приватизационна
оценка. В инвентарния опис е посочено, че в почивна база язовир „Искър“ има 7
броя сглобяеми дървени бунгала и 5 броя основи за бунгало от бетон, като при
извършения на място оглед във връзка с изготвянето на информационния меморандум
е било установено, че бунгалата са пет и са от метална конструкция, разположени
върху земя, собственост на „язовири и каскади“. В извадката от информационния
меморандум е посочено още, че бунгалата са били предоставени за временно
ползване на праводател на „П.“ ЕАД от Главна дирекция
„Местна промишленост и битови услуги“, като документи от това предаване не са
били запазени, поради което следва да се приеме, че бунгалата са собственост на
„П.“ ЕАД, но при поискване от собственика на земята следва да бъдат
демонтирани. По изложените съображения бунгалата не са били оценени с право на
строеж, тъй като са върху земя – горски фонд и земя – собственост на „Язовири и
каскади“. В извадката от приватизационната оценка е посочено, че петте броя
бунгала заедно с прилежащите им съоръжения са били бракувани с акт за брак от
месец август 2001 г. поради износеност и липса на потребителска стойност.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано. В него е посочено, че в представения по делото приемо-предавателен
протокол от 31.09.1992 г. за извършена оценка на ДМА на ОФ „П.“ са включени 7
броя бунгала с метална конструкция и етернитови панели, находящи
се на язовир „Искър“, които са оценени на 20 600 лв. всяко. В представения
по делото инвентаризационен опис на ДМС на „П.“ ЕАД от 1996 г. са били включени
„бунгало сглоб. дърв. 19, 25 кв.м. 7 бр. х
20 600 лв.“. На вещото лице е било предоставено и Приложение № 1 към
решение № 10 по протокол № 53/25.01.1999 г., справка за недвижимите имоти, в
която са посочени бунгала, находящи се в почивна база
на язовир „Искър“ с площ от 133 кв.м. и балансова стойност 545 000 лв. Въз
основа на тази справка в инвентарна книга по сметка 203 „Сгради и конструкции“,
пореден номер 26 към 01.01.2006 г., е заведен ДМА
„почивна база, язовир „Искър“, бунгала“ с отчетна стойност 545 лв. След
завеждането на бунгалата по тази сметка не са били извършвани други счетоводни
операции с тях освен ежемесечните операции за отчитане на амортизационни
отчисления, като към 31.12.2013 г. „почивна база язовир „Искър“ бунгала“
продължава да фигурира с начислени амортизации в общ размер 172, 90 лв. и балансова
стойност 372, 10 лв. Съгласно заключението в счетоводството на ищеца по сметка
201 „земи“ не е отразено право на собственост върху процесния
терен. В откритото съдебно заседание на 05.02.2014 г. вещото лице е разяснило,
че при завеждането на бунгалата през 2006 г. не е посочен техният брой, но
съгласно счетоводните изисквания не е следвало тогава да се отчитат като ДМА,
тъй като стойността на всяко от тях е под 500 лв. Тъй като посочената при
завеждането им стойност е 545 лв., ако бунгалата са били повече от едно, е следвало
да бъдат изписани като разход.
Прието е и заключение на допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно което към 01.01.2001 г. в
инвентарната книга на „П.“ АД са съществували и не са били бракувани седем броя
бунгала, находящи се в почивната база на язовир
„Искър“ с площ от 19, 25 кв.м. всяко (обща площ 133 кв.м.), с обща отчетна
стойност 576, 80 лв. и обща балансова стойност 413 лв. Вещото лице е
констатирало несъответствия и е посочило, че ако съществува акт за брак от
08.2001 г., който не е представен с преписката, бракуването на 7 броя бунгала
не е извършено редовно, тъй като към 30.09.2002 г. не са извършени счетоводни
операции по бракуването на бунгалата, не е отписана балансовата им стойност от
сметка 203, като тази балансова стойност е продължила да съществува като част
от общата балансова стойност на сградите. Съгласно заключението преди датата на
сключване на приватизационния договор процесният имот
не е бил включен в активите на приватизиращото се предприятие и в
счетоводството на ищцовото дружество по сметка 201
„земи“ не е отразено право на собственост върху процесния
терен.
От писмо с вх. № 13.08.2014 г. на СРС от областния
управител на област София се установява, че имот с пл. № 1354 е разделен на
следните два самостоятелни имота: ПИ с идентификатор 22472.7415.11 с площ от
4 655 кв.м. и ПИ с идентификатор 22472.7415.5 с площ от 1531 кв.м. за
имота с пл. № 1354 няма съставен акт за държавна собственост по реда на ЗДС. В
писмото е отбелязано, че съгласно чл. 13, т. 1, вр. пар. 1, ал. 1, т. 26 от ДР на Закона за водите, земите под кота 817, 50 м. на язовир „Искър“, описани и определени със
заповед № РД-577/08.09.2008 г. на министъра на околната среда и водите, са
публична държавна собственост. Съгласно приложен към писмото отговор от МОСВ ПИ
с идентификатор 22472.7415.11 попада частично в земите, заети от язовир „Искър“
на кота най-високо водно ниво 817, 50 м., а ПИ с
идентификатор 22472.7415.5 не попада в земите, заети от язовир „Искър“ на тази кота.
От разпита на свидетелката Л.П., която е била директор в
ищцовото дружество в периода 1999 г. – 2003 г., се
установява, че в един парцел са били разположени две почивни бази на две
предприятия – „Фина промишленост“ и „П.“. Оградата, с която бил ограден
теренът, била собственост на „П.“ АД, заедно с помпата, чешмата, сондата за
вода, и седем бунгала, от които в наличност при посещението й през пролетта на
1999 г. били пет. Бунгалата били изградени от материал тип сандвич (панелка), куп метална конструкция, по около 20 кв.м. всяко.
Две от бунгалата били пълни с пластмасови маси и столове и били заключени,
другите три изнесени встрани, били приспособени от „Г.“ АД за нужди на
дружеството. В края на 1999 г. или началото на 2000 г. при свидетелката дошъл
представител на „Г.“ АД, който попитал дали тя може да му продаде частта на „П.“
АД заедно с цялата база, но П.му отговорила, че дружеството е общинско, тече
приватизационна процедура и всичките му активи са описани в информационен
меморандум, включително и почивната база. Затова трябвало да се обърне към
Столична община и Агенцията за приватизация. Свидетелката е посетила имота за
последно през 2003 г., но тогава не й отключили вратата. В периода, в който П.е
била директор, не е премахвала бунгалата и според нея след като са включени в
меморандума, не могат да се бракуват. В същия период не е имало почиващи, тъй
като е намалял много броят на работниците.
От разпита на свидетелката Р.Т.се установява, че тя е
работила като домакин във „Фина промишленост“ и в „П.“ АД в периода 1985 – 1990 г., като
базата на двете дружества е била в един двор. Бунгалата на „П.“ АД били седем и
били етернитови, панелни, а бунгалата на „Фина промишленост“ били четири, а
след вдигането нивото на язовира три и били дървени.
От показанията на свидетеля Г.А., който работи като
охранител в процесния терен от 2000 г., нает от „Г.“
АД, се установява, че през 2003 – 2004 г. дошли хора от Плевен, казали, че бунгалата
са бракувани и поискали да ги изнесат за вторични суровини. Той отказал да им
позволи да изкарат бунгалата, тъй като нямал разрешение от работодателя си.
След около година дошли други хора от Видин и отново поискали бунгалата, като
той отново отказал. Свидетелят разказва, че в бунгалата никога не е имало хора,
те били пет и били поставени върху фундаменти, които не са направени за тях.
Общият брой на бунгалата в терена според свидетеля е осем, има барбекю, склад от ламарина и една ограда, която била направена
от „Г.“ АД.
Съгласно приложеното на л. 292 удостоверение от Столична
общинска агенция за приватизация предмет на проведената приватизационна
процедура са акции от „П.“ АД, представляващи 75 % от неговия капитал, заедно с
правата и задълженията, които те инкорпорират, в това число и вещни такива,
които дружеството, чието дялово участие е приватизирано, е притежавало към
момента на продажбата. В удостоверението е посочено още, че от наличната
документация в досието на дружеството е било установено, че в приватизационната
оценка са били включени 7 броя сглобяеми бунгала и 5 броя основи за бунгала от
бетон, които са били бракувани с акт за брак от 2001 г., находящи
се върху терен на язовир Искър, като теренът не е бил предмет на
приватизационна оценка.
В писмо на л. 359
от Столична общинска агенция за приватизация и инвестиции от 18.11.2015 г. е
посочено, че цитираният в приватизационната оценка акт за брак от м. август
2001 г. не е приложен към изготвената приватизационна оценка, която оценителите
са изготвили на база предоставените им от дружеството документи, чиято
достоверност е била удостоверена от управителя на дружеството съгласно
Наредбата за анализите на правното състояние и приватизационните оценки. В
писмото е разяснено, че предмет на приватизационната процедура са акции от
дружеството, представляващи 75 % процента от неговия капитал заедно с правата и
задълженията, които те инкорпорират, в това число и вещни такива, които
дружеството, чието дялово участие е приватизирано, е притежавало към момента на
продажбата. Посочено е също така, че тъй като процесните
бунгала са били бракувани, техният градоустройствен статут не е бил обследван
от приватизиращия орган към датата на продажба на акционерното участие на
Столична община в „П.“ АД.
При така установените факти въззивният
съд намира следното от правна страна.
За да бъде уважен предявеният
иск с правно основание чл. 108 ЗС, е необходимо да са
налице следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на
вещта, предмет на иска /т.е. да докаже фактите, от които възниква за него право
на собственост върху имота/; вещта да се намира във владение или държане на
ответника и ответникът да владее или държи вещта без основание /т.е. за това
фактическо състояние да липсва основание в отношенията между страните/.
В конкретния случай ищецът „П.“ АД твърди, че процесната почивна база е била изградена през 1985 – 1986
г. от общинско предприятие „П.“,
собственост на Столична община, като по-късно при преобразуването на предприятието
по Търговския закон седемте бунгала, теренът, върху който са изградени, както и
оградата с портала, сондажен кладенец, резервоар, захранващ ел. кабел, помпа за
вода и оборудването и обзавеждането на бунгалата са били включени в капитала на
дружеството, с което то е станало собственик на вещите. С оглед на тези
твърдения въззивният съд намира, че ищцовото дружество основава правото си на собственост на
чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински
предприятия (отм.), който е действал към момента на преобразуването на ОФ „П.“
в еднолично акционерно дружество с общинско имущество „П.“ с решение № 1 по
протокол № 56 от 11.11.1994 г. на Столичен общински
съвет и следователно е приложимият по отношението на преобразуването закон.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 2Г от Тълкувателно решение № 4
от 14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС
фактическият състав
на придобивния способ, уреден в чл. 17а от ЗППДОбП
(отм.), респ. в чл. 1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху
недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането
на държавни предприятия, включва: държавата да е собственик на конкретно
имущество; това държавно имущество да е било предоставено
за стопанисване и управление на държавно
предприятие и с акта на държавния орган
за преобразуване на държавното предприятие
в търговско дружество това имуществото да не е изрично
изключено от имуществото, което се включва в капитала
на търговското дружество. При наличието на тези
предпоставки вещно-транслативният
ефект настъпва по силата на
самия акт за преобразуване на държавното предприятие
в търговско дружество и от момента на
възникване на това търговско дружество. Текстът на цитираната разпоредба
е ясен и не включва други елементи,
освен горепосочените - не
изисква извършването на други действия
като "осчетоводяване",
"заприходяване в баланса"
и др. подобни, в зависимост от които
да е поставено настъпването на вещно-транслативния ефект на този придобивен
способ.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото не е
доказано претендираният от ищеца терен да му е бил
предоставен за стопанисване и управление от държавата. В протокол № 56 от 11.11.1994 г. е посочено, че „П.“ ЕАД поема всички активи и
пасиви на ОФ „П.“ по баланса й към 31.12.1993 г. В нито един документ по делото
като актив на ОФ „П.“ или „П.“ ЕАД не е описана земя или терен за процесната почивна база, като не са представени
доказателства за предоставяне ползването на терена на ищеца, поради което няма
основание да се приеме, че земята, върху която е построена почивната база е
преминала в негова собственост при преобразуването на дружеството през 1994 г.
Съгласно заключенията на двете приети по делото съдебно-счетоводни експертизи в
счетоводството на ищеца по сметка 201 „земи“ също не е отразено право на
собственост върху процесния терен и процесният недвижим имот не е бил включен в активите на
приватизиращото се предприятие.
В мотивите на цитираното по-горе Тълкувателно решение № 4 от
14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС, т. 2Г е разяснено, че правото на стопанисване и управление като елемент от
фактическия състав на придобивния способ по чл. 17а ЗППДОбП (отм.) е уредено в разпоредбата на чл.
39, ал. 2, във връзка с чл. 42 от Правилника за организация на стопанската
дейност от 1975 г. (отм.) и представлява право на държавното предприятие от
свое име да упражнява правото на държавна социалистическа собственост за своя и
на държавата сметка и в свой и на държавата интерес. Съгласно чл. 2 от
Наредбата за държавните имоти от 1975 (отм.), върху предоставените
им за стопанисване и управление имоти държавните организации имат право на
владение, ползване и разпореждане в съответствие с предмета на своята дейност,
с плановите си задачи и предназначението на имота. Предоставянето на държавното
имущество за стопанисване и управление на държавните предприятия се е
извършвало с административни актове, с които при образуването на държавно
предприятие е определяно имуществото, с което то ще извършва стопанска дейност с
оглед определения му предмет на дейност, или с административни актове, с които
след образуването на държавното предприятие допълнително са му преразпределяни
и предоставяни държавни имоти за дейността. В рамките на възникнал
гражданско-правен спор предоставянето на имуществото за стопанисване и
управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано както чрез
преки доказателства /самият административен акт за предоставяне на това право/,
така и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, в които изрично
е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на
определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости,
записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни. В
разглеждания случай не е представено нито едно доказателство, от което да може
да се направи извод, че земята, върху която са изградени процесните
бунгала и за която ищцовото дружество претендира да е
собственик, му е била предоставена за стопанисване и управление. С оглед на
това правилно искът по отношение на тази земя е бил отхвърлен, тъй като ищецът
не е доказал, че е неин собственик.
Останалите претендирани от ищцовото дружество вещи – 7 броя бунгала, ограда с портал,
сондажен кладенец, резервоар, захранващ ел. кабел и помпа за вода, са описани в
приложената на л. 10 и л. 171 оценка на сградите на „ОФ „П.“ за 1992 г. и в приложения
на л. 13 и следващите и на л. 196 и следващите опис на ДМА, 1996 г., амортизация
на ДМА за месец 1/1996 г. В справка за недвижимите имоти, представляващи ДМА,
включени в капитала на „П.“ ЕАД, приложение № 1 към решение № 10 по протокол №
53/25.01.1999 г. на Столичен общински съвет, т. 8 е посочена почивна база, яз.
Искър – бунгала, 133 кв.м. По делото не са ангажирани доказателства за това кой
и кога е изградил процесните седем бунгала и
прилежащия към тях инвентар, като единствено в исковата молба и в уточнителната молба от 26.07.2011 г. се твърди, че
почивната база е била изградена в периода 1985 – 1986 г. В заключението на
допълнителната съдебно-техническа експертиза на л. 242 е посочено, че вещото
лице не може да установи от кого и какви бунгала са били монтирани първоначално
върху бетоновите площадки в имота, а съгласно заключението на
съдебно-техническата експертиза на л. 329 за бунгалата не се намират строителни
книжа и те не са нанесени в кадастралната карта. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза на л. 239 се установява, че към 01.01.2006 г. в инвентарната книга на ищцовото
дружество по сметка 203 „сгради и конструкции“, пореден номер 26 е заведен ДМА
„почивна база, язовир „Искър“, бунгала“ с отчетна стойност 545 лв., като след
завеждането на бунгалата по тази сметка няма извършени други счетоводни
операции с тях и към 31.12.2013 г. почивната база продължава да фигурира с
начислени амортизации в общ размер на 172, 90 лв. и балансова стойност 372, 10
лв. В откритото съдебно заседание на 05.02.2014 г. вещото лице е разяснило, че
при завеждането на бунгалата през 2006 г. не е посочен техният брой, но
съгласно счетоводните изисквания не е следвало тогава да се отчитат като ДМА,
тъй като стойността на всяко от тях е под 500 лв. Тъй като посочената при
завеждането им стойност е 545 лв., ако бунгалата са били повече от едно, е
следвало да бъдат изписани като разход.
Настоящият съдебен състав намира, че ищцовото
дружество не е доказало при условията на пълно и главно доказване и че е
собственик и на претендираните бунгала и
принадлежностите към тях. По делото не са ангажирани доказателства за това дали
бунгалата са изградени от собственика на земята и след това са били прехвърлени
на „П.“ АД или са му били предоставени
за ползване и стопанисване, или собственикът на земята е учредил на ищцовото дружество право на строеж върху терена, по силата
на което то е придобило собствеността върху изградените сгради. В тази връзка
ценна информация се съдържа в писмо от 02.10.2013 г. от Столична общинска
агенция за приватизация на л. 294 и следващите, към което са приложени копие-извадка
от правен анализ на „П.“ ЕАД, копие-извадка от инвентарен опис, част от
информационния меморандум на дружеството при приватизирането му и заверено
копие-извадка от приватизационна оценка. В инвентарния опис е посочено, че в
почивна база язовир „Искър“ има 7 броя сглобяеми дървени бунгала и 5 броя
основи за бунгало от бетон, като при извършения на място оглед във връзка с
изготвянето на информационния меморандум е било установено, че бунгалата са пет
и са от метална конструкция, разположени върху земя, собственост на „Язовири и
каскади“. В извадката от информационния меморандум е посочено още, че бунгалата
са били предоставени за временно ползване на праводател
на „П.“ ЕАД от Главна дирекция „Местна промишленост и битови услуги“, като
документи от това предаване не са били запазени, поради което следва да се
приеме, че бунгалата са собственост на „П.“ ЕАД, но при поискване от
собственика на земята следва да бъдат демонтирани. По изложените съображения
бунгалата не са били оценени с право на строеж, тъй като са върху земя – горски
фонд и земя – собственост на „Язовири и каскади“. Посоченото в информационния
меморандум, че бунгалата са предоставени за временно ползване на друг субект „праводател“ на ищцовото
дружество, както и че те не са били оценени с право на строеж при приватизацията,
тъй като са изградени върху земя – горски фонд и земя, собственост на „Язовири
и каскади“ потвърждават извода на въззивния съд, че претендираният терен не е собственост на „П.“ АД, а от
друга страна е индиция за това, че правото на
собственост върху бунгалата е принадлежало на друг правен субект, т. нар. „праводател“ на ищцовото
дружество, като по делото не са ангажирани доказателства за това по какъв начин
и кога собствеността върху тях е преминала върху „П.“ АД.
В тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно вече
цитираното Тълкувателно
решение № 4 от 14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС, т. 2Г осчетоводяването
или отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден
от държавното предприятие, не е елемент от фактическия състав нито на
предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление, нито на
уредения в чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) придобивен
способ, нито на който и да било друг придобивен способ.
Заприходяването на имот в счетоводния баланс на едно
юридическо лице не може да породи право на собственост в полза на това лице,
ако то не е придобило собствеността върху имота въз основа на осъществен придобивен способ. То може да има само непряко доказателствено значение за доказване на факта на
предоставяне на имота за стопанисване и управление на съответното държавно
предприятие. В разглеждания случай в подкрепа на твърденията на ищеца, че той е
собственик на процесните седем бунгала са представени
единствено оценки на сгради и справки за ДМА на „П.“ АД от различни години, но
обстоятелството, че дружеството е водило бунгалата и останалите претендирани вещи в счетоводството си не е достатъчно, за
да се приеме, че то е техен собственик. В тази връзка следва да бъде посочено и
че по делото не е доказано към настоящия момент тези вещи да съществуват като
реални обекти, върху които да може да има право на собственост. Още при
изготвянето на информационния меморандум през 2002 г, е посочено, че съгласно
инвентарния опис в почивна база язовир „Искър“ има 7 броя сглобяеми дървени
бунгала и 5 броя основи за бунгало от бетон, но при извършения на място оглед
във връзка с изготвянето на информационния меморандум е било установено, че
бунгалата са пет. В подкрепа на това, че бунгалата са били пет, а не седем,
както са описани в описите и справките за ДМА, са и показанията на разпитаните
свидетели Л.П. и Г.А.. Л.П. (директор в ищцовото
дружество в периода 1999 г. – 2003 г.) свидетелства за това, че бунгалата са
били пет при посещението й през пролетта на 1999 г., а Г.А. (охранител в процесния терен от 2000 г.) твърди, че в бунгалата никога
не е имало хора, те били пет и били поставени върху фундаменти, които не са
направени за тях.
Въззивният съд намира за
правилен изводът на районния съд, че тези пет бунгала са били бракувани.
Действително, приложеният на л. 376 акт за бракуване от 2001 г. не следва да
бъде ценен като доказателство, тъй като е бил представен по делото след
приключване на устните състезания и не е бил приет като доказателство, но по
делото има достатъчно други данни в подкрепа на извода, че описаните в него
вещи са били бракувани. В извадката от приватизационната оценка е посочено, че
петте броя бунгала заедно с прилежащите им съоръжения са били бракувани с акт
за брак от месец август 2001 г. поради износеност и липса на потребителска
стойност (л. 299). В съдебното заседание, проведено на 05.02.2014 г., районният
съд е открил производство по оспорване на информационния меморандум в частта, в
която е записано, че през месец август 2001 г. бунгалата са бракувани, като е
указал, че е в тежест на ищеца да представи доказателства за направеното
оспорване. Ищецът не е представил доказателства в тази насока.
В писмото на л. 359 от Столична общинска агенция за
приватизация и инвестиции от 18.11.2015 г. също е посочено, че тъй като процесните бунгала са били бракувани, техният
градоустройствен статут не е бил обследван от приватизиращия орган към датата
на продажба на акционерното участие на Столична община в „П.“ АД. На л. 292 е
приложено и удостоверение от Столична общинска агенция за приватизация,
съгласно което от наличната документация в досието на дружеството е било
установено, че в приватизационната оценка са били включени 7 броя сглобяеми
бунгала и 5 броя основи за бунгала от бетон, които са били бракувани с акт за
брак от 2001 г., находящи се върху терен на язовир
Искър, като теренът не е бил предмет на приватизационна оценка. Обстоятелството,
че и след бракуването на бунгалата дружеството е продължавало да ги води в
счетоводството си като активи, не означава, че те следва да се считат за
съществуващи вещи, върху които може да има право на собственост. С оглед на
това, ищецът не е доказал, че претендираните от него
бунгала, а както е посочил и районният съд и движимите вещи, съществуват към
приключването на съдебното дирене и са годен обект, върху който може да
съществува право на собственост. Освен това, както беше посочено по-горе,
ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че е собственик
на тези вещи, тъй като настоящият съдебен състав намира, че единствено воденето
им като актив в счетоводството на дружеството не е достатъчно, за да се приеме,
че те са негова собственост.
По изложените
съображения въззивният съд споделя крайния извод на
районния съд, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен,
поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора ответното дружество има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. С отговора на въззивната
жалба и писмената защита се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение
за въззивното производство, но по делото не са
представени доказателства за уговорено или изплатено такова, поради което в
полза на „Г.“ АД не следва да се присъждат разноски за въззивното
производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение
може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 08.04.2016 г., постановено по гр.д. № 26058/2011 г. по
описа на СРС, 28 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.